"Дон Кихот" е роман на Мигел де Сервантес. Книгата, публикувана в две части (1605 и 1615 г.), се смята за първия модерен роман. Първоначално е написана на испански език, а скоро след това е преведена на английски от Томас Шелтън. Много учени я смятат за първия модерен роман. Главният герой, Дон Кихот, е образец на рицарството, но по един дълбоко погрешен и непрактичен начин. Дон Кихот е толкова влиятелен като персонаж, че описанието на поведението му е навлязло в общоприетия език като "кихотски".

Кратко резюме на сюжета

Става дума за Алонсо Кихано, заможен човек на средна възраст от Ла Манча, който прекарва дните си в четене на книги за рицарство. Натрупаните фантазии го довеждат до това да полудее и да се облече като странстващ рицар под името Дон Кихот. Той напада „неправдите“ и търси приключения, придружаван от простодушния си оръженосец Санчо Панса. Дон Кихот вярва, че служи на идеализираната си господарка Дулсинея дел Тобосо, която всъщност е измислена възвеличена проекция на обикновена селянка.

Някои известни епизоди

Една от най-известните сцени е борбата на Дон Кихот с вятърни мелници и ги смята за великани. Когато се втурва срещу тях, той е повален от копието си и от здравия реализъм на обстановката. Санчо се опитва да го разубеди, но Дон Кихот обяснява, че някой магьосник е превърнал великани в мелници, за да го подведе.

Герои

  • Дон Кихот (Алонсо Кихано) — идеалист, понякога наивен, но с непоколебима вяра в рицарските добродетели.
  • Санчо Панса — негов верен оръженосец; простодушен, прагматичен и често комичен, но с дълбоко човешко разбиране.
  • Дулсинея дел Тобосо — въображаемата дама на Дон Кихот, символ на недостъпния идеал.
  • Рочинанте — старият, слаб кон на Дон Кихот; символ на неговата упорита решимост.

Стил, структура и новаторство

Дон Кихот въвежда много нови елементи, които по-късно стават характерни за модерния роман: психологическа дълбочина у героите, сложна многопластова нарация, диалог между различни гледни точки и игра с границите между фикция и реалност. Сервантес използва и сатирични похвати, за да критикува обществото, литературата и човешките заблуди. В Част II авторът дори отговаря на фалшивата продължение, публикувана от неизвестен писател под псевдонима Авелянеда (Alonso Fernández de Avellaneda), като въвежда метареферентни сцени, където героите обсъждат вече известните публикувани истории за тях.

Теми

Основни теми в романа са:

  • илюзия срещу реалност — борбата между вътрешния идеал и външния свят;
  • приятелството и лоялността — особено в отношението Дон Кихот–Санчо;
  • социална сатира — критика на класите, книжни суеверия и лицемерието;
  • идентичност и преобразуване — как четенето и разказите оформят действителността.

Значение и влияние

Романът има огромно влияние върху световната литература — както заради иновативната си форма, така и заради универсалните си теми. Дон Кихот е вдъхновил безброй адаптации в операта, театъра, киното, живописта и музиката. На много езици образът на Дон Кихот и прилагателното "кихотски" (по аналогия с английското "quixotic") са влезли в езиковата употреба като символ на благородна, но нереалистична борба с нелепи или невъзможни цели.

Преводи и издания

Книгата е преведена на почти всички европейски езици още в ранните години след издаването ѝ — първите английски преводи са направени от Томас Шелтън (части от превода са публикувани през 1612 и след това). Оттогава излиза в безброй издания, критически коментари и адаптации.

Краят на историята

В края на книгата Алонсо Кихано се завръща у дома тежко ранен. След време той се вразумява, отказва се от рицарските си измислици и прогласява, че отново е Алонсо Кихано. Скоро след това умира — сцена, която мнозина тълкуват като тъжно, но и духовно възстановяване на героя: умира, възстановил връзката с реалността, но оставил завинаги своя отпечатък върху литературата и културата.