Демократична република Азербайджан
Азербайджанската демократична република (ADR; на азербайджански: Azərbaycan Demokratik Respublikası), известна също като Азербайджанска народна република (на азербайджански: Azərbaycan Xalq Cümhuriyyəti), е първият успешен опит за създаване на демократична и светска република в мюсюлманския свят (преди Република Турция). АДР е основана на 28 май 1918 г. след разпадането на Руската империя, започнало с Руската революция от 1917 г., от Азербайджанския национален съвет в Тифлис, Грузия. Границите ѝ са с Русия на север, Демократична република Грузия на северозапад, Демократична република Армения на запад и Персийската империя (Иран) на юг. Населението му е 2,86 милиона души. Ганджа е временна столица на републиката, тъй като Баку, който е столица де юре, е под контрола на болшевиките.
По силата на ADR управлението е парламентарна система, в която парламентът, наречен Милли Меджлис (Народно събрание на Азербайджан), избран на основата на всеобщо, свободно и пропорционално представителство, е най-висшата политическа институция на държавната власт, а Министерският съвет е отговорен пред него. Първият министър-председател е Фатали Хан Хойски. Освен политическа партия "Мусават", която имала мнозинство в парламента, места в него получили и други политически партии - "Ехрар", "Иттихад", "Мюсюлмански социалдемократи", както и представители на арменското (21 от общо 120 места), руското, полското, еврейското и немското малцинство. Някои депутати подкрепят панислямистки и пантюркистки идеологии.
Сред важните постижения на парламента е даването на право на жените да гласуват, което превръща Азербайджан в първата мюсюлманска държава, дала на жените равни политически права с мъжете. Освен това постижение, Азербайджан провежда тези реформи по-рано от Обединеното кралство и Съединените щати. Друго важно постижение на АДР е създаването на Държавния университет в Баку, който е първият университет от съвременен тип, основан в Азербайджан.
Краят на Азербайджанската демократична република, 1920 г.
През март 1920 г. става ясно, че Съветска Русия ще нападне и ще нахлуе в Азербайджан. Съветският болшевишки лидер Владимир Ленин заявява, че инвазията е оправдана от факта, че Съветска Русия не може да оцелее без петролните полета в Баку, които по това време са най-големите петролни полета в света с повече от половината от световните петролни запаси. Според общоприетото мнение в Москва руските болшевики е трябвало да "помогнат" на бакинския пролетариат (работници) в свалянето на "контрареволюционните националисти", тоест на правителството и държавата на Азербайджанската демократична република.
След голяма политическа криза на 1 април 1920 г. Петият кабинет на министрите на Азербайджанската демократична република подава оставка. На 25 април 1920 г. съветската руска 11-та Червена армия преминава в Азербайджан, като на 27 април влиза в Баку. Те изискват закриването на азербайджанския парламент и създават свое болшевишко правителство начело с Нариман Нариманов. За да се избегнат кръвопролития, членовете на парламента трябва да се съгласят с искането и на 28 април 1920 г. официално се прекратява съществуването на АСР, като се дава път на Азербайджанската съветска социалистическарепублика (Азербайджанска ССР) като неин правоприемник. Червената армия среща много слаба съпротива в Баку от страна на азербайджанската армия, която е обвързана на Карабахския фронт. Първото комунистическо правителство на Азербайджан се състои почти изцяло от местни азербайджанци от левите политически фракции на политическите партии "Хуммат" и "Адалат".
През май 1920 г. в Ганджа избухва голямо въстание срещу окупационната 11-а съветска червена армия, която иска да възстанови властта на мусаватистите. Въстанието е потушено от правителствените войски на 31 май. Лидерите на АРД или бягат в Демократична република Грузия, която е последната независима кавказка държава, нападната през 1921 г. от Съветска Русия, след това в Турция и Иран, или са заловени от болшевиките, като Мамед Амин Расулзаде, на когото по-късно е разрешено да емигрира (напусне страната), или са екзекутирани (убити) като ген. Селимов, генерал Сулкевич, генерал Агаларов, общо над 20 генерали, или са убити от арменски терористи като Фатали Хан Хойски и Бехбудага Джаваншир. Повечето студенти и граждани, пътуващи в чужбина, останаха в тези страни, за да не се върнат никога повече в страната си. Други важни военни ръководители на АРД като бившия министър на отбраната генерал Самедбей Мехмандаров и заместник-министъра на отбраната генерал Али-Ага Шихлински (наричан "Богът на артилерията" ) първоначално са арестувани, но след два месеца са освободени благодарение на усилията на Нариман Нариманов. Генерал Мехмандаров и генерал Шихлински прекарват последните си години в преподаване във военното училище на Азербайджанската ССР.
В крайна сметка "азербайджанците не се отказват бързо и лесно от кратката си независимост от 1918-20 г. До 20 000 души загиват, съпротивлявайки се на това, което на практика е руска реконкиста". Основаването на Азербайджанската съветска социалистическа република обаче е улеснено от факта, че в Азербайджан, сред промишлените работници в Баку, е имало известна обществена подкрепа за болшевишката идеология.
Свързани страници
- Азербайджан
- Азербайджанска съветска социалистическа република
Въпроси и отговори
В: Как се нарича първият успешен опит за създаване на демократична и светска република в мюсюлманския свят?
О: Азербайджанската демократична република (АДР).
Въпрос: Кога е основана ADR?
О: АРД е основана на 28 май 1918 г.
В: Какви са били границите на АРД?
О: Границите на АДР бяха с Русия на север, Демократична република Грузия на северозапад, Демократична република Армения на запад и Персийската империя (Иран) на юг.
В: Кой стана първият министър-председател на страната?
О: Първият министър-председател е Фатали Хан Хойски.
В: Кои политически партии имаха места в парламента?
О: Мусават има мнозинство в парламента, докато други политически партии като Ехрар, Итихад, мюсюлмански социалдемократи, както и представители на арменското (21 от 120 места), руското, полското, еврейското и немското малцинство също получават места.
Въпрос: Какво важно постижение направиха те за правата на жените?
О: Дават на жените равни политически права с тези на мъжете, като им дават право да гласуват - така Азербайджан става първата мюсюлманска държава, която прави това.
В: Какви други постижения са постигнати през този период?
О: Основават Държавния университет в Баку, което е едно от най-важните им постижения през този период - това е и един от първите университети от съвременен тип, основани в Азербайджан.
