Енциклопедия Британика | популярна енциклопедия

История

Много различни хора са притежавали "Британика". Сред тях са шотландският издател А и К Блек, Хорас Еверет Хупър, Сиърс Роубък и Уилям Бентън. Encyclopædia Britannica, Inc. е собственост на Джаки Сафра, швейцарски милиардер и актьор. Информационните технологии станаха по-добри и все повече електронни енциклопедии като Microsoft Encarta и Wikipedia накараха хората да не искат повече да купуват печатни енциклопедии. За да може все още да оцелее, Encyclopædia Britannica, Inc. продължава да повтаря на хората, че Britannica е добра и точна, прави енциклопедията по-евтина и създава електронни версии на CD-ROM, DVD и World Wide Web. От началото на 30-те години на миналия век компанията популяризира и вторични справочници.

Издания

Има 15 официални издания на енциклопедията, с някои разширения към 3-то и 5-то издание (вж. таблицата по-долу). Всъщност може да се каже, че 10-ото издание е само разширение на 9-ото издание, а 12-ото и 13-ото издание са разширения на 11-ото издание. През 1985 г. 15-ото издание е реорганизирано и актуализираната, настояща версия е 15-ото издание.

През цялата си история енциклопедията Британика е искала да бъде отличен справочник и да предоставя учебни материали за тези, които искат да учат. През 1974 г. петнадесетото издание има трето желание: да събере на едно място всичко, което всеки знае. Историята на Британика може да бъде разделена на пет основни епохи или периоди от време.

Първа епоха

През първите години от съществуването си (1-во-6-то издание, 1768-1826 г.) Британика е контролирана от хората, които първи са я написали - Колин Макфаркхар и Андрю Бел, както и от техните приятели и роднини, като Томас Бонар, Джордж Глейг и Арчибалд Констабъл. За първи път Британика е публикувана между 1768 и 1771 г. в Единбург, град в Шотландия, под името Encyclopædia Britannica, or, A dictionary of arts and sciences, compiled upon a new plan. Тя е написана, за да замени френската Енциклопедия. Нейното лого, което представлява флоралната емблема на Шотландия, показва, че Британика е шотландско дело. Създаването на енциклопедията е едно от най-известните събития, случили се по времето, когато Шотландия започва да изобретява много неща, или епохата на Просвещението. Британика започва като комплект от три книги ( в първото издание), написани от един млад редактор - Уилям Смели - Много хора казват, че първото издание на енциклопедията е било много неточно и е имало много проблеми в него. Бавно Британика се променя в първата епоха в комплект от 20 книги, написани от много хора. Въпреки че няколко други енциклопедии се борели с Британика, като Cyclopaedia на Рийс и Encyclopaedia Metropolitana на Колридж, тези енциклопедии или фалирали, или не били завършени, защото хората, които ги пишели, спорели. Когато първата епоха е почти приключила, за написването на Британика са помагали много хора, които са имали различни видове умения. Енциклопедията успяла да събере толкова много хора, като поканила техни приятели да помагат.

Втора епоха

През втората епоха (7-9-то издание, 1827-1901 г.) Британика е собственост на Единбургската компания A&C Black. Въпреки че някои от хората, които са помогнали за написването на Британика, са помогнали, защото са били приятели на най-важните редактори, много други хора са искали да помогнат на Британика, защото тя е станала много успешна. Тези хора идваха от много други страни и някои от тях бяха много известни с нещата, за които пишеха. Към седмото издание на енциклопедията беше написан индекс на всички статии, който те продължиха да правят до 1974 г. Първият английски главен редактор е Томас Спенсър Бейнс, който ръководи създаването на известното 9-о издание, което се нарича още "издание за учени". Счита се, че 9-ото издание е Британика, предназначена най-вече за ученици, писана някога. В края на XIX в. обаче 9-ото издание вече е твърде старо и Британика има много финансови проблеми.

