Ислям: Коран, вярвания, пророци и основни практики
Ислямът (/ˈɪslɑːm/; на арабски: ٱلْإِسْلَام, романизиран: al-Islām, [alʔɪsˈlaːm] (
слушам)) е авраамическа монотеистична религия. Всички нейни основни учения и вярвания са изложени в Корана (изписван също като Коран или Куран), който мюсюлманите считат за свещеното писание и окончателното божествено откровение. Последователите на исляма се наричат мюсюлмани. В исляма немюсюлманинът в религиозен контекст често се означава с термина кафир. Ислям буквално означава „подчинение“ (на Божията воля) и в центъра му стои вярата в единния Бог — Аллах. Мюсюлманите вярват, че Коранът е бил предаден чрез ангел Гавраил на Мохамед, когото разглеждат като последен пророк и пратеник на Бога. Допълнителните указания за вяра и поведение идват от преданията и спомените за думите и делата на Мохамед, известни като хадиси.
Основни вярвания
В центъра на ислямската вяра са няколко ключови доктрини:
- Таухид — убеждението в абсолютната единност на Бог (Аллах).
- Пророчество — Бог изпраща водачи (пророци) на човечеството; Мохамед е смятан за последния от тях.
- Книгите — мюсюлманите признават предишни откровения (като Тората и Евангелията) и считат Корана за окончателен и защитен откъс.
- Възкресение и Съд — вярата в живот след смъртта и в Деня на Страшния съд.
- Предопределение и човешка отговорност — учението за Божията воля и човешкия избор.
Петте стълба на исляма
На практическо ниво ислямът се изразява чрез пет основни обреда и задължения, известни като „петте стълба“:
- Шахада — изповядване на вярата: „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е Неговият пратеник“.
- Салят — пет пъти дневно молитва, която структурира деня и свързва вярващия с Бог.
- Закят — задължителен милосърден данък (обикновено процент от богатството), за подпомагане на бедните и общността.
- Саум — постуване през месец Рамадан от зазоряване до залез слънце.
- Хадж — поклонение до Мека, което всеки здрав мюсюлманин, способен физически и финансово, се стреми да извърши поне веднъж в живота си.
Коранът и хадисите
Коранът е написан на класически арабски и заема централно място във вярата и правото. Мюсюлманите вярват, че текстът е запазен от Аллах, както това се посочва и в самия Коран. Тълкуванията (тафсир) на кораничните стихове варират в зависимост от исторически, езикови и правни подходи. До една голяма част от ислямската практика и право се добавят и хадиси — предания за думите и делата на пророка Мохамед, които са събрани в множество колекции и се използват за разясняване на религиозните норми.
Пророци
Мюсюлманите признават голям брой пророци, изпратени в различни времена до различни народи. Сред най-известните са Адам, Ной (Нух), Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Всички те проповядвали единството на Бога. Според ислямската традиция някои общности са се отклонили от оригиналното послание вследствие на човешки фактори и т.нар. „шайтан“ (злите влияния), но Кораничното откровение потвърждава и завършва това религиозно послание.
Разклонения, школи и мистични течения
Повечето мюсюлмани принадлежат към една от две големи конфесионални семейства: сунитският ислям (най-голямото, около 75–90%) и шиитският ислям (около 10–20%). В рамките на сунитския ислям съществуват четири главни правни школи (мазхаб): ханафитска, маликийска, шафиитска и ханбалитска, които предлагат различни методи за тълкуване на Шариата. В шиитството пък има различни течения — най-голямото от които са дванадесетниците (имамити), но има и исмаилити и заидити. Също така съществува и мистичната традиция — суфизмът — която набляга на личния опит и духовната връзка с Бога и присъства както сред сунитите, така и сред шиитите.
Право и етика (Шариат)
Ислямското право (Шариат) произлиза основно от Корана и хадисите, както и от правни принципи, разработени от учените (иктисад, касти и др.). Шариатът обхваща ритуални практики, морални норми, семейно право, наказателно и имуществено право. Неговото прилагане и тълкуване варират широко — от традиционни общностни практики до държавни правни системи в различни страни.
Практики и социален живот
Ислямът регулира много аспекти на ежедневието: начина на хранене (забрана за свинско месо и за консумация на алкохол в много общности), семейните взаимоотношения, търговията, обществената солидарност и благотворителността. Джамиите (мюсюлманските молитвени домове) са центрове за молитва, обучение и обществен живот. Религиозните празници като Ид ал-Фитр (края на Рамадан) и Ид ал-Адха (празникът на жертвоприношението) имат социално и културно значение за общностите.
Разпространение и демография
С около 1,75 милиарда последователи (приблизително 24% от населението на света) ислямът е втората по големина религия в света и е една от най-бързо растящите поради демографски и религиозни фактори. Той е широко разпространен в Близкия изток, Северна Африка, части от Азия (особено Индонезия, Пакистан, Индия и Бангладеш), както и в европейски и африкански общности.
