Секуларизъм (светски) – определение, видове и примери
Секуларизмът, наричан още "светски", е идеята, че обществените институции и държавните органи трябва да функционират независимо от религиозни организации и религиозни догми. На практика това означава, че решенията на правителството, законодателството и обществените услуги не се ръководят от религиозни правила, а от граждански закони и светски принципи. Един често срещан пример е държавата, която е официално независима от каквато и да е религия.
Видове секуларизъм и подходи
- Разделение на църква и държава: класическият модел, при който държавата не признае и не финансира религиозни институции, а религиозните организации нямат формална роля в държавното управление.
- Лаицизъм (laïcité): по-строг френски модел на светскост, който ограничава религиозните изрази в публичната сфера и настоява за силна неутралност на държавните институции.
- Акомодационен модел: държавата формално е светска, но признава и понякога подпомага религиозни общности (напр. чрез финансиране на религиозни училища или официално признаване на религиозни бракове).
- Държавна религия: противоположният модел, при който държавата официално признава една религия и може да я подпомага институционално.
Примери по държави
В някои държави има държавна религия и институционална връзка между държавата и религиозните власти — например в Пакистан, където ислямът има важна роля в държавното право, в Обединеното кралство, където Англиканската църква е установена църква и монархът е неин върховен глава, в Гърция, където Православната църква има историческо влияние, както и в някои теократични държави като Иран и Саудитска Арабия, където религиозните норми имат ключова роля в управлението.
За сравнение, в държави като Индия, Южна Африка и Съединените щати съществуват правни механизми и конституционни принципи, които изискват отделяне на религията от държавата или гарантират религиозната свобода чрез светски закони и съдебни практики. Това не означава, че религията липсва в обществения живот — само че държавните решения формално не трябва да се основават на религиозни догми.
Какво включва секуларизмът на практика
- Светско образование: държавните училища преподават учебни програми без религиозна догма или оставят вероучението като свободен избор.
- Граждански бракове и граждански регистри: легализация на брак и семейни въпроси чрез държавни институции, а не само чрез религиозни ритуали.
- Нейтралност на публичните институции: забрана или регулация на носенето на религиозни символи в държавни органи според конкретния модел на секуларизъм.
- Регулация на религиозните закони: определяне доколко религиозни норми могат да влияят върху гражданското право (напр. семейно право, наследство).
Правни механизми и конфликти
Секуларизмът се осигурява чрез конституции, закони и съдебни практики, които дефинират връзката между религията и държавата. Често възникват трудни въпроси и конфликти, например:
- Свобода на религията срещу принципа на равенство (напр. носене на религиозни символи в училища и администрация).
- Финансиране на религиозни институции и данъчни облекчения.
- Приложение на религиозно базирани лични закони (като шариатско право) в мултирелигиозни общества.
- Бласпемия и закони срещу оскверняване в държави с държавна религия.
Секуларизация на обществото
Терминът "секуларизация" често се използва за описване на процеса, при който религията намалява своята роля в обществените и личните дейности — например по-малко хора посещават църкви, религиозните институции губят влияние върху политиката и културата се ориентира към светски ценности. Този процес е исторически обусловен и протича с различна скорост в различните общества.
Вярно е, че подходите към секуларизма могат да варират — докато едни държави следват строга неутралност, други търсят баланс между уважение към религиозните общности и защита на светските принципи.
В теокрацията жреците или религиозните лидери имат пряка власт и са управници на страната; това е модел, противоположен на секуларната държава, където религията и държавната власт са отделени.


Алегория на френския закон за отделяне на църквата от държавата (1905)
Свързани страници
- Отделяне на църквата от държавата
- Държавна религия
- Теокрация
- Свобода на религията