Исус Христос: биография, учения и историческо влияние

Името Исус произлиза от арамейското име "Йешуа", от иврит Yah-shua, което на английски означава "Бог е спасение (или избавление)", и е популярно име по онова време. Исус често е наричан "Исус Христос" или "Христос". Думата "Христос" идва от гръцката дума "христос" и означава "белязаният на главата с елей" или "помазаният". В страната на Исус помазването се извършвало, за да се покаже, че даден човек е избран за цар или лидер. Исус е наричан също Месия, което идва от еврейската дума Mashiakh и също означава "помазаният".

Раждане

Евангелията на Матей и Лука казват, че преди раждането на Исус както Мария, Неговата майка, така и мъжът, на когото тя е обещана, Йосиф, са знаели, че Исус ще бъде Месията или Царят, който е бил обещан на еврейския народ в древните еврейски книги.

Евангелието на Лука разказва по-голямата част от историята. Когато Исус се ражда, Римската империя владее по-голямата част от Близкия изток. Правителството искало да запише името на всяко едно семейство, за да бъде обложено с данък, така че всеки трябвало да се върне там, откъдето е дошъл. Йосиф идва от малкото градче Витлеем, близо до Йерусалим, така че въпреки че Мария е била близо до раждането на бебето си, те е трябвало да пътуват, заедно с хиляди други хора.

Когато стигнаха във Витлеем, всички стаи бяха пълни. Исус беше поставен в ясла, тъй като в гостилницата нямаше място за тях. Пастирите, които пазеха овцете си по склона, влязоха да видят бебето и си тръгнаха, като пееха благодарности на Бога за новородения цар.

В Евангелието на Матей се казва, че мъдреци от далечна страна видели нова звезда на небето и тръгнали да търсят младия Исус, защото знаели, че Месията ще се роди под звезда и че звездата е знак, че Исус е роден да бъде цар. Те донесоха на Исус дарове от злато, тамян и смирна.

Осем дни след раждането си Исус е обрязан и получава името си.

Повечето християни празнуват деня, в който се е родил Исус, като Коледа. Въпреки че в Евангелията не се казва кой ден е роден Исус, избраната дата е 25 декември, защото на този ден вече имало римски празник.

Министерство

Йоан Кръстител съобщава за пристигането на Исус. Той кръщава Исус в река Йордан. По време на кръщението Божият дух, подобен на гълъб, слязъл върху Исус и се чул Божият глас. Според Библията Духът отвежда Исус в пустинята, където той пости в продължение на 40 дни. Там той устоява на изкушенията на дявола. След това Исус отишъл в Галилея, установил се в Капернаум и започнал да проповядва за Божието царство. Той е на около 30 години.

Исус е преподавал главно чрез разказване на истории. Той учеше, че само Бог е истинският цар и че хората трябва да обичат Бога и да се обичат един друг, както им казват Писанията. И учи последователите си как да се молят. Исус извършвал чудеса, които били знаци на Божията сила, като например давал на гладните хора храна и вино, изцелявал болни хора и съживявал мъртви. Той също така освобождаваше хората от зли духове.

Исус събира дванадесет мъже, известни като Дванадесетте апостоли, които избира и обучава да разпространяват посланието Му. Той имал много други ученици, включително много жени, но поради еврейските обичаи жените ученици не можели да пътуват сами до далечни места като учители.

Библията казва, че Исус е станал известен. Той отива в Йерусалим, където много хора посещават града за Пасхата. Когато чули, че идва, те го посрещнали като цар. Мислели, че ще ги освободи от римското владичество, но Исус влязъл в Йерусалим на магаре в знак на това, че идва с мир.

Исус прави някои неща, които разстройват еврейските религиозни водачи. Те смятали, че Той проявява неуважение към обичаите, които евреите са спазвали в продължение на много векове. Например на седмия ден от седмицата, съботата, евреите не работели нищо, защото това бил свят ден. В Евангелието на Йоан, глава 5, се разказва как Исус изцелява един осакатен човек. Исус вижда един човек, който лежи на матрак. Той изцелил човека и му казал да вдигне матрака и да си отиде у дома. Носенето на матрака в събота противоречи на религиозния обичай, затова религиозните водачи спорят с Исус за това. След това те наблюдавали всичко, което той правел, и си спомняли всички неща, които били против религиозните обичаи.

