Джеймс (Джими) Картър — 39-ият президент на САЩ, филантроп и нобелист

Картър е роден на 1 октомври 1924 г. в санаториума "Уайз" в Плейнс, Джорджия. Картър е първият президент на САЩ, който се ражда в болница. Той е най-големият син на Беси Лилиан (родена Горди) и Джеймс Ърл Картър старши. той е далечен роднина на президента Ричард Никсън и Бил Гейтс. Семейството се мести няколко пъти, когато Картър е бебе. Картърови се заселват на черен път в близката Арчъри.

Картър посещава гимназията в Плейнс от 1937 до 1941 г. Присъединява се към организацията "Бъдещи фермери наАмерика" и през целия си живот се интересува от дървообработване.

След гимназията Картър се записва в Югозападния колеж на Джорджия в Америкас, Джорджия. Посещава допълнителни курсове по математика в Техническия университет на Джорджия.

През 1943 г. Картър е приет във Военноморската академия на САЩ. Докато е в академията, Картър се влюбва в Розалин Смит. Двамата се женят скоро след дипломирането му през 1946 г. Той е спринтьор по футбол за военноморските мичмани. Картър завършва 60-ти от 820 мичмани във випуск 1946 г. с бакалавърска степен и е произведен в чин мичман.

От 1946 г. до 1953 г. Картър и Розалин живеят във Вирджиния, Хавай, Кънектикът, Ню Йорк и Калифорния по време на командировките му в Атлантическия и Тихоокеанския флот. През 1948 г. започва офицерско обучение за служба на подводница. През 1949 г. е повишен в младши лейтенант.

През 1952 г. Картър започва работа по програмата за ядрени подводници на Военноморските сили на САЩ. Изпратен е на тримесечна временна служба във филиала за морски реактори на Комисията по атомна енергия във Вашингтон, окръг Колумбия, докато Розалин се премества с децата им в Шенектади, Ню Йорк.

През март 1953 г. Картър започва училище по ядрена енергетика - шестмесечен некредитен курс по експлоатация на ядрени електроцентрали в колежа "Юниън" в Шенектади. Бащата на Картър умира и той е освободен от активна служба, за да може да поеме семейния бизнес с фъстъци. Картър напуска активна служба на 9 октомври 1953 г.

До 1961 г. е в неактивния резерв на военноморските сили и напуска службата с чин лейтенант. Наградите му включват медал за американска кампания, медал за победа във Втората световна война, медал за служба в Китай и медал за служба в областта на националната отбрана.

Бащата на Картър, Джеймс, умира, след като наскоро е избран за член на Камарата напредставителите на щата Джорджия. В продължение на една година Джими, Розалин и тримата им синове живеят в общинско жилище в Плейнс. Картър е единственият президент на САЩ, който е живял в общинско жилище, преди да встъпи в длъжност. Картър иска да разшири семейния бизнес за отглеждане на фъстъци. Първата година реколтата му се проваля поради суша, въпреки това Картър иска да открие няколко банкови кредитни линии, за да продължи да развива фермата. Междувременно той посещава и курсове и чете книги за селското стопанство, докато Розалин учи счетоводство, за да управлява счетоводството на бизнеса. Въпреки че през първата година едва успяват да излязат на печалба, Картърс развиват бизнеса и стават успешни.

Картър, който е противник на расовата сегрегация, е вдъхновен да се кандидатира за поста заради расовото напрежение в страната. До 1961 г. той е известен член на общността в Плейнс и на баптистката църква, както и председател на училищното настоятелство в окръг Съмтър. В училищния съвет Картър се изказва срещу расовата сегрегация в държавните училища.

През 1962 г. Картър обявява, че ще се кандидатира за сенатор в щата Джорджия. Първоначално резултатите показват, че Картър губи, но това е резултат от фалшиво гласуване, извършено от председателя на Демократическата партия в окръг Куитман. Картър оспорва резултатите; когато измамата се потвърждава, се провеждат нови избори, които той печели.

От 1962 г. насам в град Америкас се случват масови побоища над чернокожи протестиращи. Отначало Картър мълчи по въпроса. Той се изказва по няколко въпроса, предизвикващи разделение, като произнася речи срещу тестовете за грамотност и срещу промяна в конституцията на щата. По време на убийството на президента Кенеди Картър е информиран от клиент на бизнеса си с фъстъци за убийството. По-късно Картър нарича убийството "най-големия удар, който съм понесъл, откакто баща ми почина".

В рамките на две години връзките му в щатския сенат го вкарват в Изпълнителния комитет на Демократическата партия на щата, където той помага за пренаписването на правилата на партията. Става председател на Комисията за планиране и развитие на Западна и Централна Джорджия.

