ПИРА (Провизорна Ирландска Републиканска Армия) — история, цели и дейност
ПИРА — история, цели и дейност на Временната ирландска републиканска армия: хроника на конфликтите, идеологията, операциите и ролята ѝ в мирния процес.
Временната ирландска републиканска армия е ирландска републиканска паравоенна организация, която се стреми да обедини Ирландия, използвайки въоръжена сила с цел отделяне на Северна Ирландия от Обединеното кралство. Нейната активна кампания е най-интензивна по време на периода, известен като "размириците" (The Troubles). Организацията се отделя от по-старата Ирландска републиканска армия (ИРА) през 1969 г. в резултат на идеологически и организационни разногласия; новата фракция става известна като Временната ИРА (ПИРА). Насилствената ѝ дейност официално е прекратена чрез индуцирани примирия и споразумения от середата на 1990-те години, като формалното декомуниране на оръжията е обявено през 2005 г. По време на върховите години на кампанията в организацията са участвали десетки хиляди симпатизанти и привърженици; според различни оценки през 1970-те и 1980-те „доброволците“ и помощните структури са наброявали около 10 000 души. След 1997 г. числеността значително спада — през 2002 г. се споменава за около 1000 души в общата „организация“, от които приблизително 300 са били смятани за активни бойци. През юли 2005 г. процесът на декомуниране довежда до унищожаване на значителна част от запасите оръжие и експлозиви, като това действие е потвърдено от наблюдатели, ангажирани в мирния процес.
Произход и разделение
В основата на разделението през 1969 г. стоят различия в подхода към борбата за републиканска цел, както и реакцията към ескалацията на междуобщностното насилие в Северна Ирландия. Част от старата ИРА и нейните активисти настояват за връщане към въоръжена кампания и защита на националистическите общности, докато други групи — по-късно известни като Официалната ИРА — залагат на по-марксистки и политически ориентирани стратегии и впоследствие постепенно се оттеглят от активна военна кампания.
Идеология и цели
Най-важната цел на Временната ИРА е отделянето на Северна Ирландия от Обединеното кралство и създаването на обединена Ирландия. В по-широк смисъл организацията често е свързвана и с лявоориентирани, антиимпериалистически възгледи; част от нейните говорители и симпатизанти изразяват желание за социални и икономически промени, включително елементи на социалистическа трансформация в рамките на бъдеща обединена държава. Тактиките ѝ комбинират въоръжената борба с политическа дейност и убеждаване, а политическата й периферия използва легитимни политически канали (най-известният политически партньор в по-късния период е Sinn Féin).
Структура и терминология
- Ръководството често е организирано като военен съвет или „Army Council“, над който стоят регионални структури.
- Членовете и активистите обичайно се наричат доброволци. В бойни условия се използват малки оперативни единици (Active Service Units) и клетъчни структури за провеждане на операции.
- Наименования: организацията е позната като Временна ИРА, Прово или накратко ИРА; привържениците често използват просто „Армията“ или „РА“ (Републиканска Армия).
Методи на дейност
По време на кампанията си ПИРА прилага различни форми на насилие: нападения срещу британски военни и служители на реда, операции срещу лоялистки паравоенни групи, бомбени атентати, убийства и саботаж. Организацията е извършвала нападения и на територията на континентална Великобритания, включително бомбени кампании в Лондон и други градове. Стратегията включва както целенасочени нападения срещу военни и полицейски цели, така и действия, причинили цивилни жертви — което предизвика широки критики и е довело до загуба на обществена подкрепа в някои моменти.
Противници и въоръжени конфликти
Основните противници на Временната ИРА включват британската армия, Кралската полиция на Ълстър (Royal Ulster Constabulary) и лоялистки паравоенни групи като Ulster Volunteer Force (UVF) и Ulster Defence Association (UDA); в текста по-рано са споменати британската армия и Кралската полиция на Ълстър, както и лоялистки групи като Ълстърските доброволци. Конфликтът се характеризира с вътрешни етнически и политически напрежения, отразяващи исторически, религиозни и социални противоречия.
Жертви и обществено въздействие
Дейността на ПИРА допринася значително за човешките и материални загуби в периода на „размириците“ — хиляди ранени и загинали, разрушени жилища и инфраструктура, и дълготрайни психологически и социални последици за засегнатите общности. Организацията е изправена пред международно и вътрешно осъждане за средствата, които използва, и многобройните цивилни жертви, причинени от някои операции.
Мирен процес, примирия и декомуниране
През 1994 г. Временната ИРА обявява първо едностранно примирие, което обаче се прекъсва и подновява; окончателните политико-дипломатически усилия през 1990-те завършват с положението, че в края на десетилетието основните въоръжени структури се съгласяват да намалят и да прекратят въоръжената кампания. Добиването на широк политически консенсус и паралелните преговори между британското правителство, представители на ирландската република, политически сили и части от републиканската общност довеждат до Голямата петъчна сделка (Good Friday Agreement) през 1998 г., която създава рамка за дългосрочно управление и намаляване на насилието. В хода на процеса през юли 2005 г. е обявено и публично демонстрирано унищожаване на оръжия и експлозиви, като това е частично потвърдено от международни наблюдатели, ангажирани с декомунизирането.