Трета епоха

През третата епоха (10-14 издания, 1901-1973 г.) Британика е собственост на американци, които започват да рекламират много, за да печелят повече пари. Американските собственици също така бавно опростяват статиите в Британика, за да може тя да служи на повече хора. Много хора смятат, че 11-ото издание е най-доброто издание на енциклопедията. Нейният собственик Хорас Хупър работи изключително упорито, за да направи 11-ото издание перфектно. Когато Хупър има финансови проблеми, Британика е управлявана от Sears Roebuck в продължение на около 18 години (1920-1923 г., 1928-1943 г.). През 1932 г. собственик на Британика е вицепрезидентът на Sears Елкан Харисън Пауъл.

През 1936 г. той започва често да преработва енциклопедията (това се прави и днес), като всяка статия се проверява поне два пъти на всеки десет години. Това е голяма разлика в сравнение с преди, когато статиите не са променяни, докато не се напише ново издание, приблизително на всеки 25 години, като някои статии са използвани отново, без да са ревизирани. Той също така бързо направи някои образователни продукти, които направиха енциклопедията още по-известна за всички. През 1943 г. Уилям Бентън ръководи Британика до смъртта си през 1973 г. Бентън създава и фондация "Бентън", която управлява Британика до 1996 г. През 1968 г., близо до края на тази епоха, Британика отпразнува 200-годишния си юбилей, а през 2014 г. публикува последното печатно издание.

 
Заглавна страница на първото издание на Encyclopædia Britannica  


В средата на XIX в. изданията на Encyclopædia Britannica включват важни изследвания, като например статията на Томас Йънг за Египет, която включва превода на йероглифите върху Розетския камък (на снимката).  


Американска реклама на 11-ото издание от майския брой на списание National Geographic от 1913 г.  

Енциклопедията сега

2007 г., печатна версия

От 1985 г. насам Британика се състои от четири части: Micropædia, Macropædia, Propædia и индекс от две книги. Статиите на Британика се намират в Micropædia и Macropædia, които съдържат съответно 12 и 17 книги, като всяка книга има около хиляда страници. В Macropædia от 2007 г. има 699 подробни статии, които могат да бъдат кратки до 2 страници и дълги до 310 страници, като в тях има препратки и посочени автори. В Micropædia 2007 има около 65 000 статии, като около 97% от тях съдържат по-малко от 750 думи, нямат препратки и посочени автори. Предполага се, че статиите в Micropædia служат за бърза проверка на фактите и помагат за намирането на повече информация в Macropædia. Статиите в Macropædia се предполага, че са добре написани статии по техните теми и статии с информация, която не можете да намерите никъде другаде. Най-дългата статия (310 страници) е за Съединените щати и е резултат от обединяването на статиите за отделните щати.

В Британика може да се намери информация, като се следват бележките, в които се посочва къде може да се намери повече информация в Micropædia и Macropædia; но те са много малко, като на всяка страница има само по една такава информация. Така че читателите се приканват да се опитат да използват указателите или Propædia, която организира това, което се намира в томовете на Британика, по теми.

Използването на Propædia е нейното "Изложение на знанието", което иска да организира всичко, което хората знаят. Начертанието се обмисля от редакторите на Британика, за да решат кои статии да бъдат включени в Micropædia и Macropædia. Конспектът има за цел да бъде и ръководство за учене и да подскаже на ученика, който иска да изучи дадена тема в дълбочина, кои статии да използва. Библиотеките обаче твърдят, че много малко хора го използват, а рецензентите препоръчват на енциклопедиите да не го отпечатват повече. В Propædia има също така отпечатани на прозрачна хартия схеми на големи теми и раздел, в който са изброени хората, работили заедно за създаването на енциклопедията.

Общо в Micropædia и Macropædia има около 40 милиона думи и 24 000 снимки. Индексът има 2350 страници, в които са изброени всички 228 274 теми, за които се пише в Британика,. В Британика се използват британските, а не американските правописни форми. Например тя използва color (не цвят), centre (не център) и encyclopaedia (не енциклопедия). Това правило обаче невинаги се спазва, например defense (защита), а не defence (отбрана). Другите изписвания на думата понякога се показват с връзка, например "Color: вижте Colour".

