Джеймс Ърл Картър младши (роден на 1 октомври 1924 г.) е американски политик и филантроп, 39-ият президент на Съединените щати от 1977 до 1981 г. Член на Демократическата партия, той е бил сенатор от щата Джорджия от 1963 до 1967 г. и 76-ият губернатор на Джорджия от 1971 до 1975 г.

Ранен живот и образование

Роден и израснал в Плейнс, Джорджия, Картър завършва Военноморската академия на САЩ през 1946 г. с бакалавърска степен и се присъединява към Военноморските сили на САЩ. По време на военноморската си служба той преминава през различни длъжности; след края на активната служба в началото на 1950-те се завръща в Джорджия, за да поеме семейния бизнес за отглеждане на фъстъци. През 1946 г. се жени за Розалин "Розлин" Картър (родена Смит), с която изгражда семейство и има деца. В ранните си години той става политически ангажиран, мотивиран от противопоставяне на расовата сегрегация и от подкрепа за движението за граждански права.

Начало на политическата кариера

Картър се включва активно в Демократическата партия и през 1963 г. е избран в щатския сенат на Джорджия, където служи до 1967 г. През 1970 г. той печели първичните избори на демократите за губернатор на Джорджия, побеждавайки бившия губернатор Карл Сандърс, и управлява щата от 1971 до 1975 г., като акцентира върху ефективността на управлението и реформите в държавната администрация.

Президентска кампания и избори

Първоначално възприеман като т.нар. "тъмен кон" — малко известен извън Джорджия, Картър набира национален авторитет и през 1976 г. печели президентската номинация на Демократическата партия. На общите избори той се представя като политик от периферията на Вашингтон — акцент върху морала в политиката и възстановяване на доверието след Уотъргейт — и побеждава действащия президент републиканец Джералд Форд.

Президентски мандат (1977–1981)

Още на втория ден от встъпването си в длъжност Картър помилва всички младежи, които се отклонили от призоваване във Виетнамската война, с цел да сложи край на политическите разломи, породени от конфликта. В администрацията му са създадени две нови министерства на ниво кабинет: Министерството на енергетиката и Министерството на образованието, като е приета и по-цялостна национална енергийна политика, включваща мерки за икономии, контрол на потреблението и стимулиране на нови технологии.

В областта на външната политика Картър посредничи и подкрепя редица важни инициативи: споразуменията от Кемп Дейвид между Египет и Израел, договорите за Панамския канал, усилията за втори кръг от преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия (SALT II) и връщането на зоната на Панамския канал на Панама. Някои от тези договори предизвикват политически спорове у дома и в чужбина, a част от международните инициативи срещат затруднения при ратификацията или изпълнението.

Президентството на Картър е белязано и от сериозни външни и вътрешни предизвикателства: икономиката страда от стагфлация — съчетание от висока инфлация, висока безработица и забавен икономически растеж, а общата обстановка е повлияна от енергийната криза през 1979 г. Краят на мандата е запомнен с кризата с иранските заложници през 1979–1981 г., ядрената авария на остров Три Майл и реакциите на съветската инвазия в Афганистан, които допринасят за напрежение в международните отношения и влияят върху общественото възприятие за администрацията.

Изборите през 1980 г. и политическа оценка

През 1980 г. Картър преживява вътрешнопартийно предизвикателство от сенатор Тед Кенеди на първичните избори, но на Националния конгрес на Демократическата партия през 1980 г. запазва номинацията. На общите избори обаче губи убедително срещу кандидата на републиканците Роналд Рейгън с голяма победа за републиканците. В исторически и политологични анкети Картър често се оценява като среден президент, като оценките са по-позитивни по отношение на неговите постижения в областта на правата на човека и дипломацията, но критични по икономическите и външнополитическите резултати в края на мандата.

Постпрезидентска дейност и филантропия

След напускането на Белия дом Картър остава изключително активен в областта на хуманитарната помощ и мирните инициативи. През 1982 г. основава Центъра "Картър", който се занимава с въпроси като правата на човека, наблюдение на избори, посредничество при международни конфликти и програми за обществено здраве, включително инициативи за превенция и изкореняването на болести. Под егидата на Центъра и чрез личното си участие той подпомага процеси на мир, наблюдение на избори по света и здравни кампании, които са получили международно признание.

През 2002 г. получава Нобелова награда за мир за дългогодишните си усилия в областта на мира, човешките права и демокрацията. Картър е и една от ключовите фигури в движението "Хабитат за човечеството", където активно участва във волонтерски строителни проекти и популяризира достъпно жилищно строителство за нуждаещите се.

Автор е на над 30 книги — от политически мемоари до есеистика и поезия — в които отразява както политическите си възгледи, така и лични наблюдения от дългогодишната си обществена дейност. След напускането на президентския пост Картър продължава да пътува по света, да посредничи и да наблюдава избори, както и да подкрепя здравни кампании, насочени към намаляване и изкореняване на заболявания.

Наследство и признание

Картър често е оценяван положително за своята постпрезидентска хуманитарна дейност и ангажимент към правата на човека. Неговото президентство остава обект на разнопосочни оценки — с постижения в областта на дипломацията и енергийната политика, но и с икономически и международни предизвикателства в трудни години за САЩ. Независимо от това, следващите му десетилетия на обществена служба и благотворителност значително обогатяват общественото възприятие за неговия принос към националния и световния живот.