Съвременни предизвикателства и разнообразие
В съвременния свят ислямът се проявява многообразно — от консервативни към по-либерални и модернистки тенденции. Въпроси като ролята на жените, взаимодействието с демократични институции, религиозната свобода, глобализацията и политиката предизвикват разнообразни дебати в мюсюлманските общества. Важно е да се има предвид, че практиките и възгледите силно варират според регионалните, историческите и културните контексти.
Звезда и полумесец, символ на исляма
История
Мюсюлманите вярват, че Коранът е разкрит на Мохамед за първи път от архангел Гавраил в пещера на планината Хира в Мека, а след това в продължение на двадесет и три години до смъртта му.
Вярвания и практики
Според Корана мюсюлманите вярват в Бог, неговите ангели, книгите му, пратениците му, последния ден и съдбата. В съответствие с един стих от Корана: "Ние създадохме всичко с предопределение Колкото е добро, толкова е и лошо". И в хадиса на Пратеника Мухаммед, когато казва, че вярата е: "да вярваш в Бога, в Неговите ангели, в Неговите книги, в Неговите пратеници и в Последния ден и да вярваш в съдбата на доброто и лошото". Мюсюлманите вярват, че Бог е единственият Бог, който е създал Вселената с всичко в нея. Коранът е разкрит на пророка Мохамед чрез Гавраил. Те вярват, че той е последният пратеник на всички пратеници, които са изпратени преди него. Пророците са човешки същества и деца на Адам, които Бог е избрал да бъдат негови пратеници. Мюсюлманите вярват, че пророците не са богове, а просто човешки същества, които имат някои чудеса, за да докажат пророчеството си. Те са тези, които получават божествено откровение.
Коранът споменава имената на много пророци, сред които Адам, Ной, Авраам, Мойсей, Исус и други. Според Корана всички пророци са били мюсюлмани, които са проповядвали исляма, но с различни закони. Ислямът се определя в Корана като "инстинктът на Бога, върху който хората са нахлули". "Затова насочете лицето си към религията чисто, към изправеното творение, върху което Той е създал хората. В творението на Аллах няма промяна. Това е ценната религия, макар че повечето хора не знаят} (Римляните - сура Ар-Рум, стих 30) Мюсюлманите също така вярват, че ханифизмът е в основата на религията на Авраам. И те виждат, че разликата между авраамическите религии е само в шериата (закона), а не във вероизповеданието, и че шериатът на исляма отменя онова, което го предхожда от шериата. това означава, че ислямската религия се състои от вяра и шериат.
Що се отнася до вярата, тя е съвкупност от принципи, в които мюсюлманинът трябва да вярва, и е фиксирана и не се различава в зависимост от различните пророци. Що се отнася до шериата (закона), това е наименованието на практическите постановления, които се различават според различните пратеници.
Петте стълба на исляма
Според ислямската традиция има пет основни неща, които мюсюлманите трябва да правят. Те се наричат "Петте стълба на исляма":
- Шахада: Свидетелството (вярата на английски език) е в основата на мюсюлманската вяра, че няма друг бог освен самия Аллах и че Мохамед е неговият последен пратеник.
- Салаат (изписва се и като Salaah, ако е в края на изречението): Мюсюлманите се молят пет пъти на ден, в специални часове на деня. Когато се молят, те са обърнати с лице към Кааба - голяма кубична структура, разположена в свещения град Мека. Салат е намаз на персийски, турски и урду. Мюсюлманите шиити могат да се молят следобедната и вечерната молитва непосредствено една след друга.
- Закат: Мюсюлманите, които имат пари, трябва да дадат процент от парите, които все още са при тях за една година 1/40 от парите си (благотворителност на английски език), за да помогнат на хора, които нямат пари или се нуждаят от помощ.
- Sawm (изписва се също като Siyam или Sum): Пост по време на Рамазана, деветия месец от ислямската година. Мюсюлманите не ядат и не пият от Фаджр до залез слънце в продължение на един лунен месец. След Рамадан има празник, наречен Курбан Байрам (което на английски език означава "празник на края на поста"). На Курбан байрам мюсюлманите обикновено отиват в джамията сутрин след изгрев слънце за специална салаха.
- Хадж (поклонничество на английски език): През месец Зулхеджа, дванадесетия месец от ислямския календар, е сезонът на поклонническите пътувания, когато много мюсюлмани отиват в Мека, най-свещения град на исляма. Ако обаче мюсюлманинът няма финансова възможност да извърши хадж, не е необходимо да го прави. Тези, които притежават големи финансови възможности, са най-задължени да извършват хадж.
