Национализъм

Национализмът в ляво-дясната политика

Много ранни социалисти са били и националисти. Най-ранните форми на национализъм имаха много социалистически черти. В този период политическите мислители, които са смятали, че етническите групи не трябва да бъдат потискани от други етнически групи, са смятали също така, че "нормалните хора", гръбнакът на обществото, като работниците и селяните, не трябва да бъдат потискани от висшите социални класи, като богатите хора. Те са смятали, че не е правилно някой да живее в голямо благосъстояние, което е създадено с труда на други хора или с потискането на други. Всички социални класи трябва да работят заедно и да имат обща цел, която да е насочена към благото на всички. Тези цели могат да бъдат наречени "национални интереси". Националният интерес е идеален и невинаги е лесно да бъде намерен. Има различни начини за постигане на национален интерес, например политиката.

Националистите започват да подкрепят и да се възхищават на нормалните хора^[] , особено на селяните, които се смятат за некорумпирани, галантни и справедливи, за разлика от висшите класи. Например нормалните хора често имали по-оригинална и местна етническа култура от високите класи, чиято култура се смятала за по-неизкоренима. Националният романтизъм се основава до голяма степен на идеала за некорумпиран народ.

Социализмът и национализмът се развиват заедно, но в някои теории те се противопоставят. Най-известното противопоставяне между тези идеологии е в Съветския съюз. Съветската пропаганда превръщаше национализма в обидна дума, която се свързваше с противоположни идеологии като капитализъм, либерализъм, империализъм или фашизъм. Все пак дори в Съветския съюз и в други комунистически или социалистически страни е имало национализъм в голяма степен (дори и да не е бил наричан с това име)^[] . Най-капиталистическите страни като Съединените щати бяха по-скоро патриотични, отколкото националистически. Скандинавските страни, които бяха сред най-чистите национални държави (страни, които следват националистическия принцип), не бяха много капиталистически или десни; те бяха изградени върху социалдемократическата идея, която е лява. Едва след като скандинавските страни станаха по-мултикултурни, политиката им стана по-дясна.

Днес национализмът няма обща позиция в онези области на политиката, които са извън основните му цели, като например ляво-дясна политика. Въпреки това национализмът може да бъде част от по-голяма политическа идеология или програма, която може да бъде лява или дясна, или нещо извън тази класификация.

Национализмът все още обикновено е свързан с цели, които се противопоставят на силната йерархия между социалните класи в обществото. Националистите обикновено са повече или по-малко против най-силните форми на капитализма, който според тях дава твърде много власт на богатите хора и големите компании.

Национализъм и империализъм

Национализмът играе важна роля за прекратяване на колониалното управление. Национализмът се разпространи в колониите и накара хората в тях да пожелаят независимост. Национализмът също така накара хората в метрополиите (държави, които са колонизирали други) да приемат в по-голяма степен желанието на другите народи да се управляват сами. Въпреки това националистите смятат, че краят на колонизацията на Африка не е бил направен добре. Те смятат, че в Африка нямаше да има толкова много конфликти, ако африканските държави бяха изградени по националистически начин (така че всяка етническа група да е собствена нация). След като империалистите напускат африканските си колонии, новите нации са изградени с граници, които не съвпадат с етническите граници. Новите нации се превърнаха в държави с много етнически групи, които не искат или не могат да живеят мирно в едно общество с останалите.

Свързани страници

• Патриотизъм