В Евангелието на Марк, глава 11, се казва, че когато Исус пристигнал в Йерусалим, отишъл в еврейския храм. Той се разгневил от това, което видял. Там имало хора, които продавали разни неща, и лихвари, които мамели бедните хора. Исус прогонва всички хора, които продават неща. Той каза, че първосвещениците и книжниците са превърнали храма в свърталище на разбойници, защото печелели пари от бедните и отнемали домовете на бедните жени, които нямали друг начин да платят за храмовото поклонение.

Смърт

Евангелията разказват, че храмовите началници се разгневили и искали да го убият. Те казали на римското правителство, че последователите на Исус искат Той да стане цар на страната и да я превземе. Евангелията казват, че римският управител смятал, че Исус трябва да бъде освободен, но еврейските водачи казали: "Ако направиш това, значи не си приятел на кесаря!" (Кесарят е римският владетел.)

Управителят го осъжда на смърт, защото последователите му твърдят, че е крал. Римските войници убиват Исус чрез разпъване на кръст. Той беше прикован за ръцете и краката на висок кръст. Това бил обичайният начин за римляните да убиват бунтовници и престъпници.

Тялото на Исус е погребано в гробница, принадлежаща на един от неговите последователи. На другия ден след съботата, рано сутринта, жените отишли да обработят тялото с подправки и благоуханно масло. Евангелията обаче казват, че тялото на Исус е изчезнало и че след това са го видели жив. Това се нарича Възкресение.

Някои хора, като ученика Тома, казват: "Няма да повярвам, докато не го видя със собствените си очи!" Но Библията казва, че повече от 500 души, включително Тома, са видели Исус отново жив. В Евангелията има много разкази за това какво е направил Исус, след като е възкръснал. Накрая, в Евангелието от Лука се казва, че Исус завел учениците си на един хълм, където ги благословил и им казал да разпространят учението Му по целия свят, а след това се спуснали облаци и Той бил издигнат на небето.

Повечето християни празнуват Великден, когато според Евангелията Той е умрял и е възкръснал от мъртвите.

Християнската църква е основана на Исус. Това, което християните вярват за Исус, се основава на четирите евангелия в Библията и на писма или "Послания", написани през I век, които обясняват учението на Исус на неговите последователи.

Исус не е написал тези писма. Те са написани главно от един евреин на име Павел. Първоначално той се опитва да спре разпространението на християнството. След това самият той става християнин и е важен лидер. Когато в различни градове и страни започнали да се създават християнски църкви, Павел писал писма до тях. Много от идеите, в които вярват християните, са записани в писмата на Павел. В тях има и много напътствия за управлението на църкви и семейства.

В Новия завет има и други писма от други автори, включително Петър, Яков и Йоан. Всички тези писма спомагат за изграждането на вярванията, които имат съвременните християни.

Вижте раздел: Други възгледи за Исус

Исус като Бог

Дали Исус е Бог, или не, се спори от дълго време. Повечето християни, включително тези от католическите, православните и протестантските деноминации, вярват, че Исус е бил едновременно Бог и човек. В различни части на Новия завет Исус е описван като "Божието Слово", "Божият Син", "Човешкият Син" и самият Бог.

Тези учения, в които вярват повечето християни, не се приемат от много други хора. Ислямското учение гласи, че Исус е бил пророк, но не е бил част от Бога или "Син Божи". По времето на самия Исус много евреи се разгневили на Исус заради думите му, че е "Син Божи", а също и защото последователите му казвали, че е "Месията". Повечето евреи не вярват в това.

Тези стихове от Библията говорят за християнското учение, че Исус е Бог:

" В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. Той беше в началото у Бога." Йоан 1:1-3, ESV

"И Словото стана плът и живя между нас, и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден Син от Отца, пълна с благодат и истина." Йоан 1:14, ESV

"Аз и Отец сме едно." Йоан 10:30, ESV

"На тях принадлежат патриарсите и от техния род по плът е Христос, който е Бог над всички, благословен до века. Амин." Римляни 9:5, ESV

"очаквайки блажената ни надежда, явяването на славата на великия наш Бог и Спасител Исус Христос." Тит 2:13, ESV

"Защото в Него телесно обитава цялата пълнота на божеството." Колосяни 2:9, ESV

Исус е наричан и "Божият син".

