Юрген Хабермас — философ и социолог: критична теория и публична сфера
Юрген Хабермас — водещ германски философ и социолог: критична теория, публична сфера, демокрация и ролята на комуникацията в формирането на общественото мнение.
Юрген Хабермас (роден на 18 юни 1929 г.) е германски философ и социолог, който изучава различни общества. Той използва един вид теория, наречена критична теория, в която изучава как хората използват властта. Използва и теорията на американския прагматизъм, която изучава дали нещо е вярно, или не, чрез ефектите от действията. Известен е с работата си върху теорията за публичната сфера. Той изучава властта в демокрацията и политиката. Изучава също как хората развиват едно общество чрез езика и комуникацията и се опитва да разбере как това общество и правителството работят заедно.
Кратка биография
Юрген Хабермас е един от водещите живи мислители на XX и XXI век в областта на философията и социологията. Произхожда от Германия и професионалната му кариера включва дългогодишна преподавателска и изследователска дейност. Работил е в рамките на т.нар. „франкфуртска школа“ и развива собствен прочит на критичната теория, който комбинира континенталната философска традиция с елементи на аналитичната философия и американския прагматизъм.
Основни идеи
Сред централните теми в мисълта на Хабермас са:
- Публичната сфера — пространство за рационален и критичен дебат между гражданите, отвъд държавните и икономическите интереси.
- Теория на комуникативното действие — разглеждане на езика и общуването като основа за социално взаимодействие и консенсус, при което аргументите, а не властта, трябва да решават споровете.
- Разграничение „система — житейен свят (lifeworld)“ — концепция за това как формалните системи (пазар, администрация) и ежедневните социални практики си взаимодействат и как „колонизацията на житейния свят“ от страна на системите може да води до деградация на междуличностните връзки и демократичната култура.
- Дискурсивна етика — идея, че моралните норми трябва да могат да издържат критични дискусии в условия, които правят участниците равно-правни и свободни да аргументират.
Публичната сфера
В своята знакова работа за публичната сфера Хабермас описва как, в модерните общества, съществува пространство за граждански дебат (в кафенета, в печата, в асоциации), където се формира общественото мнение. Критичният момент е възможността за рационално-аргументиран диалог, който може да държи властта отговорна пред гражданите. Хабермас анализира историческите промени, довели до трансформация на тази сфера — например ролята на търговията, масовите медии и комерсиализацията, които понякога намаляват качеството на публичния дебат.
Теория на комуникативното действие
Хабермас разглежда комуникацията не само като обмен на информация, а като процес, в който участниците се стремят към взаимно разбирателство чрез аргументи, искреност и спазване на общи норми. Той въвежда понятието комуникативен разтум (communicative rationality) — форма на рационалност, която се проявява в целенасочен, ориентиран към разбирателство диалог, различен от инструменталната рационалност на техниката и администрацията.
Дискурсивна етика и демокрация
За Хабермас легитимността на политическите решения зависи от възможността за разискване и публично обсъждане. Той защитава модела на делиберативна демокрация, при който гражданското участие и рационалното обсъждане са централни за вземането на решения. Неговата дискурсивна етика предлага критерий за морална валидност: норма е легитимна, ако всички засегнати биха могли да се съгласят на нея в условия на свободен и равен дискурс.
Влияние и критика
Хабермас е оказал широко влияние върху философията, социологията, политологията и теорията на правото. Неговите идеи за публичната сфера и за ролята на комуникацията в обществото са използвани при анализ на медиите, гражданските движeния и демократичните практики.
Същевременно той е подлаган и на критика. Често посочвани слабости са идеализираната представа за „идеалната дискусия“ (която някои смятат за трудно приложима в реални условия), както и обвиненията, че понякога недооценява неравенствата на власт и ресурс, които препятстват равнопоставения дебат. Въпреки това неговите концепции остават отправна точка за съвременни дискусии за публичността и демократичното управление.
Защо е важен
Юрген Хабермас остава ключова фигура за всеки, който иска да разбере как демокрацията може да бъде съхранена и развита чрез говорене, аргументи и гражданско участие. Неговият акцент върху комуникацията, рационалността и публичното обсъждане предоставя практическа рамка за анализ на съвременните проблеми — от медиите и политическата култура до влиянието на икономическите интереси върху обществените дискусии.
Биография
Хабермас е роден в Дюселдорф, Северен Рейн-Вестфалия, Германия.
До завършването на гимназията Хабермас живее в Гуммерсбах, близо до Кьолн. Юрген е отгледан в протестантско религиозно семейство, тъй като дядо му ръководи семинарията или религиозното училище в Гуммерсбах, Германия. Юрген Хабермас следва в университетите в Гьотинген (1949/50 г.), Цюрих (1950/51 г.) и Бон (1951/54 г.). През 1954 г. получава докторска степен (PhD) в Бон с труда си Das Absolute und die Geschichte. Von der Zwiespältigkeit in Schellings Denken (Абсолютът и историята: за противоречието в мисълта на Шелинг).
От 1956 г. учи философия и социология при критическите теоретици Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно в университета "Йохан Волфганг Гьоте" във Франкфурт на Майн. Тъй като Хоркхаймер е помолил Хабермас да направи някои промени в дисертацията му. Хабермас не искаше да го направи и смяташе, че Франкфуртската школа не е била правилна във възгледите си за съвременната култура. Хабермас напуска Франкфуртската школа (школа на мисълта, а не школа, изградена от тухли и хоросан).
Завършва хабилитацията си по политически науки в Марбургския университет при марксиста Волфганг Абендрот. Хабилитационният му труд е озаглавен Strukturwandel der Öffentlichkeit; Untersuchungen zu einer Kategorie der Bürgerlichen Gesellschaft (публикуван на английски език през 1989 г. със заглавие The structural transformation of the public sphere: an inquiry into a category of bourgeois society). През 1961 г. той става приватизатор в Марбург. Започва работа като "извънреден професор" (професор без катедра) по философия в Хайделбергския университет. Ханс-Георг Гадамер и Карл Льовит му осигуряват тази работа. През 1964 г. Хабермас се завръща във Франкфурт, за да поеме работата на Хоркхаймер в областта на философията и социологията.
През 1971 г. застава начело на Института "Макс Планк" в Щарнберг (близо до Мюнхен) и работи там до 1983 г., две години след публикуването на основния му труд "Теория на комуникативното действие". След това Хабермас се завръща на катедрата си във Франкфурт като ръководител на Института за социални изследвания. След като се пенсионира от Франкфурт през 1993 г., Хабермас пише много книги и статии. През 1986 г. получава наградата "Готфрид Вилхелм Лайбниц" на Германското научно дружество, която е най-високото отличие, присъждано в областта на научните изследвания в Германия. Той е "постоянно гостуващ" професор в Северозападния университет в Еванстън, Илинойс, и "професор Теодор Хойс" в The New School, Ню Йорк.
През 2003 г. Хабермас получава наградата на принца на Астурия за социални науки. Хабермас е и лауреат на Киото за 2004 г. в раздел "Изкуства и философия". Той пътува до Сан Диего и на 5 март 2005 г., в рамките на симпозиума в Киото на Университета в Сан Диего, изнася реч, озаглавена "Обществената роля на религията в светски контекст", посветена на разделението на църквата и държавата. През 2005 г. получава Международната мемориална награда "Холберг" (около 520 000 евро).
обискирам
