Роналд Рейгън | актьор и политик

Ранен живот

Рейгън е роден от Джак и Нел Рейгън на 6 февруари 1911 г. в малка жилищна сграда в Тампико, Илинойс. Той има по-голям брат на име Нийл. Баща му е римокатолик от ирландски произход. Майка му е протестантка от английски и шотландски произход.

Семейството се мести на различни места в Илинойс, когато Рейгън е дете. Преместват се в Монмут, Галесбърг и Чикаго. Накрая семейството му се установява в Диксън, Илинойс. Живеят в малка къща в Диксън. Семейството му било много бедно. Като дете Рейгън не е имал много. В гимназията Рейгън обича да играе. Рейгън бил атлетичен. Той става спасител и спасява живота на 77 души.

Рейгън завършва колежа Eureka през 1932 г. Става спортен диктор в новинарската радиостанция WHO. Рейгън е бил и водещ на предаванията за Чикаго Къбс. Бил е добър в пресъздаването на бейзболни мачове. Правеше ги интересни. По това време радиостанцията получаваше само резултатите. Уволнен е, защото не споменава спонсорите на предаването. Скоро Рейгън е нает отново. Ръководителите на радиостанцията не можели да намерят някой, който да пресъздава бейзболни мачове толкова добре, колкото Рейгън.

 
Домът, в който е израснал Рейгън  


3-годишен Рейгън, 1914 г.  

Актьорска кариера

Роналд Рейгън участва в петдесет и три филма. Първата му роля на екрана е главната роля във филма "Любовта е в ефир" от 1937 г. След това се снима в много филми като "Тъмна победа" с Бет Дейвис и Хъмфри Богарт. Преди филма Santa Fe Trail с Ерол Флин през 1940 г. играе ролята на Джордж "Гипър" Гип във филма Knute Rockne, All American. От ролята си във филма той получава прякора "Джипър", който му остава за цял живот. През 1941 г. експертите го избират за петата най-популярна звезда от младото поколение в Холивуд.

Любимата актьорска роля на Рейгън е тази на двойно ампутиран пациент във филма Kings Row от 1942 г. Във филма той казва репликата: "Къде е останалата част от мен?" По-късно тя е използвана като заглавие на автобиографията му от 1965 г. Много филмови критици смятат, че Kings Row е най-добрият му филм. Въпреки че филмът е популярен, той получава лоши отзиви от критика на "Ню Йорк Таймс" Босли Кроутър.

Въпреки че Рейгън нарича "Kings Row" филма, който "ме направи звезда", той не успява да се справи с успеха си. Това се дължи на факта, че два месеца след излизането на филма получава заповед за активна служба в американската армия в Сан Франциско.

По време на Втората световна война Рейгън е отделен за четири години от филмовата си кариера. Служи в Първа филмова група. След войната Рейгън се снима в такива филми като "В", "Гласът на костенурката", "Джон обича Мери", "Забързано сърце", "Време за лягане за Бонзо", "Кралицата на добитъка от Монтана", "Момиче от джубовете", "Това е армията", "Печелившият отбор", "Партньорът на Тенеси" и "Адски котки от флота", в които работи със съпругата си Нанси. Последният филм на Рейгън е от 1964 г. - "Убийците". През цялата му филмова кариера майка му, Нел, често отговаря на голяма част от писмата на феновете му.

Рейгън също е бил говорител. Той е водещ на театъра на General Electric от първото му излъчване през 1953 г. Уволнен е през 1962 г.

През 1957 г. Рейгън получава холивудска награда за гражданство, която е специална награда "Златен глобус".

Председател на Гилдията на филмовите актьори

За първи път Рейгън е избран за член на борда на директорите на Гилдията на филмовите актьори през 1941 г. След Втората световна война той бързо се връща в Гилдията на филмовите актьори. През 1946 г. Рейгън става третият вицепрезидент на Гилдията на филмовите актьори.

Рейгън е номиниран на специални избори за президент на Гилдията на филмовите актьори. Рейгън е избран през 1947 г. Рейгън е президент на Гилдията на екранните актьори от 1947 до 1952 г. През 1959 г. Рейгън е преизбран за президент. Той изпълнява длъжността само една година, след което подава оставка през 1960 г.

Рейгън ръководи Гилдията на филмовите актьори по време на трудовите спорове, Закона Тафт-Хартли, изслушванията в Комитета за неамериканска дейност към Камарата на представителите (HUAC) и ерата на черния списък на Холивуд.

Информатор на ФБР

В края на 40-те години на миналия век Рейгън и тогавашната му съпруга Джейн Уаймън дават на ФБР имена на актьори, за които смятат, че са комунисти. Рейгън дори говори на специална среща в Конгреса, посветена и на комунизма в Холивуд.

Въпреки че не подкрепя издаването на имена на актьори, които са били заподозрени в комунизъм. Рейгън каза:

"Очакват ли от нас да се конституираме като малко собствено ФБР и да определяме кой е комунист и кой не?"

 
Рейгън на снимка за General Electric Theatre  


Рейгън в трейлъра на филма "Каубой от Бруклин", 1938 г.  

Влизане в политиката

В края на актьорската си кариера Рейгън е много активен в политиката. Рейгън е бил демократ. Той силно подкрепяше Новия курс. Възхищавал се е на Франклин Д. Рузвелт. С течение на времето Рейгън се превръща в консервативен републиканец. Причината за това е, че според него федералното правителство има твърде много власт и правомощия. Той произнася известна реч, в която се обявява срещу социализираната медицина (държавно здравеопазване).

Рейгън подкрепя Дуайт Д. Айзенхауер и Ричард Никсън за президентския пост в Съединените щати. За последен път Рейгън подкрепя демократ, когато Хелън Гахаган Дъглас се кандидатира за Сената на Съединените щати.

Време за избор

По време на президентските избори през 1964 г. Рейгън подкрепя кандидата на републиканците Бари Голдуотър. Той произнася известна реч, наречена "Време за избор", в подкрепа на Голдуотър. В речта той се изказва срещу правителствените програми и високите данъци. Въпреки че Голдуотър не печели изборите, Рейгън печели популярност от това. В речта си Рейгън казва,

Ние с вас имаме среща със съдбата. Ние ще запазим за децата си тази последна надежда на човека на земята или ще ги осъдим да направят първата крачка към хиляда години мрак.

След като Рейгън произнася тази реч, много бизнесмени смятат, че Рейгън може да се кандидатира за губернатор на Калифорния.

 
Рейгън говори на церемония по повод кампанията на Голдуотър, 1964 г.  

Губернатор на Калифорния, 1967-75 г.

След като изнася реч в президентската кампания на Бари Голдуотър през 1964 г., той е убеден да се кандидатира за губернатор. Рейгън се кандидатира като републиканец срещу тогавашния губернатор Пат Браун по време на губернаторските избори през 1966 г. Рейгън печели изборите с 3 742 913 (57,55%) от гласовете, докато Браун печели 2 749 174 (42,27%) от гласовете. Рейгън е встъпил в длъжност на 2 януари 1967 г.

