Демокрация: определение, видове, принципи и индикатори
Демокрацията означава управление от народа — система, при която легитимността на властта произтича от волята и участието на гражданите. Демокрацията може да приема различни форми и да се основава на набор от принципи, които гарантират правата, свободите и равнопоставеността на хората. По-долу са обяснени основните видове демокрация, ключовите принципи и индикатори за измерване на нейната степен и качество.
Видове демокрация
- Хората се събират, за да вземат решения за нови закони и за промени в съществуващите. Това обикновено се нарича пряка демокрация. Тя е приложима най-вече в малки общности или при отделни инициативи (например местни референдуми), тъй като в големи държави пряката форма трудно обхваща всички граждани.
- Народът избира своите лидери, които вземат решения относно законите. Това е моделът на представителна демокрация, при който гражданите делегират властта чрез свободни и редовни избори.
- Понякога гражданите могат да предлагат нови закони или изменения чрез механизми за пряко допитване — например чрез референдум, гласуване или инициативи за подписка. Тези инструменти допълват представителната демокрация и дават възможност за директно влияние върху конкретни въпроси.
- Понякога участието се организира чрез по-случаен подбор на граждани (sortition). Типичен пример е избора на жури за съдебен процес. В някои системи се обсъжда и използването на граждански съвети, извлечени чрез жребий, за да се представят различни сегменти от обществото.
Демокрация и алтернативи
Типът управление, при който властта е в ръцете на един човек, се нарича диктатура. Демокрацията е противоположност на диктатурата по начина, по който се вземат решения и по отношението към основните свободи. Исторически и съвременни примери, като Съветският съюз или някои авторитарни режими днес, често демонстрират ограничаване на гражданските свободи и контрол върху медиите. Диктатурите обикновено действат срещу свободата на изразяване и други основни права.
Основни принципи на демокрацията
- Народен суверенитет: легитимността на властта произхожда от гражданите.
- Свободни и честни избори: редовни, конкурентни и прозрачни избори с равен достъп до участие.
- Разделение на властите: изпълнителна, законодателна и съдебна власт, които се контролират взаимно.
- Правова държава (rule of law): всички — включително държавните органи — са подчинени на закона и независимите съдилища гарантират прилагането му.
- Защита на човешките права и гражданските свободи: свобода на словото, събранията, религията и правото на личен живот.
- Плюрализъм и политическо представителство: допуска се съществуването на различни политически партии и групи, които представят различни интереси.
- Отчетност и прозрачност: публични институции и представители трябва да отговарят пред гражданите, а корупцията да бъде ограничавана.
Индикатори за измерване на демокрацията
За да се оцени доколко една държава е демократична, се използват различни индикатори и индекси. Те съчетават качествени и количествени данни и често се опират на следните измерения:
- Изборна интегритет (electoral integrity): доколко изборите са свободни, честни и конкурентни.
- Граждански свободи и политически права: свобода на медии, асоцииране, изразяване и възможност за опозиция.
- Правова държава и независимост на съдебната власт: липса на политически натиск върху съдебната система.
- Ниво на корупция и прозрачност: степен на злоупотреба с власт и наличието на механизми за контрол.
- Гражданско участие: изборна активност, участие в граждански организации и публичен дебат.
Сред международно използваните измерители са индексите и докладите на организации и институции като Freedom House, Varieties of Democracy (V-Dem), Polity, Световната банка (Worldwide Governance Indicators) и Индексът на демокрацията, публикуван от списание "Икономист". Всеки индекс използва различни методологии и има своите силни и слаби страни, затова за обективна оценка е полезно да се сравняват няколко източника.
Предизвикателства и ограничения
- Популизъм и поляризация: силни емоционални послания могат да подкопаят рационалния публичен дебат и институциите.
- Дезинформация и медийна манипулация: подриват информираното участие на гражданите.
- Неравномерно участие: социално-икономическите и образователни различия влияят върху представителността.
- Ерозия на институциите: концентрация на властта, нарушаване на разделението на властите и натиск върху съдебната система.
- Външно влияние и интервенции: опити за манипулация на изборите или медийния пейзаж от чужди актьори.
Защо демокрацията е важна
Демокрацията осигурява механизми за мирна смяна на властта, защита на основните права и възможност за гражданите да влияят върху решенията, които засягат техния живот. Добре функциониращата демокрация подкрепя устойчиво развитие, иновации и социална сплотеност, докато слабите демократични практики водят до нестабилност и губене на доверие в публичните институции.
И накрая — демокрацията не е еднократен акт, а постоянен процес: изисква ангажирани граждани, независими институции и механизми за контрол и отчетност, за да остане жива и ефективна.
Видове правителства
Изборите са прости: Кандидатът с най-много гласове е избран. Много често избраният политик принадлежи към политическа партия. Вместо да избират личност, хората гласуват за партия. След това партията с най-много гласове избира кандидатите.
Обикновено хората, които се избират, трябва да отговарят на определени условия: Те трябва да са на определена възраст или правителственият орган трябва да определи, че са подходящо квалифицирани да изпълняват работата.
Не всеки може да гласува на избори. Правото на глас се дава само на хора, които са граждани. Младите хора обикновено са изключени, както и някои други групи, като например затворниците.
За някои избори в дадена страна гласуването е задължително. Човек, който не гласува и не посочи основателна причина, обикновено трябва да плати глоба.
След Втората световна война държавите възприемат идеята за демокрация. Тази карта показва кои държави се наричат демокрации. Страните, които не са такива, включват Афганистан, Бруней, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Ватикана. Правителства, които казват, че са демократични Правителства, които не се възприемат като демократични
Поредицата от данни Polity IV е един от начините за измерване на демократичността на държавите. Тази карта е от 2013 г.