Правен и международен статус
ПИРА е обект на правни и политически мерки от различни държави. ИРА е включена в списъка в Обединеното кралство съгласно Закона за тероризма от 2000 г. Тя е включена в списъка на незаконните организации и в Република Ирландия. Съединените щати не включват ИРА в списъка на "чуждестранните терористични организации", но я включват в категорията "други избрани терористични групи, които също се считат за значими в глобалната война срещу тероризма". Международните реакции варират — от дипломатическо натискане до съдебни и финансови мерки срещу личности и мрежи, свързани с организацията.
Наследство и по-нататъшни развития
След формалното прекратяване на голяма част от военните дейности мнозина активисти и поддръжници се включват в легитимна политическа дейност, в т.ч. чрез участието на Sinn Féin в институциите на Северна Ирландия и Ирландската република. В същото време остават и разклонения и дисидентски групи, които отхвърлят примирието и продължават малки по мащаб паравоенни действия, предизвиквайки периодични насилствени инциденти и вътрешни републикански конфликти. Оценките за наследството на ПИРА продължават да са предмет на политически и академични дебати, включително въпроси за справедливостта, помирението и последствията за постконфликтното общество.
Организацията остава важен и противоречив фактор в съвременната история на Ирландия и Обединеното кралство — като пример за дълбоко вкоренен национален конфликт, за ролята на въоръжените движения в политическите промени и за сложността на прехода от насилие към демократично управление.

Членове на ИРА организират възстановка през 2009 г.
Преглед на стратегиите
Първата стратегия на ИРА е да използва сила, за да унищожи администрацията на Северна Ирландия и да рани или убие достатъчно британски войници и полицаи, за да може британското правителство да напусне. ИРА набира доброволци. Те получават още доброволци след нападението в Кървавата неделя през 1972 г., при което британски военни стрелят по протестиращи. След това ИРА атакува срещу британски военни и икономически цели. Те бяха подкрепяни с оръжия и финансиране от Либия и от някои групи в Съединените щати.
През февруари 1975 г. ИРА се съгласява на прекратяване на огъня, което продължава почти една година. След това ИРА решава, че не може да постигне целите си с прекратяването на огъня. В резултат на това ИРА стартира нова стратегия, известна като "дългата война". С това започва война на изтощение срещу британците. Освен това те извършват и повече политическа дейност чрез политическата партия Sinn Féin.
Гладната стачка в Ирландия през 1981 г. помага на ИРА да получи подкрепа и да спечели избори. Това доведе до стратегията "Армалит" и "Изборна урна", която имаше за цел повече политическа дейност. Неуспешният опит за повече военни атаки накара републиканските лидери да потърсят политическо решение. Sinn Féin се дистанцира от IRA. След преговори със Социалдемократическата и лейбъристка партия (SDLP) и с британските държавни служители през 1994 г. ИРА обяви прекратяване на огъня. Те очакваха, че Sinn Féin ще се включи в политическите преговори за решаване на споровете. Когато британското правителство поиска разоръжаване на ИРА, преди да допусне Шин Фейн до преговорите, ИРА отмени прекратяването на огъня през февруари 1996 г.
След като през юли 1997 г. прекратяването на огъня беше възстановено, Шин Фейн беше допусната до общопартийни преговори. В резултат на това през 1998 г. беше подписано Споразумението от Разпети петък. Въоръжената кампания на ИРА, предимно в Северна Ирландия, но също и в Англия и континентална Европа, причинява смъртта на около 1800 души. Сред загиналите са около 1100 членове на британските сили за сигурност и около 640 цивилни граждани. Самата ИРА губи 275-300 членове, от общо около 10 000 за 30-годишния период.
На 28 юли 2005 г. армейският съвет на ИРА обявява край на въоръжената си кампания. ИРА заяви, че ще използва само политически и демократични процеси. Скоро след това ИРА унищожи своите оръжия и бомби.
От Временната ИРА се отделиха две малки групи - Continuity IRA през 1986 г. и Real IRA през 1997 г. И двете отхвърлят Споразумението от Разпети петък и продължават да се занимават с паравоенна дейност.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше Временната ирландска републиканска армия?
О: Временната ирландска републиканска армия (ВРИА) е ирландска републиканска паравоенна организация, която иска да обедини Ирландия, като използва въоръжена сила, за да отстрани Северна Ирландия от Обединеното кралство, главно по време на епохата на размириците.
Въпрос: Кога се отделя от Ирландската републиканска армия (ИРА)?
О: ПИРА се отделя от ИРА през 1969 г.
В: Колко души са били членове на PIRA?
О: По време на активния период на ПИРА в нея са членували около 10 000 души.
В: Кои са били нейните противници?
О: Нейни противници бяха британската армия, Кралската полиция на Ълстър и лоялистки паравоенни групи като Ълстърските доброволци.
В: Каква беше нейната цел?
О: Целта на ПИРА беше да изведе Северна Ирландия от Обединеното кралство и да създаде социалистическа република в рамките на обединена Ирландия. Тя се опитваше да постигне това чрез въоръжени нападения и експлозии и чрез използване на политическо убеждаване.
В: Как се отнася към членовете си?
О: ПИРА обикновено нарича своите членове доброволци.
В: Включена ли е в списъка на терористичните организации в някои държави?
О: Да, тя е включена в списъка на незаконните организации както в Обединеното кралство съгласно Закона за тероризма от 2000 г., така и в Република Ирландия. Освен това, макар и да не е официално вписана като "чуждестранна терористична организация" от правителството на САЩ, тя е включена в тяхната категория "други избрани терористични групи, които също се считат за значими в глобалната война срещу тероризма".
обискирам