Магна Харта (1215) — основен документ за права и свободи
Магна Харта (1215) — историческият документ, който постави основите на правата и свободите, ограничи кралската власт и вдъхнови съвременното право и демокрация.
Магна харта е документ, подписан от крал Джон след преговори с бароните му и техните френски и шотландски съюзници в Рунимед, графство Съри, Англия, през 1215 г. Подписването става на около 15 юни 1215 г. на поляните край Рънимийд (Runnymede) — събитие, което бележи връх в конфликта между кралската власт и влиятелната баронска аристокрация.
Какво представлява Магна Харта
Там те подпечатват Великата харта, наречена на латински Magna Carta. Първоначалната цел на документа е да сложи край на натиска на краля върху бароните и да регулира връзките между монарха, църквата и феодалните земевладелци. В текста са записани клаузи за защита на църковните права, за ограничаване на произволни данъци и налози, за регулация на феодалните ренти, и за процедурни гаранции при спорове и арести.
Основни клаузи и механизми за контрол
С нея се създава съвет от 25 барони, който да следи за спазването на клаузите от Хартата, включително достъп до бързо правосъдие, парламентарно одобрение на данъците, ограничения на данъчното облагане и защита от незаконно лишаване от свобода. Някои от най-цитираните принципи включват правото на съдебен процес и забраната за налагане на данъци без съгласието на съвет или общност на владетелите — идеи, които по-късно се интерпретират като ранни форми на правата на свободния човек и на принципа на правовата държава. Особено известни са клаузи, които се превръщат в основа за съвременни понятия като habeas corpus и правото на справедлив процес.
Анулиране и гражданска война
Тъй като е принуден да подпечата хартата, Йоан иска одобрение да я наруши от своя духовен господар папа Инокентий III. Осъждайки я като "не само срамна и унизителна, но и незаконна и несправедлива", папата се съгласява. Това анулиране подтиква част от бароните да се вдигнат на въоръжено въстание, известно като Първата баронска война (First Barons' War), и значително намалява първоначалната ефективност на гаранциите, записани в документа.
По-нататъшно развитие и оцеляване
След смъртта на крал Йоан Хартата е преразглеждана и потвърждавана няколко пъти от наследниците му — особено при управлението на Хенри III — като много от клаузите се преработват, отменят или възстановяват в зависимост от политическата конюнктура. Въпреки че голяма част от специфичните феодални разпоредби от 1215 г. стават неактуални, няколко основни принципа и формулировки от Хартата остават влиятелни. Някои ранни екземпляри на документа са съхранени и днес като редки средновековни ръкописи.
Влияние върху правото и политическата мисъл
Магна Харта оказва влияние върху английското право до наши дни. Тя е един от най-известните документи в историята на Англия. Тя е призната за крайъгълен камък на идеята за свободата на гражданите. Историците и правните теоретици виждат в нея ранна стъпка към ограничаването на абсолютната власт на владетеля, създаването на правни гаранции за личната свобода и началото на традиции, които по-късно оформят конституционни принципи в други държави — включително влиянието ѝ върху правни норми в британската конституционна практика и върху идеите, вложени в документи като Билът за правата на САЩ и редица европейски конституции.
В заключение: въпреки че Магна Харта първоначално е имала тясно феодално приложение и че някои нейни клаузи са загубили практическа значимост с времето, нейната символика и правни принципи — ограничаване на произвола, защита на правото на справедлив процес и участие в облагането с данъци — продължават да имат стойност и днес.
Магна Харта
Съдържание
Магна Харта съдържа 63 клаузи, написани на латински език върху пергамент. Само три от оригиналните клаузи в Магна Харта са закон и днес. Една от тях защитава свободата и правата на английската църква, а друга потвърждава свободите на обичаите на Лондонското сити и други градове. Тази клауза (в превод) е основната причина Хартата да е известна и до днес:
"Никой свободен човек не може да бъде заловен ,лишен от свобода, ,лишен от права или имущество, ,поставен извън закона ,прогонен. Нито пък ще пристъпим към употреба на сила срещу него, освен по силата на законно решение на равнопоставени нему лица или по силата на закона на страната. На никого няма да продаваме, на никого няма да отказваме или забавяме правото или справедливостта".