По време на мандата си като губернатор Рейгън спира да наема държавни служители. Той направи това, за да забави растежа на работната сила в Калифорния. Рейгън също така одобри увеличение на данъците, за да балансира държавния бюджет. Рейгън работи с мнозинството на Демократическата партия в щатския законодателен орган, за да помогне за създаването на голяма реформа на системата за социално подпомагане през 1971 г. Реформата помогна да се дадат пари на бедните и да се увеличат заплатите на богатите. По време на мандата си като губернатор Рейгън е председател на Републиканската асоциация на губернаторите от 1968 до 1969 г. През 1967 г. Рейгън подписва закон, който не позволява на гражданите да носят заредени оръжия. През 1968 г. петиция за принуждаване на Рейгън да участва в избори за отзоваване не успява.

През 1968 г. Рейгън се кандидатира за кратко за президент. Той не е номиниран от Републиканската партия на Националния конгрес на Републиканската партия през 1968 г., тъй като е номиниран Ричард Никсън.

На 15 май 1969 г., по време на протестите в Народния парк на Калифорнийския университет в Бъркли, Рейгън изпраща Калифорнийския пътен патрул и други офицери да потушат протестите, което става известно като "кървавия четвъртък". След това Рейгън извиква 2 200 войници от Националната гвардия на щата, които окупират град Бъркли за две седмици, за да се справят с протестиращите.

Рейгън се кандидатира за преизбиране на губернаторските избори през 1970 г. срещу члена на парламента Джеси М. Ъндрух. Рейгън печели 3 439 174 (52,83%) от гласовете, а Унрух - 2 938 607 (45,14%) от гласовете.

По време на последния си мандат като губернатор той играе важна роля в образователната система на Калифорния. Той увеличи студентските заеми. Това предизвиква масов протест между Рейгън и студентите от колежа. Скоро Рейгън ще бъде критикуван за възгледите си за образователната система. През 2019 г. е публикуван аудиозапис от 1971 г. на разговор между Рейгън и президента Никсън, в който Рейгън нарича африканските дипломати в ООН "маймуни".

Рейгън напуска поста си на 6 януари 1975 г., когато Джери Браун, син на Пат Браун, наследява Рейгън като губернатор.

 
Рейгън със съпругата си Нанси празнуват избирането му за губернатор в Лос Анджелис през 1966 г.  

Президентска кампания 1976 г.

През 1976 г. Рейгън заявява, че ще се изправи срещу президента Джералд Форд, за да се кандидатира за президент от Републиканската партия. Скоро Рейгън се превръща в консервативен кандидат с подкрепата на организации като Американския консервативен съюз, които стават основни поддръжници на политическата му кандидатура, докато Форд е смятан за по-умерен републиканец.

По време на предизборната си кампания през 1976 г. Рейгън противоречиво използва унизителния израз "кралица на социалните помощи", за да опише Линда Тейлър, която през 1974 г. незаконно злоупотребява със социалните си помощи. Той използва Тейлър и нейната престъпна дейност, за да защити критиките си относно социалните програми в САЩ.

Рейгън избира сенатора на САЩ Ричард Швейкър от Пенсилвания за свой партньор в изборите.

Рейгън печели няколко първични избори в Северна Каролина, Тексас и Калифорния, но скоро не успява да спечели ключови първични избори като Ню Хемпшир, Флорида и родния си Илинойс.

По време на конгреса на ПП през 1976 г. Форд печели номинацията с 1187 делегати срещу 1070 делегати на Рейгън. Форд губи президентските избори през 1976 г. от кандидата на демократите Джими Картър.

Въпреки че губи номинацията, Рейгън получава 307 гласа в Ню Хемпшир, 388 гласа като независим в бюлетината на Уайоминг и един-единствен глас от общите избори в щата Вашингтон.

 
Рейгън и президентът Форд в последния ден на Националния конгрес на Републиканската партия през 1976 г.  

Президентска кампания 1980 г.

През ноември 1979 г. Рейгън обявява плановете си да се кандидатира отново за президент на президентските избори през 1980 г. срещу действащия президент Джими Картър. Лозунгът на кампанията му "Да направим Америка отново велика" е широко използван по време на изборите през 1980 г. и в кампанията за преизбиране на Рейгън през 1984 г. Този лозунг ще бъде използван от президентите Бил Клинтън и Доналд Тръмп в техните президентски кампании. В тази кампания Рейгън използва и лозунга "Утро в Америка". Рейгън се сблъсква с първични предизвикателства от страна на бившия директор Джордж Х. У. Буш, представителите на Съединените щати Джон Б. Андерсън и Фил Крейн, сенаторите на Съединените щати Боб Доул, Хауърд Бейкър, Лари Преслер и Лоуел П. Уейкър-младши, губернатора Харолд Стасен, бившия финансов министър Джон Конъли и на изпълнителния директор на Републиканската партия Бен Фернандес. През май 1980 г. Рейгън печели достатъчно делегати, за да спечели номинацията на Републиканската партия. На Националния конгрес на Републиканската партия през 1980 г. Рейгън определя Буш за свой кандидат за президент.

Президентската кампания на Рейгън се фокусира върху намаляването на данъците, за да се развие икономиката, по-малко намеса на държавата в живота на хората, права на щатите и силна национална отбрана.

Спокойното му и уверено излъчване по време на телевизионния дебат между Рейгън и Картър на 28 октомври го прави още по-популярен. Той увеличава преднината си пред Картър в проучванията на общественото мнение.

На 4 ноември Рейгън печели изборите. Той печели 44 щата с 489 гласа на избирателите. Картър печели 6 щата и окръг Колумбия с 49 електорални гласа. Той печели и народния вот с 50,7 % срещу 41,0 % за Картър. Независимият Джон Б. Андерсън печели 6,6 %.

 

Председателство, 1981-89 г.

Първи мандат, 1981-85 г.

Рейгън полага първата си клетва като президент на 20 януари 1981 г. В речта си при встъпването в длъжност (написана от самия Рейгън) той говори за икономическите проблеми на страната, като твърди:

В настоящата криза правителството не е решение на нашите проблеми, а проблемът е в него.

Училищна молитва и минута мълчание

През 1981 г. Рейгън става първият президент, който предлага конституционна поправка за молитвата в училище. През 1985 г. Рейгън изразява разочарованието си, че решението на Върховния съд все още забранява минутата мълчание в държавните училища, и казва, че му предстои "трудна битка". През 1987 г. Рейгън подновява призива си към Конгреса да подкрепи доброволната молитва в училищата и да сложи край на "изгонването на Бога от класните стаи в Америка". Хората, които не подкрепиха това, заявиха, че не е редно каквато и да е държавна сила да бъде включвана в училищата.

Опит за убийство

Рейгън едва не е убит при опит за убийство, извършен в понеделник, 30 март 1981 г. 69 дни след като става президент, той си тръгва след изказване в хотел "Вашингтон Хилтън" във Вашингтон, окръг Колумбия.Прострелян е от Джон Хинкли. Хинкли изстрелва шест куршума.

Прессекретарят на Белия дом Джеймс Брейди е прострелян в главата. По-късно Брейди се възстановява, но е парализиран. Два други куршума простреляха офицера Томас Делаханти в гърба, като също го парализираха, и агента на Сикрет сървис Тимъти Маккарти в гърдите. Маккарти получава куршум за Рейгън. Никой не е убит по време на събитието.

