Азербайджанци: произход, език, религия и разпространение

Азербайджанци: произход, език, религия и разпространение — подробен преглед на тюркската идентичност, историята и културните връзки в Кавказ и Иран.

Азербайджанците или азерите са тюркски народ, живеещ главно в северозападен Иран и Република Азербайджан. Живеят също в Грузия, Русия (Дагестан), Турция и бивша Армения. Азербайджанците са предимно мюсюлмани шиити.

След Руско-персийската война (1804-1813 г.) и Руско-персийската война (1826-1828 г.) земите на иранската династия Каджар в Кавказ са предадени на Руската империя, което съставлява днешната територия на Република Азербайджан. Земите, които Иран запазва, сега са известни като Ирански Азербайджан. Въпреки че живеят от двете страни на международна граница, азербайджанците са единна етническа група. Въпреки това северните и южните жители се различават поради почти двувековното отделно социално развитие на иранските азербайджанци и на повлияния от Русия/Съветския съюз Азербайджан. Азербайджанският език обединява азербайджанците и е взаимноразбираем с туркменския, кашкайския, гагаузкия, турския и диалектите, говорени от иракските туркмени, които принадлежат към огузката или западната група на тюркските езици.

Произход и кратка историческа справка

Азербайджанците са продукт на дълъг исторически процес, в който се преплитат тюркски миграции (особено на огузки племена), местни кавказки и ирански популации и културни влияния от персийската, арабската и по-късно руската цивилизации. През средновековието и ранно-модерния период регионът е бил под властта на различни държавни образувания, включително селджуците, различни местни ханства и най-значимо — династията на Сафавидите, която утвърждава шиитския ислям в областта.

От началото на XIX век в резултат на руско-персийските конфликти и последвалите мирни договори (например договорите от Гулистан и Туркманчай) населението е разделено между Руската империя и Персия (Иран). След разпадането на СССР през 1991 г. Северен Азербайджан придобива независима държава — Република Азербайджан.

Език и писменост

Азербайджанският език принадлежи към огузката (западна) група на тюркските езици. Има две основни съвременни езикови разновидности:

• Северен (Републикански) азербайджански — говорен главно в Република Азербайджан; след разпадането на СССР се използва латинска писменост (в периода на СССР — кирилица).
• Южен (ирански) азербайджански — говорен в северозападен Иран; традиционно се пише с вариант на персо-арабската писменост и е силно повлиян от фарси в лексика и терминология.

Взаимното разбиране между говорителите на двете разновидности е добро, но има лексикални, фонетични и граматични различия, също така и различни заемки — руски в Северен Азербайджан и фарси в Южния.

Религия

Повечето азербайджанци са посочвани като последователи на исляма, предимно шиитска (двунацианна/дванадесетшии — Twelver Shia) традиция. Има и значително сунитско малцинство, особено в някои региони и при отделни общности. В Република Азербайджан държавата е светска и обществото включва значителен брой нерелигиозни и светски ориентирани хора. В Ирански Азербайджан шиитската идентичност често е по-интегрирана с националната и религиозната среда на Иран.

Географско разпространение и демография

Азербайджанците са концентрирани основно в:

• Република Азербайджан — основното ядро на нацията, с големи градове като Баку, Гянджа, Шеки и др.
• Иран (особено северозападните провинции) — регионът често е наричан Ирански Азербайджан.
• Грузия, Русия (особено Дагестан), Турция, бивша Армения — където съществуват исторически и съвременни малцинства.

Има и широко разпръсната диаспора в Европа, Централна Азия, Северна Америка и Близкия изток. Общият брой на хора, идентифициращи се като азербайджанци, се оценява на десетки милиони (в голям диапазон в зависимост от източника), като най-големи общности са в Република Азербайджан и Иран.

Култура, традиции и общество

Културното наследство на азербайджанците е богато и включва:

• Музика: традиционният жанр мüğam (mugham), народни песни и изпълнение на ашъци (бардове).
• Литература: класическа персийска и тюркска литература, съвременна азербайджанска поезия и проза.
• Изобразително изкуство и занаяти: килимарство (азербайджански килими), керамика и декоративни изкуства.
• Кухня: блюда като плов, долма, кебапи и богати сладкарски традиции.
• Празници: Новруз (пролетен празник на новата година) е широко честван.

Съвременни въпроси и идентичност

Въпросите за езиковата политика, културната автономия и политическата представеност са важни както в Република Азербайджан, така и за иранските азербайджанци. Северните и южните азербайджанци споделят общ език и културни корени, но различните държавни и исторически условия (руско/съветско влияние срещу иранско-персийско влияние) са довели до различия в общественото устройство, образованието и публичната администрация.

Бързи факти

• Етническа принадлежност: тюркски народ от огузката група.
• Основни държави: Република Азербайджан и Иран (Северозападен Иран).
• Език: азербайджански (северен и южен варианти).
• Религия: предимно шиитски мюсюлмани, със значителни светски и сунитски общности.

Това е обзорен преглед на произхода, езика, религията и разпространението на азербайджанците. За по-задълбочена информация може да се разгледат специализирани исторически, лингвистични и етнографски източници.

Въпроси и отговори

В: Кои са азербайджанците?

Въпрос: Как се е появила сегашната територия на Република Азербайджан?

Въпрос: Смята ли се азербайджанското население от двете страни на международната граница за една етническа група?

В: Какъв език обединява азербайджанския народ?

В: Каква религия изповядват повечето азербайджанци?

В: Има ли разлика между северняците и южняците сред азербайджанците?

Търсене по буква