Книгата Domesday Book е записът на голямото проучване на голяма част от Англия и части от Уелс, завършено през 1086 г., направено по заповед на Уилям I Английски, известен като Уилям Завоевателя. Това е най-важният познат документ за структурата на земеделската собственост и икономиката на Англия в периода веднага след норманското завоевание.

Domesday Book (известна още просто като Domesday или понякога като Book of Winchester) представлява регистър на почти всички облагаеми земи в Англия, с подробности за техния размер, ползване и стойност. Вписи в книгата дават информация за собствениците (особено кралските васали), броя на селата и фермите, наличните ресурси (напр. паша, гори, мелници), както и за икономическата стойност на имотите.

Обхват и съдържание

Проучването обхваща по-голямата част от кралството; някои малки селски участъци са пропуснати, но обемът е изключително широк. Големите градове като Лондон и Уинчестър не са подробно изброени поради специфичния им административен статус, големина или защото (тъй като не притежават земя в традиционния смисъл) не са предмет на същия вид облагане. В книгата са записани имена на васалите на краля и дори броят на прасетата в даден парцел земя.

Документът не е съвременно преброяване на населението. В него не са посочени имената на абсолютно всички хора — били са изброявани главите на всяко домакинство и тези категории лица, от които кралят е могъл да събира рента и да изисква военно задължение. Изключени са често монаси, монахини, жители на замъци и градското население в някои случаи.

Как е съставена книгата

От началото на 1086 г. царските писари и комисари обикалят страната в групи, защитавани от въоръжените хора на Уилям. Всяка група се ръководела от кралски комисар и имала стандартен набор от въпроси, на които отговарял местен „жури“ — сбор от благородници и уважавани граждани. Отговорите се записвали на латински и често съдържат сравнение между състоянието на имота по времето на крал Едуард преди завоеванието (обозначавано в документа като Tempore Regis Edwardi, TRE) и състоянието през 1086 г.

Събиралата се информация включвала:

  • име на заемателя (tenure);
  • размер на земята, измерена в хиди, плугове (полянинни екипи) и други местни мерки;
  • брой на слугите, крепостните и свободните арендатори;
  • полезни ресурси — ливади, гори, мелници, риболов и т.н.;
  • стойност преди завоеванието, при предаването на Уилям и стойност към 1086 г.;
  • данни за дължимата рента и военни задължения.

Структура на документа и оцелели части

Domesday Book в днешния си вид се състои от няколко тома, като най-известни са т.нар. „Great Domesday“ — обширният сборник, който покрива по-голямата част от страната, и „Little Domesday“ — по-детайлен регистър, който включва три източни графства (Норфолк, Съфолк и Есекс) и който е по-пълен, но не е бил кондензиран в по-големия сборник. Целият документ е съхранен до наши дни и се пази като ценен исторически източник (копия и фасимилета са публикувани и изследвани многократно).

Име и правен характер

Името „Domesday“ (свързвано с „Деня на Страшния съд“) е получено по-късно — то подчертава, че записът бил окончателен и трудно подлежащ на обжалване, подобно на решенията в Деня на Съда: от него зависели данъчното облагане и правата върху имотите. Уилям и неговата администрация използвали резултатите за по-точно събиране на ренти и за определяне на военните ресурси.

Значение за историята

Domesday Book е безценен източник за историците, икономистите и палеографите. Той предоставя детайлна картина на социалната и икономическата структура на Англия в края на XI век и помага при изследване на собствеността, демографията, земевладелието и административното устройство. Документът се използва също в изследвания на средновековното право и в проследяване на промените след норманското завоевание.

Работата по пълния регистър започва по-късно през 1086 г., но Уилям умира през 1087 г. — въпреки това основната част от събирането и записите са вече завършени и материалът е обработен в официалната държавна форма, която днес изучаваме като Domesday Book.

Към днешна дата оригиналните ръкописи и множество издания могат да бъдат прегледани от специалисти; текстът продължава да бъде основен извор за разбирането на феодалната система и ранно-средновековната английска история.