Забележка: Петте стълба на исляма е термин, който според сунитския ислям е извлечен от хадисите. В шиитския ислям има друг термин Osul al-Din (Принципи на религията на английски език). Той съдържа пет убеждения: Таухид, Адл, Набова, Имама, Маад.
Коран
В ислямската вяра Коранът е свещената книга на исляма и съдържа това, което мюсюлманите твърдят, че Аллах (Бог) е предал на пророка Мохамед чрез архангел Джибраил (Гавраил), който още от времето на Адам е бил натоварен със задачата да предава Божиите думи като напътствие на човечеството. Коранът е централната отправна точка и е връзката, която свързва човечеството с Бога.
Коранът съдържа много пасажи и глави, които обхващат всички аспекти на човечеството до най-малките подробности. От създаването и зачеването на човешкото дете до подробностите за Земята и отвъд нея. В аспекта на човешкия живот той съдържа истории и разкази за стари цивилизации и минали пророци и техните житейски хроники. Коранът съдържа законите на шериата или худуд и подчертава равните права както на мъжа, така и на жената, като на майките е даден специален статут, при който е грехота дори да ги погледнеш.
В Корана има общо 30 джузуки. Във всеки джузук има много сурахатуни или стихове, като 114 сурахатуна започват със Сура ал-Фатех (Началото) и завършват със Сура ан-Нааас (Човечеството). Хафизът е мюсюлманин, който е запомнил Корана и може точно да каже всяка дума от Корана, без да прелиства нито една страница, и да я приложи в ежедневието.
Други важни учения в исляма са сунната (в която се разказва за живота на Мохамед) и хадисите (които са сборници с диалози от разговори, които според мюсюлманите е казал Мохамед).
В исляма Коранът се смята за наръчник за цялото човечество и неговите учения трябва да се прилагат и споделят от читателите.
Място за поклонение / четене на Корана
Мюсюлманите се молят в място за поклонение, наречено джамия. На арабски език джамията се нарича масджид. Повечето джамии се виждаха предимно с поне един купол, а някои имат една или повече кули, наречени Минарат, където муадзинът произнася Адхан. Призивът за мюсюлманска молитва. Той се състои от 13 или 15 изречения. Но много джамии са били построени без куполи или кули.
Мюсюлманите събуват обувките си, преди да влязат в масджида, за да се молят. Молитвата е едно от най-важните неща, които мюсюлманите правят.
Молитва
Мюсюлманинът се призовава за молитва или сола пет пъти на ден. Този призив за молитва се нарича Адхан. Мюезинът, човек, избран да призовава към молитва, използва високоговорител, който предава гласа му на хората в близост. В мюсюлманските страни призивът за молитва често се отправя на глас, на публично място. Призоваването към сола е нормална част от ежедневието на повечето хора в мюсюлманските страни.
Мюсюлманите се молят на килимче, което на английски се нарича prayer mat или prayer rug. Общоприетите арабски наименования на молитвеното килимче са sajjāda и namazlık.
Когато дойде време за молитва, мюсюлманите правят вуду, след което се изправят в посоката на кибла - посоката, в която трябва да се молят, към Мека. След това разстилат молитвеното си килимче и изпълняват молитвите си към Бога.
Мир на праха му
Според ислямското учение мюсюлманите трябва да казват "صَلَّى اللّٰهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ", съкратено като "ﷺ", винаги когато чуят или произнесат името на Пророка ﷺ или то ﷺ е общоприето съществително.
Молитвено килимче
Мъже се молят в джамия.
Коранът е свещената книга на мюсюлманите. Те вярват, че в нея се съдържа разкритото Божие слово.
Мюсюлманите се молят в джамия, като тази в Йерусалим.
Ислямът в света
През 2009 г. беше проведено проучване в 232 държави и територии. Това проучване установи, че 23% от световното население, или 1,57 милиарда души, са мюсюлмани. От тях между 75 и 90 % са сунити, а между 10 и 25 % са шиити. Малка част от тях принадлежат към други ислямски секти. В около петдесет държави повече от половината от хората са мюсюлмани. Арабите представляват около двадесет процента от всички мюсюлмани по света. Ислямът има три свещени места: Йерусалим, Мека и Медина.
Повечето мюсюлмани живеят в Азия и Африка. Около 62% от мюсюлманите в света живеят в Азия, като над 683 милиона последователи са в Индонезия, Пакистан, Индия и Бангладеш. В Близкия изток неарабски държави като Турция и Иран са най-големите държави с мюсюлманско мнозинство; в Африка най-големите мюсюлмански общности са в Египет и Нигерия.
Според повечето оценки в Китайската народна република живеят около 20-30 милиона мюсюлмани (1,5-2 % от населението). Въпреки това данните, предоставени от Международния център за населението към Държавния университет в Сан Диего на U.S. News & World Report, сочат, че в Китай има 65,3 милиона мюсюлмани. Ислямът е втората по големина религия след християнството в много европейски страни и бавно догонва този статут в Америка.
