Фашизъм — история, идеология и характеристики на тоталитарната власт
Подробен анализ на фашизма: история, идеология и характеристики на тоталитарната власт с примери (Мусолини, Хитлер) и последствия за обществото.
Фашизмът е крайнодясна, авторитарна и често тоталитарна политическа система, при която по-голямата част от властта в държавата е концентрирана в ръцете на един владетел или малка група, действаща под ръководството на една партия. В практиката фашистките режими обикновено имат тоталитарни черти: контрол върху обществените и частните сфери, ограничаване на политическите свободи и подчиняване на институциите на държавната власт. Държавата се представя като надиндивидуална общност, в чиято служба се поставя икономическият и социалният живот — икономиката и други части на обществото се контролират силно и често чрез форма на авторитарен корпоративизъм, в която работодатели, синдикати и държавни органи формално „сътрудничат“ заради националното единство. За поддържане на реда и премахване на опозицията режимите използват полиция, специални служби, паравоенни формирования и репресивни закони; арести, физическо насилие, затваряне и екзекуции са често срещани методи за унищожаване на политическата опозиция.
Произход и исторически примери
Един от първите и най-видими примери на фашистко движение е Италия при Бенито Мусолини. Мусолини формализира и популяризира фашистката идеология след Първата световна война — в края на 1910-те и началото на 1920-те години. Той основава движения, които в крайна сметка водят до „Маршът към Рим“ и неговото идване на власт през 1922 г.; през втората половина на 1920-те години Мусолини установява фактическа диктатура, премахва останалите партии и променя политическите рамки, за да гарантира доминация на своя режим. Мусолини и неговата партия популяризират символи, униформи и паравоенни отряди — т.нар. „черни ризи“ (squadristi).
Друг виден пример е нацистка Германия при Адолф Хитлер. Макар нацизмът да споделя много общи черти с италианския фашизъм — ултранационализъм, антилиберализъм, антикомунизъм, култ към лидера и стремеж към тотален контрол — той добавя и централно място на расовата идеология и антисемитизма, които водят до гонения, расови закони и Холокоста.
Испания при Франсиско Франко е друг случай на дясноавторитарно управление със силно репресивни практики. Въпреки че режимът на Франко не е точна копие на италианския фашизъм и съдържа консервативни, католически и монархически елементи, той също използва единна държавна власт, подтискане на опозицията и корпоративни икономически модели.
Идеология и основни принципи
- Ултранационализъм: държавата и нацията са висши ценности; индивидуалните права и класовите интереси се подчиняват на „общото благо“.
- Авторитаризъм и култ към лидера: централизирана власт, харизматичен водач, чието решение се представя като единствено правилно.
- Антилиберализъм и антилиберална демокрация: отхвърляне на парламентаризма, плурализма и либералните свободи като източници на „разделение“ и „слабост“.
- Антикомунизъм и антикласова реторика: противник на марксизма, но същевременно обещаващ да пресече „класовите борби“ чрез национално обединение и корпоративни структури.
- Милитаризъм и насилие: възхвала на войната и дисциплината като средство за възраждане и укрепване на нацията.
Характеристики на режима
- Еднопартийна система и репресии: политическата опозиция е забранена или силно ограничена; използват се цензура, произволни арести, съдебни и извънсъдебни репресии.
- Контрол върху медиите и пропаганда: държавен контрол или силен натиск върху печата, радио и културни институции; масови митинги, символика и ритуали създават единна политическа култура.
- Паравоенни и сигурностни структури: бойни отряди, тайни полици, жандармерия и специални служби са инструмент за унищожаване на опозицията и сплашване на обществото.
- Образование и младежки организации: училищата, учебните програми и младежките организации се използват за идеологическа индукция и формиране на преданост към режима.
- Естетика и символика: монументална архитектура, униформи, маршове и емблеми подчертават дисциплината, порядъка и величието на държавата.
Икономика и корпоративизъм
Фашистките режими рядко внедряват радикална социална революция; вместо това те търсят контрол над икономиката чрез комбинация от държавно регулиране, корпоративни организации и сътрудничество с индустриалците. Т.нар. корпоративизъм предполага организиране на производството и труда в професионални корпорации (съюзи на работодатели и работници), които са контролирани от държавата и служат за изглаждане на класовите противоречия. В практиката това често означава потискане на независимите синдикати, репресии срещу стачките и преференции към фирми, подкрепящи режима.
