Маргарет Тачър — биография, кариера и наследство на „Желязната лейди”

Маргарет Тачър — пълна биография, политическа кариера и наследство на „Желязната лейди“: успехи, противоречия и дълготрайно влияние върху Великобритания.

Маргарет Хилда Тачър, баронеса Тачър LG OM DStJ PC FRS (13 октомври 1925 г. - 8 април 2013 г.) е британска държавничка. Тя е министър-председател на Обединеното кралство (Обединеното кралство) от 1979 г. до оставката си през 1990 г. - по-дълго от всеки друг британски министър-председател през XX век. Тя оглавява Консервативната партия на Обединеното кралство от 1975 до 1990 г. Тачър е първата жена британски министър-председател и често е известна с прозвището "Желязната лейди", дадено ѝ от журналист от Съветския съюз. Рожденото ѝ име е Маргарет Хилда Робъртс.

Тачър учи химия в колежа "Сомървил" в Оксфорд и работи за кратко като химик-изследовател, след което става адвокат. През 1959 г. е избрана за член на парламента от Финчли. Едуард Хийт я назначава за държавен секретар в своето правителство от 1970 до 1974 г. През 1975 г. тя побеждава Хийт в изборите за лидер на Консервативната партия и става лидер на опозицията и първата жена, оглавила голяма британска политическа партия. През 1979 г. е избрана за министър-председател, а през 1983 г. печели убедително преизбиране, след като победата във войната за Фолклендските острови през 1982 г. и възстановяващата се икономика й носят нова подкрепа.

През 1987 г. Тачър е преизбрана за трети мандат, но последвалата ѝ подкрепа за общностната такса ("данък върху гласовете") е много непопулярна, а по-евроскептичните ѝ възгледи за Европейската общност не се споделят от другите членове на кабинета. През ноември 1990 г. тя подава оставка като министър-председател и лидер на партията, след като Майкъл Хеселтайн оспорва нейното лидерство. След като се оттегля от Камарата на общините през 1992 г., тя получава пожизнено звание баронеса Тачър, което ѝ дава право да заседава в Камарата на лордовете. През 2013 г. тя умира от инсулт в Лондон на 87-годишна възраст.

Тачър е противоречива фигура в британската политическа култура, но все още е оценявана положително в повечето проучвания на общественото мнение за британските министър-председатели. Дебатът за нейната неолиберална политика и наследство продължава в Обединеното кралство и през XXI век.

Ранен живот и семейство

Маргарет Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в Грантем, Линкълншър. Тя произхожда от семейството на дребен търговец и местен общественик; баща ѝ оказва значително влияние върху нейните възпитание и политически възгледи. През 1951 г. се омъжва за бизнесмена Денис Тачър; двойката има две деца — близнаците Марк и Керол, родени през 1953 г. Семейният ѝ живот и съпругът ѝ, който поддържа по-скромна публична роля, също допринасят за образа ѝ като силна и целеустремена фигура.

Образование и ранна професионална кариера

След училище Маргарет печели място в колежа "Сомървил" в Оксфорд, където изучава химия. След завършване работи като химик-изследовател, а по-късно преминава към юридическа подготовка и се квалифицира като адвокат. Този научно-логичен и правен бекграунд формира нейния подход към публичната политика — прагматичен, детайлен и ориентиран към резултат.

Пътят към висшата политика

В политиката Тачър започва от местни кампании и по-късно е избрана за парламент през 1959 г. от Финчли. Под ръководството на Едуард Хийт тя заема ключови позиции в опозицията и в правителството. През 1970–1974 г. е член на кабинета, а през 1975 г. печели лидерската надпревара за Консервативната партия и става лидер на опозицията. Нейният възход до върха включва умела комбинация от идеологическа твърдост и практическо управление на партийни и парламентни структури.

Министър-председател (1979–1990): политика и реформи

Като министър-председател Тачър въведе поредица от фундаментални промени в икономическата и социалната политика на Великобритания. Нейните основни приоритети бяха:

• насочване към контрол на инфлацията чрез монетаристки мерки и ограничаване на държавните разходи;
• приватизация на големи държавни предприятия и банки, с цел стимулиране на частния сектор и пазарната конкуренция;
• намаляване на ролята на синдикатите чрез законодателни промени, които ограничиха правото на стачка и колективните механизми;
• данъчни и регулаторни реформи, насочени към стимулиране на предприемачеството и привличане на инвестиции.

Политиките ѝ доведоха до икономическо възстановяване в средата на 1980-те, но също така до нарастване на безработицата през ранните години на кабинета ѝ и растящо социално неравенство. Някои региони и индустрии преживяха сериозни икономически сътресения в резултат на структурните промени.

Кризисни моменти и външна политика

Външнополитическата ѝ линия включваше твърда позиция срещу Съветския съюз и близко партньорство със САЩ и президента Роналд Рейгън. Значима победа за популярността ѝ беше войната за Фолклендските острови (1982), когато успешната операция за възстановяване на британската суверенитет над островите увеличи обществената подкрепа и спомогна за голямата изборна победа през 1983 г.