Европейският ислям е терминът, използван за мюсюлманите от Балканите, бивша Югославия и Крим, включващ хора като роми от Ксора, албанци, бошняци, помаци, горани, торбеши, турци от България, Северен Кипър, Гърция, Румъния, Северна Македония, като йеруди и Източна Тракия, европейската част на Турция, като племето амука и кримските татари, мнозинството от които принадлежат към бекташийския суфизъм, дервишката тарика.
Държави, в които повече от половината население е мюсюлманско
Различни деноминации
Подобно на други религии, с течение на времето в исляма се развиват различни движения. Тези движения се основават на различни тълкувания на свещените писания. В следващите раздели са изброени най-често срещаните движения.
- Мюсюлманите без вероизповедание са мюсюлмани, които не следват нито един клон и просто се наричат мюсюлмани. Те се наричат още гайри мукалиди.
- Мууахидин или мууахид мюсюлмани са движение за възстановяване на мюсюлманството, което приема основния поток на исляма, но предпочита да се ориентира към върховенството на Божиите заповеди по въпросите, свързани с шериата. Мувахидините вярват, че съвременният ислям е смесен с много културни традиции и искат да променят това.
- Шиитите вярват, че както само Бог може да назначи пророк, така може да назначи и втори водач след пророка. Мюсюлманите шиити вярват, че Бог е избрал Али за лидер след Мохамед. Около 10-20 % от мюсюлманите са шиити, което означава, че те са около 120 милиона в целия свят. Мюсюлманите шиити съставляват мнозинството от мюсюлманите в Иран, Азербайджан, Бахрейн, Ирак и Ливан. Най-големият адхаб в Йемен е заидски шиитски. Шиитите обикновено се събират за деня Ашура в Кербала. Те приемат четири хадиса.
- Сунизмът смята Абу Бакр за наследник на Мохамед. Сунитите съставляват около 75 % от мюсюлманите. Сунитите вярват, че лидерите на исляма трябва да се избират от хората в мюсюлманския свят. След смъртта на Абу Бакр на негово място идва Омар, след това Утман и накрая Али. Всички те са били спътници на Мохамед и са живели в Медина. Сунитските вярвания обикновено се основават на Корана и Кутуб ас-Ситах (шестте хадиса). Понякога сунитите се наричат бухаристи.
- Суфиите са клон на сунизма, който се фокусира повече върху духовните и мистичните елементи на исляма. Суфиите обикновено завършват молитвите си с рецитиране на дхикр.
- Като цяло коранистите отхвърлят авторитета на хадисите. Такива мюсюлмани, известни още като коранисти и ахле коранисти, вярват, че Коранът е единственият източник на ръководство. Те казват, че хадисите не са одобрени от Корана, а някои ги наричат новаторски бид'ах.
- Ибадитите са мюсюлмани, които произлизат от хариджитите. Днес ибадитите имат реформирани вярвания от първоначалните хариджити.
- Ислямската нация е ислямска деноминация, насочена предимно към афроамериканците.
- Петпроцентова нация - деноминация, съставена предимно от афроамериканци, известна също като Нация на боговете и земите.
Суфийски вихрени дервиши в Турция
Въпроси и отговори
В: Какво представлява ислямът?
О: Ислямът е авраамическа монотеистична религия, която проповядва и вярва в Корана - свещеното писание на исляма. Той означава подчинение на волята на Бога и мюсюлманите разглеждат Мохамед като пророк и пратеник на Бога.
Въпрос: Кои са мюсюлманите?
О: Мюсюлманите са вярващи в исляма, които се подчиняват на Божията воля.
В: Какво означава "кафир" в исляма?
О: Кафир е термин, използван в исляма за обозначаване на немюсюлмани.
В: Как се определя от езикова гледна точка?
О: От езикова гледна точка ислямът се определя като подчинение на Божията заповед без възражение, подчинение, бунт или упорство.
В: Какво вярват мюсюлманите за пророците преди Мохамед?
О: Мюсюлманите вярват, че преди Мохамед е имало много други пророци от зората на човечеството, включително Адам, Ной (Нух), Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Те вярват, че всички тези пророци са получили послания от Бога, но Сатана е накарал миналите общности да се отклонят от тях.
Въпрос: Кои групи съставляват по-голямата част от мюсюлманското население?
О: Повечето мюсюлмани принадлежат към една от двете групи: сунитски ислям, който съставлява 75-90 %, или шиитски ислям, който съставлява 10-20 %. Има и други по-малки групи като алевитите в Турция.
Въпрос: Колко последователи има ислямът по света?
О: С около 1,75 милиарда последователи (24 % от населението на света) ислямът е втората по големина религия в света и също така се разраства бързо както в световен мащаб, така и конкретно в Европа.
