Временна ирландска републиканска армия
Временната ирландска републиканска армия е ирландска републиканска паравоенна организация, която иска да обедини Ирландия, като използва въоръжена сила, за да отдели Северна Ирландия от Обединеното кралство, главно по време на "размириците". Тя се отделя от Ирландската републиканска армия (ИРА) през 1969 г. Насилствената ѝ дейност официално е прекратена през 1997 г. По това време в нея са членували около 10 000 души. През 2002 г. са останали около 1000 души; 300 от тях все още са на активна служба. През юли 2005 г. тя унищожава всичките си оръжия и бомби.
Нейни противници са британската армия, Кралската полиция на Ълстър и лоялистки паравоенни групи като Ълстърските доброволци. ПИРА имаше за цел да отдели Северна Ирландия от Обединеното кралство и да създаде социалистическа република в рамките на обединена Ирландия. Тя се опитва да постигне това чрез въоръжени нападения и експлозии и чрез използване на политическо убеждаване.
Временната ирландска републиканска армия е наричана още ИРА, ПИРА, Прово, а от поддръжниците си - Армията или РА. Обикновено ПИРА нарича своите членове доброволци. ИРА е включена в списъка в Обединеното кралство съгласно Закона за тероризма от 2000 г. Тя е включена в списъка на незаконните организации и в Република Ирландия. Съединените щати не включват ИРА в списъка на "чуждестранните терористични организации", но я включват в категорията "други избрани терористични групи, които също се считат за значими в глобалната война срещу тероризма".
Членове на ИРА организират възстановка през 2009 г.
Преглед на стратегиите
Първата стратегия на ИРА е да използва сила, за да унищожи администрацията на Северна Ирландия и да рани или убие достатъчно британски войници и полицаи, за да може британското правителство да напусне. ИРА набира доброволци. Те получават още доброволци след нападението в Кървавата неделя през 1972 г., при което британски военни стрелят по протестиращи. След това ИРА атакува срещу британски военни и икономически цели. Те бяха подкрепяни с оръжия и финансиране от Либия и от някои групи в Съединените щати.
През февруари 1975 г. ИРА се съгласява на прекратяване на огъня, което продължава почти една година. След това ИРА решава, че не може да постигне целите си с прекратяването на огъня. В резултат на това ИРА стартира нова стратегия, известна като "дългата война". С това започва война на изтощение срещу британците. Освен това те извършват и повече политическа дейност чрез политическата партия Sinn Féin.
Гладната стачка в Ирландия през 1981 г. помага на ИРА да получи подкрепа и да спечели избори. Това доведе до стратегията "Армалит" и "Изборна урна", която имаше за цел повече политическа дейност. Неуспешният опит за повече военни атаки накара републиканските лидери да потърсят политическо решение. Sinn Féin се дистанцира от IRA. След преговори със Социалдемократическата и лейбъристка партия (SDLP) и с британските държавни служители през 1994 г. ИРА обяви прекратяване на огъня. Те очакваха, че Sinn Féin ще се включи в политическите преговори за решаване на споровете. Когато британското правителство поиска разоръжаване на ИРА, преди да допусне Шин Фейн до преговорите, ИРА отмени прекратяването на огъня през февруари 1996 г.
След като през юли 1997 г. прекратяването на огъня беше възстановено, Шин Фейн беше допусната до общопартийни преговори. В резултат на това през 1998 г. беше подписано Споразумението от Разпети петък. Въоръжената кампания на ИРА, предимно в Северна Ирландия, но също и в Англия и континентална Европа, причинява смъртта на около 1800 души. Сред загиналите са около 1100 членове на британските сили за сигурност и около 640 цивилни граждани. Самата ИРА губи 275-300 членове, от общо около 10 000 за 30-годишния период.
На 28 юли 2005 г. армейският съвет на ИРА обявява край на въоръжената си кампания. ИРА заяви, че ще използва само политически и демократични процеси. Скоро след това ИРА унищожи своите оръжия и бомби.
От Временната ИРА се отделиха две малки групи - Continuity IRA през 1986 г. и Real IRA през 1997 г. И двете отхвърлят Споразумението от Разпети петък и продължават да се занимават с паравоенна дейност.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше Временната ирландска републиканска армия?
О: Временната ирландска републиканска армия (ВРИА) е ирландска републиканска паравоенна организация, която иска да обедини Ирландия, като използва въоръжена сила, за да отстрани Северна Ирландия от Обединеното кралство, главно по време на епохата на размириците.
Въпрос: Кога се отделя от Ирландската републиканска армия (ИРА)?
О: ПИРА се отделя от ИРА през 1969 г.
В: Колко души са били членове на PIRA?
О: По време на активния период на ПИРА в нея са членували около 10 000 души.
В: Кои са били нейните противници?
О: Нейни противници бяха британската армия, Кралската полиция на Ълстър и лоялистки паравоенни групи като Ълстърските доброволци.
В: Каква беше нейната цел?
О: Целта на ПИРА беше да изведе Северна Ирландия от Обединеното кралство и да създаде социалистическа република в рамките на обединена Ирландия. Тя се опитваше да постигне това чрез въоръжени нападения и експлозии и чрез използване на политическо убеждаване.
В: Как се отнася към членовете си?
О: ПИРА обикновено нарича своите членове доброволци.
В: Включена ли е в списъка на терористичните организации в някои държави?
О: Да, тя е включена в списъка на незаконните организации както в Обединеното кралство съгласно Закона за тероризма от 2000 г., така и в Република Ирландия. Освен това, макар и да не е официално вписана като "чуждестранна терористична организация" от правителството на САЩ, тя е включена в тяхната категория "други избрани терористични групи, които също се считат за значими в глобалната война срещу тероризма".