На вътрешната сцена нейното правителство се противопостави на влиятелни синдикални действия, най-вече по време на дългия и изключително конфронтационен стачков период на миньорите през 1984–1985 г., чието поражение отслаби традиционните организирани работнически структури във Великобритания.

Европейски въпроси и политически упадък

Тачър имаше сложни и често противоречиви отношения с европейските партньори — подкрепяща икономическата интеграция по линия на свободния пазар, тя се противопоставяше на идеите за политически федерализъм и загуба на национален суверенитет. Нейната публична реторика и споровете в кабинета относно европейската интеграция засилват вътрешните противоречия в края на 1980-те.

Вътрешнополитически най-големият удар върху популярността ѝ бе въведената през 1990 г. общностна такса (poll tax), която предизвика масови протести и бунтове. На фона на разногласия в партията, нарастващо обществено недоволство и директно предизвикателство от страна на висши членове на Консервативната партия, Тачър подава оставка през ноември 1990 г.

Оттегляне, последни години и смърт

След като се оттегля от Камарата на общините през 1992 г., тя получава пожизнено място в Камарата на лордовете като баронеса Тачър и продължава да публикува мемоари, аналитични текстове и да участва в политически дискусии. Основните ѝ мемоари включват "The Downing Street Years" (1993) и последващи текстове, в които описва своите виждания и решения от годините на управление.

През 2002 г. тя претърпява инсулт, който засяга говорните ѝ способности и в по-голяма степен ограничава публичните ѝ изяви през следващите години. На 8 април 2013 г. Маргарет Тачър умира в Лондон след втори по-сериозен инсулт; погребението ѝ предизвиква широк обществен и международен отзвук.

Наследство и възприемане

Наследството на Тачър остава силно поляризиращо. Поддръжниците ѝ я смятат за лидер, който е спасил и модернизирал британската икономика, засилила международния авторитет на страната и въвела разумна дисциплина в публичните финанси. Критиците ѝ посочват социалните разходи на нейните реформи — увеличено неравенство, обезлюдяване на някои индустриални региони и разрушаването на традиционните синдикални механизми.

В културата и обществената памет тя остава важна фигура: нейният живот и управленски стил са обект на множество книги, изследвания и филмови адаптации, сред които и филмът "The Iron Lady" (2011), в който Мерил Стрийп пресъздава ролята ѝ и получава международно признание.

Оценки и продължаващи дебати

Оценката на Тачър в историческите класации и проучвания на общественото мнение остава предмет на дебат — в някои анкети тя е поставяна сред най-влиятелните британски премиери на XX век, докато други анализи критикуват социалните и политическите последствия от нейните политики. Дискусията за нейното наследство продължава да оформя политическите линии в Обединеното кралство и до днес.

Като министър-председател

През 1982 г. Тачър насочва британските войски да си върнат Фолклендските острови от Аржентина. По време на Фолклендската война Аржентина е завладяла Фолклендските острови за кратко. Тя е вторият най-дълъг министър-председателски мандат в историята. Омъжва се за Денис Тачър; имат близнаци: син Марк и дъщеря Карол.

По време на стачката на миньорите през 1984 г. и 1985 г. тя е подложена на силен отпор. Стачката отнема политическата власт на профсъюза на миньорите. Противоречия имаше и когато тя въведе данъка върху гласовете на избирателите във Великобритания. Това предизвика бунтове в цялата страна.

През 1990 г. тя е принудена да подаде оставка от собствената си партия. На нейно място е назначен Джон Мейджър. През 1992 г. тя се оттегля от поста министър-председател. След това влиза в Камарата на лордовете. От този момент нататък тя е известна като "баронеса Тачър от Кестевен".

По време на мандата на Тачър като министър-председател безработицата нараства значително. Тя се удвоява по време на първия ѝ мандат. През 1982 г. 3 милиона души са били безработни. Безработицата отново започва да намалява едва в средата и края на 80-те години. От средата на 90-те години на миналия век безработицата във Великобритания постоянно е по-ниска от тази в по-голямата част от континентална Европа. Поддръжниците на Тачър твърдят, че това е резултат от нейната реформа на пазара на труда. Това се оспорва от нейните противници.

През октомври 1984 г., когато хотел "Гранд Брайтън" е бомбардиран от Временната ирландска републиканска армия, тя е обект на опит за убийство.

По време на почти пълния край на Студената война Тачър става един от най-близките приятели на Роналд Рейгън, 40-ия президент на САЩ.

В Обединеното кралство тя е запомнена с намаляването на силата на синдикалното движение. През 70-те години на миналия век профсъюзите бяха много по-мощни. Тачър направи много, за да намали влиянието им върху британската индустрия.

Тачър е първата жена, която става министър-председател на Обединеното кралство. Тя е и първата жена, която е била лидер на Консервативната партия.

 
Тачър с президента Роналд Рейгън през 1985 г.  

Въпроси и отговори

В: Какво е рожденото име на Маргарет Тачър?

В: Къде е учила химия?

В: Кога става лидер на опозицията?

Въпрос: Колко време е министър-председател на Обединеното кралство?

В: Какъв прякор ѝ дава журналист от Съветския съюз?

Въпрос: Кое събитие доведе до възраждане на подкрепата за Тачър и до преизбирането ѝ през 1983 г.?

Търсене по буква