Ислямът (/ˈɪslɑːm/; на арабски: ٱلْإِسْلَام, романизиран: al-Islām, [alʔɪsˈlaːm] (audio speaker icon слушам)) е авраамическа монотеистична религия. Всички нейни основни учения и вярвания са изложени в Корана (изписван също като Коран или Куран), който мюсюлманите считат за свещеното писание и окончателното божествено откровение. Последователите на исляма се наричат мюсюлмани. В исляма немюсюлманинът в религиозен контекст често се означава с термина кафир. Ислям буквално означава „подчинение“ (на Божията воля) и в центъра му стои вярата в единния Бог — Аллах. Мюсюлманите вярват, че Коранът е бил предаден чрез ангел Гавраил на Мохамед, когото разглеждат като последен пророк и пратеник на Бога. Допълнителните указания за вяра и поведение идват от преданията и спомените за думите и делата на Мохамед, известни като хадиси.

Основни вярвания

В центъра на ислямската вяра са няколко ключови доктрини:

  • Таухид — убеждението в абсолютната единност на Бог (Аллах).
  • Пророчество — Бог изпраща водачи (пророци) на човечеството; Мохамед е смятан за последния от тях.
  • Книгите — мюсюлманите признават предишни откровения (като Тората и Евангелията) и считат Корана за окончателен и защитен откъс.
  • Възкресение и Съд — вярата в живот след смъртта и в Деня на Страшния съд.
  • Предопределение и човешка отговорност — учението за Божията воля и човешкия избор.

Петте стълба на исляма

На практическо ниво ислямът се изразява чрез пет основни обреда и задължения, известни като „петте стълба“:

  • Шахада — изповядване на вярата: „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е Неговият пратеник“.
  • Салят — пет пъти дневно молитва, която структурира деня и свързва вярващия с Бог.
  • Закят — задължителен милосърден данък (обикновено процент от богатството), за подпомагане на бедните и общността.
  • Саум — постуване през месец Рамадан от зазоряване до залез слънце.
  • Хадж — поклонение до Мека, което всеки здрав мюсюлманин, способен физически и финансово, се стреми да извърши поне веднъж в живота си.

Коранът и хадисите

Коранът е написан на класически арабски и заема централно място във вярата и правото. Мюсюлманите вярват, че текстът е запазен от Аллах, както това се посочва и в самия Коран. Тълкуванията (тафсир) на кораничните стихове варират в зависимост от исторически, езикови и правни подходи. До една голяма част от ислямската практика и право се добавят и хадиси — предания за думите и делата на пророка Мохамед, които са събрани в множество колекции и се използват за разясняване на религиозните норми.

Пророци

Мюсюлманите признават голям брой пророци, изпратени в различни времена до различни народи. Сред най-известните са Адам, Ной (Нух), Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Всички те проповядвали единството на Бога. Според ислямската традиция някои общности са се отклонили от оригиналното послание вследствие на човешки фактори и т.нар. „шайтан“ (злите влияния), но Кораничното откровение потвърждава и завършва това религиозно послание.

Разклонения, школи и мистични течения

Повечето мюсюлмани принадлежат към една от две големи конфесионални семейства: сунитският ислям (най-голямото, около 75–90%) и шиитският ислям (около 10–20%). В рамките на сунитския ислям съществуват четири главни правни школи (мазхаб): ханафитска, маликийска, шафиитска и ханбалитска, които предлагат различни методи за тълкуване на Шариата. В шиитството пък има различни течения — най-голямото от които са дванадесетниците (имамити), но има и исмаилити и заидити. Също така съществува и мистичната традиция — суфизмът — която набляга на личния опит и духовната връзка с Бога и присъства както сред сунитите, така и сред шиитите.

Право и етика (Шариат)

Ислямското право (Шариат) произлиза основно от Корана и хадисите, както и от правни принципи, разработени от учените (иктисад, касти и др.). Шариатът обхваща ритуални практики, морални норми, семейно право, наказателно и имуществено право. Неговото прилагане и тълкуване варират широко — от традиционни общностни практики до държавни правни системи в различни страни.

Практики и социален живот

Ислямът регулира много аспекти на ежедневието: начина на хранене (забрана за свинско месо и за консумация на алкохол в много общности), семейните взаимоотношения, търговията, обществената солидарност и благотворителността. Джамиите (мюсюлманските молитвени домове) са центрове за молитва, обучение и обществен живот. Религиозните празници като Ид ал-Фитр (края на Рамадан) и Ид ал-Адха (празникът на жертвоприношението) имат социално и културно значение за общностите.

Разпространение и демография

С около 1,75 милиарда последователи (приблизително 24% от населението на света) ислямът е втората по големина религия в света и е една от най-бързо растящите поради демографски и религиозни фактори. Той е широко разпространен в Близкия изток, Северна Африка, части от Азия (особено Индонезия, Пакистан, Индия и Бангладеш), както и в европейски и африкански общности.

Съвременни предизвикателства и разнообразие

В съвременния свят ислямът се проявява многообразно — от консервативни към по-либерални и модернистки тенденции. Въпроси като ролята на жените, взаимодействието с демократични институции, религиозната свобода, глобализацията и политиката предизвикват разнообразни дебати в мюсюлманските общества. Важно е да се има предвид, че практиките и възгледите силно варират според регионалните, историческите и културните контексти.