ПИРА (Провизорна Ирландска Републиканска Армия) — история, цели и дейност

ПИРА — история, цели и дейност на Временната ирландска републиканска армия: хроника на конфликтите, идеологията, операциите и ролята ѝ в мирния процес.

Временната ирландска републиканска армия е ирландска републиканска паравоенна организация, която се стреми да обедини Ирландия, използвайки въоръжена сила с цел отделяне на Северна Ирландия от Обединеното кралство. Нейната активна кампания е най-интензивна по време на периода, известен като "размириците" (The Troubles). Организацията се отделя от по-старата Ирландска републиканска армия (ИРА) през 1969 г. в резултат на идеологически и организационни разногласия; новата фракция става известна като Временната ИРА (ПИРА). Насилствената ѝ дейност официално е прекратена чрез индуцирани примирия и споразумения от середата на 1990-те години, като формалното декомуниране на оръжията е обявено през 2005 г. По време на върховите години на кампанията в организацията са участвали десетки хиляди симпатизанти и привърженици; според различни оценки през 1970-те и 1980-те „доброволците“ и помощните структури са наброявали около 10 000 души. След 1997 г. числеността значително спада — през 2002 г. се споменава за около 1000 души в общата „организация“, от които приблизително 300 са били смятани за активни бойци. През юли 2005 г. процесът на декомуниране довежда до унищожаване на значителна част от запасите оръжие и експлозиви, като това действие е потвърдено от наблюдатели, ангажирани в мирния процес.

Произход и разделение

В основата на разделението през 1969 г. стоят различия в подхода към борбата за републиканска цел, както и реакцията към ескалацията на междуобщностното насилие в Северна Ирландия. Част от старата ИРА и нейните активисти настояват за връщане към въоръжена кампания и защита на националистическите общности, докато други групи — по-късно известни като Официалната ИРА — залагат на по-марксистки и политически ориентирани стратегии и впоследствие постепенно се оттеглят от активна военна кампания.

Идеология и цели

Най-важната цел на Временната ИРА е отделянето на Северна Ирландия от Обединеното кралство и създаването на обединена Ирландия. В по-широк смисъл организацията често е свързвана и с лявоориентирани, антиимпериалистически възгледи; част от нейните говорители и симпатизанти изразяват желание за социални и икономически промени, включително елементи на социалистическа трансформация в рамките на бъдеща обединена държава. Тактиките ѝ комбинират въоръжената борба с политическа дейност и убеждаване, а политическата й периферия използва легитимни политически канали (най-известният политически партньор в по-късния период е Sinn Féin).

Структура и терминология

• Ръководството често е организирано като военен съвет или „Army Council“, над който стоят регионални структури.
• Членовете и активистите обичайно се наричат доброволци. В бойни условия се използват малки оперативни единици (Active Service Units) и клетъчни структури за провеждане на операции.
• Наименования: организацията е позната като Временна ИРА, Прово или накратко ИРА; привържениците често използват просто „Армията“ или „РА“ (Републиканска Армия).

Методи на дейност

По време на кампанията си ПИРА прилага различни форми на насилие: нападения срещу британски военни и служители на реда, операции срещу лоялистки паравоенни групи, бомбени атентати, убийства и саботаж. Организацията е извършвала нападения и на територията на континентална Великобритания, включително бомбени кампании в Лондон и други градове. Стратегията включва както целенасочени нападения срещу военни и полицейски цели, така и действия, причинили цивилни жертви — което предизвика широки критики и е довело до загуба на обществена подкрепа в някои моменти.

Противници и въоръжени конфликти

Основните противници на Временната ИРА включват британската армия, Кралската полиция на Ълстър (Royal Ulster Constabulary) и лоялистки паравоенни групи като Ulster Volunteer Force (UVF) и Ulster Defence Association (UDA); в текста по-рано са споменати британската армия и Кралската полиция на Ълстър, както и лоялистки групи като Ълстърските доброволци. Конфликтът се характеризира с вътрешни етнически и политически напрежения, отразяващи исторически, религиозни и социални противоречия.

Жертви и обществено въздействие

Дейността на ПИРА допринася значително за човешките и материални загуби в периода на „размириците“ — хиляди ранени и загинали, разрушени жилища и инфраструктура, и дълготрайни психологически и социални последици за засегнатите общности. Организацията е изправена пред международно и вътрешно осъждане за средствата, които използва, и многобройните цивилни жертви, причинени от някои операции.

Мирен процес, примирия и декомуниране

През 1994 г. Временната ИРА обявява първо едностранно примирие, което обаче се прекъсва и подновява; окончателните политико-дипломатически усилия през 1990-те завършват с положението, че в края на десетилетието основните въоръжени структури се съгласяват да намалят и да прекратят въоръжената кампания. Добиването на широк политически консенсус и паралелните преговори между британското правителство, представители на ирландската република, политически сили и части от републиканската общност довеждат до Голямата петъчна сделка (Good Friday Agreement) през 1998 г., която създава рамка за дългосрочно управление и намаляване на насилието. В хода на процеса през юли 2005 г. е обявено и публично демонстрирано унищожаване на оръжия и експлозиви, като това е частично потвърдено от международни наблюдатели, ангажирани с декомунизирането.

Правен и международен статус

ПИРА е обект на правни и политически мерки от различни държави. ИРА е включена в списъка в Обединеното кралство съгласно Закона за тероризма от 2000 г. Тя е включена в списъка на незаконните организации и в Република Ирландия. Съединените щати не включват ИРА в списъка на "чуждестранните терористични организации", но я включват в категорията "други избрани терористични групи, които също се считат за значими в глобалната война срещу тероризма". Международните реакции варират — от дипломатическо натискане до съдебни и финансови мерки срещу личности и мрежи, свързани с организацията.

Наследство и по-нататъшни развития

След формалното прекратяване на голяма част от военните дейности мнозина активисти и поддръжници се включват в легитимна политическа дейност, в т.ч. чрез участието на Sinn Féin в институциите на Северна Ирландия и Ирландската република. В същото време остават и разклонения и дисидентски групи, които отхвърлят примирието и продължават малки по мащаб паравоенни действия, предизвиквайки периодични насилствени инциденти и вътрешни републикански конфликти. Оценките за наследството на ПИРА продължават да са предмет на политически и академични дебати, включително въпроси за справедливостта, помирението и последствията за постконфликтното общество.

Организацията остава важен и противоречив фактор в съвременната история на Ирландия и Обединеното кралство — като пример за дълбоко вкоренен национален конфликт, за ролята на въоръжените движения в политическите промени и за сложността на прехода от насилие към демократично управление.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Временната ирландска републиканска армия?

Въпрос: Кога се отделя от Ирландската републиканска армия (ИРА)?

В: Колко души са били членове на PIRA?

В: Кои са били нейните противници?

В: Каква беше нейната цел?

В: Как се отнася към членовете си?

В: Включена ли е в списъка на терористичните организации в някои държави?

Търсене по буква