Вариации и различия
Важно е да се отбележи, че „фашизъм“ не е строго универсален модел — съществуват значителни различия между италианския, немския и испанския вариант, както и между други авторитарни движения в Европа и извън нея. Националсоциализмът на Хитлер, например, акцентира силно върху расата и етническата „чистота“, докато италианският фашизъм първоначално поставя по-голям акцент върху държавността, корпоративизма и военното възраждане. Режимите също така се различават по степента на вмешателство в икономиката, ролята на индустриалните елити и отношението към религията.
Доктрината и интелектуалните корени
Мусолини е сред основните автори и пропагандатори на фашистката идеология; текстът, известен на английски като The Doctrine of Fascism (Доктрина на фашизма), бил публикуван през 1932 г. и приписван на Мусолини, макар че по-голяма част от формулировката вероятно е направена от италианския философ Джовани Джентиле, който оказва значително влияние върху идеологическата рамка на режима.
Наследство и съвременни проявления
След Втората световна война традиционният фашизъм като държавна система е разгромен, но идеите и методите му не изчезват напълно. Във втората половина на XX и началото на XXI век се появяват различни неофашистки и екстремистки групи, които черпят вдъхновение от фашистките символи, реторика и практики. Днес анализът на фашизма служи като предупреждение за опасностите от екстремен национализъм, авторитаризъм и отричане на демократичните принципи.
Заключение
Фашизмът представлява сложна историческа и политическа явление, съчетаваща авторитаризъм, ултранационализъм, корпоративна икономика и системна репресия на опозицията. Чрез използването на пропаганда, насилие и контрол върху институциите, фашистките режими се опитват да създадат едно централно организирано и „единно“ общество. Изучаването на техните механизми и последствия е важно за разпознаване и противодействие на подобни тенденции и в наши дни.
Бенито Мусолини (вляво) и Адолф Хитлер (вдясно), двама фашистки лидери.
Основни идеи
Не всички учени са съгласни с това какво е фашизъм. Философът Джейсън Стенли от Йейлския университет казва, че това е "култ към лидера, който обещава национално възстановяване пред лицето на унижението, причинено от предполагаеми комунисти, марксисти, малцинства и имигранти, които уж представляват заплаха за характера и историята на нацията". Тоест фашизмът се фокусира върху един човек като лидер, фашизмът казва, че комунизмът е лош, и фашизмът казва, че поне една група хора е лоша и е причинила проблемите на нацията. Тази група може да бъде хора от други държави или групи от хора вътре в страната. По време на фашистка Германия на Хитлер правителството обвинява евреите, комунистите, хомосексуалистите, хората с увреждания, ромите и други хора за проблемите на Германия, арестува тези хора и ги отвежда в лагери, за да бъдат убити.
През 2003 г. Лорънс У. Брит пише "14 определящи характеристики на фашизма":
- 1. Мощни и продължаващи прояви на национализъм.
- 2. Пренебрежение към значението на правата на човека.
- 3. Идентифициране на враговете/отжелените козове като обединяваща кауза.
- 4. Върховенството на армията/авидов милитаризъм.
- 5. Необуздан сексизъм.
- 6. Контролирани средства за масова информация.
- 7. Обсебеност от националната сигурност.
- 8. Религията и управляващият елит са свързани.
- 9. Защита на правомощията на корпорациите.
- 10. Потискане или премахване на властта на труда.
- 11. Пренебрежение и потискане на интелектуалците и изкуствата.
- 12. Обсебеност от престъплението и наказанието.
- 13. Ширещ се кронизъм и корупция.
- 14. Фалшиви избори.
- Източник:
Име
Името фашизъм идва от италианската дума fascio, която означава "сноп". Тази дума идва от латинската дума fasces, която е представлявала брадва, обградена от сноп пръчки. В Древен Рим лидерите са носели фасче като символ на своята власт.
A fasces
Произход
Един журналист на име Бенито Мусолини е измислил фашизма. Той основава фашистката партия в Италия през 1919 г. През 1922 г. става министър-председател на Италия. Не е бил избиран. Поддръжниците му влезли масово в Рим и кралят на Италия го направил министър-председател. Въпреки че официално от 1922 г. до края на Втората световна война фашистката партия в Италия е управлявана от "голям съвет", Бенито Мусолини реално има почти цялата власт в страната.
Според изследователката Рут Бен-Гиат Мусолини е вярвал, че демокрацията се е провалила. Той е бил социалист, но е напуснал движението, защото е смятал, че то не е достатъчно силно, и е отказал да се включи в Първата световна война. Смятал е, че демокрацията се е провалила заради социалната класа и е твърде слаба, за да се противопостави на комунизма. При фашизма хората ще се съсредоточат върху нацията и няма да мислят за социалната класа, а ще се обединят за националното благо.
