Индексът на забранените книги (Index Librorum Prohibitorum) — история

Историята на Индексът на забранените книги: как Католическата църква цензурираше мисълта, забрани и влиянието върху наука, философия и литература.

Индексът на забранените книги (на английски: Index Librorum Prohibitorum) е официален списък на книги и произведения, които Католическата църква е смятала за опасни за вярата или морала и е забранявала тяхното четене, притежание или разпространение без специално разрешение. Книгите попадали в списъка, ако Църквата ги определяла като еретични, антиклерикални (антицърковни) или похотливи (непристойни). В практиката това беше форма на официална цензура, прилагана както от църковни органи, така и в сътрудничество с гражданските власти.

Ранна история и създаване

Първите състави и локални каталози на забранени книги се появяват още в началото на XVI век — в Нидерландия (1529 г.), Венеция (1543 г.) и Париж (1551 г.). Периодът е белязан от религиозни конфликти и реформации, и властите смятат, че по-строг контрол върху печата може да спре разпространението на идеи, смятани за опасни. За да се улесни този контрол, се поддържа централен каталог на произведенията, забранени от Църквата и подкрепени при нужда от гражданските власти.

Официално първото централизирано издание, известно като „Паулинският индекс“, е постановено от папа Павел IV и публикувано в Рим през 1559 г. През 1571 г. е учредена Свещената конгрегация на индекса, която в различни периоди (от 1571 до началото на XX век) отговаря за систематичното преразглеждане и актуализиране на списъка. През ХХ век функциите по надзора постепенно се прехвърлят към други църковни институти. Последното официално двадесето издание на Индекса излиза през 1948 г.; самият индекс е формално премахнат на 14 юни 1966 г. с решение, одобрено от папа Павел VI.

Цели, правила и контрол

Целта на списъка беше да защити вярата и нравствеността на вярващите, като им се пречеше да имат достъп до текстове, които според Църквата могат да подронят догмите или да подтикнат към неморално поведение. В различните издания на Индекса са поместени не само имената на автори и заглавия на произведения, но и конкретни правила за четене, разпространение и продажба на книги. Често се посочва дали забраната се отнася за всички издания на дадено произведение или само за определени преводи и издания; някои текстове можели да се четат единствено с писмено разрешение (licentia) от компетентни църковни власти.

Прилагането на санкциите по отношение на включените в Индекса произведения често става чрез Инквизицията и чрез държавни органи, които изпълняват конфискации, цензурни заповеди и в тежки случаи наказания. Наказанията варират от конфискация и забрана за публикуване до лишаване от права и екскомуникация в отделни случаи.

Примери и спорни случаи

Сред произведенията, поставяни в различни издания на Индекса, има философски, научни и литературни трудове. Така например трудове на астрономи и природоизследователи попадат под подозрение — в списъка е била включена "Epitome astronomiae Copernicanae" на Йоханес Кеплер, която стои в индекса в периода 1621–1835 г. Някои философски творби също са били забранявани; сред примерите е "Критика на чистия разум" на Имануел Кант. Понякога в списъка влизат и издания или преводи на Библията, които не са били одобрени от Църквата.

Един от най-известните фатални случаи, свързани с период на цензура и преследване, е екзекуцията на ДжорданоБруно, чийте възгледи са включени в Индекса на 8 февруари 1600 г. Неговата присъда формално е за ерес и богохулство; откритото му застъпване на идеи като множествените светове и отричането на някои установени религиозни догми са сред причините за обвиненията.

Често се смята, че забраните са насочени единствено срещу научни възгледи (напр. хелиоцентризма), но причините за включване на дадено произведение в Индекса са комплексни и често се отнасят до богословски, метафизични или нравствени въпроси.

Промени, отмяна и значение днес

Някои от забраните върху четенето на определени научни трудове постепенно отслабват: например едва през 1822 г. Църквата разрешава свободно отпечатване и разпространение на книги, в които се приема движението на Земята около Слънцето. В хода на XIX и XX век списъкът и практиките около него губят от своята строгост и влияние, а след 1948 г. последното официално издание бележи края на активното поддържане на каталога.

Официалното премахване на Индекса през 1966 г. бележи промяна в подхода на Католическата църква към въпросите на четене и свобода на изразяване; оттогава църковните указания за четене на текстове се дават по други, по-общи канони и отговорността се оставя в по-голяма степен на съвестта и на местните епископски институции.

Днес Индексът има предимно историческо значение; пълният списък на авторите и съчиненията, присъстващи в различните издания на Индекса, е изследван и систематично публикуван от учени. Обширен справочник е J. Martínez de Bujanda, Index Librorum Prohibitorum, 1600-1966. Много от списъците и отделните издания са дигитализирани и могат да се намерят в световната мрежа, което позволява по-пълно проучване на историята на цензурата и нейния ефект върху културното развитие.

Важно е да се отбележи, че вписването в Индекса не винаги е означавало окончателно забравяне на даден автор или текст — често произведенията продължават да циркулират в научни и частни среди и по-късно са преоценявани или реабилитирани от историческа или научна гледна точка.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Index Librorum Prohibitorum?

В: Кога и къде е публикувана за първи път?

В: Кой е отговарял за актуализирането на списъка?

В: Каква е била неговата цел?

В: Как властите са го прилагали?

В: Има ли примери за произведения, които са били в този списък?

Въпрос: Кога папа Павел VI премахва този индекс?

Търсене по буква