Когато през ноември 1964 г. Бо Калауей е избран за член на Камарата на представителите на САЩ, Картър иска да се кандидатира срещу него на следващите избори за Конгрес. Двамата се бяха скарали за това кой двугодишен колеж ще бъде разширен до четиригодишна колежанска програма от страна на щата. Картър искаше това да стане в неговата алма матер, Югозападния колеж на Джорджия, но Калауей искаше финансирането да отиде в центъра на Кълъмбъс.

През 1964 г. Картър е преизбран за втори двугодишен мандат. За известно време в щатския сенат той оглавява комисията по образование, а към края на втория си мандат е член на комисията по бюджетните кредити. Преди края на мандата си той работи по законопроект за разширяване на финансирането на образованието в щата и за превръщането на Югозападния университет на Джорджия в четиригодишна програма. В последния ден от мандата той обявява, че ще се кандидатира за Камарата на представителите на САЩ.

Първоначално Картър се кандидатира за 3-ти конгресен район на Джорджия през 1966 г. срещу Бо Калауей. Калауей обаче се отказва и вместо това решава да се кандидатира за губернатор на Джорджия. През 1964 г. Калауей току-що е преминал от Демократическата към Републиканската партия. По-късно Картър решава сам да се кандидатира за губернатор. На първичните избори на Демократическата партия той се състезава неуспешно срещу либералния бивш губернатор Елис Арнал и консервативния сегрегационист Лестър Мадокс.

През 1970 г. на губернатора Мадокс не е позволено да се кандидатира за втори пореден мандат като губернатор. Бившият губернатор Карл Сандърс става основният опонент на Картър в първичните избори на демократите през 1970 г. По време на тези първични избори Картър клони по-консервативно от преди.

През септември Картър води пред Сандърс на първия тур с 49% срещу 38%, което води до втори тур. Картър печели номинацията на Демократическата партия с 59% от гласовете срещу 40% за Сандърс. На общите избори Картър побеждава републиканеца Хал Суит, като печели 59% от гласовете срещу 40% за Суит.

На 12 януари 1971 г. Картър става 76-ият губернатор на Джорджия. В речта си при встъпването в длъжност той заявява, че "времето на расовата дискриминация е отминало. ... Никой беден, селски, слаб или чернокож човек не трябва никога да носи допълнителното бреме да бъде лишен от възможността за образование, работа или просто правосъдие". В броя си от май 1971 г. Time публикува материал за прогресивните губернатори от "Новия Юг", избрани през тази година. На корицата на списанието е изобразен Картър.

Лестър Мадокс, когото Картър замества на поста губернатор, става лейтенант губернатор. Ричард Ръсел младши , тогавашен временен председател на Сената на САЩ, умира на поста си през втората седмица от мандата на Картър. Картър назначава Дейвид Х. Гамбрел, председател на Демократическата партия на щата, на мястото на Ръсел в Сената.

Картър искаше да разшири правомощията на губернатора и същевременно да улесни управлението на щатското правителство. Той подкрепи законопроект, който му позволява да предлага преструктуриране на изпълнителната власт и да налага гласуване по него. Планът беше представен през януари 1972 г., но срещна отрицателен прием в законодателния орган. Но след двуседмични преговори той е приет. Той обединява около 300 държавни агенции в 22 агенции.

През април 1971 г. в телевизионно предаване Картър е попитан дали подкрепя изискването кандидатите за губернатор и лейтенант-губернатор на Джорджия да се кандидатират с една и съща листа. Той отговаря: "Никога не съм смятал, че имаме нужда от лейтенант-губернатор в Джорджия. Лейтенант-губернаторът е част от изпълнителната власт, а аз винаги съм смятал - още от времето, когато бях в щатския сенат - че изпълнителните власти трябва да бъдат разделени". През юли 1971 г. по време на изява в Кълъмбъс, Джорджия, Картър обявява плановете си да създаде Съвет по правата на човека в Джорджия, който да работи за решаване на проблемите в щата преди евентуално насилие.

През януари 1972 г. Картър иска от щатския законодателен орган да отпусне средства за програма за ранно детско развитие, както и за програми за реформиране на затворите и 48 млн. данъци върху заплатите на почти всички щатски служители. През април 1972 г. Картър пътува до Латинска и Южна Америка за евентуална търговска сделка с Грузия. Картър съобщава, че се е срещнал с бразилския президент Емилио Гарастасу Медичи. Мнозина го сравняват с президента Кенеди.