Рейгън е откаран в университетската болница "Джордж Вашингтон", която е най-близката болница до хотела и Белия дом. Той е с пробит бял дроб и счупена ребрена кост. Загубил е около 3/4 от кръвта си. Скоро Рейгън се възстановил бързо, след като лекарите извършили операция. По-късно бе съобщено, че куршумът е бил на един инч от сърцето му.

Така Рейгън става единственият президент на САЩ, който е бил прострелян и е оцелял след това.

Рейгъномика

Рейгън вярваше, че правителството трябва да е малко, а не голямо. Това означава, че правителството не трябва да се намесва много в живота на хората или да се намесва в дейността на предприятията. Той вярваше в икономиката на предлагането, която по време на неговия мандат беше наричана още Рейгъномика и Вуду икономика (от хората, които не я харесваха). Той намали данъците върху доходите на всички с 25% и съкрати разходите в много държавни служби.

По време на неговия мандат инфлацията спадна от 14% на 4%. Той налага вето върху 78 закона. Икономическият план на Рейгън доведе до лошо състояние на икономиката през 1982 г., но през 1983 г. икономиката се оправи. Скоро икономиката се възстановява. Въпреки това хората, които не харесваха икономическия му план, изтъкнаха увеличаването на държавния дълг от 31% на 50,8% от БВП на страната.

Стачка на ръководителите на полети

През лятото на 1981 г. профсъюзът на федералните ръководители на полети обяви стачка. Те нарушиха федерален закон, който не позволява на правителствените профсъюзи да стачкуват. Рейгън заяви, че ако ръководителите на полети "не се явят на работа в рамките на 48 часа, те са загубили работата си и ще бъдат уволнени". Те не се върнаха и на 5 август Рейгън уволни 11 359 стачкуващи ръководители на полети, които бяха пренебрегнали заповедта му, и използва надзорници и военни ръководители, за да управляват търговския въздушен трафик на страната, докато бъдат наети и обучени нови ръководители.

Отговор на епидемията от СПИН

През 1981 г. администрацията на Рейгън до голяма степен игнорира кризата със СПИН в САЩ. По време на администрацията на Рейгън изследванията на СПИН са недостатъчно финансирани. Лекарите от Центровете за контрол на заболяванията (CDC) са отправяли искания за по-голямо финансиране, но те редовно са били отхвърляни. До края на първите 12 месеца на епидемията в САЩ от СПИН са починали повече от 1000 души.

До 1987 г., когато президентът Рейгън произнася първата си реч за епидемията, 36 058 американци са диагностицирани със СПИН, а 20 849 са починали от него. До края на 1989 г., годината, в която Рейгън напуска поста си, в САЩ 115 786 души са диагностицирани със СПИН, а повече от 70 000 от тях са починали от него.

Посещение на USS Constellation (CV-64)

На 20 август 1981 г. Рейгън е почетен гост на капитан Денис Брукс, командир на USS Constellation (CV-64). Президентът Рейгън пристига на USS Constellation (CV-64) с хеликоптер. Той разговаря с екипажа на кораба, обядва с него и наблюдава тактическо шоу на Военноморските сили на Съединените щати в морето.

След това президентът Рейгън отново включва в списъка някои служители на американските военноморски сили. След това той е представен на специален агент Крейг Гудуин от Военноморската следствена служба (ВМС). Той беше специалният агент, който беше назначен на борда на американския кораб "Констелейшън" (CV-64). По-късно специален агент Гудуин е награден с един от най-високите граждански медали за работата си в разузнаването - Медал за заслуги в гражданската служба.

Империя на злото

Речта на Рейгън "Империята на злото" е произнесена пред Националната асоциация на евангелистите в Орландо, Флорида, на 8 март 1983 г. Това е първата му записана употреба на тази фраза. Говорейки за надпреварата в ядреното въоръжаване, той казва, че Съветският съюз като зъл.

Призовавам ви да се пазите от изкушението на гордостта, от изкушението да се обявите за нещо повече от всичко и да обявите и двете страни за еднакво виновни, да пренебрегнете фактите от историята и агресивните импулси на една империя на злото, да наречете надпреварата във въоръжаването просто гигантско недоразумение и по този начин да се отдалечите от борбата между правилното и погрешното, доброто и злото.

Аудиозаписът и текстът на тази реч са достъпни тук [1].

Гражданска война в Ливан (1983 г.)

През 1983 г. Рейгън изпраща войски в Ливан, за да спре заплахата от ливанската гражданска война. На 23 октомври 1983 г. група американски сили в Бейрут е атакувана. При бомбардировката на казармите в Бейрут са убити 241 американски военнослужещи и ранени над 60 други от атентатор самоубиец с камион. Рейгън изтегля всички морски пехотинци от Ливан.

Полет 007 на Korean Air Lines

През септември 1983 г. полет 007 на Korean Air Lines е свален от Съветския съюз. Загива един политик и много други американци. Рейгън се разгневи на Съветския съюз. Рейгън се обръща към нацията. В резултат на това Рейгън предложи GPS на американската армия да бъде разрешен за гражданска употреба. В обръщението си Рейгън казва,

Тази вечер съм пред вас по повод клането в Корейския авиопревозвач - нападението на Съветския съюз срещу 269 невинни мъже, жени и деца на борда на невъоръжен корейски пътнически самолет. Това престъпление срещу човечеството никога не трябва да бъде забравено, нито тук, нито по света.

Операция "Спешна ярост" (Гренада, 1983 г.)

На 25 октомври 1983 г. Рейгън заповядва на американските сили да нахлуят в Гренада под кодовото име "Операция "Спешна ярост". Рейгън заявява, че в Гренада е налице "регионална заплаха, породена от съветско-кубинско военно струпване в Карибския басейн".

Операция "Спешна ярост" е първата голяма военна операция, проведена от силите на САЩ след войната във Виетнам. Започват няколкодневни боеве, но в резултат на тях САЩ постигат победа. В средата на декември силите на САЩ се изтеглят от Гренада, след като там е създадена нова форма на управление.

Ден на МЛК (1983 г.)

Първоначално Рейгън не подкрепя обявяването на рождения ден на Мартин Лутър Кинг-младши за национален празник поради съображения за разходи. Но на 2 ноември 1983 г. Рейгън подписва законопроект за създаване на федерален празник в чест на Кинг. Законопроектът е приет от Сената със 78 на 22 гласа и от Камарата на представителите с 338 на 90 гласа. Празникът е отбелязан за първи път на 20 януари 1986 г. Отбелязва се през третия понеделник на месец януари.

Кампания за преизбиране през 1984 г.

Рейгън отново е номиниран за президент на Националния конгрес на Републиканската партия през 1984 г. Негов опонент от Демократическата партия е бившият вицепрезидент Уолтър Мондейл от Минесота.

По време на първия президентски дебат мнозина твърдят, че Рейгън е загубил дебата, и се носят слухове за здравословното състояние на Рейгън, които се позовават на объркването му на сцената. Мнозина смятаха, че у Рейгън се наблюдава ранен стадий на болестта на Алцхаймер. По време на втория дебат Рейгън подобри представянето си и когато му зададоха въпроси за възрастта му, той каза:

Няма да превръщам възрастта в тема на тази кампания. Няма да използвам за политически цели младостта и неопитността на моя опонент.

Изказването на Рейгън разсмя цялата публика, включително модераторите и самия Мондейл. Рейгън също така повтори фразата си от дебата през 1980 г.: "Пак се получи".