От 1936 г. насам статиите в Британика се преразглеждат често, като всяка година около 10% от тях се преработват. През 2007 г. на един от уебсайтовете на Британика се казва, че 46% от статиите са били преработени през последните три години; но на друг уебсайт на Британика се казва, че само 35% от статиите са били преработени.

Начинът, по който са подредени статиите (по азбучен ред) в Micropædia и Macropædia, е много точен. Неанглоезичните букви се пренебрегват, а статиите с цифри, като например "Война от 1812 г.", са подредени така, сякаш цифрата е изписана ("Война от 1812 г."). Ако статиите са с еднакви имена, статиите за лица се подреждат първо, след това по места, а след това по неща. Хората с еднакви имена се подреждат първо по азбучен ред на държавите, а след това по времето си. По същия начин местата, които имат еднакви имена, се подреждат по азбучен ред според държавата, в която се намират.

Други Britannicas

Отпечатани

Съществуват няколко по-малки версии на енциклопедиите Britannica. Кратката енциклопедия Британика, написана в една книга, съдържа 28 000 по-кратки статии. Комптън от Британика, издадена през 2007 г., със старата енциклопедия Комптън в нея, е написана за тийнейджъри, които са на възраст 10-17 години, и има 26 книги и 11 000 страници. През 1960 г. компанията издава Детска Британика; тя е редактирана от Джон Армитидж и е написана за Негово кралско височество принца на Уелс; авторите са почти всички британци. Други книги са "Моята първа Британика", написана за деца на възраст от шест до дванадесет години, и "Библиотека Британика Дискавъри", написана за деца на възраст от три до шест години (издадена през 1974 г. до 1991 г.). От 1938 г. насам Encyclopædia Britannica, Inc. издава всяка година Книга на годината с информация за събитията през изминалата година, която е написана онлайн от изданието през 1994 г. (със събитията от 1993 г.). Компанията издава и няколко книги на специални теми, като например Шекспир: Шекспир (The Essential Guide to the Life and Works of the Bard) (Wiley, 2006 г.).

Електронен

DVD-то Britannica Ultimate Reference Suite 2006 съдържа над 55 милиона думи и над 100 000 статии. То включва 73 645 статии от Британика, като останалите статии са от Ученическа енциклопедия Британика, Елементарна енциклопедия Британика и Книгата на Британика (1993-2004 г.), както и няколко стари статии от старите издания на енциклопедията. Цялото DVD включва и други бонус инструменти, включително карти, видеоклипове, звукови клипове, анимации и уеб връзки. В него има и учебни пособия, както и речник и тезаурус от Merriam-Webster.

Encyclopædia Britannica Online е уебсайт с повече от 120 000 статии и се актуализира често. В него всеки ден има функции, актуализации и връзки към новинарски репортажи от The New York Times и BBC. Хората трябва да плащат, за да използват уебсайта. Специални отстъпки се дават на училища, колежи и библиотеки, тъй като тези големи групи хора са важни за бизнеса на Британика. Статиите могат да се четат безплатно онлайн, но могат да се видят само първите няколко изречения. От началото на 2007 г. Британика позволява на хората да четат статиите безплатно, ако те са свързани с друг уебсайт, тъй като тези връзки позволяват статиите да се появяват по-често и по-лесно в търсачките.

На 20 февруари 2007 г. Encyclopædia Britannica, Inc. съобщава, че работи с компанията за търсене в мобилни телефони AskMeNow за създаване на енциклопедия в телефони. Потребителите могат да изпратят въпрос чрез текстово съобщение, а AskMeNow ще търси в енциклопедията на Британика с 28 000 статии, за да отговори на потребителя.

На 3 юни 2008 г. беше обявена идеята за използване на уики-Британика. В нея ще участват много хора, като служителите на Британика ще редактират важни части.

 
Международното китайско издание на Енциклопедия Британика, преведено от оригиналното 15-о издание с няколко статии, променени или пренаписани, е публикувано от издателство "Енциклопедия на Китай"; 19-ият и 20-ият от всичките 20 тома са с индекс.  

Свързани страници

• 1911 Енциклопедия Британика
• Encyclopædia Britannica, Inc.
• Macropædia, Micropædia, Propædia