Велика харта на свободите

Магна харта е документ, подписан от крал Джон след преговори с бароните му и техните френски и шотландски съюзници в Рунимед, графство Съри, Англия, през 1215 г.

Там те подпечатват Великата харта, наречена на латински Magna Carta. С нея се създава съвет от 25 барони, който да следи за спазването на клаузите от Хартата, включително достъп до бързо правосъдие, парламентарно одобрение на данъците, ограничения на данъчното облагане и защита от незаконно лишаване от свобода.

Тъй като е принуден да подпечата хартата, Йоан иска одобрение да я наруши от своя духовен господар папа Инокентий III. Осъждайки я като "не само срамна и унизителна, но и незаконна и несправедлива", папата се съгласява. Магна Харта все още се смята за един от най-важните документи, писани някога, който е вдъхновил начина, по който гледаме на въпросите на справедливостта и свободата, и е повлиял на законите в тази област по целия свят.

Магна Харта оказва влияние върху английското право до наши дни. Тя е един от най-известните документи в историята на Англия. Тя е призната за крайъгълен камък на идеята за свободата на гражданите.

Магна Харта

Съдържание

Магна Харта съдържа 63 клаузи, написани на латински език върху пергамент. Само три от оригиналните клаузи в Магна Харта са закон и днес. Една от тях защитава свободата и правата на английската църква, а друга потвърждава свободите на обичаите на Лондонското сити и други градове. Тази клауза (в превод) е основната причина Хартата да е известна и до днес:

"Никой свободен човек не може да бъде заловен ,лишен от свобода, ,лишен от права или имущество, ,поставен извън закона ,прогонен. Нито пък ще пристъпим към употреба на сила срещу него, освен по силата на законно решение на равнопоставени нему лица или по силата на закона на страната. На никого няма да продаваме, на никого няма да отказваме или забавяме правото или справедливостта".

Тази клауза ограничава властта на управниците и въвежда идеята за законния процес и идеята за съдебно жури. Би Би Си обобщава основните моменти в документа по следния начин:

Никой не е над закона, дори кралят.
Всеки има право на справедлив съдебен процес.
Никакво данъчно облагане без представителство.

Според Би Би Си Магна Харта "установява редица важни принципи, които са били копирани по целия свят... Тя е вдъхновила Конституцията на САЩ и Всеобщата декларация за правата на човека".

История

Произходът е от средновековната феодална система, в която думата на краля е била закон. По онова време тя решава конфликта между крал Джон и неговите главни хора: бароните и епископите. Спорът между бароните и епископите и крал Джон се разраствал заради данъците и споровете с папата.

Бароните избират подходящия момент, за да окажат натиск върху Джон. Йоан е загубил битката срещу французите, отлъчен е от папата (1209-1213 г.) и се страхува от гражданска война у дома. През юни 1215 г. той се среща с бароните в Рунимед, на 20 мили югозападно от Лондон. Преговорите са ръководени от полубрата на Джон, Уилям Лонгшпей, и Елиас от Дерехем, настойник на кентърбърийския архиепископ Стивън Лангтън.

Съдържанието на Хартата има за цел да възстанови баланса на властта между краля и неговите поданици, но най-вече между Джон и бароните. Когато крал Джон поставя печата си върху Магна Харта, той признава основния принцип, че дори като крал не е над закона. Това означава, че кралете няма да имат толкова голяма власт, колкото преди. Хартата също така установява правила за наследяване, както и че присъдите изискват някакъв вид официален процес. В нея се посочва, че хората имат право да не бъдат незаконно лишавани от свобода. С други думи, кралят е длъжен да управлява в рамките на закона.

Бяха направени и разпространени тринадесет оригинални копия на Хартата. Днес са оцелели само четири. Четирите копия се намират в Британската библиотека, Бодлиевата библиотека, замъка Линкълн и катедралата в Солсбъри. Магна Харта е изпратена отново през 1220 г. от Хенри III. През 2009 г. ЮНЕСКО я включва в регистъра "Паметта на света". През февруари 2015 г. Британската библиотека събра четирите екземпляра, за да могат учените да ги разгледат един до друг.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Магна Харта?

О: Магна Харта е документ, който е подпечатан от крал Джон през 1215 г. след преговори с неговите барони и техните френски и шотландски съюзници в Рунимед, Съри, Англия.

В: Какво установява Магна Харта?

О: С Магна харта се създава съвет от 25 барони, които да следят за спазването на клаузите, сред които достъп до бързо правосъдие, парламентарно съгласие за данъчно облагане, ограничения на скута и защита от незаконно лишаване от свобода.

Въпрос: Какво е мнението на крал Джон за Магна Харта?

О: Крал Джон поиска одобрение за нарушаване на Магна Харта и я осъди като "не само срамна и унизителна, но и незаконна и несправедлива".

Въпрос: Кой одобри искането на крал Джон да наруши Магна харта?

О: Духовният владетел на крал Джон, папа Инокентий III, одобрява искането му за нарушаване на Магна Харта.

Въпрос: Защо Магна Харта се смята за един от най-важните документи, писани някога?

О: Магна Харта все още се смята за един от най-важните документи, писани някога, защото вдъхновява начина, по който гледаме на въпросите на справедливостта и свободата, и оказва влияние върху законите в тази област по целия свят.

В: Как Магна Харта е повлияла на английското право?

О: Магна Харта е оказала влияние върху английското право чак до наши дни и е призната за крайъгълен камък на идеята за свободата на гражданите.

В: Какво е значението на Магна Харта в историята на Англия?

О: Магна Харта е един от най-известните документи в историята на Англия и е признат за крайъгълен камък на идеята за свободата на гражданите.