Въпреки това Мусолини вярва, че за да работи фашизмът, той и неговите последователи трябва да премахнат всичко, което може да отклони вниманието на хората от нацията. Той също така вярва, че трябва да решава кой в Италия се смята за част от италианската нация и трябва да изхвърля или арестува всеки, който според него не се смята за истински италианец. Вярваше, че е правилно да използва насилие, за да премахне тези разсейващи фактори и тези хора. Групи от хора с оръжие излизали по улиците и пребивали или дори убивали хора, които Мусолини не харесвал.
Мусолини не позволява на журналистите да пишат това, което искат.
Мусолини вярва, че Италия трябва да бъде съставена от бели хора, затова насърчава белите жени да раждат повече деца и преследва хората, които не са бели.
Фашизмът срещу други видове тоталитаризъм
Една от причините за разпространението на фашизма в началото на XX век е току-що избухналата Руска революция и страхът на хората от комунизма. Понякога земевладелци и собственици на предприятия подкрепяли фашистите, защото се страхували какво ще се случи, ако страната стане комунистическа.
В своя труд "Произход на тоталитаризма", публикуван през 1951 г., Хана Аренд сравнява националсоциализма, сталинизма и маоизма. Тя не говори за това, че тези режими са фашистки; според нея те са тоталитарни. През 1967 г. германският философ Юрген Хабермас предупреждава за "левия фашизъм" на протестното движение в Германия от 60-те години на ХХ век, известно като Ausserparlametarische Opposition, или APO.
Опозиция
Има повече от една причина, поради която хората, живеещи в демократични държави, се противопоставят на фашизма, но основната причина е, че във фашисткото правителство отделният гражданин не винаги има възможност да гласува, нито да води начин на живот, който може да се разглежда като неморален, безполезен и непродуктивен за обществото. Ако не сте хетеросексуален (хомосексуалист, кръстосвач, сменящ пола си и т.н.), можете да бъдете арестуван и съден.
20 век
Фашистките правителства в Италия и Германия са премахнати след загубата на Втората световна война, но фашизмът продължава да съществува под формата на военни диктатури под управлението на Салазар в Португалия, Франко в Испания, в някои части на Латинска Америка, Африка и Азия.
21 век
През XXI век в много страни съществуват фашистки политически движения.
Свързани страници
- Десен популизъм
- Десен авторитаризъм
- Ултранационализъм
- Нацизъм
- Третият райх
Въпроси и отговори
В: Какво представлява фашизмът?
О: Фашизмът е крайно дясна форма на управление, при която по-голямата част от властта в страната се държи от един владетел или малка група, под ръководството на една партия. Фашистките правителства обикновено са тоталитарни и авторитарни еднопартийни държави.
Въпрос: Как правителството контролира обществото при фашизма?
О: При фашизма икономиката и други части на обществото се контролират силно и тясно от правителството, обикновено чрез използване на форма на авторитарен корпоративизъм, при който компаниите и работниците трябва да работят заедно в рамките на националното единство. Правителството използва насилие и полицейска власт, за да арестува, убива или спира всеки, когото не смята за полезен.
Въпрос: Кои са трите големи фашистки държави?
О: Трите големи фашистки държави са Италия при Бенито Мусолини, нацистка Германия при Адолф Хитлер и Испания при Франсиско Франко.
В: Кога Мусолини измисля фашизма в Италия?
О: Мусолини изобретява фашизма в Италия в края на 10-те години на ХХ век, а го развива напълно през 30-те години на ХХ век. Той идва на власт в края на 1922 г. и въвежда пълна диктатура в средата на 20-те години, като елиминира всички останали партии и променя избирателния закон, за да гарантира, че неговата фашистка партия ще получи най-много места.
Въпрос: Как Хитлер копира Мусолини, когато идва на власт?
О: Когато Хитлер идва на власт в Германия през 30-те години на ХХ век, той копира Мусолини, като елиминира всички останали партии и променя избирателния закон така, че неговата фашистка партия да получи най-много места.
В: Какво е написал Джовани Джентиле за Мусолини?
О: Джовани Джентиле пише за Мусолини "Доктрината на фашизма", която е публикувана през 1932 г. По-голямата част от нея вероятно е написана от Джовани Джентиле, който се присъединява към фашизма и оказва важно влияние върху неговото развитие.
Въпрос: Кога Мусолини започва да пише "Доктрината на фашизма"?
О: Мусолини започва да пише документа "Доктрина на фашизма" през 1927 г., но той е публикуван едва пет години по-късно, през 1932 г.
обискирам