Азербайджан — държава в Южния Кавказ, столица Баку

Открийте всичко за Азербайджан — география, история, култура и столица Баку; разположение в Южния Кавказ, етнически състав, религии и международни връзки.

Автор: Leandro Alegsa

Азербайджан (на азербайджански: Azərbaycan; официално наименование Република Азербайджан) е държава в района на Южен Кавказ в Евразия. Тя граничи с Русия на север, с Грузия и с Армения на запад, с Иран на юг и с Каспийско море на изток. Столицата ѝ е Баку, разположен на западния бряг на Каспийско море и важен икономически и културен център.

География и климат

Територията на Азербайджан обхваща разнообразни природни зони — от крайбрежни ивици на Каспийско море до планински вериги (Голям и Малък Кавказ) и полупустинни низини. В страната се намират както ниски равнини, така и високопланински райони с алпийски климат. Климатът варира от субтропичен на някои крайбрежни места до континентален и планински във вътрешността.

Териториално устройство

Азербайджан включва и Нахичеванската автономна република — анклав, който граничи с Армения на север и изток, с Иран на юг и запад и с Турция на северозапад. Страната е разделена на административни единици, сред които автономната република Нахичеван и редица окръзи и градски райони.

Политика и международни отношения

Азербайджан е независима държава след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Политическата система е президентска република. Страната поддържа активни дипломатически контакти и е член на множество международни организации. Тъй като Азербайджан е близо до Европа и историята му е свързана с нея, той е член на редица европейски структури — включително на Съвета на Европа от 2001 г. насам. Азербайджан има дипломатически отношения със 158 държави и е член на около 38 международни организации. На 9 май 2006 г. Азербайджан беше избран за член на новосъздадения Съвет по правата на човека от Общото събрание на ООН.

Икономика

Икономиката на страната е с ключова зависимост от разработването и експорта на нефт и природен газ — ресурси, които оформят голяма част от приходите. В последните десетилетия инфраструктурни проекти като големи нефтени и газопроводи свързват Азербайджан с регионални и международни пазари. В икономиката също участват селско стопанство, промишленост, транспорт и развиващи се сектори като туризма и информационните технологии. Валутата е азербайджански манат (AZN).

Население, език и религия

Повече от 90% от населението са етнически азербайджанци. Малцинствата включват руснаци, грузинци и други етнически групи. Официален език е азербайджанският; в големите градове често се използва и руският като втори език. В конституцията на страната не е записана официална религия, но шиитският и сунитският ислям са най-разпространени. Има и малки общности от християни (предимно източноправославни), евреи (предимно ашкенази), както и светски ориентирани хора, агностици и атеисти.

Култура и наследство

Азербайджан има богата културна традиция — музикалните форми като мугам, националната поезия и традиционните занаяти (включително килимарство) са силно застъпени. Празникът Новруз, свързан с настъпването на пролетта, е широко отбелязван. В архитектурата и историческите паметници се съчетават следи от персийско, тюркско, руски и местно влияние; старият град на Баку и други паметници са част от културното наследство.

Събития и конфликти

Регионалната история включва и дълготраен конфликт с Армения за областта Нагорни Карабах, който доведе до въоръжени сблъсъци и политическо напрежение в различни периоди. През 2020 г. се проведе интензивен военен конфликт, последван от изменения в контрола над територии и последващи дипломатически усилия за стабилизиране на ситуацията.

Туризъм и забележителности

Сред забележителностите са историческите градски центрове, природните пейзажи — от плажове по Каспийско море до планински курорти — и съвременната архитектура в Баку, включително впечатляващи модерни сгради и музеи. Страната привлича посетители както с културни, така и с екотуристически маршрути.

Азербайджан остава държава със стратегическо геополитическо значение в Кавказкия регион, с богати природни ресурси, разнообразно културно наследство и динамични вътрешни и външнополитически процеси.


 

История

В миналото Азербайджан е бил част от Иран, а името му идва от Atropates. Той е персийски сатрап по времето на Ахеменидската империя.

След арабското завладяване през VII в. страната винаги е била под мюсюлманско влияние, когато народът ѝ става мюсюлманин, докато Руската империя навлиза в Кавказкия регион.

