Джайнизъм: древна индийска религия, философия и учение за душата
Джайнизъм — древна индийска религия и философия за душата: учение за вечна вселена, освобождение чрез ненасилие, непривързаност и духовно завоевание (джина).
Джайнизмът е религия, философска школа и начин на живот, възникнала в Индия. Той подчертава ненасилието и духовното усъвършенстване чрез освобождаване на душата от привързаностите и кармичните причинно-следствени връзки. В джайнистката традиция Вселената се разглежда като вечна и саморегулираща се; доктрината не приписва създаването ѝ на личен бог-създател, а разчита на закона на кармата и собствените усилия на съществата за освобождение.
Кратка история
Джайнизмът се развива в Индия в течение на хилядолетия. Един от най-известните исторически учители е Махавира (често датиран в VI век пр.н.е.), който систематизира и популяризира учението и е считан за 24-ти тиртханкара (духовен водач). Джайнистките общности са допринесли значително за индийската култура, философия, изкуство и търговия. В историята на джайнизма се различават основни течения, които по-късно се развиват в различни практики и богословски интерпретации.
Основни учения
- Душа (джива) и материя (аджива) – Джайнизмът разграничaва ясно душата (съзнанието) от тялото и неживата материя. Всеки жив организъм притежава джива, която може да постигне съвършенство.
- Карма – Кармата в джайнизма е фин субстанционален агент, който се прилепва към душата в резултат на действия, мисли и намерения. Премахването на кармичните връзки води до освобождение.
- Ненасилие (ахимса) – Централна етична норма; включва въздържание от причиняване на вреда на всички живи същества (не само хора). Това определя начин на хранене, професии и ежедневни навици.
- Морални добродетели – Четири основни ограничения или „вътрешни врагове“ са привързаността, алчността, гордостта и омразата; победителят над тези страсти се нарича джина (буквално „завоевател“ или победител) завоевател.
- Освобождение (мокша) – Целта е освобождаване на душата от цикъла на раждане и смърт чрез правилно поведение, знание и самодисциплина.
Етика и практики
Етичният живот в джайнизма изисква следване на пет основни обета (особено за монасите), които в по-умерена форма се спазват и от lay-общностите:
- ахимса (ненасилие),
- сатья (истина),
- астея (не-кражба),
- брамахачаръя (целомъдрие или въздържание),
- апариграха (непривързаност, простота).
Практиките включват медитация, пост (с известни периоди на интензивно въздържание по време на религиозни празници като Paryushana), строга вегетарианска диета и грижа да не се нараняват дори най-малките форми на живот (некои монашески редове използват мрежички за устата и метлички, за да избегнат нараняване на насекоми и растения при ходене).
Структура на общността и секти
Джайнистката общност традиционно включва монаси, монахи и lay-верни. С течение на времето се оформят две основни течения:
- Дигамбара — характеризира се с по-строги аскетични практики; част от монасите практикуват голотата като символ на пълно отричане (по-строго тълкувание на аскезата).
- Светамбара — монасите носят бели одежди; тази школа има и своя каноническа литература и обичаи.
Писания и философски трусове
Джайнизмът има богат корпус от религиозни и философски текстове. В различните школи важни са както местни агами и коментари, така и систематични трактати. В текста по-горе е посочено, че свещената книга на джайнизма е Правачансара; това произведение (свързвано с традицията) е един от значимите текстове, особено в някои тълкувания и школи. Освен него, важни за джайнската философия са и други класически трудове и коментари, които разглеждат метафизиката, етиката и пътищата към освобождението.
Културно и съвременно значение
Днес джайнизмът е малцинствена религия, най-вече в Индия, но неговите идеи като ненасилието, вегетарианството и етичната самоограниченост оказват влияние върху по-широки социални и философски движения. Джайнистките общности са известни и с приносите си в търговията, образованието и опазването на културното наследство — храмове, скулптури и ръкописи, които са част от индийското културно многообразие.
Заключение
Джайнизмът предлага комплексна система от вярвания, етика и практики, чиято централна цел е духовното освобождение чрез самодисциплина, ненасилие и морална чистота. Макар да е религия с древни корени, неговите принципи продължават да бъдат релевантни и днес, особено в контекста на етични и екологични дискусии.
Знаме на джайнизма
Джайнизъм точка
- Всяко живо същество има душа.
- Всяка душа е потенциално божествена, с вродени качества на безкрайно знание, възприятие, сила и блаженство (прикрити от кармите ѝ).
- Вселената е саморегулираща се, всички събития са самопричинени и всяка душа има потенциала да постигне божествено съзнание (сиддха) чрез собствените си усилия.
- Няма върховен божествен създател, собственик, съхранител или унищожител.
- Ето защо джайнистите мислят за всяко живо същество като за себе си, като не нараняват никого и са добри към всички живи същества.
- Всяка душа се ражда като небесно, човешко, подчовешко или адско същество в зависимост от собствената си карма.
- Всяка душа е архитект на собствения си живот - тук или в бъдеще.