"И Словото стана плът и живя между нас, и ние видяхме славата Му, слава като на Единородния Син от Отца, пълна с благодат и истина." Йоан 1:14, ESV

"а в последните дни ни говори чрез Сина Си, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото създаде и света. 3 Той е сияние на Божията слава и точен отпечатък на Неговото естество, и поддържа вселената чрез словото на Своята сила. След като извърши очистване за греховете, Той седна отдясно на Величието във висините", Евреи 1:2-3, ESV

"И ние знаем, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум, за да познаем истинския; и ние сме в истинския, в Неговия Син Исус Христос. Той е истинският Бог и вечният живот." 1 Йоан 5:20, ESV. Смята се, че това писмо е написано от същия Йоан, който е написал Евангелието на Йоан.

Много християни вярват, че тези стихове казват, че Исус е Бог. Всички християни вярват, че смъртта на Исус на кръста позволява на всички хора да получат прошка от Бога за греховете си (лошите неща, които са извършили). Повечето християни вярват, че ако човек поиска от Бога да му прости, Той ще го направи и той ще получи възможност да живее завинаги с него в рая.

Бог в човешка форма

Много християни вярват, че според учението на Библията Исус е бил не само истински Бог, но и истински човек и че това е било част от Божия план да приближи хората към разбирането му. Хората, които нямат християнски убеждения, имат различни представи за Исус.

Стихове от Библията:-

"И Словото стана плът и живя между нас." Йоан, 1:14

В Евангелието на Матей Исус често е наричан "Човешкият син". Матей е заимствал тези думи от Стария завет, където те често се използват, за да покажат, че човечеството е много далеч от Бога. В Библията Бог често е възхваляван и му се благодари за това, че помага на обикновените хора, които са наричани "синове човешки". В Псалм 8 авторът, цар Давид, пита Бога: "Какво е човекът, че Ти се сещаш за него, и човешкият син, че се грижиш за него?".

В Евангелието на Матей, 24:30 Исус казва: "Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син, и тогава всички земни племена ще заплачат, и ще видят Човешкия Син да иде на небесните облаци със сила и голяма слава." Подобно на цар Давид в Псалм 8 Исус прави разлика между обикновения си човешки живот и великата си сила като Божи Син.

"Добрият пастир"

Една от най-обичаните части на Стария завет е песен, наречена Псалм 23. Тя започва така:

"Господ е мой пастир; няма да имам нужда. Той ми дава да легна на зелени пасища. Той ме води край тихи води."

В Евангелията Исус често говори за себе си като за пастир, който се грижи за овцете. Нарича Себе Си "Добрия пастир", който дори дава живота си, за да защити овцете си. Той казва на еврейския народ, визирайки вярващите неевреи или езичници, че има "други овце", които не принадлежат към това стадо. (Йоан, 21:16). В един от последните си разговори с ученика си Петър той му казва: "Паси овцете ми!", с други думи "Грижи се за моя народ".

"Светият Спасител"

В юдаизма още от древни времена хората се разглеждат като грешни или лоши. Те трябва да бъдат простени от Бога. Вярвали са, че има два начина да получат Божията прошка - чрез молитва и чрез жертва. Молитвата можела да се извърши навсякъде, но жертвоприношенията се извършвали в храма. Човек донасяше животно, често агне, а ако беше беден - гълъб. Той поставяше ръцете си върху животното, за да положи върху него греховете си. След това животното се убивало като наказание за греха. Този вид жертвоприношения продължават до разрушаването на храма в Йерусалим през 71 г. от н.е. Плащането на пари в храма също било вид жертвоприношение. Когато Исус изгонил търговците от храма, това били хората, които продавали агнета и гълъби, и хората, които обменяли римски пари в специални храмови пари.