През 1984 г. Рейгън е преизбран с огромна победа. Рейгън печели 49 от 50-те щата. Той получава повече електорални гласове от всеки друг президент в американската история.

Втори мандат, 1985-1989 г.

Рейгън полага клетва като президент отново на 20 януари 1985 г. в Белия дом, този път поради студеното време. През следващите седмици той променя персонала си, като премества началника на канцеларията на Белия дом Джеймс Бейкър в Министерството на финансите и назначава министъра на финансите Доналд Реган за началник на канцеларията.

Студената война и съветските отношения

Рейгън се сприятелява с министър-председателя на Обединеното кралство Маргарет Тачър. Двамата провеждат срещи, на които обсъждат заплахата от страна на Съветския съюз и начините за прекратяване на Студената война. Рейгън стана първият американски президент, който някога е говорил пред британския парламент.

Във външната политика Рейгън прекратява политиката на разведряване (политика на приятелство със Съветския съюз), като нарежда най-голямото военно укрепване в мирно време в американската история. Правителството на САЩ трябваше да вземе много пари назаем, за да плати за това. Той поръча създаването на много нови оръжия. Скоро САЩ започнаха изследвания на система за противоракетна отбрана, която да унищожава ракети. Тя трябваше да предотврати възникването на ядрена война. Програмата се наричаше Стратегическа отбранителна инициатива. Тя беше наречена "Междузвездни войни".

Той насочва пари към антикомунистически движения по целия свят, които искат да свалят комунистическото си правителство. Нареди множество военни операции, включително нахлуването в Гренада и бомбардировките в Либия.

През 1985 г. Михаил Горбачов става новият лидер на Съветския съюз (който е в лошо състояние и скоро ще се разпадне). Рейгън проведе много разговори с него. Първата им съвместна среща е на срещата на върха в Рейкявик, Исландия. Двамата станаха добри приятели.

Спорове в Битбург

През май 1985 г. Рейгън и канцлерът Хелмут Кол трябва да посетят военното гробище в Битбург, Германия, за да отбележат 40-годишнината от края на Втората световна война. Посещението предизвиква полемика, тъй като в гробището са погребани членове на Вафен-СС, а Рейгън не планира посещение на концентрационен лагер. В резултат на това в програмата на Рейгън е добавено пътуване до концентрационния лагер Берген-Белзен, където той прави няколко забележки за Холокоста и края на войната. Рейгън реагира по повод на противоречията,

Това посещение предизвика много емоции и у американския и германския народ. Някои стари рани се отвориха отново и аз много съжалявам за това, защото това трябва да бъде време за изцеление.

Войната срещу наркотиците

През 1982 г. Рейгън обявява война срещу наркотиците поради опасенията от нарастващия брой на хората, употребяващи крек. Въпреки че Ричард Никсън обявява война на наркотиците през 70-те години на ХХ век, Рейгън използва по-войнствена политика. Първата дама Нанси Рейгън създава своята кампания "Просто кажи не", за да се противопостави на употребата на наркотици от децата.

През 1986 г. Рейгън подписва законопроект за борба с наркотиците, в който се предвиждат 1,7 млрд. долара за финансиране на войната срещу наркотиците. С него се въвеждат задължителни минимални наказания за престъпления, свързани с наркотици. Законопроектът е критикуван за това, че създава расово неравенство и масово лишаване от свобода на афроамериканците.

Бомбардировки в Либия

По време на президентството на Рейгън отношенията между Либия и САЩ са смесени. В началото на април 1986 г. отношенията се изострят, когато в една берлинска дискотека избухва бомба. В резултат на това 63 американски военнослужещи са ранени, а един служител е убит. Късно вечерта на 15 април 1986 г. Съединените щати извършват множество нападения в Либия.

Министър-председателят на Обединеното кралство Маргарет Тачър разрешава на американските военновъздушни сили да използват британските военновъздушни бази, за да извършат нападението, само ако Обединеното кралство подкрепи правото на самозащита на Америка, подкрепено от ООН. Нападението беше извършено, за да се спре "способността на Кадафи да изнася тероризъм", като му се предложат "стимули и причини да промени престъпното си поведение". След началото на атаките президентът се обърна към нацията от Овалния кабинет, като заяви

Когато наши граждани бъдат нападнати или малтретирани където и да било по света по пряка заповед на враждебни режими, ние ще реагираме, докато съм на този пост.

Решението на Рейгън да бомбардира Либия не се хареса на много държави и на Организацията на обединените нации. Организацията на обединените нации заяви, че Рейгън е нарушил "Устава на Организацията на обединените нации и международното право".

Аферата Иран-Контри

Репутацията на Рейгън е силно засегната от политическия скандал "Аферата Иран-Контри". Правителството незаконно продава оръжия на Иран. По-късно то използва печалбата, за да подкрепи никарагуанска терористична група, наречена Contras. Рейгън заяви на американския народ, че не знае нищо за скандала. Рейгън финансира Контрите, за да се бори с комунистическия режим на Даниел Ортега в Никарагуа, но когато това стана твърде скъпо, Конгресът обяви заплащането на Контрите за незаконно. В резултат на това скандалът, който е в центъра на аферата и прикриването ѝ, е използването на незаконни печалби за второ нарушение на закона чрез подкрепа на терористи.

Неговият съветник по националната сигурност на САЩ Джон Пойндекстър беше обвинен в множество престъпления и по-късно подаде оставка. По-късно Рейгън номинира бившия посланик Франк Карлучи за заместник на Пойндекстър. Смяташе се, че неговият министър на отбраната Каспар Уайнбъргър е виновен, но подаде оставка, преди да започне съдебен процес. По-късно Рейгън номинира Карлучи за министър на отбраната до края на мандата си. Оливър Норт, член на Съвета за национална сигурност на САЩ, подава оставка и е обвинен за участието си в аферата. През февруари 1987 г. началникът на канцеларията на Белия дом Доналд Рейгън също подава оставка поради продължаващата вражда между Рейгън и първата дама на Рейгън относно справянето му с аферата.

Скоро той заяви на американския народ, че вината е негова. След като Рейгън каза истината, той стана по-популярен. В извинението си Рейгън казва,

Нека започнем с най-спорната част. Преди няколко месеца казах на американския народ, че не разменям оръжия за заложници. Сърцето ми и най-добрите ми намерения все още ми казват, че това е вярно, но фактите и доказателствата ми казват, че не е така.

В крайна сметка са повдигнати обвинения срещу четиринадесет служители на администрацията и са произнесени единадесет присъди, някои от които са отменени при обжалване. Всички останали обвинени или осъдени бяха помилвани от президента Джордж Буш, който по време на аферата беше вицепрезидент.

Всеобхватен закон за борба с апартейда

През 80-те години апартейдът в Южна Африка става все по-жесток и се превръща в глобален проблем. През септември 1985 г. демократите в Сената се опитват да приемат Закона за борба с апартейда, но не успяват да преодолеят републиканската блокада. Рейгън видя в него акт, който намалява правомощията му да планира външната политика. Той създаде собствен набор от санкции, но демократите видяха, че те са "размити и неефективни".

Законопроектът е внесен отново през 1986 г. и подложен на гласуване въпреки усилията на републиканците да го блокират, за да дадат време на санкциите на Рейгън да подействат. Той е приет от Камарата на представителите, като Рейгън публично се обявява против него. По-късно Сенатът одобрява законопроекта с 84-14 гласа.