Тази клауза ограничава властта на управниците и въвежда идеята за законния процес и идеята за съдебно жури. Би Би Си обобщава основните моменти в документа по следния начин:
- Никой не е над закона, дори кралят.
- Всеки има право на справедлив съдебен процес.
- Никакво данъчно облагане без представителство.
Според Би Би Си Магна Харта "установява редица важни принципи, които са били копирани по целия свят... Тя е вдъхновила Конституцията на САЩ и Всеобщата декларация за правата на човека".
История
Произходът е от средновековната феодална система, в която думата на краля е била закон. По онова време тя решава конфликта между крал Джон и неговите главни хора: бароните и епископите. Спорът между бароните и епископите и крал Джон се разраствал заради данъците и споровете с папата.
Бароните избират подходящия момент, за да окажат натиск върху Джон. Йоан е загубил битката срещу французите, отлъчен е от папата (1209-1213 г.) и се страхува от гражданска война у дома. През юни 1215 г. той се среща с бароните в Рунимед, на 20 мили югозападно от Лондон. Преговорите са ръководени от полубрата на Джон, Уилям Лонгшпей, и Елиас от Дерехем, настойник на кентърбърийския архиепископ Стивън Лангтън.
Съдържанието на Хартата има за цел да възстанови баланса на властта между краля и неговите поданици, но най-вече между Джон и бароните. Когато крал Джон поставя печата си върху Магна Харта, той признава основния принцип, че дори като крал не е над закона. Това означава, че кралете няма да имат толкова голяма власт, колкото преди. Хартата също така установява правила за наследяване, както и че присъдите изискват някакъв вид официален процес. В нея се посочва, че хората имат право да не бъдат незаконно лишавани от свобода. С други думи, кралят е длъжен да управлява в рамките на закона.
Бяха направени и разпространени тринадесет оригинални копия на Хартата. Днес са оцелели само четири. Четирите копия се намират в Британската библиотека, Бодлиевата библиотека, замъка Линкълн и катедралата в Солсбъри. Магна Харта е изпратена отново през 1220 г. от Хенри III. През 2009 г. ЮНЕСКО я включва в регистъра "Паметта на света". През февруари 2015 г. Британската библиотека събра четирите екземпляра, за да могат учените да ги разгледат един до друг.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Магна Харта?
О: Магна Харта е документ, който е подпечатан от крал Джон през 1215 г. след преговори с неговите барони и техните френски и шотландски съюзници в Рунимед, Съри, Англия.
В: Какво установява Магна Харта?
О: С Магна харта се създава съвет от 25 барони, които да следят за спазването на клаузите, сред които достъп до бързо правосъдие, парламентарно съгласие за данъчно облагане, ограничения на скута и защита от незаконно лишаване от свобода.
Въпрос: Какво е мнението на крал Джон за Магна Харта?
О: Крал Джон поиска одобрение за нарушаване на Магна Харта и я осъди като "не само срамна и унизителна, но и незаконна и несправедлива".
Въпрос: Кой одобри искането на крал Джон да наруши Магна харта?
О: Духовният владетел на крал Джон, папа Инокентий III, одобрява искането му за нарушаване на Магна Харта.
Въпрос: Защо Магна Харта се смята за един от най-важните документи, писани някога?
О: Магна Харта все още се смята за един от най-важните документи, писани някога, защото вдъхновява начина, по който гледаме на въпросите на справедливостта и свободата, и оказва влияние върху законите в тази област по целия свят.
В: Как Магна Харта е повлияла на английското право?
О: Магна Харта е оказала влияние върху английското право чак до наши дни и е призната за крайъгълен камък на идеята за свободата на гражданите.
В: Какво е значението на Магна Харта в историята на Англия?
О: Магна Харта е един от най-известните документи в историята на Англия и е признат за крайъгълен камък на идеята за свободата на гражданите.
обискирам