Част от християнската вяра е, че Исус Христос не е дошъл само като човек, за да ни научи на по-добър начин на живот. Християните също така вярват, че Исус е бил върховната жертва за греха на човечеството, че Исус е "Спасителят": този, който е дошъл да спасява. Християните вярват, че за разлика от обикновените хора, Исус е бил напълно чист и свободен от грехове, но че когато е умрял на кръста, е поел върху себе си всички грехове на всеки човек, който би повярвал в него, подобно на агнето, принесено в жертва в храма.

Християнското учение, основано на Евангелието на Йоан, гласи, че смъртта и възкресението на Исус са знак за Неговата сила да прощава греховете на всеки човек, който се обърне към Него и истински поиска прошка. Библията казва, че грешниците, на които е простено, трябва да се опитат да живеят нов живот и да не се връщат към греховното си поведение. Християните вярват, че знанието за Божията любов помага на хората да живеят нов и по-добър живот.

Това са три стиха от Библията, които са важни за тази християнска вяра.

"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот." Евангелие от Йоан, 3:16.

Исус му каза: "Аз съм пътят, и истината, и животът. Никой не идва при Отца, освен чрез Мен." Евангелие от Йоан, 14:6.

"Ако казваме, че нямаме грехове, се заблуждаваме и не казваме истината. Но ако кажем греховете си смирено на Бога, тогава Той е обещал да ни изслуша, да ни прости греховете и да ни очисти от всичките ни лоши прояви." - из Първо послание на Йоан.

Исус като учител

Някои хора, които не са християни, вярват, че Исус е живял по времето, описано в Евангелията, но не вярват, че Исус е бил "Божият син" или "Спасителят". Те вярват, че Исус е бил обикновен, но много добър човек, учител и може би пророк.

Мохандас Ганди казва: "Аз съм и мюсюлманин, и индус, и християнин, и евреин", въпреки че е роден като джаин.

Мюсюлмански вярвания за Исус

Мюсюлманите вярват, че Исус е предпоследният пророк (пратеник на Бога). Те вярват, че Мохамед е бил последният пророк. Те вярват, че и Исус, и Мохамед са били обикновени хора, избрани от Бога да бъдат негови служители и да проповядват словото на исляма.

Мюсюлманите не вярват, че Исус е бил Бог или "Божият син". Ислямът е строго монотеистичен: според него има само един Бог. Мюсюлманите вярват, че Исус не може да бъде част от Бога, тъй като има само един Бог. Ако се почита някой друг освен Бог, се смята, че това е политеизъм (вяра в повече от един бог). Смята се също, че това е идолопоклонничество: обожествяване на някой друг освен Бога.

Ислямът учи, че Исус не е умрял на кръста, а друг човек, преоблечен като него, е отишъл на кръста за Иса (Коран 4:157). Това е много различно от християнството. Смъртта на Исус е много важна част от християнската вяра за спасението. Мюсюлманите винаги казват "мир на праха му", след като произнесат името на Исус в знак на уважение на кратък и арабски а.с.

Мюсюлманите приемат и някои други учения за Исус. Тези учения казват, че Исус ще се върне на земята в края на дните; тогава той ще унищожи фалшивия месия или Антихриста преди деня на Страшния съд. Мюсюлманите приемат и твърденията на Исус, че е лечител. Те вярват в многото чудеса, за които се твърди, че е извършил, като например възкресяването на мъртвите и даването на зрение на слепите. Вярват, че всички чудеса са му били дадени от Бога.

Коранът (подобно на Библията) споменава раждането на Исус от девица, но след това казва и други неща за Мария (ислямската Мариам). В Библията се казва, че Йосиф е помогнал на Мария да роди Исус, но в исляма няма Йосиф. Вместо това Мария вървяла сама из пустинята по време на раждането и намерила едно дърво. Ангел Гавраил (Джибриел) я попитал дали е гладна, след което ѝ казал да разклати дървото и паднали фурми, за да яде. След това я попитал дали е жадна и казал да погледне надолу към краката си, а там имало вода и там тя родила Исус. (Коран 19) Ето защо мюсюлманите постят и как прекъсват поста си. Мария знаела, че трябва да се върне в града си, и когато го направила с Исус на ръце, хората я викали за прелюбодейство. Мария искаше да се обясни, но Ангелът ѝ каза да не говори.

Еврейски вярвания за Исус

Макар че Исус е бил евреин и учението му произлиза от еврейската религия, повечето евреи не вярват, че Исус е Месията, който е обещан в еврейските Писания.

