История на Англия
Съдържание
· 1 Англия преди англичаните
· 2 Англосаксонска Англия
o 2.1 Викингите
· 3 Англия през Средновековието
· 4 Тюдорска Англия
· 5 Стюардите и Гражданската война
· 6 Препратки
· 7 Други уебсайтове
· 8 Допълнително четене
Англия преди англичаните
Основни статии: Праисторическа Британия и Римска Британия
Археологията показва, че хората са дошли в Южна Англия много преди останалата част от Британските острови, вероятно заради благоприятния климат между и по време на ледниковите периоди преди много време.
Юлий Цезар нахлува на територията на днешна Англия през 55 и 54 г. пр.н.е. в рамките на Галските войни и е победен. Той пише в "De Bello Gallico", че там има много племена, които много приличат на други келтски племена в Европа. Монетите и по-късните римски историци са ни дали имената на някои от владетелите на племената и какво са правили.
През 43 г. от н.е. Клавдий успешно нахлува в Англия с 40 000 войници, които кацат в Галия при Ричборо, Кент.
В продължение на стотици години територията на днешна Англия е била римска провинция - Британия. По-късно римляните се отказват от провинцията и оставят келтите сами, тъй като Римската империя започва да се разпада. Влиянието на римляните означава, че територията на Англия вече е била единна, преди да пристигнат англосаксонците.
Стоунхендж, за който се смята, че е построен около 2000-2500 г. пр.н.е.
Англосаксонска Англия
Анализът на човешки тела, открити в древно гробище близо до Абингдън, Англия, показва, че саксонските имигранти и местните британци са живели редом.
Романо-британското население (британците) е асимилирано. Заселването (или нахлуването) в Англия се нарича саксонско завоевание, англосаксонско или английско завоевание.
През IV в. от н.е. много британци тръгват да прекосяват Ламанша от Уелс, Корнуол и Южна Британия и започват да се заселват в западната част на Галия (Арморика), където създават нова държава: Бретан. Британците дават името на новата си държава и бретонския език - бретонски, родствен на уелския и корнуолския. Името "Бретан" (от "Малка Британия") възниква по това време, за да се разграничи новата Британия от "Великобритания". Брегонег се говори в Бретан и днес.
Викингите
След известно време на набези викингите започват да се заселват и в Англия и да търгуват, като в крайна сметка от края на IX в. контролират област, наречена Danelaw. Едно от викингските селища се намира в Йорк, наричан от викингите Йорвик. Управлението на викингите оставя следи в английския език - тъй като староанглийският език вече е бил свързан със старонорвежкия, по това време в английския език започват да се използват много норвежки думи.
Англия и Данелав през 878 г.
Англия през Средновековието
Разгромът на крал Харолд Годуинсън в битката при Хейстингс през 1066 г. срещу нормандския херцог Уилям II, наречен по-късно Уилям I Английски, и последвалото нормандско завладяване на Англия предизвикват важни промени в историята на Великобритания. Уилям нарежда да бъде написана Книгата на Домесдей. Това е преглед на цялото население, неговите земи и собственост, за да се подпомогне събирането на данъци.
Уилям управлява и Нормандия, която тогава е мощно херцогство във Франция. Уилям и неговите благородници говорят и водят дела на англо-нормандски език както в Нормандия, така и в Англия. Използването на англо-нормандския език от аристокрацията се запазва в продължение на векове и оказва голямо влияние върху развитието на староанглийския в средноанглийски.
В Англия Средновековието е време на войни, граждански войни, въстания от време на време и много заговори сред благородниците и кралските особи. В Англия е имало повече от достатъчно зърнени храни, млечни продукти, говеждо и овнешко месо. Международната икономика на страната се основавала на търговията с вълна, при която вълната от Северна Англия се продавала на търговците на текстил от Фландрия, за да я превърнат в плат. Средновековната външна политика се определяла и от отношенията с фламандския бизнес с платове. През XV в. се развива английският бизнес с платове, което позволява на англичаните също да станат по-богати.
По времето на Хенри II кралят си връща част от властта на бароните и Църквата. Наследникът на Хенри, Ричард I "Лъвското сърце", участва в Третия кръстоносен поход и защитава френските си територии срещу Филип II Френски. По-малкият му брат Джон, който го последвал като крал, нямал такъв късмет; той загубил Нормандия и много други френски територии. През 1215 г. бароните вдигат въоръжено въстание и го принуждават да подпише Магна Харта, която поставя законови ограничения на личните правомощия на краля.
Управлението на Едуард I (1272-1307 г.) е доста успешно. Едуард укрепва правомощията на своето правителство и свиква първия английски парламент. Той завладява Уелс. Синът му, Едуард II, губи битката при Банокбърн срещу Шотландия.
