Дон Кихот — роман на Мигел де Сервантес (1605/1615), първият модерен роман
Дон Кихот — шедьовърът на Мигел де Сервантес (1605/1615), първият модерен роман за рицарството, илюзиите и трагикомедията, с незабравими приключения и битката с вятърните мелници.
"Дон Кихот" е роман на Мигел де Сервантес. Книгата, публикувана в две части (1605 и 1615 г.), се смята за първия модерен роман. Първоначално е написана на испански език, а скоро след това е преведена на английски от Томас Шелтън. Много учени я смятат за първия модерен роман. Главният герой, Дон Кихот, е образец на рицарството, но по един дълбоко погрешен и непрактичен начин. Дон Кихот е толкова влиятелен като персонаж, че описанието на поведението му е навлязло в общоприетия език като "кихотски".
Кратко резюме на сюжета
Става дума за Алонсо Кихано, заможен човек на средна възраст от Ла Манча, който прекарва дните си в четене на книги за рицарство. Натрупаните фантазии го довеждат до това да полудее и да се облече като странстващ рицар под името Дон Кихот. Той напада „неправдите“ и търси приключения, придружаван от простодушния си оръженосец Санчо Панса. Дон Кихот вярва, че служи на идеализираната си господарка Дулсинея дел Тобосо, която всъщност е измислена възвеличена проекция на обикновена селянка.
Някои известни епизоди
Една от най-известните сцени е борбата на Дон Кихот с вятърни мелници и ги смята за великани. Когато се втурва срещу тях, той е повален от копието си и от здравия реализъм на обстановката. Санчо се опитва да го разубеди, но Дон Кихот обяснява, че някой магьосник е превърнал великани в мелници, за да го подведе.
Герои
- Дон Кихот (Алонсо Кихано) — идеалист, понякога наивен, но с непоколебима вяра в рицарските добродетели.
- Санчо Панса — негов верен оръженосец; простодушен, прагматичен и често комичен, но с дълбоко човешко разбиране.
- Дулсинея дел Тобосо — въображаемата дама на Дон Кихот, символ на недостъпния идеал.
- Рочинанте — старият, слаб кон на Дон Кихот; символ на неговата упорита решимост.
Стил, структура и новаторство
Дон Кихот въвежда много нови елементи, които по-късно стават характерни за модерния роман: психологическа дълбочина у героите, сложна многопластова нарация, диалог между различни гледни точки и игра с границите между фикция и реалност. Сервантес използва и сатирични похвати, за да критикува обществото, литературата и човешките заблуди. В Част II авторът дори отговаря на фалшивата продължение, публикувана от неизвестен писател под псевдонима Авелянеда (Alonso Fernández de Avellaneda), като въвежда метареферентни сцени, където героите обсъждат вече известните публикувани истории за тях.
Теми
Основни теми в романа са:
- илюзия срещу реалност — борбата между вътрешния идеал и външния свят;
- приятелството и лоялността — особено в отношението Дон Кихот–Санчо;
- социална сатира — критика на класите, книжни суеверия и лицемерието;
- идентичност и преобразуване — как четенето и разказите оформят действителността.
Значение и влияние
Романът има огромно влияние върху световната литература — както заради иновативната си форма, така и заради универсалните си теми. Дон Кихот е вдъхновил безброй адаптации в операта, театъра, киното, живописта и музиката. На много езици образът на Дон Кихот и прилагателното "кихотски" (по аналогия с английското "quixotic") са влезли в езиковата употреба като символ на благородна, но нереалистична борба с нелепи или невъзможни цели.
Преводи и издания
Книгата е преведена на почти всички европейски езици още в ранните години след издаването ѝ — първите английски преводи са направени от Томас Шелтън (части от превода са публикувани през 1612 и след това). Оттогава излиза в безброй издания, критически коментари и адаптации.
Краят на историята
В края на книгата Алонсо Кихано се завръща у дома тежко ранен. След време той се вразумява, отказва се от рицарските си измислици и прогласява, че отново е Алонсо Кихано. Скоро след това умира — сцена, която мнозина тълкуват като тъжно, но и духовно възстановяване на героя: умира, възстановил връзката с реалността, но оставил завинаги своя отпечатък върху литературата и културата.
Дон Кихот и неговият помощник Санчо Панса, илюстрация на Гюстав Доре.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой пише "Дон Кихот"?
О: Мигел де Сервантес.
В: В колко части е публикуван "Дон Кихот" и през кои години?
О: "Дон Кихот" е публикуван в две части - през 1605 г. и 1615 г.
В: На какъв език е написан първоначално "Дон Кихот"?
О: "Дон Кихот" е написан за първи път на испански език.
Въпрос: Кой и кога е превел "Дон Кихот" на английски език?
О: Дон Кихот е преведен на английски от Томас Шелтън. Не е ясно кога точно е завършен преводът.
В: Защо много учени смятат "Дон Кихот" за първия модерен роман?
О: Дон Кихот е смятан за първия модерен роман главно заради самосъзнанието и метатекстовите елементи, наред с други фактори.
В: Кой е Дон Кихот?
О: Дон Кихот е главният герой на едноименния роман. Той е мъж на средна възраст, който е полудял и вярва, че е рицар на име Дон Кихот.
В: Кое е най-известното приключение на Дон Кихот в книгата?
О: Борбата на Дон Кихот с вятърните мелници е най-известното му приключение. Той вижда вятърните мелници като гиганти и ги напада, само за да бъде свален от коня си.
обискирам