Демокрация | означава управление от народа

Видове правителства

Изборите са прости: Кандидатът с най-много гласове е избран. Много често избраният политик принадлежи към политическа партия. Вместо да избират личност, хората гласуват за партия. След това партията с най-много гласове избира кандидатите.

Обикновено хората, които се избират, трябва да отговарят на определени условия: Те трябва да са на определена възраст или правителственият орган трябва да определи, че са подходящо квалифицирани да изпълняват работата.

Не всеки може да гласува на избори. Правото на глас се дава само на хора, които са граждани. Младите хора обикновено са изключени, както и някои други групи, като например затворниците.

За някои избори в дадена страна гласуването е задължително. Човек, който не гласува и не посочи основателна причина, обикновено трябва да плати глоба.

 
След Втората световна война държавите възприемат идеята за демокрация. Тази карта показва кои държави се наричат демокрации. Страните, които не са такива, включват Афганистан, Бруней, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Ватикана.   Правителства, които казват, че са демократични   Правителства, които не се възприемат като демократични  


Поредицата от данни Polity IV е един от начините за измерване на демократичността на държавите. Тази карта е от 2013 г.  


Индекс на демокрацията, публикуван през януари 2007 г. Колкото по-светла е страната, толкова по-демократична е тя.  


Тази карта показва резултатите от проучването на Freedom House "Свободата в света 2016". Проучването отчита степента на свобода в държавите. Това, че държавите са в един и същи цвят, не означава, че са абсолютно еднакви.   Свободни (86) Частично свободни (59) Не са свободни (50)  

Видове демокрация

Демокрацията може да бъде пряка или непряка.

В условията на пряка демокрация всеки има право да създава закони заедно. Един съвременен пример за пряка демокрация е референдумът - така се нарича начинът за приемане на закон, при който всички членове на общността гласуват за него. Пряката демокрация обикновено не се използва за управление на държави. Не е практично всички да гласуват за всичко.

При непряката или представителната демокрация хората избират представители, които да създават закони от тяхно име. Тези хора могат да бъдат кметове, съветници, членове на парламента или други държавни служители. Това е обичайният вид демокрация. Големи общности като градове и държави използват този метод, но той може да не е необходим за малка група.

Псевдодемокрация

Термин за демокрации, които всъщност не са демокрации. Например конституцията на дадена страна може да е демократична, но се намират начини за намеса в изборите. Класическият случай е Русия, където на опозиционните кандидати не се позволява да се изказват по нито една от контролираните от държавата медии. Изборите за президент са фиксирани, но държавата може да претендира за демократична легитимност, тъй като по принцип други кандидати могат да се кандидатират. Опозиционните кандидати нямат достъп до медиите и могат да бъдат преследвани по различни начини. По този начин се управляват всички бивши части на Съветския съюз - от Русия до Владивосток. Това не означава, че правителствата винаги са лоши. Означава обаче, че провеждането на "фиксирани" избори лишава хората от справедлив вот. Не е изненадващо, че тези страни имат президенти, които никога не са побеждавани на избори. Те могат да служат осем или повече години, преди да се пенсионират. Следващите лидери се избират предварително чрез обсъждане между водещите семейства.

Според Европейския парламент Русия функционира като унитарна държава, въпреки че официално е федерация.

 

История

Древен произход

Демокрацията е разработена отдавна от древните гърци в класическа Атина. Там всички, които били граждани (без робите, жените, чужденците и децата), се събирали на едно място. Събранието обсъждало какви закони искат и гласувало за тях. Съветът предлагаше законите. Всички граждани имаха право да участват в събранието.

Съветът беше избран чрез жребий (лотария). Участниците в съвета се сменяха всяка година, а броят на хората в съвета беше най-много 500. За някои длъжности атинските граждани избирали водач, като изписвали името на любимия си кандидат върху парче камък или дърво. Лицето, събрало най-много гласове, ставало лидер.

Средновековие

През Средновековието е имало много системи, въпреки че по това време само няколко души са могли да се включат в тях. Парламентът на Англия води началото си от Магна Харта - документ, в който се казва, че властта на краля е ограничена, и защитава определени права на хората. Първият избран парламент е парламентът на Дьо Монфор в Англия през 1265 г.

Всъщност обаче само няколко души можеха да се включат. Парламентът се избираше само от няколко процента от народа (през 1780 г. в него влизаха по-малко от 3 % от хората). Владетелят също имал право да свиква парламенти. След дълго време властта на парламента започнала да нараства. След Славната революция през 1688 г. Английският закон за правата от 1689 г. направил парламента по-могъщ. В съвременните демократични държави владетелите могат да се грижат за изборния процес и да следят той да е законен и справедлив.

 

Демократична консолидация

Укрепването на демокрацията е процесът на съзряване на една нова демокрация. След като узрее, е малко вероятно да се върне към диктаторско управление без външен шок.

Идеята е, че неконсолидираните демокрации страдат от периодични избори, които не са свободни и честни. С други думи, влиятелни групи са в състояние да попречат на справедливото функциониране на системата.

 

Свързани страници

• Индекс на демокрацията
• Правило на мнозинството
• Пряка демокрация
• Политическа партия
• Конституция
• Конституционна икономика
• Политическа икономия
• Избори
• Плурализъм
• Върховенство на закона
• Гражданство
• Активизъм
• Политика