Маргарет Тачър | Министър-председател на Обединеното кралство
Маргарет Хилда Тачър, баронеса Тачър LG OM DStJ PC FRS (13 октомври 1925 г. - 8 април 2013 г.) е британска държавничка. Тя е министър-председател на Обединеното кралство (Обединеното кралство) от 1979 г. до оставката си през 1990 г. - по-дълго от всеки друг британски министър-председател през XX век. Тя оглавява Консервативната партия на Обединеното кралство от 1975 до 1990 г. Тачър е първата жена британски министър-председател и често е известна с прозвището "Желязната лейди", дадено ѝ от журналист от Съветския съюз. Рожденото ѝ име е Маргарет Хилда Робъртс.
Тачър учи химия в колежа "Сомървил" в Оксфорд и работи за кратко като химик-изследовател, след което става адвокат. През 1959 г. е избрана за член на парламента от Финчли. Едуард Хийт я назначава за държавен секретар в своето правителство от 1970 до 1974 г. През 1975 г. тя побеждава Хийт в изборите за лидер на Консервативната партия и става лидер на опозицията и първата жена, оглавила голяма британска политическа партия. През 1979 г. е избрана за министър-председател, а през 1983 г. печели убедително преизбиране, след като победата във войната за Фолклендските острови през 1982 г. и възстановяващата се икономика й носят нова подкрепа.
През 1987 г. Тачър е преизбрана за трети мандат, но последвалата ѝ подкрепа за общностната такса ("данък върху гласовете") е много непопулярна, а по-евроскептичните ѝ възгледи за Европейската общност не се споделят от другите членове на кабинета. През ноември 1990 г. тя подава оставка като министър-председател и лидер на партията, след като Майкъл Хеселтайн оспорва нейното лидерство. След като се оттегля от Камарата на общините през 1992 г., тя получава пожизнено звание баронеса Тачър, което ѝ дава право да заседава в Камарата на лордовете. През 2013 г. тя умира от инсулт в Лондон на 87-годишна възраст.
Тачър е противоречива фигура в британската политическа култура, но все още е оценявана положително в повечето проучвания на общественото мнение за британските министър-председатели. Дебатът за нейната неолиберална политика и наследство продължава в Обединеното кралство и през XXI век.
Ранен живот
Маргарет Робъртс е родена в Грантъм, Линкълншир, на 13 октомври 1925 г. Баща ѝ е Алфред Робъртс, тютюнотърговец, родом от Нортхемптъншир. Майка ѝ е Беатрис Етел Стивънсън, родом от Линкълншир.
Тачър учи химия в колежа "Сомървил" в Оксфорд. През последната си година изучава рентгенова кристалография при Дороти Ходжкин, която по-късно получава Нобелова награда. Тя вече се интересува от политика и през 1946 г. става председател на Консервативната асоциация на Оксфордския университет. Робъртс чете политически трудове като "Пътят към крепостничеството" (1944 г.) на Фридрих фон Хайек, според когото икономическата намеса на държавата е погрешна, защото дава твърде много власт на държавата. След дипломирането си Робъртс се премества в Колчестър, Есекс, където работи като химик в изследователската компания BX Plastics.
През 1959 г. е избрана за депутат. През 1970 г. става министър на образованието.
Като министър-председател
През 1982 г. Тачър насочва британските войски да си върнат Фолклендските острови от Аржентина. По време на Фолклендската война Аржентина е завладяла Фолклендските острови за кратко. Тя е вторият най-дълъг министър-председателски мандат в историята. Омъжва се за Денис Тачър; имат близнаци: син Марк и дъщеря Карол.
По време на стачката на миньорите през 1984 г. и 1985 г. тя е подложена на силен отпор. Стачката отнема политическата власт на профсъюза на миньорите. Противоречия имаше и когато тя въведе данъка върху гласовете на избирателите във Великобритания. Това предизвика бунтове в цялата страна.
През 1990 г. тя е принудена да подаде оставка от собствената си партия. На нейно място е назначен Джон Мейджър. През 1992 г. тя се оттегля от поста министър-председател. След това влиза в Камарата на лордовете. От този момент нататък тя е известна като "баронеса Тачър от Кестевен".