Картър увеличава броя на чернокожите държавни служители, съдии и членове на управителни съвети. Той поставя портрети на Мартин Лутър Кинг-младши в сградата на Капитолия, въпреки че Ку Клукс Клан протестира срещу церемонията. По време на телевизионна изява с губернатора на Флорида Рубин Аску през януари 1973 г. Картър заявява, че подкрепя конституционна поправка за забрана на автобусните превози, за да се ускори процесът на десегрегация в училищата. На Националната конференция на губернаторите през 1971 г., на която Картър също е домакин, той е съавтор на резолюция срещу автобусите заедно с Джордж Уолъс. Картър подписва нов закон за смъртното наказание, след като Върховният съд на Съединените щати го отхвърля. По-късно Картър съжалява, че е подкрепил смъртното наказание, като казва: "Не виждах несправедливостта му така, както я виждам сега".

Картър иска да проведе реформи в законодателната власт, които да осигурят еднаква държавна помощ за училищата в богатите и бедните райони на Джорджия. Той помага за създаването на центрове за деца с умствени увреждания и образователни програми за осъдени. Той също така написа програма, според която назначаването на федерални съдии се основаваше на техния опит, а не на политическата им партия.

С противоречиво решение той налага вето на план за изграждане на язовир на река Флинт в щата Джорджия. Той се аргументира с това, че Инженерният корпус на армията на САЩ не е представил правилните данни за цената на проекта и неговото въздействие върху региона. Ветото стана популярно сред природозащитниците в цялата страна.

На Картър не беше позволено да се кандидатира за преизбиране поради ограниченията на мандата. В очакване на евентуална президентска кандидатура Картър се включва в националната политика и публичните изяви. Той е делегат на Националния конгрес на Демократическата партия през 1972 г., където Картър се надява, че ще бъде съотборник на Джордж Макгавърн. Той подкрепя сенатора Хенри "Скуп" Джаксън, за да се дистанцира от Джордж Уолъс.

През май 1973 г. Картър предупреждава Демократическата партия да не превръща скандала "Уотъргейт" в политически въпрос.

Първични избори на демократите

На 12 декември 1974 г. Картър обявява кандидатурата си за президент на САЩ в Националния пресклуб във Вашингтон, окръг Колумбия.Той говори за неравенство, оптимизъм и промяна.

Когато Картър участва в предварителните избори за президент на Демократическата партия, се смята, че няма големи шансове срещу по-известните политици. В средата на март 1976 г. обаче Картър не само изпреварва активните кандидати за президентската номинация на Демократическата партия, но и води с няколко процентни пункта пред президента Форд. През юни 1976 г. Картър публикува книгата "Защо не най-добрият?", за да се представи на американската общественост.

Картър се превърна в лидер още в началото, като спечели изборите в Айова и първичните избори в Ню Хемпшир. Той използва стратегия в две посоки: в Юга Картър се кандидатира като умерен, а в Севера Картър е фаворит на консервативните християнски и селски избиратели. Преди друг кандидат да се включи в надпреварата, той измина над 50 000 мили (80 000 км), посети 37 щата и произнесе над 200 речи. В крайна сметка Картър спечели 30 щата с общо 6 235 609 (39,2%) от гласовете на избирателите. На националния конгрес той е официално номиниран за кандидат-президент на Демократическата партия, а за негов партньор е избран сенаторът от Минесота Уолтър Мондейл.

По време на президентската си кампания през април 1976 г. Картър отговаря на интервюиращ го и казва: "Нямам нищо против една общност, която се опитва да запази етническата чистота на своите квартали". Забележката му имаше за цел да покаже подкрепа за законите за отворените жилища.

Позициите на Картър, заявени по време на кампанията му, включват публично финансиране на кампаниите в Конгреса, подкрепа за създаването на федерална агенция за защита на потребителите, създаване на отделен департамент за образование, подписване на мирен договор със Съветския съюз срещу използването на ядрено оръжие, намаляване на бюджета за отбрана, увеличаване на данъците за богатите и намаляването им за средната класа, внасяне на множество поправки в Закона за социалното осигуряване и балансиран бюджет до края на мандата му.

Общи избори през 1976 г.

По време на изборите през 1976 г. Картър и президентът Джералд Форд участват в три телевизионни дебата. Това са първите президентски дебати от 1960 г. насам.

Картър е интервюиран от РобъртШер от Playboy за ноемврийския брой от 1976 г., който излиза по вестникарските сергии няколко седмици преди изборите. Докато обсъждаше възгледа на своята религия за гордостта, Картър каза: "Гледал съм много жени с похот. Много пъти съм прелюбодействал в сърцето си". В друго интервю той каза също, че няма нищо против, ако хората казват думата "fuck". Това накара медиите да разкритикуват идеята дали политиците трябва да бъдат разделени от политическите си кампании и личния си интимен живот.