На 26 септември 1986 г. Рейгън налага вето на законопроекта, заявявайки, че той ще предизвика "икономическа война". Републиканският сенатор Ричард Лугар оглавява Сената, който отхвърля ветото на Рейгън. Ветото е отхвърлено от Конгреса (от Сената със 78 на 21 гласа, от Камарата на представителите с 313 на 83 гласа) на 2 октомври. Отхвърлянето на ветото е първото вето върху президентско външнополитическо решение през XX век.

В отговор на отхвърлянето на ветото Рейгън заяви:

Смятам, че те не са най-добрият начин на действие; те вредят на хората, на които са предназначени да помогнат. Надявам се тези наказателни санкции да не доведат до повече насилие и репресии. Въпреки това нашата администрация ще приложи закона.

Космическата совалка Challenger

През 1986 г. космическата совалка "Чалънджър" се взривява и всички на борда загиват. Цялата страна беше шокирана. В резултат на трагедията Рейгън отложи речта си за състоянието на съюза през 1986 г. За първи път президент на Съединените щати отлага речта си за състоянието на съюза. След това Рейгън се обръща към нацията. Рейгън казва,

Никога няма да ги забравим, както и последния път, когато ги видяхме тази сутрин, когато се подготвяха за пътуването си, махаха за сбогом и се "измъкнаха от суровите връзки на Земята", за да "докоснат лицето на Бога".

Имиграционна реформа

През ноември 1986 г. Рейгън подписва Закона за реформа и контрол на имиграцията. Той помага на някои имигранти да си намерят работа и да станат законни граждани. През същата година Статуята на свободата току-що е открита отново след реставрация. Рейгън присъства на церемонията по откриването и казва,

Разпоредбите за легализация в този закон ще допринесат значително за подобряване на живота на една група хора, които сега трябва да се крият в сянка, без да имат достъп до много от предимствата на свободното и отворено общество. Много скоро много от тези мъже и жени ще могат да излязат на слънчева светлина и в крайна сметка, ако решат, ще могат да станат американци.

Кандидатури за Върховния съд

По време на предизборната си кампания през 1980 г. Рейгън обещава, че ако бъде избран, ще номинира първата жена за асоцииран съдия във Върховния съд. На 7 юли 1981 г. той номинира Сандра Дей О'Конър на мястото на пенсиониращия се съдия Потър Стюарт. Рейгън казва за О'Конър:

[О'Конър] е наистина човек с всички качества, притежаващ онези уникални качества на търпение, справедливост, интелигентност и отдаденост на общественото благо. Препоръчвам ви я и настоявам Сенатът бързо да я утвърди по двупартиен начин, за да може възможно най-скоро тя да заеме мястото си в Съда и своето място в историята.

О'Конър беше утвърдена от Сената на САЩ с 99:0 гласа.

По време на втория си мандат през 1986 г. Рейгън номинира Уилям Ренкуист за председател на Върховния съд на мястото на Уорън Е. Бъргър. Той назначава Антонин Скалия да заеме празното място, оставено от Ренкуист.

След като през юни 1987 г. асоциираният съдия Люис Ф. Пауъл-младши обявява, че се пенсионира, Рейгън номинира консервативния юрист Робърт Борк за негов заместник през 1987 г. Сенатор Тед Кенеди е категорично против Борк. Кенеди обвини Борк, че не е силен по отношение на щатските, гражданските и женските права. Кенеди заяви, че ако Борк бъде утвърден:

Америка на Робърт Борк е страна, в която жените ще бъдат принуждавани да правят аборти на улицата, чернокожите ще седят в сегрегирани бюфети, полицията ще може да разбива вратите на гражданите по време на среднощни обиски, учениците няма да могат да учат за еволюцията, писателите и художниците ще могат да бъдат цензурирани по прищявка на правителството, а вратите на федералните съдилища ще бъдат затворени за пръстите на милиони граждани, за които съдебната власт е - и често е - единственият защитник на индивидуалните права, които са в основата на нашата демокрация.

Номинацията на Борк е отхвърлена от Сената на САЩ с 58-42 гласа. След това Рейгън номинира Дъглас Х. Гинсбърг, но Гинсбърг оттегли името си от разглеждане, след като стана ясно, че употребява канабис. По-късно Рейгън номинира Антъни Кенеди на мястото на Пауъл-младши и той е утвърден с 97-0 гласа.

Берлинската стена

През 1987 г. Рейгън пътува до Берлин, за да произнесе реч пред Берлинската стена. Там той произнася една от най-великите си речи по време на своето президентство. Позовавайки се на Бранденбургската врата и Берлинската стена, той казва,

Приветстваме промяната и откритостта, защото вярваме, че свободата и сигурността вървят ръка за ръка и че напредъкът на човешката свобода може само да укрепи каузата на световния мир. Има един знак, който Съветският съюз може да направи и който би бил безспорен, и който би допринесъл значително за каузата на свободата и мира. Генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако се стремите към просперитет за Съветския съюз и Източна Европа, ако се стремите към либерализация, елате тук, при тази врата. Г-н Горбачов, отворете тази врата. Г-н Горбачов... Г-н Горбачов, съборете тази стена!

Закон за гражданските свободи от 1988 г.

През януари 1987 г. представителят на САЩ Том Фоли внася в Конгреса Закона за гражданските свободи от 1988 г. като начин за обезщетяване на американците от японски произход, интернирани от САЩ по време на Втората световна война. Законът е приет от Камарата на представителите през септември 1987 г. и е изпратен в Сената, където е приет през април 1988 г.

На 10 август 1988 г. Рейгън подписва Закона за гражданските свободи, с който се отпускат 20 000 щатски долара, а плащанията започват през 1990 г. Общо 82 219 американци от японски произход получават чекове.

Краят на Студената война

По време на президентския си мандат Рейгън вижда промяната в посоката на развитие на съветското ръководство с Михаил Горбачов. Месеци след речта си за Берлинската стена Горбачов обявява плановете си да работи с Рейгън за големи оръжейни споразумения. Рейгън и Горбачов подписват Договора за ядрените сили със среден обсег, който забранява изстрелването на ядрени оръжия между Съединените щати и Съветския съюз.

Когато Рейгън посещава Москва за четвъртата среща на върха през 1988 г., Съветският съюз го възприема като знаменитост. Един журналист попита президента дали все още смята Съветския съюз за империя на злото. "Не - отвърна той, - аз говорех за друго време, за друга епоха". През ноември 1989 г., десет месеца след като Рейгън напуска поста си, Берлинската стена е съборена, Студената война е официално обявена за приключила на срещата на върха в Малта на 3 декември 1989 г., а две години по-късно Съветският съюз се разпада.

Краят на президентството на Рейгън

Рейгън напуска поста си с висок рейтинг на 20 януари 1989 г., когато неговият вицепрезидент Джордж Буш става президент. Рейгън и съпругата му Нанси скоро се завръщат в дома си в Бел Еър, Лос Анджелис, Калифорния. В годините след напускането му на поста времето на Рейгън се разглежда като едно от най-добрите и се сравнява с това на Франклин Д. Рузвелт и Джон Ф. Кенеди.