От 1920 г. до 1991 г. Азербайджан е комунистическа страна, а като Азербайджанска ССР е член на Съветския съюз. Азербайджан става независим от Съветския съюз, когато той се разпада през 1991 г.

От началото на XIX в. много руснаци се заселват в Азербайджан, но след края на Съветския съюз и независимостта на Азербайджан повечето руснаци и други малцинства напускат страната и продължават да я напускат.


 

Биоразнообразие

В Азербайджан са регистрирани и класифицирани 106 вида бозайници, 97 вида риби, 363 вида птици, 10 вида земноводни и 52 вида влечуги. Националното животно на Азербайджан е карабахският кон. Това е планинско-степна състезателна и ездитна порода, която произхожда от Азербайджан. Това е една от най-старите породи, чиито предци датират от древността. Днес обаче конят е застрашен вид.

Флората на Азербайджан наброява повече от 4500 вида висши растения. Поради уникалния климат в Азербайджан флората е много по-богата на видове от флората на другите страни от Южен Кавказ. Около 67% от видовете, растящи в цял Кавказ, могат да бъдат открити в Азербайджан.


 

Образование

Много азербайджанци имат някаква форма на висше образование, най-вече в областта на науката и техниката. По съветски данни през 1970 г. 100 % от мъжете и жените (на възраст от 9 до 49 години) са били грамотни (могат да четат). През 2009 г. процентът на грамотните в Азербайджан е 99,5 %.


 

Култура

Културата на Азербайджан се е формирала под въздействието на много влияния. Днес западните влияния, включително глобализираната потребителска култура, са силни. Националните традиции в страната са добре съхранени. Някои от основните части на азербайджанската култура са: музика, литература, народни танци и изкуство, кухня, архитектура и филми.

Музика и народни танци

Музиката на Азербайджан се основава на фолклорни традиции, датиращи от близо хиляда години. Сред националните музикални инструменти има 14 струнни, 8 ударни и 6 духови инструмента.

Мугам, мейхана и ашик са някои от многото музикални традиции на Азербайджан. Мугам е музика с поезия и инструментални интермедии. При изпълнението на мугам певците трябва да пренесат емоциите си в пеенето и музиката. Певецът на мугам Алим Касимов е един от петте най-добри певци на всички времена. Мейхана е песен без музика. Обикновено се изпълнява от няколко души. Те измислят думи по определен въпрос. Ашик обединява поезия, разказване на истории, танц и вокална и инструментална музика. Той е символ на азербайджанската култура.

Азербайджан участва за първи път в песенния конкурс "Евровизия" през 2008 г. Домакин на конкурса през 2012 г. е Баку.

Съществуват десетки азербайджански народни танци. Те се изпълняват на официални фестивали. Танцьорите носят национални дрехи като чоха. Повечето танци са с много бърз ритъм.

Архитектура

Азербайджанската архитектура обикновено обединява Изтока и Запада. В съвременен Азербайджан са оцелели много древни съкровища, като Девичата кула и Дворецът на Ширваншаховете в оградения град Баку. Показани са планове за изграждането на Азербайджанската кула. Съобщава се, че тя ще замени Бурдж Халифа като най-високата сграда в света. Планираната височина е 1050 м. (3440 фута).

Филми

Филмовата индустрия в Азербайджан води началото си от 1898 г. Всъщност Азербайджан е сред първите страни, които се занимават с производство на филми. През 1991 г., след като Азербайджан получава свободата си от Съветския съюз, в Баку се провежда първият Международен филмов фестивал "Изток-Запад".

Храна

Традиционната храна е известна с многото зеленчуци и зеленчуци, които се използват сезонно в ястията. Много популярни са пресните билки, сред които мента, кориандър, копър, босилек, магданоз, естрагон, праз, лук, мащерка, майорана, зелен лук и кресон. Те често се сервират с основните ястия на масата. Националните ястия показват разнообразието на пейзажа. Те се основават на риба от Каспийско море, местно месо (предимно овнешко и говеждо), както и на многобройните сезонни зеленчуци и зеленчуци. Шафраново-оризовият плов е водещата храна в Азербайджан, а черният чай е националната напитка.

