Ислям: Коран, вярвания, пророци и основни практики

Мюсюлманите вярват, че Коранът е разкрит на Мохамед за първи път от архангел Гавраил в пещера на планината Хира в Мека, а след това в продължение на двадесет и три години до смъртта му.

Според Корана мюсюлманите вярват в Бог, неговите ангели, книгите му, пратениците му, последния ден и съдбата. В съответствие с един стих от Корана: "Ние създадохме всичко с предопределение Колкото е добро, толкова е и лошо". И в хадиса на Пратеника Мухаммед, когато казва, че вярата е: "да вярваш в Бога, в Неговите ангели, в Неговите книги, в Неговите пратеници и в Последния ден и да вярваш в съдбата на доброто и лошото". Мюсюлманите вярват, че Бог е единственият Бог, който е създал Вселената с всичко в нея. Коранът е разкрит на пророка Мохамед чрез Гавраил. Те вярват, че той е последният пратеник на всички пратеници, които са изпратени преди него. Пророците са човешки същества и деца на Адам, които Бог е избрал да бъдат негови пратеници. Мюсюлманите вярват, че пророците не са богове, а просто човешки същества, които имат някои чудеса, за да докажат пророчеството си. Те са тези, които получават божествено откровение.

Коранът споменава имената на много пророци, сред които Адам, Ной, Авраам, Мойсей, Исус и други. Според Корана всички пророци са били мюсюлмани, които са проповядвали исляма, но с различни закони. Ислямът се определя в Корана като "инстинктът на Бога, върху който хората са нахлули". "Затова насочете лицето си към религията чисто, към изправеното творение, върху което Той е създал хората. В творението на Аллах няма промяна. Това е ценната религия, макар че повечето хора не знаят} (Римляните - сура Ар-Рум, стих 30) Мюсюлманите също така вярват, че ханифизмът е в основата на религията на Авраам. И те виждат, че разликата между авраамическите религии е само в шериата (закона), а не във вероизповеданието, и че шериатът на исляма отменя онова, което го предхожда от шериата. това означава, че ислямската религия се състои от вяра и шериат.

Що се отнася до вярата, тя е съвкупност от принципи, в които мюсюлманинът трябва да вярва, и е фиксирана и не се различава в зависимост от различните пророци. Що се отнася до шериата (закона), това е наименованието на практическите постановления, които се различават според различните пратеници.

Петте стълба на исляма

Според ислямската традиция има пет основни неща, които мюсюлманите трябва да правят. Те се наричат "Петте стълба на исляма":

1. Шахада: Свидетелството (вярата на английски език) е в основата на мюсюлманската вяра, че няма друг бог освен самия Аллах и че Мохамед е неговият последен пратеник.
2. Салаат (изписва се и като Salaah, ако е в края на изречението): Мюсюлманите се молят пет пъти на ден, в специални часове на деня. Когато се молят, те са обърнати с лице към Кааба - голяма кубична структура, разположена в свещения град Мека. Салат е намаз на персийски, турски и урду. Мюсюлманите шиити могат да се молят следобедната и вечерната молитва непосредствено една след друга.
3. Закат: Мюсюлманите, които имат пари, трябва да дадат процент от парите, които все още са при тях за една година 1/40 от парите си (благотворителност на английски език), за да помогнат на хора, които нямат пари или се нуждаят от помощ.
4. Sawm (изписва се също като Siyam или Sum): Пост по време на Рамазана, деветия месец от ислямската година. Мюсюлманите не ядат и не пият от Фаджр до залез слънце в продължение на един лунен месец. След Рамадан има празник, наречен Курбан Байрам (което на английски език означава "празник на края на поста"). На Курбан байрам мюсюлманите обикновено отиват в джамията сутрин след изгрев слънце за специална салаха.
5. Хадж (поклонничество на английски език): През месец Зулхеджа, дванадесетия месец от ислямския календар, е сезонът на поклонническите пътувания, когато много мюсюлмани отиват в Мека, най-свещения град на исляма. Ако обаче мюсюлманинът няма финансова възможност да извърши хадж, не е необходимо да го прави. Тези, които притежават големи финансови възможности, са най-задължени да извършват хадж.