 
Рейгън се сбогува на борда на Marine One малко след встъпването в длъжност на Джордж Буш, януари 1989 г.  


Рейгънови на панихида за екипажа на Challenger, 1986 г.  


Среща на Рейгън с членове на Конгреса на САЩ относно плановете за нападение срещу Либия след бомбардировките, април 1986 г.  


Рейгън слуша доклада "Тауър" с Джон Тауър и Едмънд Мъски в Белия дом, февруари 1987 г.  


Рейгън с Михаил Горбачов на срещата на върха в Рейкявик, октомври 1986 г.  


Инаугурацията на Рейгън като президент в Белия дом, януари 1985 г.  


Рейгън участва в предизборната си кампания в Ендикот, Ню Йорк  


Рейгън и Джордж Шулц се срещат с министър-председателя на Доминика Юджиния Чарлз в Овалния кабинет по повод събитията в Гренада, ноември 1983 г.  


Рейгън говори пред Националната асоциация на евангелистите, 1983 г.  


Рейгън прави телевизионно обръщение от Овалния кабинет за икономическия си план "Рейгъномика", юли 1981 г.  


Рейгън върви към лимузината си, миг преди да бъде застрелян от Джон Хинкли  


Роналд Рейгън и съпругата му Нанси махат от лимузината по време на инаугурационния парад, 1981 г.  

След президентството, 1989-2004 г.

Публично говорене

След като напуска поста, Рейгън и съпругата му Нанси живеят в Бел Еър, Лос Анджелис. Те посещават и ранчото си Ранчо дел Сиело. През 1992 г. Рейгън произнася реч на Националния конгрес на Републиканската партия, в която дава подкрепата си за кампанията на Буш за преизбиране на президентските избори през 1992 г.

През ноември 1991 г. в Сими Вали, Калифорния, е посветена и отворена за обществеността Президентската библиотека "Роналд Рейгън".

През юни 1989 г. Рейгън е удостоен с почетно рицарско звание и получава Ордена на банята, връчен от кралица Елизабет II. През 1993 г. президентът Джордж Буш му връчва Президентския медал на свободата. Той е първият жив бивш президент, който получава това отличие. Скоро след това президентската фондация "Роналд Рейгън" създава Наградата за свобода "Роналд Рейгън" за хора, които са направили голяма промяна в името на свободата.

През 1990 г. Рейгън пише автобиография, озаглавена "Американски живот".

Дори след като напуска поста си, Рейгън поддържа близки приятелски отношения както с Тачър, така и с Горбачов. Те често го посещаваха в дома му.

През май 1994 г. Рейгън, заедно с бившите президенти Джералд Форд и Джими Картър, пише до Камарата на представителите на САЩ в подкрепа на забраната на "полуавтоматичните нападателни оръжия".

Нападение

На 13 април 1992 г. Рейгън е нападнат от протестиращ срещу ядрената енергетика по време на реч, докато приема награда от Националната асоциация на радио- и телевизионните оператори в Лас Вегас. Протестиращият е Ричард Пол Спрингър. Той разбива високата 2 фута (60 см) 30-килограмова (13,5 кг) кристална статуетка на орел, която радио- и телевизионните оператори са подарили на Рейгън. Парчета стъкло попаднали в Рейгън, но той не бил ранен.

Спрингър е основател на антиядрена група, наречена "100-та маймуна". След ареста му по обвинение в нападение говорител на Сикрет сървис не каза как Спрингър е преминал през агентите. По-късно Спрингър се признава за виновен по федералното обвинение за пречене на Сикрет сървис, но другите обвинения за нападение и бой срещу служители са свалени.

Здравни проблеми

В началото на президентството си Рейгън започва да носи слухов апарат, първо на дясното си ухо, а по-късно и на лявото. През 1985 г. му е отстранен рак на дебелото черво и рак на кожата в Националния военномедицински център "Уолтър Рийд" в Бетезда, Мериленд. През 1987 г. Рейгън се подлага на операция за отстраняване на полип на носа. Също така през същата година Рейгън се подлага на операция заради уголемена простата.

На 7 януари 1989 г. Рейгън е опериран в медицинския център на армията Рийд, за да отстрани контрактура на Дюпюитрен на безименния пръст на лявата си ръка. Операцията продължава повече от три часа. Осем месеца по-късно, през септември, Рейгън се подлага на операция в клиниката "Майо" в Рочестър, Минесота, за да отстрани течност от мозъка си поради нараняване при падане от кон. Операцията продължила малко повече от час.

През 1994 г. Рейгън е диагностициран с болестта на Алцхаймер.

На 5 ноември 1994 г. Рейгън пише публично писмо за болестта на Алцхаймер, в което пише:

Наскоро ми казаха, че съм един от милионите американци, които ще бъдат засегнати от болестта на Алцхаймер... В момента се чувствам добре. Възнамерявам да изживея остатъка от годините, които Бог ми дава на тази земя, като правя нещата, които винаги съм правил... Сега започвам пътуването, което ще ме отведе до залеза на живота ми. Знам, че за Америка винаги ще има светъл изгрев напред. Благодаря ви, приятели. Нека Бог винаги ви благославя.

След като съобщава за болестта си, много хора изпращат писма с подкрепа до дома му в Калифорния. Съществуваше и мнение, основано на незавършени доказателства, че Рейгън е проявил симптоми на умствено влошаване още докато е заемал поста.

През 1995 г. в Чикаго, Илинойс, е открит Изследователският институт "Роналд и Нанси Рейгън". Това е институция, която може да помогне на хора с болестта на Алцхаймер и Паркинсон.

Рейгън пада в дома си в Бел Еър на 13 януари 2001 г. Счупва бедрото си. Счупването е възстановено на следващия ден. 89-годишният Рейгън се върнал у дома по-късно същата седмица, но след това трябвало да провежда трудна физиотерапия вкъщи.

Мемоари на кореспондента на Белия дом

В мемоарите си бившият кореспондент на CBS в Белия дом Лесли Стол си спомня за последната си среща с президента през 1986 г,

Рейгън сякаш не знаеше кой съм аз. ... О, боже, той е гонзо, помислих си. Тази вечер трябва да изляза на поляната и да кажа на сънародниците си, че президентът на Съединените щати е ухилен космически кадет.

Но в края на краищата той възвърна бдителността си. Както тя го описа,

Бях толкова близо до това да съобщя, че Рейгън е старчески.

Последни години

С годините болестта на Алцхаймер бавно унищожава умствените способности на Рейгън. Той успява да разпознае само няколко души, включително съпругата си Нанси. През последните си години той остава активен. Разхождаше се из парковете край дома си и по плажовете, редовно играеше голф и до 1999 г. често ходеше до офиса си в близкия Сенчъри Сити.

На 6 февруари 2001 г. Рейгън навършва 90 години, като става третият бивш президент, навършил тази възраст (другите двама са Джон Адамс и Хърбърт Хувър, а по-късно 90 години навършват Джералд Форд, Джордж Буш и Джими Картър).

Рейгън се появява на публични места не толкова често, колкото болестта се влошава. Семейството му заяви, че той ще живее сам със съпругата си Нанси. През 2001 г. Нанси Рейгън каза пред Лари Кинг от CNN, че много малко посетители са били допускани до съпруга ѝ, защото е смятала, че "Рони би искал хората да го запомнят такъв, какъвто беше". През същата година дъщерята на Рейгън, Морийн Рейгън, умира от меланом на 60-годишна възраст.