Картър започва надпреварата с преднина пред Форд, който намалява разликата по време на кампанията, но на 2 ноември 1976 г. губи от Картър с малка разлика. Картър печели народния вот с 50,1% срещу 48,0% за Форд и получава 297 електорални гласа срещу 240 за Форд. Картър печели по-малко щати от Форд, като Картър печели 23 щата в сравнение с Форд, който печели 27.

Картър е встъпил в длъжност като президент на 20 януари 1977 г.

Вътрешни политики

Енергийна криза

На 18 април 1977 г. Картър произнася реч по телевизията, в която заявява, че енергийната криза в САЩ през 70-те години на миналия век е била като война. Той подкрепя пестенето на енергия от всички американци и добавя слънчеви панели за отопление на водата на Белия дом. Той носеше пуловери, защото намали отоплението в Белия дом. На 4 август 1977 г. Картър подписва Закона за организацията на Министерството на енергетиката от 1977 г., с който се създава Министерството на енергетиката - първата нова длъжност в кабинета от единадесет години насам. По време на церемонията по подписването Картър заявява, че настоящата "криза на недостиг на енергия" го е накарала да създаде Министерството на енергетиката. В началото на пресконференцията през септември 1977 г. Картър заявява, че Камарата на представителите е "приела почти всичко" от предложението за енергетиката. През следващия месец, на 13 октомври, Картър заявява, че вярва в способността на Сената да приеме законопроекта за енергийна реформа и казва, че "най-важният вътрешен въпрос, с който ще се сблъскаме, докато съм на поста си", е енергийната криза.

На 12 януари 1978 г. по време на пресконференция Картър заявява, че дискусиите по неговото предложение за енергийна реформа не са били проведени и че Конгресът не се е отнесъл с уважение. На пресконференция на 11 април 1978 г. Картър заявява, че най-голямата му изненада "с характер на разочарование", откакто е станал президент, е трудността, която Конгресът е имал при приемането на закон за енергийна реформа.

На 1 март 1979 г. по искане на Конгреса Картър предлага резервен план за нормиране на бензина. На 5 април той прави обръщение, в което подчертава значението на пестенето на енергия. По време на пресконференция на 30 април Картър заявява, че е важно комисията по търговия към Камарата на представителите да одобри плана за рациониране на бензина в режим на готовност и призовава Конгреса да приеме няколко други плана за икономия на енергия в режим на готовност, които той е предложил. На 15 юли 1979 г. Картър прави обръщение по националната телевизия, в което заявява, че кризата е "криза на доверието" сред американския народ. Обръщението предизвиква негативна реакция от страна на американците. паметна за смесените реакции Хората критикуват Картър, че не прави достатъчно за решаване на кризата, тъй като смятат, че той зависи твърде много от американците.

EPA Суперфонд за канала на любовта

През 1978 г. Картър обявява извънредно положение в района на канала на любовта в град Ниагара Фолс, Ню Йорк. Повече от 800 семейства са евакуирани от квартала, който е построен върху депо за токсични отпадъци. В отговор на ситуацията е създаден законът за Суперфонд. Картър заяви, че в цялата страна съществуват още няколко "канала на любовта" и че откриването на такива опасни сметища е "едно от най-мрачните открития на нашата съвременна епоха".

Икономика

Президентството на Картър се характеризира с два икономически периода: първите две години са период на продължаващо възстановяване след тежката рецесия от 1973-75 г., а последните две години се характеризират с двуцифрена инфлация, много високи лихвени проценти, недостиг на петрол и бавен икономически растеж. През 1977 г. и 1978 г. са създадени милиони нови работни места, отчасти в резултат на законодателството за икономическо стимулиране на стойност 30 млрд. долара.

Енергийната криза от 1979 г. обаче слага край на този период на растеж и с повишаването на инфлацията и лихвените проценти икономическият растеж, създаването на работни места и доверието на потребителите бързо спадат. Внезапният недостиг на бензин в началото на летния ваканционен сезон през 1979 г. задълбочава проблема.

Дерегулация

На 24 октомври 1978 г. Картър подписва Закона за дерегулация на авиокомпаниите. Основната цел на закона е да се премахне държавният контрол върху тарифите, маршрутите и навлизането на пазара (на нови авиокомпании) в търговската авиация. Премахнати са правомощията за регулиране на Съвета по гражданска аеронавтика. Законът не премахна регулаторните правомощия на FAA по отношение на всички аспекти на безопасността на авиокомпаниите.

През 1979 г. Картър дерегулира американската бирена индустрия, като за първи път от началото на забраната в САЩ разрешава продажбата на малц, хмел и мая на американските домашни пивовари. Тази дерегулация на Картър води до увеличаване на домашното пивоварство през 80-те и 90-те години на ХХ век, което до 2000 г.