Забележка: Петте стълба на исляма е термин, който според сунитския ислям е извлечен от хадисите. В шиитския ислям има друг термин Osul al-Din (Принципи на религията на английски език). Той съдържа пет убеждения: Таухид, Адл, Набова, Имама, Маад.

Коран

В ислямската вяра Коранът е свещената книга на исляма и съдържа това, което мюсюлманите твърдят, че Аллах (Бог) е предал на пророка Мохамед чрез архангел Джибраил (Гавраил), който още от времето на Адам е бил натоварен със задачата да предава Божиите думи като напътствие на човечеството. Коранът е централната отправна точка и е връзката, която свързва човечеството с Бога.

Коранът съдържа много пасажи и глави, които обхващат всички аспекти на човечеството до най-малките подробности. От създаването и зачеването на човешкото дете до подробностите за Земята и отвъд нея. В аспекта на човешкия живот той съдържа истории и разкази за стари цивилизации и минали пророци и техните житейски хроники. Коранът съдържа законите на шериата или худуд и подчертава равните права както на мъжа, така и на жената, като на майките е даден специален статут, при който е грехота дори да ги погледнеш.

В Корана има общо 30 джузуки. Във всеки джузук има много сурахатуни или стихове, като 114 сурахатуна започват със Сура ал-Фатех (Началото) и завършват със Сура ан-Нааас (Човечеството). Хафизът е мюсюлманин, който е запомнил Корана и може точно да каже всяка дума от Корана, без да прелиства нито една страница, и да я приложи в ежедневието.

Други важни учения в исляма са сунната (в която се разказва за живота на Мохамед) и хадисите (които са сборници с диалози от разговори, които според мюсюлманите е казал Мохамед).

В исляма Коранът се смята за наръчник за цялото човечество и неговите учения трябва да се прилагат и споделят от читателите.

Място за поклонение / четене на Корана

Мюсюлманите се молят в място за поклонение, наречено джамия. На арабски език джамията се нарича масджид. Повечето джамии се виждаха предимно с поне един купол, а някои имат една или повече кули, наречени Минарат, където муадзинът произнася Адхан. Призивът за мюсюлманска молитва. Той се състои от 13 или 15 изречения. Но много джамии са били построени без куполи или кули.

Мюсюлманите събуват обувките си, преди да влязат в масджида, за да се молят. Молитвата е едно от най-важните неща, които мюсюлманите правят.

Молитва

Мюсюлманинът се призовава за молитва или сола пет пъти на ден. Този призив за молитва се нарича Адхан. Мюезинът, човек, избран да призовава към молитва, използва високоговорител, който предава гласа му на хората в близост. В мюсюлманските страни призивът за молитва често се отправя на глас, на публично място. Призоваването към сола е нормална част от ежедневието на повечето хора в мюсюлманските страни.

Мюсюлманите се молят на килимче, което на английски се нарича prayer mat или prayer rug. Общоприетите арабски наименования на молитвеното килимче са sajjāda и namazlık.

Когато дойде време за молитва, мюсюлманите правят вуду, след което се изправят в посоката на кибла - посоката, в която трябва да се молят, към Мека. След това разстилат молитвеното си килимче и изпълняват молитвите си към Бога.

Мир на праха му

Според ислямското учение мюсюлманите трябва да казват "صَلَّى اللّٰهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ", съкратено като "ﷺ", винаги когато чуят или произнесат името на Пророка ﷺ или то ﷺ е общоприето съществително.

През 2009 г. беше проведено проучване в 232 държави и територии. Това проучване установи, че 23% от световното население, или 1,57 милиарда души, са мюсюлмани. От тях между 75 и 90 % са сунити, а между 10 и 25 % са шиити. Малка част от тях принадлежат към други ислямски секти. В около петдесет държави повече от половината от хората са мюсюлмани. Арабите представляват около двадесет процента от всички мюсюлмани по света. Ислямът има три свещени места: Йерусалим, Мека и Медина.

