Индекс на забранените книги
Индексът на забранените книги (на английски: Index Librorum Prohibitorum) е Индексът - списък на книгите, забранени от Католическата църква. Те са били забранявани, ако Църквата е смятала, че са еретични, антиклерикални (антицърковни) или похотливи (непристойни). Католическата църква упражняваше цензура.
Ранните версии на индекса са публикувани в католическа Нидерландия (1529 г.), Венеция (1543 г.) и Париж (1551 г.). Към средата на века, в условията на религиозни войни във Франция и Германия, властите смятат, че контролът върху пресата може да предотврати разпространението на ереста. Това можело да стане с помощта на каталог на забранените произведения, подкрепен от църковните и гражданските власти.
Първата версия, публикувана в Рим (Паулинският индекс), е издадена от папа Павел IV през 1559 г. От 1571 г. до 1917 г. Свещената конгрегация на индекса отговаря за актуализирането на списъка. Двадесетото и последно издание излиза през 1948 г., а Индексът е официално премахнат на 14 юни 1966 г. от папа Павел VI.
Целта на списъка е да защити вярата и морала на вярващите. Това се постигаше, като им се пречеше да четат еретични и неморални книги. Сред книгите, за които се смяташе, че съдържат такива грешки, бяха произведения на астрономи като "Epitome astronomiae Copernicanae" на Йоханес Кеплер, която беше в списъка от 1621 до 1835 г., и на философи като "Критика на чистия разум" на Имануел Кант. В различните издания на Индекса са поместени и правилата на Църквата относно четенето, продажбата и цензурата на книгите. Дори издания и преводи на Библията, които не са били одобрени от Църквата, са могли да бъдат забранени.
Прилагането на Индекса се осъществява от Инквизицията. Изгарянето на клада на ДжорданоБруно, чиито трудове са включени в Индекса на 8 февруари 1600 г., е (на пръв поглед) за ерес, а не за хелиоцентризъм или други научни възгледи. Тези други възгледи обаче включвали вяра в "други светове", което било ерес.
Едва през 1822 г. Църквата разрешава отпечатването на книги, в които се приема движението на Земята.
Развитието на събитията след премахването на индекса показва "загубата на значение на индекса през 21-ви век". Пълен списък на авторите и съчиненията, присъстващи в последователните издания на индекса, е даден в J. Martínez de Bujanda, Index Librorum Prohibitorum, 1600-1966. Списък на книгите, които са били включени в Индекса, може да бъде намерен в световната мрежа.
Заглавна страница на Index Librorum Prohibitorum (Венеция, 1564 г.)
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Index Librorum Prohibitorum?
О: Index Librorum Prohibitorum (на английски: List of Prohibited Books) е списък с книги, забранени от Католическата църква, тъй като се е смятало, че те са еретични, антиклерикални или похотливи.
В: Кога и къде е публикувана за първи път?
О: Първата версия на Индекса е публикувана в католическа Нидерландия (1529 г.); Венеция (1543 г.) и Париж (1551 г.).
В: Кой е отговарял за актуализирането на списъка?
О: От 1571 г. до 1917 г. Свещената конгрегация на Индекса е отговаряла за актуализирането на списъка.
В: Каква е била неговата цел?
О: Целта на списъка е била да защитава вярата и морала на вярващите, като ги предпазва от четенето на еретични и неморални книги.
В: Как властите са го прилагали?
О: Прилагането на Индекса ставало чрез инквизицията, която включвала изгаряне на клада на нарушителите.
В: Има ли примери за произведения, които са били в този списък?
О: Примерите включват трудове на астрономи като "Epitome astronomiae Copernicanae" на Йоханес Кеплер, който е бил в Индекса от 1621 до 1835 г., и на философи като "Критика на чистия разум" на Имануел Кант. Дори издания и преводи на Библията, които не са одобрени от Църквата, могат да бъдат забранени.
Въпрос: Кога папа Павел VI премахва този индекс?
О: Папа Павел VI премахва този индекс на 14 юни 1966 г.