Здравеопазване

По време на президентската си кампания Картър искаше реформа в здравеопазването.

Предложенията на Картър в областта на здравеопазването по време на мандата му включват предложение за задължителни разходи за здравеопазване от април 1977 г. и предложение от юни 1979 г., което предвижда частно здравно осигуряване. Картър разглежда предложението от юни 1979 г. като продължение на напредъка в американското здравно осигуряване, постигнат от президента Хари Труман и въведените при президента Линдън Б. Джонсън Medicare и Medicaid. Предложението за задължителни разходи за здравеопазване от април 1977 г. е прието в Сената, а по-късно не е одобрено в Камарата на представителите.

През 1978 г. Картър също така провежда срещи с Кенеди по повод на закон за здравеопазването, които се оказват неуспешни. По-късно Картър заявява, че разногласията с Кенеди са провалили усилията му да осигури здравна система за страната.

Образование

В началото на мандата си Картър работи с Конгреса за създаването на отдел за образование. В обръщение от 28 февруари 1978 г. в Белия дом Картър твърди: "Образованието е твърде важен въпрос, за да бъде разпръснат на парче между различни правителствени отдели и агенции, които често са заети с други, понякога доминиращи проблеми". На 8 февруари 1979 г. администрацията на Картър публикува план за създаване на департамент по образование. На 17 октомври 1979 г. Картър официално подписва закон, с който се създава Министерството на образованието на Съединените щати.

Картър разширява програмата "Head Start", като към нея се присъединяват 43 000 деца и семейства. В реч от 1 ноември 1980 г. Картър заявява, че администрацията му е разширила програмата "Head Start", за да обхване и децата на мигрантите, и че "в момента работи усилено със сенатор Лойд Бентсен и с представителката Кика де ла Гарза, за да осигури 45 млн. долара федерални средства в граничните райони, които да помогнат за увеличаването на училищното строителство за броя на мексиканските ученици, които пребивават тук законно".

Външни политики

Договори Торихос-Картър

През септември 1977 г. Картър и генерал Омар Торихос подписват Договора за Панамския канал. Договорът гарантира, че Панама ще получи контрол над Панамския канал след 1999 г., като по този начин се прекратява контролът над канала, който Съединените щати имат от 1903 г. насам. В този първи договор се казва, че Съединените щати имат постоянното право да защитават канала от всяка заплаха, която би могла да се намеси в него. Вторият договор гласи, че Панама ще поеме пълен контрол върху операциите на канала и ще стане основно отговорна за неговата защита. Консерваторите РоналдРейгън, Стром Търмънд и Джеси Хелмс разкритикуваха договора, като заявиха, че Картър е обградил американски актив.

Израел и Египет

През септември 1978 г. в Кемп Дейвид Картър сключва няколко политически споразумения между египетския президент Ануар Садат и израелския министър-председател Менахем Бегин. Двете рамкови споразумения са подписани в Белия дом и са подписани от Картър. Второто от тези рамкови споразумения ("Рамково споразумение за сключване на мирен договор между Египет и Израел") води директно до сключването на египетско-израелския мирен договор през 1979 г.

Историкът Йорген Йенсехауген твърди, че когато Картър напуска поста си през януари 1981 г., той:

беше в странно положение - беше се опитал да скъса с традиционната политика на САЩ, но в крайна сметка изпълни целите на тази традиция, а именно да разбие арабския съюз, да постави настрана палестинците, да изгради съюз с Египет, да отслаби Съветския съюз и да подсигури Израел.

Африка

На 4 октомври 1977 г. в обръщение към африканските официални лица в ООН Картър заявява, че Съединените щати имат интерес "да видят една силна и просперираща Африка, в която контролът върху управлението да бъде във възможно най-голяма степен в ръцете на жителите на вашите страни". На пресконференция по-късно същия месец Картър изтъква желанието на Съединените щати "да работят с Южна Африка за справяне със заплахите за мира в Намибия и Зимбабве" и за прекратяване на расови проблеми като апартейда.

Картър посещава Нигерия от 31 март до 3 април 1978 г., като пътуването е опит на администрацията на Картър да подобри отношенията със страната. Той е първият президент на САЩ, посетил Нигерия. Картър иска да постигне мир в Родезия.

На 16 май 1979 г. Сенатът гласува в полза на президента Картър за отмяна на икономическите санкции срещу Родезия, като гласуването се разглежда от Родезия и Южна Африка "като потенциално фатален удар върху дипломацията, която Съединените щати и Великобритания водят в региона от три години, и върху усилията за постигане на компромис между лидерите на Солсбъри и партизаните".