Литература

Най-ранната известна личност в азербайджанската литература е Хасаноглу или Пур Хасан Асфараини. Той съставя диван с персийски и тюркски газели. Класическата литература на азербайджански език се формира през XIV в. Сред поетите от този период са Гази Бурханаддин и Хакики. Прочутата книга на Деде Коркут има два ръкописа, преписани през XVI век. Тя представлява сборник от 12 разказа, показващи устната традиция на огузките номади.

През XVII и XVIII в. уникалните стихове на Физули, както и поезията на Ашик, се възприемат от поети и писатели като Ковси от Тебриз и шах Абас Сани.

Първият вестник на азербайджански език, "Акинчи", е издаден през 1875 г.

Спорт

Спортът в Азербайджан е много стар. И до днес се практикуват както традиционни, така и модерни спортове. Традиционно се твърди, че свободната борба е националният спорт на Азербайджан. Най-популярните спортове в Азербайджан са футболът и шахматът. Националният отбор по футбол не се представя добре в международните състезания. На 19 март 2010 г. Азербайджан спечели кандидатурата за домакин на Световното първенство по футбол за жени до 17 години през 2012 г.

Футзал е друг популярен спорт в Азербайджан. Националният отбор по футзал на Азербайджан зае четвърто място на първенството на УЕФА по футзал през 2010 г.

Таблата играе важна роля в азербайджанската култура. Тази игра е много популярна в Азербайджан и се играе широко от местната общественост.


 

Демографски данни

Етнически състав (2009 г.)

Азербайджански

91.60%

Lezgin

2.02%

Арменски

1.35%

Руски

1.34%

Talysh

1.26%

Други държави

2.43%

От 9 165 000 души (юли 2011 г.) почти 52% са градски жители. Останалите 48% са от селските райони. 51% от хората са жени.

Около 3 милиона азербайджанци, много от които са гастарбайтери, живеят в Русия.

Най-голямата причина за смърт през 2005 г. са били респираторните заболявания.


 

Дивизии

Азербайджан е разделен на 10 икономически региона, 66 района и 77 града. 11 града са под прякото управление на републиката. В състава на Азербайджан влиза Нахичеванската автономна република. Президентът на Азербайджан избира управителите на тези единици. Правителството на Нахчъван се избира и одобрява от парламента на Нахчъванската автономна република.

"

Absheron

  • Absheron (Abşeron)
  • Баку (Bakı)
  • Khizi (Xızı)
  • Sumqayit (Sumqayıt)

Aran

  • Aghjabadi (Ağcabədi)
  • Aghdash (Ağdaş)
  • Barda (Bərdə)
  • Beylagan (Beyləqan)
  • Bilasuvar (Biləsuvar)
  • Goychay (Гьойчай)
  • Hajigabul (Hacıqabul)
  • Imishli (İmişli)
  • Курдамир (Kürdəmir)
  • Mingachevir (Mingəçevir)
  • Neftchala (Нефтчала)
  • Saatly (Saatlı)
  • Сабирабад (Sabirabad)
  • Salyan (Salyan)
  • Shirvan (Şirvan)
  • Ujar (Ucar)
  • Yevlakh (Yevlax)
  • Yevlakh (Yevlax)
  • Zardab (Zərdab)

Даглиг Ширван

  • Aghsu (Ağsu)
  • Gobustan (Qobustan)
  • Ismailly (İsmayıllı)
  • Shamakhy (Şamaxı)

Ганджа-Газах

  • Aghstafa (Ağstafa)
  • Dashkasan (Daşkəsən)
  • Gadabay (Gədəbəy)
  • Ganja (Gəncə)
  • Gazakh (Qazax)
  • Goygol (Гьойгьол)
  • Goranboy (Goranboy)
  • Naftalan (Naftalan)
  • Samukh (Самукс)
  • Шамкир (Şəmkir)
  • Tovuz (Tovuz)

Guba-Khachmaz

  • Guba (Quba)
  • Gusar (Qusar)
  • Khachmaz (Xaçmaz)
  • Shabran (Şabran)
  • Siyazan (Siyəzən)

Кълбаджар-Лачин

  • Gubadly (Qubadlı)
  • Калбаджар (Kəlbəcər)
  • Lachin (Laçın)
  • Zangilan (Zəngilan)