USS Ronald Reagan (CVN-76) е завършен през 2001 г. Церемонията се провежда през март 2001 г. Съпругата на Рейгън, Нанси, води церемонията. Тя кръщава кораба. Рейгън не можа да отиде, защото беше много болен.

След диагнозата и смъртта на съпруга си Нанси се застъпва за изследванията на стволовите клетки. Тя настоява пред Конгреса и президента Джордж У. Буш да подкрепят федералното финансиране на изследванията на ембрионални стволови клетки. Президентът Буш се противопостави на тази идея. През 2009 г. тя похвали президента Барак Обама за премахването на ограниченията върху тези изследвания. Г-жа Рейгън вярваше, че това може да доведе до лечение на болестта на Алцхаймер. Нанси почина на 6 март 2016 г. на 94-годишна възраст.

 
Семейство Рейгънови с модел на американския кораб "Роналд Рейгън" с изпълнителния директор Уилям Фрик, май 1996 г.  


Семейство Рейгънови (в средата) на държавното погребение на Ричард Никсън, 1994 г.  


Рейгън с Горбачов в ранчото на Рейгън, Ранчо дел Сиело, 1992 г.  


Бившият президент Роналд Рейгън се връща в Белия дом, за да получи президентския медал на свободата от президента Джордж Буш през 1993 г.  


Роналд и Нанси Рейгън през 1992 г. в Лос Анджелис след напускането на президентския пост.  

Смърт и погребение

На 5 юни 2004 г. Рейгън умира на 93-годишна възраст от пневмония, причинена от болестта на Алцхаймер, в дома си в Бел Еър, Лос Анджелис, Калифорния. Малко след смъртта му Нанси Рейгън публикува изявление, в което се казва: "Моето семейство и аз бихме искали светът да знае, че президентът Роналд Рейгън почина след 10 години болест на Алцхаймер на 93-годишна възраст. Оценяваме молитвите на всички."

На Рейгън е организирано държавно погребение. Държавното погребение на Рейгън е първото в Съединените щати след Линдън Б. Джонсън през 1973 г. То се състоя в Националната катедрала във Вашингтон на 11 юни и беше председателствано от бившия сенатор от щата Мисури Джон Данфорт. На погребението отидоха президентът Джордж Буш и бившите президенти Джералд Форд, Джими Картър, Джордж Буш и Бил Клинтън. Първата дама Лора Буш и бившите първи дами Бети Форд, Розалин Картър и Барбара Буш също отидоха.

Бившата първа дама Лейди Бърд Джонсън не присъства на погребението поради влошено здравословно състояние. Преподобният Били Греъм, който беше първият избор на Рейгън да води погребението, не можа да отиде, защото се възстановяваше от операция. Съдията от Върховния съд Сандра Дей О'Конър също отиде на погребението и произнесе откъс от Библията. Погребението беше водено от близкия приятел на Рейгън и пастор Майкъл Уенинг.

На погребението на Рейгън отидоха и чуждестранни лидери: Михаил Горбачов, министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър, германският канцлер Герхард Шрьодер, италианският министър-председател Силвио Берлускони и временните президенти на Афганистан Хамид Карзай и на Ирак Гази ал-Яуер. Бившият министър-председател на Обединеното кралство Маргарет Тачър, бившият министър-председател на Канада Брайън Мълрони и бившите президенти Джордж Буш и Джордж Буш-младши произнесоха похвални слова.

По-късно същия ден Рейгън е погребан в подземно хранилище в президентската библиотека "Роналд Рейгън". На гроба му е изписано,

В сърцето си знам, че човекът е добър. Че това, което е правилно, накрая винаги ще възтържествува. И че всеки живот има смисъл и стойност.

 
Семейство Рейгън е погребано в гробница в президентската библиотека "Роналд Рейгън".  


Полагане на ковчега на Рейгън в ротондата на Капитолия на САЩ на 9 юни 2004 г.  

Бракове

Рейгън се запознава с Джейн Уайман по време на снимките на филма "Брат Плъх" през 1938 г. Той предлага на Уайман да се омъжи за него в Чикагския театър. Двамата се женят на 20 януари 1940 г. в Глендейл, Калифорния. Имат две деца: Майкъл (осиновен) и Морийн Рейгън. Имат и трето дете, Кристин Рейгън, но то се ражда мъртво. С разрастването на политическата кариера на Рейгън и смъртта на детето им Уаймън подава молба за развод през 1948 г. Разводът е окончателен през 1949 г. Рейгън е първият президент на Съединените щати, който се развежда.

През 1949 г., месеци след развода с Уаймън, Рейгън се запознава с Нанси Дейвис. Дейвис е актриса, която случайно е вписана като комунистка и моли Рейгън да ѝ помогне. След като Рейгън помага на Дейвис, двамата започват да се срещат. Три години по-късно Рейгън моли Дейвис да се омъжи за него в Бевърли Хилс, Калифорния. Двамата сключват брак на 4 март 1952 г. в Холивуд, Калифорния. Заедно имат две деца: Рон и Пати Рейгън. Нанси и Рейгън са женени в продължение на 54 години до смъртта на Рейгън през 2004 г.

Уаймън умира от естествена смърт на 10 септември 2010 г. Тя е на 90 години. Нанси надживява съпруга си с единадесет години. Тя умира на 6 март 2016 г. от сърдечна недостатъчност. Тя е на 94 години.

 
Роналд и Нанси Рейгън в Калифорния през 1964 г.  

Отличия

През 2000 г. Роналд и Нанси Рейгън получават златен медал на Конгреса като "признание за тяхната служба на нацията".

През август 2004 г. по време на Националната конвенция на Републиканската партия през 2004 г. синът му Майкъл Рейгън отдава почит на Рейгън.

През юни 2007 г. Рейгън получава от полския президент Лех Качински Ордена на Белия орел за работата на Рейгън за прекратяване на комунизма в Полша. Нанси Рейгън пътува до Варшава, за да приеме наградата за съпруга си.

На 3 юни 2009 г. в ротондата на Капитолия на САЩ е поставена статуя на Рейгън. Статуята представлява щата Калифорния в Националната колекция на статуите. След смъртта на Рейгън и двете основни американски политически партии се споразумяват да поставят статуя на Рейгън вместо тази на Томас Стар Кинг.

Също така през юни 2009 г. президентът Обама подписа Закона за Комисията по повод 100-годишнината на Роналд Рейгън. С него се създава комисия, която да планира дейности за отбелязване на предстоящата стогодишнина от рождението на 100-годишния Рейгън.

На 4 юли 2011 г. в Лондон е представена статуя на Рейгън. Тя се намира пред американското посолство на площад Гросвенър. На церемонията е трябвало да присъства съпругата на Рейгън Нанси, но тя не присъства. Бившият държавен секретар Кондолиза Райс зае нейното място и прочете изявление от нея. Британският министър-председател по време на президентството на Рейгън, баронеса Тачър, също не можа да присъства поради влошено здравословно състояние.

През ноември 2011 г. във Варшава, Полша, е представена статуя на Рейгън. Там беше и президентът на Полша Лех Валенса.

През 2011 г. Рейгън е включен в Националната радиозала на славата.