Заложническа криза в Иран

На 15 ноември 1977 г. Картър заявява, че неговата администрация ще продължи да поддържа положителни отношения между САЩ и Иран, като нарича страната "силна, стабилна и прогресивна".

На 4 ноември 1979 г. група ирански студенти превземат посолството на Съединените щати в Техеран. Студентите подкрепят иранската революция. Петдесет и двама американски дипломати и граждани са държани като заложници през следващите 444 дни, докато най-накрая са освободени веднага след като Роналд Рейгън заменя Картър на поста президент на 20 януари 1981 г. По време на кризата Картър не напуска Белия дом за повече от 100 дни. Месец след аферата Картър заявява плановете си за разрешаване на спора без "военни действия, които биха предизвикали кръвопролития". На 7 април 1980 г. Картър издава изпълнителна заповед № 12205, с която добавя икономически санкции срещу Иран и обявява още мерки от страна на членовете на кабинета си и американското правителство, които смята за необходими, за да гарантира безопасното освобождаване. На 24 април 1980 г. Картър нарежда операция "Орлов нокът", за да се опита да освободи заложниците. Мисията се проваля, при което загиват осем американски военнослужещи и са унищожени два самолета.

Съветски съюз

На 8 февруари 1977 г. Картър заявява, че иска Съветският съюз да работи със Съединените щати за формирането на "всеобхватна забрана за прекратяване на всички ядрени опити" и че подкрепя Съветския съюз да прекрати разполагането на РСД-10 "Пионер". По време на конференция на 13 юни Картър съобщава, че Съединените щати "започват тази седмица да работят в тясно сътрудничество със Съветския съюз" и че от следващата седмица ще преговарят със Съветския съюз за демилитаризация на Индийския океан. На пресконференция на 30 декември Картър заявява, че Съединените щати и Съветският съюз са постигнали голям напредък в решаването на дълъг списък от важни въпроси. Разговорите за всеобхватен договор за забрана на изпитанията водят до подписването на Договора за ограничаване на стратегическите оръжия II от Картър и Леонид Брежнев на 18 юни 1979 г.

На 27 април 1978 г. комунистите под ръководството на Нур Мохамед Тараки завземат властта в Афганистан. След въстание през април 1979 г. Тараки е отстранен от съперника на Халк Хафизула Амин през септември. До декември правителството на Амин губи контрол над голяма част от страната, което кара Съветския съюз да нахлуе в Афганистан. Картър е изненадан от инвазията. На Запад съветското нахлуване в Афганистан се разглежда като заплаха за световната сигурност. След нахлуването Картър смята Съветския съюз за опасен. В реч по телевизията той обявява санкции срещу Съветския съюз. Той въвежда ембарго върху доставките на зърно за Съветския съюз. Картър също така призова за бойкот на Летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. Британският министър-председател Маргарет Тачър подкрепи твърдата позиция на Картър. В началото на 1980 г. Картър създава програма за въоръжаване на муджахидините. Съветският съюз не успява да се пребори с въстанието и през 1989 г. се изтегля от Афганистан.

Южна Корея

По време на пресконференция на 9 март 1977 г. Картър подкрепя интереса си към изтеглянето на американските войски от Южна Корея и заявява, че иска Южна Корея в крайна сметка да разполага с "адекватни сухопътни сили, притежавани и контролирани от южнокорейското правителство, за да се защити от всяко нахлуване от Северна Корея". Изтеглянето на войските на Картър беше критикувано от висши военни служители. На 26 май по време на пресконференция Картър заявява, че според него Южна Корея ще може да се защити сама въпреки по-малкия брой американски войски в случай на конфликт. От 30 юни до 1 юли 1979 г. Картър провежда срещи с президента на Южна Корея Пак Чунг-хи в Синята къща.

Президентски избори 1980 г.

Предизвикателство на първичните избори на демократите

Картър заяви, че либералното крило на Демократическата партия не подкрепя най-много неговата политика. Според него причината за това е планът на Тед Кенеди да го замени на президентския пост. Кенеди обявява кандидатурата си през ноември 1979 г. Кенеди изненадва поддръжниците си, като провежда слаба кампания, а Картър печели повечето от първичните избори и получава реноминация. Въпреки това Кенеди дава на Картър слаба подкрепа от страна на либералдемократите на изборите през есента. Картър и вицепрезидентът Уолтър Мондейл са официално номинирани на Националния конгрес на Демократическата партия в Ню Йорк.