Lankaran

  • Astara (Астара)
  • Jalilabad (Cəlilabad)
  • Ланкаран (Lənkəran)
  • Ланкаран (Lənkəran)
  • Lerik (Лерик)
  • Masally (Masallı)
  • Yardimly (Yardımlı)

Нахичеван

  • Babek (Babək)
  • Julfa (Culfa)
  • Кангарли (Kəngərli)
  • Нахичеван (Naxçıvan)
  • Ordubad (Ordubad)
  • Sadarak (Sədərək)
  • Shahbuz (Şahbuz)
  • Sharur (Şərur)

Shaki-Zaqatala

  • Balakan (Balakən)
  • Габала (Qəbələ)
  • Gakh (Qax)
  • Oghuz (Oğuz)
  • Shaki (Şəki)
  • Shaki (Şəki)
  • Zaqatala (Zaqatala)

Юхари Гарабах

  • Aghdam (Ağdam)
  • Фузули (Füzuli)
  • Jabrayil (Cəbrayıl)
  • Khankendi (Xankəndi)
  • Ходжали (Xocalı)
  • Khojavend (Xocavənd)
  • Shusha (Şuşa)
  • Shusha (Şuşa)
  • Тартар (Tərtər)

Бележка: Градовете под пряката власт на републиката са в курсив.



 Карта на административното деление на Азербайджан. Обърнете внимание, че подразделенията на Нахичеван са посочени отделно.  Zoom
Карта на административното деление на Азербайджан. Обърнете внимание, че подразделенията на Нахичеван са посочени отделно.  

Икономика

Икономиката на Азербайджан се основава на промишлеността, селското стопанство и услугите, включително туризма. Енергийният сектор, базиран на големите запаси от суров петрол и природен газ, е основният източник на икономически растеж в Азербайджан днес, въпреки че половината от азербайджанците получават доходите си пряко или косвено чрез услуги, а една трета - чрез селско стопанство. Енергийният бум доведе до огромни преки чуждестранни инвестиции, а темпът на растеж на азербайджанската икономика е един от най-високите в света.

След като получава независимост през 1991 г. с края на съществуването на Съветския съюз, Азербайджан извършва дълъг и труден преход от командна към пазарна икономика. Правителството до голяма степен завърши приватизацията на земеделски земи и малки, средни и големи държавни компании. Азербайджан продължава да прави икономически реформи, а старите икономически връзки и структури бавно се заменят. С обявяването на независимостта си Азербайджан става член на Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Ислямската банка за развитие и Азиатската банка за развитие. Валутата на Азербайджан е азербайджанският манат (AZN), който се дели на 100 qəpik. Той става национална валута през 1992 г. и заменя старата съветска рубла. Централната банка на Азербайджан е създадена през 1992 г. Централната банка изпълнява функциите на централна банка на Азербайджан и отговаря за отпечатването и разпространението на националната валута - азербайджанския манат, както и за контрола на всички търговски банки.



 Азербайджан е разделен на 10 икономически региона.  Zoom
Азербайджан е разделен на 10 икономически региона.  

Свързани страници

 

Въпроси и отговори

В: Какво е официалното име на Азербайджан?


О: Официалното име на Азербайджан е Република Азербайджан.

В: Кои държави граничат с Азербайджан?


О: Азербайджан граничи с Русия на север, с Грузия и Армения на запад, с Иран на юг и с Каспийско море на изток.

В: Къде се намира столицата на Азербайджан?


О: Столицата на Азербайджан е Баку.

В: Има ли анклав на територията на Азербайджан?


О: Да, в рамките на азербайджанската територия има анклав, наречен Нахичеванска автономна република, който граничи с Армения на север и изток, с Иран на юг и запад и с Турция на северозапад.

Въпрос: Към кои европейски организации се присъедини Азербайджан от 2001 г. насам?


О: От 2001 г. насам Азербайджан е член на редица европейски групи, включително на Съвета на Европа.

В: С колко държави Азербайджан поддържа дипломатически отношения?


О: Азербайджан има дипломатически отношения със 158 държави.

В: Кои са някои религии, практикувани в Азербайджан? О: Основната религия, която се изповядва в Азърбайджан, е шиитският ислям, следван от сунитския. Има и малък брой християни (предимно източноправославни), евреи (предимно ашкенази), агностици и атеисти.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3