Юрген Хабермас
Юрген Хабермас (роден на 18 юни 1929 г.) е германски философ и социолог, който изучава различни общества. Той използва един вид теория, наречена критична теория, в която изучава как хората използват властта. Използва и теорията на американския прагматизъм, която изучава дали нещо е вярно, или не, чрез ефектите от действията. Известен е с работата си върху теорията за публичната сфера. Той изучава властта в демокрацията и политиката. Изучава също как хората развиват едно общество чрез езика и комуникацията и се опитва да разбере как това общество и правителството работят заедно.
Биография
Хабермас е роден в Дюселдорф, Северен Рейн-Вестфалия, Германия.
До завършването на гимназията Хабермас живее в Гуммерсбах, близо до Кьолн. Юрген е отгледан в протестантско религиозно семейство, тъй като дядо му ръководи семинарията или религиозното училище в Гуммерсбах, Германия. Юрген Хабермас следва в университетите в Гьотинген (1949/50 г.), Цюрих (1950/51 г.) и Бон (1951/54 г.). През 1954 г. получава докторска степен (PhD) в Бон с труда си Das Absolute und die Geschichte. Von der Zwiespältigkeit in Schellings Denken (Абсолютът и историята: за противоречието в мисълта на Шелинг).
От 1956 г. учи философия и социология при критическите теоретици Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно в университета "Йохан Волфганг Гьоте" във Франкфурт на Майн. Тъй като Хоркхаймер е помолил Хабермас да направи някои промени в дисертацията му. Хабермас не искаше да го направи и смяташе, че Франкфуртската школа не е била правилна във възгледите си за съвременната култура. Хабермас напуска Франкфуртската школа (школа на мисълта, а не школа, изградена от тухли и хоросан).
Завършва хабилитацията си по политически науки в Марбургския университет при марксиста Волфганг Абендрот. Хабилитационният му труд е озаглавен Strukturwandel der Öffentlichkeit; Untersuchungen zu einer Kategorie der Bürgerlichen Gesellschaft (публикуван на английски език през 1989 г. със заглавие The structural transformation of the public sphere: an inquiry into a category of bourgeois society). През 1961 г. той става приватизатор в Марбург. Започва работа като "извънреден професор" (професор без катедра) по философия в Хайделбергския университет. Ханс-Георг Гадамер и Карл Льовит му осигуряват тази работа. През 1964 г. Хабермас се завръща във Франкфурт, за да поеме работата на Хоркхаймер в областта на философията и социологията.
През 1971 г. застава начело на Института "Макс Планк" в Щарнберг (близо до Мюнхен) и работи там до 1983 г., две години след публикуването на основния му труд "Теория на комуникативното действие". След това Хабермас се завръща на катедрата си във Франкфурт като ръководител на Института за социални изследвания. След като се пенсионира от Франкфурт през 1993 г., Хабермас пише много книги и статии. През 1986 г. получава наградата "Готфрид Вилхелм Лайбниц" на Германското научно дружество, която е най-високото отличие, присъждано в областта на научните изследвания в Германия. Той е "постоянно гостуващ" професор в Северозападния университет в Еванстън, Илинойс, и "професор Теодор Хойс" в The New School, Ню Йорк.
През 2003 г. Хабермас получава наградата на принца на Астурия за социални науки. Хабермас е и лауреат на Киото за 2004 г. в раздел "Изкуства и философия". Той пътува до Сан Диего и на 5 март 2005 г., в рамките на симпозиума в Киото на Университета в Сан Диего, изнася реч, озаглавена "Обществената роля на религията в светски контекст", посветена на разделението на църквата и държавата. През 2005 г. получава Международната мемориална награда "Холберг" (около 520 000 евро).