Общи избори

Кампанията на Картър за преизбиране през 1980 г. е една от най-трудните. Той се сблъсква със силни предизвикателства отдясно (републиканецът Роналд Рейгън), от центъра (независимият Джон Б. Андерсън) и отляво (демократът Тед Кенеди). Ръководителят на кампанията му и бивш секретар по назначенията Тимъти Крафт се оттегли около пет седмици преди общите избори поради обвинение в употреба на кокаин. На 28 октомври Картър и Рейгън участват в единствения президентски дебат за изборния цикъл. Въпреки че първоначално губи от Картър с няколко пункта, след дебата Рейгън отбелязва рязък скок в социологическите проучвания.

Картър губи изборите си от Роналд Рейгън с огромна победа. Рейгън печели 489 от гласовете на избирателите, а Картър - 49. След изборите Картър заявява, че е наранен от резултата на изборите.

Малко след като губи кандидатурата си за преизбиране, Картър заявява пред пресслужбата на Белия дом, че иска пенсионирането му да бъде подобно на това на Хари С. Труман и да не използва обществения си живот, за да забогатее. През октомври 1986 г. в Атланта, Джорджия, е открита неговата президентска библиотека.

Картър построи домове след урагана Санди и си партнира с бивши президенти, за да помогне на жертвите на ураганите Харви и Ирма в крайбрежието на Мексиканския залив и Тексас.

Картър присъства на освещаването на своята президентска библиотека, както и на библиотеките на президентите Роналд Рейгън, Джордж Буш, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши. Той произнася надгробни речи на погребенията на Корета Скот Кинг, Джералд Форд, Теодор Хесбърг и Джон Люис. Присъствал е на държавното погребение на всеки бивш президент, откакто е напуснал поста си: Никсън през 1994 г., Рейгън през 2004 г., Форд през 2006 г. и Буш-старши през 2018 г. Когато отива на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп през 2017 г., той става най-възрастният бивш президент, отишъл на такова.

Център Картър

През 1982 г. Картър основава Центъра Картър - неправителствена организация с нестопанска цел, чиято цел е да разпространява човешките права и да сложи край на човешкото страдание. Той иска да помогне за подобряване на качеството на живот на хората в повече от 80 държави.

Дипломация

През 1994 г. президентът Бил Клинтън иска помощта на Картър за мирна мисия в Северна Корея. Картър постига разбирателство с Ким Ир-сен, с когото начертава договор. През август 2010 г. Картър пътува до Северна Корея, за да помогне за освобождаването на Айхалон Гомес, като успешно договаря освобождаването му. През 2017 г. Картър заяви, че се е предложил на администрацията на Тръмп като дипломатически пратеник в Северна Корея, за да помогне за създаването на мирен договор.

През октомври 1984 г. Картър е обявен за почетен гражданин на Перу. Картър подкрепя изборите в страната през 2001 г. и предлага подкрепа на перуанското правителство след среща с президента на Перу Алан Гарсия през април 2009 г.

По време на тридневната си обиколка из Никарагуа през февруари 1986 г. Картър съдейства за освобождаването на журналиста Луис Мора и на работническия лидер Хосе Алтамирано, като разговаря с Томас Борхе.

През май 2002 г. Картър прави обиколка на Куба, която включва среща с Фидел Кастро През март 2011 г. Картър отново прави тридневна обиколка на Куба.

Дипломатическите усилия на Картър в Близкия изток включват среща с министър-председателя на Израел Менахем Бегин през септември 1981 г., обиколка в Египет през март 1983 г., която включва среща с членове на Организацията за освобождение на Палестина, и среща със сирийския президент Башар Асад през декември 2008 г.

През април 2008 г. Картър замина за Сирия, където положи венец на гроба на Ясер Арафат в Рамала и отрече администрацията на Буш да се е свързвала с него във връзка със срещи с лидери на Хамас.

През юли 2007 г. Картър се присъединява към Нелсън Мандела в Йоханесбург, Южна Африка, за да обяви участието си в групата "Старейшините" - група от независими световни лидери, които работят заедно по въпросите на мира и правата на човека. През ноември 2008 г. Картър иска да пътува до Зимбабве, за да популяризира правата на човека, но е спрян от правителството на президента Робърт Мугабе.

През 1995-1996 г. Картър провежда срещи на високо равнище в Египет и Тунис, за да обсъди проблема с насилието в района на Големите африкански езера, и играе ключова роля в преговорите по споразумението от Найроби през 1999 г. между Судан и Уганда.

Президентска политика

По време на президентството на Джордж У. Буш Картър се противопоставя на войната в Ирак и на това, което нарича опит на Буш и Тони Блеър да отстранят Саддам Хюсеин чрез използване на "лъжи и погрешни интерпретации". През май 2007 г. Картър заявява, че администрацията на Буш "е най-лошата в историята" по отношение на влиянието си във външните работи, Картър критикува действията на администрацията на Буш по отношение на урагана Катрина.