Повечето мюсюлмани живеят в Азия и Африка. Около 62% от мюсюлманите в света живеят в Азия, като над 683 милиона последователи са в Индонезия, Пакистан, Индия и Бангладеш. В Близкия изток неарабски държави като Турция и Иран са най-големите държави с мюсюлманско мнозинство; в Африка най-големите мюсюлмански общности са в Египет и Нигерия.

Според повечето оценки в Китайската народна република живеят около 20-30 милиона мюсюлмани (1,5-2 % от населението). Въпреки това данните, предоставени от Международния център за населението към Държавния университет в Сан Диего на U.S. News & World Report, сочат, че в Китай има 65,3 милиона мюсюлмани. Ислямът е втората по големина религия след християнството в много европейски страни и бавно догонва този статут в Америка.

Европейският ислям е терминът, използван за мюсюлманите от Балканите, бивша Югославия и Крим, включващ хора като роми от Ксора, албанци, бошняци, помаци, горани, торбеши, турци от България, Северен Кипър, Гърция, Румъния, Северна Македония, като йеруди и Източна Тракия, европейската част на Турция, като племето амука и кримските татари, мнозинството от които принадлежат към бекташийския суфизъм, дервишката тарика.

Подобно на други религии, с течение на времето в исляма се развиват различни движения. Тези движения се основават на различни тълкувания на свещените писания. В следващите раздели са изброени най-често срещаните движения.

• Мюсюлманите без вероизповедание са мюсюлмани, които не следват нито един клон и просто се наричат мюсюлмани. Те се наричат още гайри мукалиди.
• Мууахидин или мууахид мюсюлмани са движение за възстановяване на мюсюлманството, което приема основния поток на исляма, но предпочита да се ориентира към върховенството на Божиите заповеди по въпросите, свързани с шериата. Мувахидините вярват, че съвременният ислям е смесен с много културни традиции и искат да променят това.
• Шиитите вярват, че както само Бог може да назначи пророк, така може да назначи и втори водач след пророка. Мюсюлманите шиити вярват, че Бог е избрал Али за лидер след Мохамед. Около 10-20 % от мюсюлманите са шиити, което означава, че те са около 120 милиона в целия свят. Мюсюлманите шиити съставляват мнозинството от мюсюлманите в Иран, Азербайджан, Бахрейн, Ирак и Ливан. Най-големият адхаб в Йемен е заидски шиитски. Шиитите обикновено се събират за деня Ашура в Кербала. Те приемат четири хадиса.
• Сунизмът смята Абу Бакр за наследник на Мохамед. Сунитите съставляват около 75 % от мюсюлманите. Сунитите вярват, че лидерите на исляма трябва да се избират от хората в мюсюлманския свят. След смъртта на Абу Бакр на негово място идва Омар, след това Утман и накрая Али. Всички те са били спътници на Мохамед и са живели в Медина. Сунитските вярвания обикновено се основават на Корана и Кутуб ас-Ситах (шестте хадиса). Понякога сунитите се наричат бухаристи.

• Суфиите са клон на сунизма, който се фокусира повече върху духовните и мистичните елементи на исляма. Суфиите обикновено завършват молитвите си с рецитиране на дхикр.
• Като цяло коранистите отхвърлят авторитета на хадисите. Такива мюсюлмани, известни още като коранисти и ахле коранисти, вярват, че Коранът е единственият източник на ръководство. Те казват, че хадисите не са одобрени от Корана, а някои ги наричат новаторски бид'ах.
• Ибадитите са мюсюлмани, които произлизат от хариджитите. Днес ибадитите имат реформирани вярвания от първоначалните хариджити.
• Ислямската нация е ислямска деноминация, насочена предимно към афроамериканците.
• Петпроцентова нация - деноминация, съставена предимно от афроамериканци, известна също като Нация на боговете и земите.

• Ислямска нация
• Сунитски ислям
• Шиитски ислям
• Коранизъм
• Халал
• Wudu