В Евангелията се разказва, че Исус разгневил еврейските учители с учението си. Там се казва, че част от гнева им се дължи на това, че Той им казва, че са "лицемери", което означава, че външно изглеждат, че водят свят живот, но вътрешно сърцата им са далеч от Бога.

В Евангелията другата причина, поради която те се разгневили, била, че Исус се държал като Месия и казвал, че е "Божият Син". Това означаваше, че или е страшен лъжец, или е луд и просто си го е въобразил, или че е истина. Но Исус не изглеждаше да е луд. Така че оставаха само два варианта. Ако Исус лъжеше, значи правеше нещо лошо срещу юдейската религия. Именно заради твърденията, че Исус е "Божият син", някои от еврейските водачи искали да го убият и го предали на римските управници. Римляните не се интересували дали Исус е казал нещо, което е било против юдейските вярвания. Но те знаели, че хората също са казвали, че Исус е "цар на евреите". Еврейските водачи твърдяха, че това е против законите на римското правителство. Въпреки че римските лидери не били съгласни, те го накарали да бъде убит, за да предотвратят евентуален бунт.

Въпреки че днес и в историята повечето евреи не вярват на това, което християните казват за Исус, има някои евреи, които вярват, че Исус е Месията, обещан в еврейските Писания. Евреите, които вярват в това, се наричат "месиански евреи".

Почти всички съвременни учени, както християни, така и нехристияни, са съгласни, че Исус е бил реална личност. Както християнските, така и нехристиянските учени основават изследванията си за него на Евангелията. Смята се, че те са написани в периода 60-90 г. сл.

По традиция Евангелията са написани от четирима души - Матей, Марк, Лука и Йоан, които са дали имената си на тези книги. В този ред те са подредени в Новия завет на Библията, но учените смятат, че това не е редът, в който са били написани. Евангелието от Марк вероятно е написано преди Евангелието от Матей. И четирите евангелия разказват историята на живота на Исус, но го правят от четири различни гледни точки, защото са написани от различни хора и всеки автор е имал причини да я разкаже по различен начин.

Други учени твърдят, че ръководителите на раннохристиянската църква са внасяли промени в евангелските текстове. Тези промени са се случили по различно време, по различен начин и поради различни причини. Например една история е била пропусната в много стари версии на Евангелията. В нея се разказва за това как Исус спасява жена, която е прелюбодействала (правила секс извън брака) и е щяла да бъде убита. Свети Августин Хипонски (354-430 г.) пише, че тази история вероятно е била пропусната, защото някои църковни водачи са смятали, че тя може да накара хората да постъпят греховно. Тази история е включена във всички съвременни Библии и се смята, че съдържа много важно учение за християните. Другите разлики, които могат да се открият във версиите на Евангелията, са предимно малки и не правят разлика в това, което се знае за живота на Исус и неговото учение.

За Марк

Евангелието на Марк, което библейските учени смятат за най-ранното, носи името на млад ученик на апостол Павел, който се споменава няколко пъти в "Деяния на апостолите" и в Павловите писма. Евангелието вероятно е написано в Рим и учените смятат, че е по спомени на последователя или ученика на Исус - Петър. В него не се разказва за раждането на Исус; то започва, когато той е на 30 години, по времето, когато учениците се запознават с него. Тя показва Исус като човек на действието: обикаля страната, поучава и изцелява хора.

За Матю

След това е написано Евангелието на Матей. Матей е бил един от учениците на Исус. Той е евреин, който е бил мразен от другите евреи, защото е работил за римските управници като бирник. Матей разказва, че един ден Исус го видял да седи на бюрото си на пазара и му казал: "Следвай ме". Повечето библейски учени смятат, че Матей е прочел Евангелието на Марк и е решил да допълни някои неща, които Марк е пропуснал, защото докато Марк е написал своето Евангелие за Римската църква, Матей е искал да пише за юдейските християни в цялата Римска империя. Матей е бил добре образован евреин, така че е познавал еврейските Писания (които християните също използват и наричат Стария завет на Библията). Матей е знаел, че учението в Писанията гласи, че Месията, или Божият помазаник, ще дойде. В своето Евангелие той често споменава тези учения. Той също така започва със списък на предците на Исус, защото това е било важно за еврейските читатели.