Индекс на демокрацията, публикуван през януари 2007 г. Колкото по-светла е страната, толкова по-демократична е тя.
Тази карта показва резултатите от проучването на Freedom House "Свободата в света 2016". Проучването отчита степента на свобода в държавите. Това, че държавите са в един и същи цвят, не означава, че са абсолютно еднакви. Свободни (86) Частично свободни (59) Не са свободни (50)
Видове демокрация
Демокрацията може да бъде пряка или непряка.
В условията на пряка демокрация всеки има право да създава закони заедно. Един съвременен пример за пряка демокрация е референдумът - така се нарича начинът за приемане на закон, при който всички членове на общността гласуват за него. Пряката демокрация обикновено не се използва за управление на държави. Не е практично всички да гласуват за всичко.
При непряката или представителната демокрация хората избират представители, които да създават закони от тяхно име. Тези хора могат да бъдат кметове, съветници, членове на парламента или други държавни служители. Това е обичайният вид демокрация. Големи общности като градове и държави използват този метод, но той може да не е необходим за малка група.
Псевдодемокрация
Термин за демокрации, които всъщност не са демокрации. Например конституцията на дадена страна може да е демократична, но се намират начини за намеса в изборите. Класическият случай е Русия, където на опозиционните кандидати не се позволява да се изказват по нито една от контролираните от държавата медии. Изборите за президент са фиксирани, но държавата може да претендира за демократична легитимност, тъй като по принцип други кандидати могат да се кандидатират. Опозиционните кандидати нямат достъп до медиите и могат да бъдат преследвани по различни начини. По този начин се управляват всички бивши части на Съветския съюз - от Русия до Владивосток. Това не означава, че правителствата винаги са лоши. Означава обаче, че провеждането на "фиксирани" избори лишава хората от справедлив вот. Не е изненадващо, че тези страни имат президенти, които никога не са побеждавани на избори. Те могат да служат осем или повече години, преди да се пенсионират. Следващите лидери се избират предварително чрез обсъждане между водещите семейства.
Според Европейския парламент Русия функционира като унитарна държава, въпреки че официално е федерация.
История
Древен произход
Демокрацията е разработена отдавна от древните гърци в класическа Атина. Там всички, които били граждани (без робите, жените, чужденците и децата), се събирали на едно място. Събранието обсъждало какви закони искат и гласувало за тях. Съветът предлагаше законите. Всички граждани имаха право да участват в събранието.
Съветът беше избран чрез жребий (лотария). Участниците в съвета се сменяха всяка година, а броят на хората в съвета беше най-много 500. За някои длъжности атинските граждани избирали водач, като изписвали името на любимия си кандидат върху парче камък или дърво. Лицето, събрало най-много гласове, ставало лидер.
Средновековие
През Средновековието е имало много системи, въпреки че по това време само няколко души са могли да се включат в тях. Парламентът на Англия води началото си от Магна Харта - документ, в който се казва, че властта на краля е ограничена, и защитава определени права на хората. Първият избран парламент е парламентът на Дьо Монфор в Англия през 1265 г.
Всъщност обаче само няколко души можеха да се включат. Парламентът се избираше само от няколко процента от народа (през 1780 г. в него влизаха по-малко от 3 % от хората). Владетелят също имал право да свиква парламенти. След дълго време властта на парламента започнала да нараства. След Славната революция през 1688 г. Английският закон за правата от 1689 г. направил парламента по-могъщ. В съвременните демократични държави владетелите могат да се грижат за изборния процес и да следят той да е законен и справедлив.
Демократична консолидация
Укрепването на демокрацията е процесът на съзряване на една нова демокрация. След като узрее, е малко вероятно да се върне към диктаторско управление без външен шок.
Идеята е, че неконсолидираните демокрации страдат от периодични избори, които не са свободни и честни. С други думи, влиятелни групи са в състояние да попречат на справедливото функциониране на системата.
Свързани страници
- Индекс на демокрацията
- Правило на мнозинството
- Пряка демокрация
- Политическа партия
- Конституция
- Конституционна икономика
- Политическа икономия
- Избори
- Плурализъм
- Върховенство на закона
- Гражданство
- Активизъм
- Политика
Въпроси и отговори
В: Какво е демокрация?
О: Демокрацията е форма на управление, при която властта е в ръцете на народа.
В: Как може да се приложи демокрацията?
О: Демокрацията може да се осъществи чрез пряка демокрация, представителна демокрация, референдуми и случаен избор.
В: Какво представлява пряката демокрация?
О: Пряката демокрация е, когато хората се събират, за да вземат решение за нови закони и промени в съществуващите. Обикновено се използва само в малки държави или градове, тъй като съвременното население е твърде голямо за този вид вземане на решения.
В: Какво представлява представителната демокрация?
О: Представителната демокрация е, когато хората избират своите лидери, които след това вземат решения за законите от тяхно име. Изборите се провеждат или периодично, или при смърт на служител.
В: Какво включва референдумът?
О: Референдумът включва гласуване на хората по предложени нови закони или промени в съществуващи закони.
В: Кога обикновено се използват съдебните заседатели?
О: Съдебните заседатели обикновено се избират повече или по-малко на случаен принцип за съдебни процеси, свързани с тежки престъпления в Европа. В много съдебни дела, които не са свързани с наказателни дела, обаче не участват съдебни заседатели и вместо това решенията се вземат от съдия или съдебен състав.
В: По какво се различава диктатурата от демократичното управление?
О: Диктатурата включва концентриране на властта в ръцете на един човек, докато демокрацията включва разпределяне на властта между хората чрез различни форми на вземане на решения, като например избори и референдуми. Диктатурите също така са склонни да се противопоставят на свободата на изразяване, докато демокрациите я насърчават като част от своите принципи на управление.
