Фашизъм | крайнодясна форма на управление, при която по-голямата част от властта в страната се държи от един владетел или малка група

Основни идеи

Не всички учени са съгласни с това какво е фашизъм. Философът Джейсън Стенли от Йейлския университет казва, че това е "култ към лидера, който обещава национално възстановяване пред лицето на унижението, причинено от предполагаеми комунисти, марксисти, малцинства и имигранти, които уж представляват заплаха за характера и историята на нацията". Тоест фашизмът се фокусира върху един човек като лидер, фашизмът казва, че комунизмът е лош, и фашизмът казва, че поне една група хора е лоша и е причинила проблемите на нацията. Тази група може да бъде хора от други държави или групи от хора вътре в страната. По време на фашистка Германия на Хитлер правителството обвинява евреите, комунистите, хомосексуалистите, хората с увреждания, ромите и други хора за проблемите на Германия, арестува тези хора и ги отвежда в лагери, за да бъдат убити.

През 2003 г. Лорънс У. Брит пише "14 определящи характеристики на фашизма":

• 1. Мощни и продължаващи прояви на национализъм.
• 2. Пренебрежение към значението на правата на човека.
• 3. Идентифициране на враговете/отжелените козове като обединяваща кауза.
• 4. Върховенството на армията/авидов милитаризъм.
• 5. Необуздан сексизъм.
• 6. Контролирани средства за масова информация.
• 7. Обсебеност от националната сигурност.
• 8. Религията и управляващият елит са свързани.
• 9. Защита на правомощията на корпорациите.
• 10. Потискане или премахване на властта на труда.
• 11. Пренебрежение и потискане на интелектуалците и изкуствата.
• 12. Обсебеност от престъплението и наказанието.
• 13. Ширещ се кронизъм и корупция.
• 14. Фалшиви избори.

• Източник:

Име

Името фашизъм идва от италианската дума fascio, която означава "сноп". Тази дума идва от латинската дума fasces, която е представлявала брадва, обградена от сноп пръчки. В Древен Рим лидерите са носели фасче като символ на своята власт.

Произход

Един журналист на име Бенито Мусолини е измислил фашизма. Той основава фашистката партия в Италия през 1919 г. През 1922 г. става министър-председател на Италия. Не е бил избиран. Поддръжниците му влезли масово в Рим и кралят на Италия го направил министър-председател. Въпреки че официално от 1922 г. до края на Втората световна война фашистката партия в Италия е управлявана от "голям съвет", Бенито Мусолини реално има почти цялата власт в страната.

Според изследователката Рут Бен-Гиат Мусолини е вярвал, че демокрацията се е провалила. Той е бил социалист, но е напуснал движението, защото е смятал, че то не е достатъчно силно, и е отказал да се включи в Първата световна война. Смятал е, че демокрацията се е провалила заради социалната класа и е твърде слаба, за да се противопостави на комунизма. При фашизма хората ще се съсредоточат върху нацията и няма да мислят за социалната класа, а ще се обединят за националното благо.

Въпреки това Мусолини вярва, че за да работи фашизмът, той и неговите последователи трябва да премахнат всичко, което може да отклони вниманието на хората от нацията. Той също така вярва, че трябва да решава кой в Италия се смята за част от италианската нация и трябва да изхвърля или арестува всеки, който според него не се смята за истински италианец. Вярваше, че е правилно да използва насилие, за да премахне тези разсейващи фактори и тези хора. Групи от хора с оръжие излизали по улиците и пребивали или дори убивали хора, които Мусолини не харесвал.

Мусолини не позволява на журналистите да пишат това, което искат.

Мусолини вярва, че Италия трябва да бъде съставена от бели хора, затова насърчава белите жени да раждат повече деца и преследва хората, които не са бели.

Фашизмът срещу други видове тоталитаризъм

Една от причините за разпространението на фашизма в началото на XX век е току-що избухналата Руска революция и страхът на хората от комунизма. Понякога земевладелци и собственици на предприятия подкрепяли фашистите, защото се страхували какво ще се случи, ако страната стане комунистическа.

В своя труд "Произход на тоталитаризма", публикуван през 1951 г., Хана Аренд сравнява националсоциализма, сталинизма и маоизма. Тя не говори за това, че тези режими са фашистки; според нея те са тоталитарни. През 1967 г. германският философ Юрген Хабермас предупреждава за "левия фашизъм" на протестното движение в Германия от 60-те години на ХХ век, известно като Ausserparlametarische Opposition, или APO.

Опозиция

Има повече от една причина, поради която хората, живеещи в демократични държави, се противопоставят на фашизма, но основната причина е, че във фашисткото правителство отделният гражданин не винаги има възможност да гласува, нито да води начин на живот, който може да се разглежда като неморален, безполезен и непродуктивен за обществото. Ако не сте хетеросексуален (хомосексуалист, кръстосвач, сменящ пола си и т.н.), можете да бъдете арестуван и съден.

20 век

Фашистките правителства в Италия и Германия са премахнати след загубата на Втората световна война, но фашизмът продължава да съществува под формата на военни диктатури под управлението на Салазар в Португалия, Франко в Испания, в някои части на Латинска Америка, Африка и Азия.

21 век

През XXI век в много страни съществуват фашистки политически движения.

Свързани страници

• Десен популизъм
• Десен авторитаризъм
• Ултранационализъм
• Нацизъм
• Третият райх