Doom Eternal е продължението на видеоиграта Doom (2016 г.), разработено от id Software и издадено от Bethesda Softworks. Играта излезе на 20 март 2020 г. и първоначално бе достъпна за PC, Xbox One и PlayStation 4. Версията за Nintendo Switch и по-късни портове за следващо поколение конзоли бяха пуснати по-късно. Doom Eternal използва усъвършенстваната технология на id (id Tech) и продължава стилa на бърз, дад-центричен екшън от предишните игри в поредицата.
Сюжет
Подобно на сюжета на Doom 2, демоните от Ада нахлуват на Земята. В Doom Eternal историята се разгръща значително по-мащабно в сравнение с предишни заглавия от серията — според id Software целта е била да се разшири митологията и да се въведат нови места и фракции. Играчът като Doom Slayer пътува през разнообразни локации: Земята, Марс, Фобос (една от луните на Марс), Сентинел Прайм, Аргент д'Нур, Некравол и дори представата за Рая в играта — Урдак. Някои от тези светове вече са превзети или се намират в процес на превземане от измерението на Ада, което поставя човечеството на прага на унищожение.
Геймплей и основни механики
Играта запазва ядрата на бързия "run-and-gun" геймплей от предишните поредици, като въведе редица нови механики за по-динамично и стратегическо боравене. Сред главните добавки са:
- движение в повече измерения — катерене по стени, лебеж и специални точки за люлеене (маймунски лостове) и граплинг куки, които разширяват вертикалността на нивата;
- въздушно препускане и нови движения за по-бързо преместване и избягване на атаки;
- система за залавяне на броня и здраве чрез агресивен стил на игра: нараняване на врагове, използването на приставки и модификации на оръжията дава ресурси (броня, здраве, боеприпаси);
- подробна система за повреди на части от тялото на враговете — някои противници имат уязвими сегменти, които могат да бъдат повредени, деактивирайки конкретни атаки и правейки ги по-лесни за унищожаване;
- вградените допълнителни животи и rune умения, които дават възможности за персонализация и помагат при по-трудни сблъсъци.
Оръжия и врагове
Чудовищата и оръжията са преработени така, че да се върнат към по-класическия стил от Doom и Doom 2, но с модерни механики. Всяко оръжие получава нови приставки и модификации, които променят начина на игра — например дробовекът може да има кука за дръпване на врагове, а други оръжия предлагат различни режими на стрелба и специални ефекти. Добавени са и нови инструменти като огнехвъргачката, която позволява на играча да нанася огън по враговете и да печели точки за броня, когато те горят. Така играчът е насърчен да комбинира оръжия и умения, за да управлява ресурсите си — здраве, броня и боеприпаси — по време на интензивни боеве.
Трудност и баланс
Играта е замислена да бъде по-предизвикателна в сравнение с предшественика си: враговете са по-агресивни, а боеприпасите са по-ограничени, което кара играчите да използват всички налични инструменти и да променят тактиката си непрекъснато. Това води до по-интензивни сблъсъци, в които агресивната игра се възнаграждава — както механиките за възстановяване на ресурси, така и правилното използване на модификациите за оръжия са критични.
Мултиплейър: Battlemode и Invasion
Играта предлага мултиплейър елементи и два основни подхода към многопотребителската игра. Първият е специалният PvP режим Battlemode — асиметричен двубой, в който два играча контролират демони срещу един играч, който е Doom Slayer. Това е отделен конкурентен режим с уникални правила и баланс.
В допълнение, Doom Eternal въвежда нова механика, наречена Invasion Mode, при която играчи могат да нахлуят в кампаниите на други играчи, поемайки контрол над демони, за да преследват и убиват Slayer-а в хода на кампанията. Id Software акцентира, че тази функция е по избор — играчите могат да я разрешат или забранят за собствените си кампании, така че да контролират дали искат риск от нахлувания по време на соловия си напредък.
Развитие, саундтрак и допълнително съдържание
Doom Eternal е разработена с идеята да разшири lore-а и да предостави по-големи, по-експресивни среди. Саундтракът е ключов елемент за атмосферата на играта и основно включва творби на композитора Mick Gordon, като музиката подчертава агресивния ритъм и интензитета на боевете. След излизането имаше и допълнителни дигитални ъпдейти и разширения, включително кампанията-аддон The Ancient Gods (части 1 и 2), които добавят нови мисии, противници и разширение на сюжета.
Платформи, издания и поддръжка
Освен споменатите по-горе версии за PC, Xbox One и PlayStation 4, Doom Eternal получи и портове/ъпдейти за по-нови конзоли и облачни платформи. Издателят и разработчиците продължиха да поддържат играта с пачове за балансиране, оптимизации и добавяне на функционалности като подобрена графика и производителност на следващо поколение конзоли.
Критики и приемане
Doom Eternal бе посрещната предимно положително — критиците и играчите хвалят бързия, награждаващ боен дизайн, разнообразието от оръжия и нива, както и визуалния стил и атмосферата. Някои рецензенти отбелязаха, че нивото на трудност и чести "пикове" в предизвикателността могат да бъдат фрустриращи за по-неопитни играчи, а сюжетната линия получи смесени оценки — похвали за амбицията, но критики за подаването и експозицията.
Съвети за нови играчи
- Използвайте агресивен стил — по-честите атаки и умело превключване между оръжия носят ресурси (здраве, броня, боеприпаси).
- Научете слабите точки на противниците и използвайте модификациите на оръжията за максимален ефект.
- Ако предпочитате по-спокойно преживяване, изключете Invasion Mode за собствената си кампания.
Doom Eternal е заглавие, което разширява класическия форм-фактор на поредицата, като въвежда модерни геймплей механики и по-широка, митологично обогатена вселена — подходящо както за ветерани на серията, така и за фенове на интензивните шутъри.