Еврейският език, семитски език, е езикът на евреите. Академията по иврит е основната институция за изучаване и модерно регламентиране на иврит.

Той е бил говорен от израилтяните още във времената на Библията. След завладяването на Юдея от Вавилония, евреите са отведени в плен във Вавилон и много от тях започват да говорят арамейски. Еврейският език постепенно престава да бъде основен разговорен език в ежедневието, но продължава да се използва и изучава като религиозен и книжовен език от общности и богослови.

Възраждане през модерната епоха

През края на 19-ти и началото на 20-ти век започва организирано движение за възраждане на иврит като жив разговорен език. Водеща фигура в този процес е Елиезер Бен-Йехуда (Eliezer Ben‑Yehuda), който пропагандира използването на иврит в училищата и в ежедневието, създава нови думи и започва работа по съвременен речник. През 20-ти век много евреи решават да превърнат иврит отново в говорим език; в това участие играе и идеята за общ национален език във връзка с ционисткото движение.

През 1948 г., с основаването на държавата Израел, ивритът става основен език на държавата. Хората в Израел идват от много места и групи, затова много от тях научават иврит като общ език за комуникация. Съвременният иврит обаче се различава от библейския: граматиката е опростена, произношението и лексиката са повлияни от множество диалекти и чужди езици, а речниковият състав се обновява чрез заемки и неологизми.

Съвременен статут и употреба

Ивритът е официалният (държавен) език на Израел и се използва в администрацията, образованието, медиите, науката и културата. Арабският език в Израел има специфичен юридически и обществен статут, поради историята и съвместното съжителство на различни общности. Иврит е езикът на цялото публично пространство, на литературата и популярната култура в страната.

[към началото на 21-и век] Иврит често се посочва като пример за единствения успешно възстановен от „мъртъв“ до жив, естествен език, който е станал майчин език за поколения хора след възраждането му; в религиозен смисъл той никога не е бил напълно изоставен, защото се е използвал в литургия и учение.

Писменост, фонология и граматика

Ивритът се пише с еврейската азбука (22 букви), отдясно наляво. В класическия иврит гласните се маркират чрез пунктуация (ниқуд), но в модерното печатно издание и в ежедневния текст гласните обикновено не се отбелязват, а разчитането става по контекст. Съвременният език запазва семитската коренна система: повечето думи се образуват от корени от трилитерални съгласни, върху които се налагат шаблони (правилни форми на глаголи и съществителни).

Основни граматически черти на иврита:

  • различаване на род (мъжки/женски) и число (единствено/множествено);
  • дефиниция чрез определителен член „ה־“ (ha‑);
  • система на глаголните наставки и коренни шаблони (бинингим — конструкции, които променят смисъла и транзитивността на глагола);
  • лични местоимения, притежателни суфикси и специфични словообразувателни модели.

Диалекти и произношение

При възраждането ивритът е повлиян от произношенията и ароматите на еврейските общности — ашкеназки, сефарадски, йеменски и др. Днес в Израел съществува относително единна норма на разговорния и официален иврит (т.нар. „модерен израелски иврит“), но в ежедневието личните произношения и акценти отразяват произхода на говорителите (руски, етиопски, йеменски, марокански и др.).

Лексика и чужди влияния

Съвременният иврит съдържа многобройни заемки и неологизми. Освен думи, възстановени или създадени по модели от класическия иврит, езикът е приел термини от английския, арабски, руски, идиш и други езици. Академията по иврит играе активна роля в създаването на нови думи и при утвърждаването на официални термини за науката, технологиите и културата.

Литература, образование и културно значение

Ивритът днес е език на богата модерна литература, театър, кино и журналистика. В училищната система в Израел обучението се провежда предимно на иврит; много имигрантски общности организират езикови центрове и класове за усвояване на езика. Езиковият възход на иврита е тясно свързан с утвърждаването на национална идентичност и културно възстановяване.

Първоначално Библията е написана на библейски иврит, библейски арамейски и коинейски гръцки.