За Лука

Апостол Лука е грък и приятел на апостол Павел. Той е бил лекар. Лука научава за Исус от учениците. Лука пише за раждането и детството на Исус и казва: "Мария пазеше всичко това в сърцето си и мислеше за него".

Лука не е бил евреин и пише по начин, който е лесен за разбиране от други хора, които не са евреи. Той обяснява еврейските обичаи и закони. Написва втора книга, наречена "Деяния на апостолите", в която разказва какво са правили учениците, след като Исус ги е напуснал.

За Джон

Изследователите на Библията смятат, че Йоан е бил ученик на Исус и вероятно е бил най-младият от дванадесетте мъже, които са били основните последователи на Исус. Той доживява до дълбока старост и заради учението си за Исус е изпратен на малък остров, наречен Патмос. Йоан пише, имайки предвид една конкретна идея. Той иска да докаже на читателя, че Исус е Божият начин да спаси хората от ужасния проблем на греха или злото. Йоан започва, като казва на читателя, че Исус е бил и е Бог. Йоан казва, че Исус е живото съобщение на Бога (или живото слово). Всяка част от Евангелието на Йоан е написана, за да покаже, че Исус е дошъл от Бога, преподава Божието послание и е начинът хората да разберат Божията любов.

Евангелията разказват много от историите, които Исус е разказвал, когато е учил хората за начина, по който Бог ги обича, и за начина, по който трябва да живеят. Те се наричат притчи. Те включват следното:

Добрият самарянин

В тази история от 10 глава на Евангелието на Лука Исус показва какво означава да бъдеш добър съсед. Близо до евреите живее народ, наречен самаряни. Те не били съгласни помежду си относно религиозното учение и били смятани за врагове. Един ден един евреин се разхождал, когато някакви разбойници го пребили, ограбили го и го оставили гол и почти мъртъв край пътя. Един еврейски свещеник се приближил и го видял. Той си помислил: "Ако докосна този гол кървящ човек, ще бъда нечист и няма да мога да отида в храма!". Затова се престорил, че не го е видял. Друг юдеин, свят човек, се приближил и постъпил по същия начин. Накрая дойде един самарянин с магаре. Когато видя ранения човек, той спря. Той изми раните му с вино и маслиново масло. След това го качи на магарето си и го отведе в най-близката гостилница. Той плати на кръчмаря и каза: "Дръж го, докато оздравее, а каквото дължиш, ще го платя, когато се върна по този път." Исус каза на хората, които слушаха: "Кой от тези хора постъпи като добър съсед?" Те казаха: "Този, който се спря и помогна." Исус каза: "Идете и постъпете по същия начин."

Блудният син

В тази история от 15 глава на Евангелието от Лука Исус разказва как един богат човек имал двама сина. И двамата щели да получат част от парите му, когато той умре. По-малкият син казал: "Татко, дай ми парите сега, за да мога да отида и да се наслаждавам, докато съм млад." Той взел парите в града и ги похарчил всичките за партита с приятелите си и други греховни неща. Скоро не му останало нищо, за да се храни, и се засрамил. Намерил си работа да се грижи за прасета - нечестиво месо, което да яде, само и само да не умре от глад. Той си казал: "Ще се върна вкъщи при баща си и ще кажа: 'Татко, съгреших! Моля те, позволи ми да бъда слуга в твоя дом!". Когато баща му го видял да идва, той се затичал по пътя, за да прегърне сина си. Бащата каза: "Донеси най-хубавите дрехи! Убий най-тлъстото теле, за да направим празник!" Когато по-големият брат чул всичко това, той се разгневил и казал: "Аз съм ти добър син, но ти никога не ми даде дори едно малко козле, за да направя празник с моите приятели!" Бащата каза: "Ти винаги си бил с мен. Много те обичам и всичко, което имам, е твое, но синът ми, който беше изгубен, сега се намери! Синът ми, който изглеждаше мъртъв, е жив! Бъди щастлив с мен!" Исус каза, че това е начинът, по който Бог обича и прощава на Своите хора, когато те поискат прошка.