Апартейд в Южна Африка: история, закони и краят (Нелсън Мандела, 1948–1994)

Хронология и анализ на апартейда в Южна Африка (1948–1994): закони, репресии, ролята на Нелсън Мандела и пътят към края на расовата сегрегация.

Апартейдът е расистка политическа и социална система в Южна Африка, наложена и укрепена от правителството на бялото малцинство след Втората световна война. Системата официално се прилага от 1948 г. до началото на 90-те години на ХХ век и принуждава хората да бъдат третирани различно според цвета на кожата и произхода им. Думата апартейд означава "дистанциране" на езика африканс. Расовата сегрегация и дискриминацията имат по-дълга история в региона, но след 1948 г. те са систематизирани чрез набор от закони и административни мерки.

Произход и цели

Апартейдът цели да запази политическата и икономическата власт в ръцете на бялото население, като контролира движението, жилищното устройство, образованието, правата на труд и достъпа до обществени услуги за чернокожите, цветнокожите и азиатските общности. На изборите през 1948 г. Националната партия идва на власт и въвежда строги расови закони. Официалната политика включва и идеята за отделяне на "домини" или "бантустани" (homelands), където мнозинството от чернокожите би трябвало да получи формална автономия — на практика това води до политическа изолация и лишаване от граждански права в рамките на самата Южна Африка.

Основни закони и мерки

Някои от ключовите закони и институционални мерки, чрез които апартейдът е налаган, са:

• Population Registration Act (1950) — задължителна регистрация на всички граждани по расови категории (бели, чернокожи/африканци, цветнокожи, индийци/азиати), което става основа за всички следващи ограничения.
• Group Areas Act (1950) — определя различни жилищни и търговски зони за отделните раси и предизвиква масови принудителни премествания (примерно Sophiatown, District Six).
• Bantu Authorities Act (1951) и създаването на т.нар. "бантустани" (homelands), където част от чернокожото население е "гражданско" само в тези структури, но лишено от права в останалата част от страната.
• Bantu Education Act (1953) — въвежда расово сегрегирано образование с цел да подготви чернокожите за нискоквалифицирана трудова роля; качеството на обучението е значително по-ниско.
• Separate Amenities Act (1953) — разрешава отделянето на обществени съоръжения по расов признак, включително транспорт, плажове, болници и други.
• Закони за контрол на движение и работа („pass laws“), които ограничават свободата на придвижване и изискват документи за влизане в градовете и за работа.

Практика и икономическо въздействие

Режимът поддържа икономика, в която чернокожото население рядко има достъп до добре платена заетост и земя. Големи земи и добивни сектори остават под контрол на белите, а насилствените премествания и ограничения върху образованието и свободата на труд засилват неравенствата. Дългосрочните последици включват бедност, ограничен достъп до здравеопазване и жилища за милиони хора и дълбоки социални разделения.

Съпротивление и репресии

Апартейдът среща масово вътрешно съпротивление и организирани политически движения. Основните организации, борещи се срещу системата, включват Африканския национален конгрес (ANC), Африканския национален конгресен комитет и други групи като PAC. В отговор на насилствените действия от страна на държавата някои групи прибягват и до въоръжена борба — например военната крила на ANC, Umkhonto we Sizwe (Междувременно за бой). Кървави и символични събития като стрелбата в Шарпевил (Sharpeville) през 1960 г. и бунтовете в Совето през 1976 г. привличат международно внимание и засилват вътрешната мобилизация.

Държавата отговаря с арести, забрани на политически партии, извънредни закони, цензура и тежки присъди. Най-известният политически затворник е Нелсън Мандела, осъден по делото от Ривония (Rivonia Trial) и прекарал по-голямата част от 27-те си години в затвора (1964–1990) на остров Робен и други затвори.

Международен натиск и санкции

От 60-те години нататък международната общност постепенно засилва натиска чрез икономически санкции, културно-спортни бойкоти и дипломатическа изолация. Санкциите и бойкотите, комбинирани с вътрешната съпротива и икономическите трудности, допринасят за отслабването на режима през 80-те и началото на 90-те години.

Краят на апартейда

Преговорите между правителството и опозиционните сили започват в края на 80-те и особено след встъпването в длъжност на Фредерик Вилем де Клерк като президент. През февруари 1990 г. Де Клерк обявява отменяне на забраните срещу ANC и други организации и освобождава Нелсън Мандела от затвора. В продължение на няколко години се водят сложни преговори, които водят до създаване на преходен правов ред и първите многорасови избори през април 1994 г. На тези избори Нелсън Мандела е избран за президент и става първият чернокож държавен глава на републиката. За усилията им в процеса на мирен преход и преговори и двамата — Мандела и Де Клерк — са удостоени с Нобелова награда за мир.