От 2011 г. насам 6 февруари е известен като Ден на Роналд Рейгън в 21 щата на САЩ в чест на неговия рожден ден.

През 2016 г. Роналд и Нанси Рейгън бяха почетени в програмата за президентски монети от 1 долар през август 2016 г. Той е последният президент, почетен в програмата.

През август 2017 г. министърът на труда Александър Акоста почете Рейгън в Залата на честта на труда като издание на паметника за 2017 г.

 
Монетата на Рейгън за 1 щатски долар  


Статуя на Рейгън в Националната колекция на Статуите  

Културен портрет

В криминалния трилър от 1991 г. "Point Break" лидерът (Патрик Суейзи) на бандата "Бивши президенти", която носи маски на бивши президенти по време на банкови обири, носи маска на лицето на Рейгън.

В психологическия филм на ужасите "Американски психар" от 2000 г. Рейгън е обсъждан в края на филма дали е психопат, или невинен старец във връзка с аферата "Иран-контри".

През 2001 г. Ричард Кренна играе Рейгън в телевизионния филм на Оливър Стоун "Денят, в който беше застрелян Рейгън". През 2007 г. е публикувана редактирана версия на дневника му, озаглавена "Дневниците на Рейгън". Тя става бестселър на "Ню Йорк Таймс".

Актьорът Ханк Азария озвучава Рейгън три пъти (1993, 1994 и 2012 г.) в "Семейство Симпсън". Хари Шиърър казва, че героят от "Семейство Симпсън" г-н Бърнс е вдъхновен от Рейгън. Сет Макфарлън озвучава Рейгън в "Американски татко!" и в "Семейният тип" за специални епизоди.

В историята на предаването Saturday Night Live Рейгън е игран от Фил Хартман, Ранди Куейд и Робин Уилямс. В краткия комедиен видеоклип от 2010 г. Presidential Reunion актьорът Джим Кери играе духа на Рейгън, който се опитва да говори на Барак Обама за банковите компании и медиите.

През 2014 г. Рейгън е изигран от британския актьор Алън Рикман във филма на Лий Даниелс "Слугата".

През 2015 г. Бил О'Райли публикува "Убийството на Рейгън", петата книга от поредицата "Убийства". Тя обхваща опита за убийство на Рейгън през март 1981 г. Година по-късно Националното географско дружество обявява, че прави телевизионен филм по книгата. Премиерата на филма "Убийството на Рейгън" е излъчена по National Geographic на 16 октомври 2016 г., като в ролята на Рейгън влиза актьорът Тим Матисън. В края на 2015 г. актьорът Брус Кембъл играе Рейгън във втория сезон на криминалния сериал на Fox "Фарго".

През март 2018 г. беше потвърдено, че актьорът Денис Куейд ще играе Рейгън в предстоящ филм, озаглавен "Рейгън", който ще се основава на живота на Рейгън. Дейвид Хенри ще играе по-младия Рейгън във филма.

През октомври 2018 г. библиотеката на Рейгън публично представи три холографски снимки на Рейгън: една, на която Рейгън е в Овалния кабинет, една, на която е във влак по време на кампанията си през 1984 г., и една в неговото Ранчо дел Сиело.

Стари кадри на Рейгън и неговият образ са използвани за видеоиграта от първо лице Call of Duty: Black Ops Cold War през 2020 г.

 
Покойният британски актьор Алън Рикман играе Рейгън във филма The Butler (2014)  

Наследство

Според общественото мнение Рейгън е един от най-популярните американски президенти. Наследството му предизвиква силно възхищение сред много консерватори и републиканци. Тези, които се възхищават на Рейгън, понякога се наричат коалиционери на Рейгън. Рейгън беше оптимист и се шегуваше по време на речите си. Рейгън е известен като "тефлоновия президент", защото всички критики или скандали срещу него никога не се залепват и не засягат популярността му.

Според USA Today "Рейгън преобрази американското президентство по начин, по който само малцина са успели." Ролята му в Студената война направи образа му по-популярен като различен вид лидер, тъй като и Рейгън, и Горбачов искаха да сложат край на ядреното напрежение и войната.

Рейгън се нарежда на трето място сред президентите след Втората световна война в проучване на Rasmussen Reports от 2007 г., на пето място в проучване на ABC от 2000 г., на девето място в друго проучване на Rasmussen от 2007 г. и на осмо място в проучване на британския вестник The Times от края на 2008 г. През 2011 г. британски историци публикуват проучване за оценка на американските президенти. Според тази анкета, проведена от британски експерти по американска история и политика, Рейгън е осмият най-велик американски президент.

Рейгън е най-възрастният президент до този момент, което го прави вторият най-възрастен човек, избран за президент на САЩ, след Джо Байдън, който беше избран през 2020 г. на 77-годишна възраст. Рейгън беше подкрепен и от млади избиратели, които в резултат на това започнаха да подкрепят Републиканската партия.

На Рейгън се възхищават дори хора от противоположната партия - Демократическата. Демократите, които подкрепят Рейгън, се наричат демократи на Рейгън. Неговото президентство понякога се нарича ерата на Рейгън заради промените, които настъпват по времето, когато Рейгън е президент. В родния му щат Калифорния Рейгън е смятан за герой. Рейгън е известен с остроумния си чар и топлия си оптимизъм.

Наследството от неговата икономическа политика все още е разделено между хората, които смятат, че правителството трябва да бъде по-малко, и тези, които вярват, че то трябва да играе по-активна роля в регулирането на икономиката. Макар че някои от външнополитическите му действия бяха противоречиви, мнозина благодарят на Рейгън за мирното прекратяване на Студената война.

 
Рейгън в Минеаполис, Минесота, 1982 г.  

Свързани страници

• Списък на нещата, кръстени на Роналд Рейгън
• Направете Америка отново велика
• Ерата на Рейгън
• Рейгъномика
• Единадесетата заповед
• USS Ronald Reagan (CVN-76)
• Какво би направил Рейгън?
• Убийството на Рейгън
• Домът на Роналд Рейгън
• Роналд Рейгън се изказва срещу социализираната медицина

 
Герб на Рейгън  

Още четене

• Holden, Kenneth. Създаване на велик комуникатор: Роналд Рейгън от актьор до губернатор (2013)
• Pemberton, William E. (1998). Излизане с чест: Роналд Рейгън: Животът и президентството на Роналд Рейгън. ISBN 0-7656-0096-X.
• Пътнам, Джаксън К. "Губернатор Рейгън: Преоценка." California History (2006): 24-45. в JSTOR
• Рейгън, Нанси (2002 г.). Обичам те, Рони: Писмата на Роналд Рейгън до Нанси Рейгън (I Love You, Ronnie: The Letters of Ronald Reagan to Nancy Reagan). Ню Йорк: Рандъм Хаус. ISBN 0-375-76051-2.

Книги от Рейгън

• Рейгън, Роналд (2003 г.). Kiron K. Skinner; Annelise Anderson; Martin Anderson (eds.). Reagan: Рейгън: Живот в писма. Ню Йорк: Simon & Schuster. ISBN 0-7432-1967-8.
• Рейгън, Роналд (2003 г.). Един американски живот. Ню Йорк: Роналд Рейгън...: Free Press, A Division of Simon & Schuster. ISBN 0-7434-0025-9.