По време на мандата на Тачър като министър-председател безработицата нараства значително. Тя се удвоява по време на първия ѝ мандат. През 1982 г. 3 милиона души са били безработни. Безработицата отново започва да намалява едва в средата и края на 80-те години. От средата на 90-те години на миналия век безработицата във Великобритания постоянно е по-ниска от тази в по-голямата част от континентална Европа. Поддръжниците на Тачър твърдят, че това е резултат от нейната реформа на пазара на труда. Това се оспорва от нейните противници.
През октомври 1984 г., когато хотел "Гранд Брайтън" е бомбардиран от Временната ирландска републиканска армия, тя е обект на опит за убийство.
По време на почти пълния край на Студената война Тачър става един от най-близките приятели на Роналд Рейгън, 40-ия президент на САЩ.
В Обединеното кралство тя е запомнена с намаляването на силата на синдикалното движение. През 70-те години на миналия век профсъюзите бяха много по-мощни. Тачър направи много, за да намали влиянието им върху британската индустрия.
Тачър е първата жена, която става министър-председател на Обединеното кралство. Тя е и първата жена, която е била лидер на Консервативната партия.
Тачър с президента Роналд Рейгън през 1985 г.
Личен живот
През февруари 1949 г. се запознава с Денис Тачър. Двамата се запознават на събитие на Федерацията на търговците на бои в Дартфорд. Женят се на 13 декември 1951 г. в параклис на Сити Роуд, Лондон; Робъртс, родителите на Маргарет, са методисти. Маргарет и Денис имат деца близнаци, Карол и Марк, които се раждат на 15 август 1953 г., шест седмици преждевременно чрез цезарово сечение.
По-късен живот
Съпругът ѝ Денис умира през 2003 г. от рак на панкреаса. През 2004 г. тя присъства на погребението на Роналд Рейгън. В по-късните години от живота си страда от деменция и през 2002 г. се оттегля от публични ангажименти. През 2006 г. Тачър присъства на официалната възпоменателна служба във Вашингтон по повод петата годишнина от атентатите на 11 септември в Съединените американски щати (САЩ). Тя е гост на вицепрезидента Дик Чейни и по време на посещението си се среща с държавния секретар Кондолиза Райс. Тя също така посещава няколко пъти церемониите в чест на Рейгън.
Смърт
Тачър умира от инсулт на 8 април 2013 г. в хотелската си стая в Лондон на 87-годишна възраст. Към момента на смъртта си тя страда от рак на пикочния мехур и деменция. В съответствие с желанието ѝ тя получава церемониално погребение с пълни военни почести и църковна служба в катедралата "Сейнт Пол" на 17 април. Кралица Елизабет II и принц Филип присъстваха на погребението, като това беше едва вторият случай по време на управлението на кралицата, когато тя присъства на погребението на бивш министър-председател.
Въпроси и отговори
В: Какво е рожденото име на Маргарет Тачър?
О: Рожденото име на Маргарет Тачър е Маргарет Хилда Робъртс.
В: Къде е учила химия?
О: Учила е химия в колежа "Сомървил" в Оксфорд.
В: Кога става лидер на опозицията?
О: През 1975 г. тя става лидер на опозицията, след като побеждава Едуард Хийт на изборите за лидер на Консервативната партия.
Въпрос: Колко време е министър-председател на Обединеното кралство?
О: Тя е министър-председател на Обединеното кралство от 1979 г. до оставката си през 1990 г., което е по-дълго от всеки друг британски министър-председател през XX век.
В: Какъв прякор ѝ дава журналист от Съветския съюз?
О: Журналист от Съветския съюз ѝ дава прякора "Желязната лейди".
Въпрос: Кое събитие доведе до възраждане на подкрепата за Тачър и до преизбирането ѝ през 1983 г.?
О: Победата във войната за Фолклендските острови през 1982 г. и възстановяването на икономиката доведоха до възраждане на подкрепата за Тачър и преизбирането ѝ през 1983 г.
Въпрос: Как Тачър напуска поста си на министър-председател и партиен лидер през 1990 г.? О: През 1990 г. тя подава оставка като министър-председател и лидер на партията, след като Майкъл Хеселтайн оспорва нейното лидерство.
