Ад | място, където душите на грешните хора отиват след края на живота си на Земята

Еврейски вярвания за Ада

Мнозина смятат, че евреите не вярват в ада, но те наистина вярват. Но той не се състои от вечни мъчения. По-скоро има по-ниски нива на Рая, до които човек може да слезе, като се има предвид броят на мицвотите (заповедите), които е изпълнил. В писанията на Гемора се разказва за вярванията на евреите в дявола, но това са истории и се приемат леко. Евреите също така вярват, че Сатана е съществувал, но той е бил ангел, който се е карал с Бога, като например историята за Йов.

На иврит думата за "гроб", Шеол, се използва за мястото, където хората отиват, когато умрат. Тя може да означава и място за мъчение в отвъдния живот, а не физически гроб, в който лежи тялото.

 

Етимология/Gehennem

На иврит, גי הנם (ge hinnom, "долината на Хином") На гръцки, γέεννα (geenna); на латински, gehenna

"Ge Hinnom" : долината на Хином

Смята се, че думата е произлязла от еврейската композиция "Ge ben hinnom" (долината на сина на Хином) чрез падането на "ben" с течение на времето.

'Ge' : Valley

'ben' : Син

'Hinnom' : Hinnom

Гехином е името на долината в югозападната част на Йерусалим, където ханаанците принасят децата си в жертва на Ваал, който на арабски език е наречен Молох или Малик. Тя била използвана като сметище, където винаги горели огньове, и така се превърнала в символ на ада.

 

Християнски вярвания за Ада

В християнството адът е мястото, където отиват душите на хората, които не са повярвали в Бога и не са получили прошката, която Исус им предлага. В Ада душите страдат и очакват Страшния съд - времето, когато всички хора, живи и мъртви, ще бъдат съдени от Бога. Концепцията за Ада в християнството идва от Библията и от "изгонването" на Луцифер. Исус нарича ада "приготвен за дявола и неговите ангели". Като е бил изгонен, той е бил отстранен от Божието присъствие. Следователно, ако се възприеме в най-буквалния смисъл, адът е вечно отделяне от Бога. Казано по друг начин, за християнския ум да бъдеш отделен от Бога означава да бъдеш в Ада. Някои християни вярват, че в Ада има истински огън и пламъци, но други не вярват. Исус говори за Ада на няколко места като за наказание за злото.

Много християнски групи вярват, че щом една душа попадне в Ада, тя остава там завинаги. Някои християнски групи обаче смятат, че Адът е временно място, което душите могат да напуснат в даден момент. Други вярват в постоянния Ад, но във временното Чистилище. Трети вярват, че онези, които не отиват в Рая, спират да съществуват, вместо да отидат в Ада. Тези християни се наричат анихилационисти.

 

Вярвания на други религии за Ада

• Древните гърци вярвали, че душите отиват на различни места в подземния свят. Едно от тези места, наречено Тартарос, приличало на Ада. Владетел на подземния свят бил бог Хадес.
• В будизма има три вида адски стаи, наречени Нарака. За разлика от юдаизма и християнството, душите се раждат в тези места в зависимост от своята карма. Те прекарват определено време там и след това се прераждат на друго място.
• В исляма адът се нарича Джаханнам и е място за наказание. Мюсюлманите не са съгласни дали адът е вечен или не. Повечето мюсюлмани са сигурни, че поне мюсюлманите ще останат в ада само за определен период от време, но съдбата на другите хора е неизвестна. В исляма, с изключение на Муʿтази, адът вече е създаден. Някои мюсюлмани вярват, че адът може да влияе на този свят или че мъртвите хора в момента се намират в ада. Смята се, че Мохамед е посетил ада по време на пътуването си по Бурак. Вярва се също, че Иблис (Сатаната) сега се намира на дъното на ада. И все пак адът не е дом на демоните, демоните също биват наказвани в ада. Въпреки че някои мюсюлмани вярват, че хората на този свят могат да общуват с хора от рая или ада, повечето автори на мюсюлманско богословие твърдят, че хората не могат да преминават между света на живите и ада.
• В шинтоизма Адът (Йоми) е подобен на гръцкия Хадес, тъй като всички души отиват там, независимо от действията си в живота, за да имат вечно мизерно съществуване.

 
Мохамед, заедно с Бурак и Гавраил, посещават Ада и виждат как "безсрамни жени" са вечно наказани за това, че са изложили косите си на показ пред непознати. Персийски, XV в.  

Свързани страници

• Небето
• Гръцки подземен свят
• Hel (царство)
• Yomi