Въпреки че подкрепя президента Барак Обама в началото на мандата му, Картър критикува използването на безпилотни самолети срещу заподозрени терористи, решението на Обама да запази затвора в Гуантанамо и настоящите федерални програми за наблюдение.

През юли 2016 г. Картър обявява подкрепата си за президентската номинация на бившия държавен секретар Хилари Клинтън по време на Националната конвенция на Демократическата партия през 2016 г. Картър заяви, че последиците от изборите през 2016 г. ще "определят САЩ за едно поколение". Първоначално той подкрепя американския сенатор от Върмонт Бърни Сандърс и гласува за него по време на първичните избори през 2016 г.

По време на президентството на Доналд Тръмп Картър подкрепя имиграционната реформа в Конгреса и критикува Тръмп за поведението му по отношение на протестите срещу националния химн.

През септември 2019 г. Картър заяви, че би подкрепил "възрастова граница" за кандидатите за президент.

През август 2020 г. той подкрепя бившия вицепрезидент Джо Байдън за президент по време на видеоклип, пуснат на Националната конвенция на Демократическата партия през 2020 г.

Картър и Розалин Смит сключват брак на 7 юли 1946 г. в методистката църква в Плейнс - църквата на семейството на Розалин. Те имат трима сина, една дъщеря, осем внука, три внучки и двама правнука.

Картър и съпругата му Розалин са добре известни с работата си като доброволци в организацията Habitat for Humanity.

Хобитата на Картър включват рисуване, риболов с муха, дървообработване, колоездене, тенис и ски. Интересува се и от поезия.

Картър е бил и личен приятел на Елвис Пресли. Картър и съпругата му Розалин се срещат с него на 30 юни 1973 г., преди Пресли да излезе на сцената в Атланта. В деня след смъртта на Пресли Картър прави изявление и обяснява как той е "променил лицето на американската популярна култура".

През 2000 г. Картър прекратява членството си в Южната баптистка конвенция, заявявайки, че идеите на групата не отговарят на християнските му убеждения.

През 2017 г. Картър стана най-възрастният, присъствал на президентска инагурация, на 92-годишна възраст, и първият, доживял до 40-годишнината на своята. Две години по-късно, на 22 март 2019 г., той стана най-дълго живелият президент на страната. На 1 октомври 2019 г. Картър стана първият президент на САЩ, доживял до 95-годишна възраст.

Здраве

На 3 август 2015 г. Картър претърпява операция за отстраняване на "малка маса" в черния дроб. На 12 август обаче Картър обяви, че е диагностициран с рак, който е получил метастази. На 20 август той заяви, че в мозъка и черния му дроб е открита меланома. На 6 декември 2015 г. Картър заяви, че медицинските му скенери вече не показват рак.

На 13 май 2019 г. Картър счупва тазобедрената си става в дома си в Плейнс и е опериран в Америкас, Джорджия. На 6 октомври 2019 г. Картър получава 14 шева над лявата си вежда, след като я наранява при друго падане в дома си. На 21 октомври 2019 г. Картър е хоспитализиран, след като получава лека фрактура на таза след поредно падане у дома. На 11 ноември 2019 г. Картър е хоспитализиран в университетската болница "Емори" в Атланта, за да се намали налягането върху мозъка му. Операцията е успешна и Картър е изписан от болницата на 27 ноември.

Първоначално президентството на Картър се разглежда като провал, тъй като в историческите класации на президентите на САЩ то се нарежда от средата до дъното. Въпреки че президентството му е било подложено на някои негативни критики, неговите мирни дела и хуманитарни усилия след напускането на поста превръщат Картър в един от най-успешните бивши президенти в американската история.

Преди изборите през 1980 г. рейтингът му на президент е едва 31%, но в проучване от 2009 г. 64% одобряват работата му като президент. В. "Индипендънт" пише: "Картър е широко смятан за по-добър човек, отколкото за президент".

Картър получава много награди след президентството си. През 1998 г. Военноморските сили на САЩ кръщават третата и последнаподводницаклас "Сийулф" в чест на бившия президент Картър и службата му като офицер на подводница. Същата година той получава и наградата на ООН за човешки права, която се дава в чест на постижения в областта на човешките права, и медала "Хувър". През 2002 г. получава Нобеловата награда за мир.

Картър е номиниран девет пъти за наградата "Грами" за най-добър албум с художествено слово за аудиозаписи на книгите си и печели три пъти - през 2007, 2016 и 2019 г.

През 2009 г. летище Souther Field в Америкас, Джорджия, е преименувано на регионално летище "Джими Картър".