Черната смърт - епидемия, обхванала цяла Европа и някои части на Азия, пристига в Англия през 1349 г. и убива може би до една трета от населението.
Едуард III дава земя на влиятелни благороднически фамилии, сред които много хора с кралска кръв. Тъй като по онова време земята е като власт, някои влиятелни хора могат да се опитат да претендират за короната.
Изображение на битката при Хейстингс (1066 г.) върху гоблена от Байо
Тюдорска Англия
Войните на розите завършват с победата на Хенри Тюдор, който става крал на Англия Хенри VII, в битката при Босуърт Фийлд през 1485 г., където е убит йоркският крал Ричард III.
Синът му Хенри VIII се разделя с Римокатолическата църква по повод на развода му с Катерина Арагонска. Въпреки че религиозната му позиция не е изцяло протестантска, това води до отцепване на Англиканската църква от Римокатолическата църква. Следва период на големи религиозни и политически проблеми и Английската реформация.
На Хенри VIII се раждат три деца, които носят короната. Първият, който се възцари, беше Едуард VI от Англия. Въпреки че е интелигентен, той е само десетгодишно момче, когато заема трона през 1547 г.
Когато Едуард VI умира от туберкулоза през 1553 г., Мария I заема престола, а тълпи я подкрепят в Лондон, което според хората по онова време е най-голямата проява на привързаност към монарх от династията на Тюдорите. Мери, лоялна католичка, която е била силно повлияна от католическия крал на Испания и император на Свещената Римска империя Карл V, се опитва да върне страната към католицизма. Това довежда до 274 изгаряния на протестанти и до голяма омраза от страна на народа ѝ. Мария губи Кале, последното английско владение на континента, и в края на управлението си става още по-непопулярна (освен сред католиците).
Управлението на Елизабет връща реда в Англия през 1558 г. Религиозният въпрос, който разделя страната от времето на Хенри VIII, е прекратен с Елизабетинската религиозна спогодба, която създава Англиканската църква в почти същия вид, в който тя съществува днес.
Търговията с роби, която превръща Великобритания в голяма икономическа сила, започва с Елизабет, която дава разрешение на Джон Хокинс да започне търговия през 1562 г.
Управлението на Елизабет е по-спокойно, с изключение на бунта на северните графове през 1569 г., и тя успява да намали властта на старите благородници и да разшири правомощията на своето правителство. Едно от най-известните събития в английската военна история е през 1588 г., когато испанската Армада губи срещу английския флот, командван от сър Франсис Дрейк. Правителството на Елизабет направило много, за да укрепи своето управление и да направи обичайното право и администрацията по-ефективни в цяла Англия.
Като цяло периодът на Тюдорите е важен и води до много въпроси, които ще трябва да намерят отговор през следващия век по време на Английската гражданска война. Това са въпросите за това колко власт трябва да имат монархът и парламентът и доколко единият трябва да контролира другия.
Крал Хенри VIII
Кралица Елизабет
Стюартите и Гражданската война
Елизабет умира, без да има деца, които да заемат трона след нея. Нейният най-близък протестантски роднина от мъжки пол е кралят на Шотландия Джеймс VI от рода на Стюартите, затова той става Джеймс I Английски, първият крал на целия остров Великобритания, въпреки че управлява Англия и Шотландия като отделни държави.
Гражданската война в Англия започва през 1642 г. главно поради конфликтите между сина на Джеймс, Чарлз I, и парламента. Разгромът на роялистката армия от армията на Парламента "Нов модел" в битката при Насеби през юни 1645 г. унищожава по-голямата част от силите на краля. Залавянето и съдебният процес срещу Чарлз водят до обезглавяването му през януари 1649 г. при Уайтхол Гейт в Лондон. Обявена е република, а през 1653 г. Оливър Кромуел става лорд-протектор. След смъртта му синът му Ричард Кромуел го последва на този пост, но скоро го напуска. През 1660 г., след като Англия преживява период на анархия, монархията е върната, а крал Чарлз II отново е в Лондон.
През 1665 г. Лондон е засегнат от чума, а през 1666 г. столицата е опожарена за 5 дни от Големия пожар, който унищожава около 15 000 сгради.
През 1689 г. холандският протестант Уилям Орански заменя католическия крал Джеймс II в рамките на така наречената Славна революция. В Шотландия и Ирландия обаче католиците, верни на Джеймс II, не са толкова щастливи и следват поредица от кървави бунтове. Тези въстания продължават до средата на XVIII в., когато Чарлз Едуард Стюарт е победен в битката при Кулоден през 1746 г.
С Първия акт на Съюза Шотландия, Англия и Уелс се превръщат в една държава. Историята на Англия след този акт от 1707 г. е част от историята на Великобритания.
Карти на териториите, държани от роялистите (червено) и парламентаристите (зелено) по време на Английската гражданска война (1642-1645 г.).