- Когато душата се освободи от кармите, тя става свободна и постига божествено съзнание, изпитвайки безкрайно знание, възприятие, сила и блаженство.
- Правилната вяра, правилното знание и правилното поведение (тройните скъпоценни камъни на джайнизма) осигуряват пътя към това осъзнаване.
- Мантрата Навакар е основната молитва в джайнизма и може да се рецитира по всяко време на деня. Молейки се с произнасянето на тази мантра, преданоотдаденият се покланя с уважение към освободените души, които все още са в човешка форма (арихантас), напълно освободените души (сиддхи), духовните водачи (ачарии), учителите (упадяи) и всички монаси. Отдавайки им чест, джайнистите получават от тях вдъхновение да следват техния път, за да постигнат истинско блаженство и пълна свобода от кармите, обвързващи душите им. В тази основна молитва джайнистите не искат никакви услуги или материални облаги. Тази мантра служи като прост жест на дълбоко уважение към съществата, които са по-напреднали в духовно отношение. Мантрата също така напомня на последователите за крайната цел - нирвана или мокша.
- Джайнизмът подчертава важността на контролирането на сетивата, включително на ума, тъй като те могат да отдалечат човека от истинската природа на душата.
- Ограничете притежанията си и водете чист живот, който е полезен за вас и за другите. Притежаването на предмет само по себе си не е притежание, но привързаността към него е. Непритежанието е балансиране на нуждите и желанията, като същевременно оставаме отделени от притежанията си.
- Наслаждавайте се на компанията на светите и по-квалифицираните хора, бъдете милостиви към страдащите души и толерирайте извратените.
- Важно е да не пропиляваме човешкия живот по лош начин. По-скоро се стремете да се издигнете по стълбата на духовната еволюция.
- Целта на джайнизма е освобождаването на душата от негативните ефекти на непросветените мисли, реч и действия. Тази цел се постига чрез изчистване на кармичните пречки, като се следват тройните скъпоценни камъни на джайнизма.
- Джайнистите се покланят главно на идоли на джини, ариханти и тиртанкари, които са победили вътрешните си страсти и са постигнали божествено съзнание. Джайнизмът признава съществуването на могъщи небесни души (Якша и Якшини), които се грижат за благополучието на Тиртханкарите. Обикновено те се срещат по двойки около идолите на джинистите като мъжки (якша) и женски (якшини) божества пазители. Въпреки че притежават свръхестествени сили, те също се лутат през циклите на раждане и смърт, както повечето други души.
Цитати
- ↑ Jones 2005, стр. 4764.
- ↑ "Дравя - джайнизъм", Енциклопедия Британика
- ↑ Mehta, T.U (1993). "Пътят на Архат - религиозна демокрация" (DOC). Pujya Sohanalala Smaraka Parsvanatha Sodhapitha (Пуджа Соханалала Смарака Парсванатха Содхапитха). Извлечено 2008-03-11.
- ↑ Фишър, Мери Пат и Бейли, Лий У. Антология на живите религии. Ню Джърси: Pearson Education, 2008 г.
- ↑ Kastenbaum, Robert (2003) "Macmillan Encyclopedia of Death and Dying" стр. 491
- ↑ "Въведение в таттварта-сутра". Архивирано от оригинала на 2011-05-14. Извлечено 2010-04-18.
- ↑ Джайнизъм: Светът на завоевателите Автор: Натубхай Шах Дата на издаване: 1998 г. Sussex Academic Press
- ↑ Dulichand Jain (1998) Thus Spake Lord Mahavir, Sri Ramakrishna Math Chennai, ISBN 978-81-7120-825-8 Page 69
- ↑ Професор С.А.Джаин. Реалност - превод на английски език на "Сарвартасиддхи" от Шримат Пуджападачария, второ издание, глава 7, страница 195.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява джайнизмът?
О: Джайнизмът е религия, произхождаща от Индия, която учи, че всички събития във Вселената са самопричинени, случайни, фиксирани и независими от предишни събития или външни причини или бог.
В: Какво гласи философията на джайнизма?
О: Джайнистката философия е най-старата индийска философия, която напълно разграничава тялото (материята) от душата (съзнанието). Тя учи, че вселената е вечна и всяко живо същество има душа, която има силата да стане всезнаеща (наблюдател на всички случайни събития).
Въпрос: Какво е джина?
О: Душата, която е победила вътрешните си врагове като привързаност, алчност, гордост и т.н., се нарича джина, което означава победител или победена (над невежеството).
В: Какво е Правачансара?
О: Свещената книга на джайнизма е Правачансара.
В: Има ли вечна вселена според джайнизма?
О: Да, според джайнизма вселената е вечна.
В: В тази религия всяко живо същество има ли душа?
О: Да, според тази религия всяко живо същество има душа.
В: Тази религия вярва ли във външни причини или богове?
О Не, тази религия не вярва във външни причини или богове, тъй като твърди, че всички събития са самопричинени и случайни.
обискирам