След прехода е приета нова конституция, която отменя законите на апартейда и утвърждава равни права за всички граждани (финалната конституция на Южна Африка е приета през 1996 г.). За да се разгледат престъпленията и човешките права от епохата на апартейда, е създадена Комисията за истина и помирение (Truth and Reconciliation Commission), председателствана от архиепископ Дезмънд Туту, която работи с цел документиране, признание и възстановяване.

Наследство и значение

Апартейдът оставя дълбоки социални, икономически и психологически последици в Южна Африка: неравенства в доходите, сегрегация в жилищата и образованието и продължаващи опити за преодоляване на историческата несправедливост чрез политики за действие, повторно разпределение и развитие. Днес терминът "апартейд" често се използва и в международен контекст за описание на системи или практики на институционализирана дискриминация и разделение.

Апартейдът е сложен и болезнен период от историята на Южна Африка — пример за това как държавно санкционираната дискриминация може да промени хиляди животи и да предизвика дългосрочни последици, които обществото продължава да преодолява и днес.

Как работи апартейдът в Южна Африка

По време на апартейда хората са разделени на четири расови групи и са разделени със закон. Системата се използваше, за да се отнемат много основни права на хората, които не са бели, главно на чернокожите, които живееха в Южна Африка. Законът позволяваше на белите хора да бъдат в определени райони. Чернокожите хора трябваше да носят специални пропуски или да имат разрешение да пътуват извън определената им област или да работят в определени области, запазени за бели. Правителството разделяше смесените общности и принудително изселваше много чернокожи от земите им (от 1960 до 1983 г. се прилагаше политиката на бантустан, за да бъдат принудително изселени южноафриканските чернокожи от районите, предназначени за "белите"). Приети са и много други закони, например: междурасовите бракове са забранени; чернокожите не могат да притежават земя в бели райони или да гласуват.

Организацията на обединените нации не е съгласна с политиката на апартейд на южноафриканското правителство. В Южна Африка се провеждат протести, като тези в Шарпевил през 1960 г. и в Соуето през 1976 г. След клането в Шарпевил ООН се опитва да отстрани Южна Африка през 1974 г. Франция, Съединените щати и Обединеното кралство попречиха това да се случи. Въстанията в Соуето започват, защото африканците са принудени да изучават някои предмети в училище на африканс. Много чернокожи не харесваха африкаанс, защото това беше езикът на правителството на апартейда и езикът на техните потисници.

 
Знак от Южна Африка по време на апартейда. Този знак означава, че само бели хора могат да влизат в тази зона.  

Прекратяване на апартейда

През 1989 г. Ф. В. де Клерк става президент на Южна Африка. Той иска да реформира системата. В речта си през 1990 г. де Клерк заявява, че забраната на Африканския национален конгрес е отменена. Той също така постановява, че Нелсън Мандела ще бъде освободен от затвора.

През 1991 г. ООН създава Националното мирно споразумение. Целта на мирното споразумение е "да се сложи край на политическото насилие" в Южна Африка. То е договорено от 27 организации и правителства. След това е създадена Конвенция за демократична Южна Африка (CODESA). CODESA работи за намиране на решение на насилието.

Първите многорасови избори, на които могат да гласуват всички раси, се провеждат на 27 април 1994 г. За президент е избран Нелсън Мандела, а за заместници - Де Клерк и Табо Мбеки. Тази дата се смята за край на апартейда. Създадена е Комисията за истина и помирение, която помага на жертвите да говорят и да търсят справедливост. През 90-те години на ХХ век тя е председателствана от Дезмънд Туту.

Макар че след дългогодишна кампания чернокожите южноафриканци получиха равни права по закон, все още съществува огромно икономическо неравенство между чернокожите и белите. През 2012 г. Южна Африка проведе първото си преброяване от повече от десет години. При него се установи, че средното чернокожо семейство печели една шеста (около 17 %) от това на средното бяло семейство. "Тези цифри ни казват, че на дъното на стълбичката е чернокожото мнозинство, което продължава да се сблъсква с дълбока бедност, безработица и неравенство", заяви президентът Джейкъб Зума при публикуването на резултатите. Нелсън Мандела прекара по-голямата част от живота си в борба срещу законите на апартейда и без неговата активност много от промените никога нямаше да се случат.

 
Надпис на плажа: Този плаж е запазен само за бели хора.  

Въпроси и отговори

В: Какво означава думата "апартейд"?

В: Кога съществува апартейд в Южна Африка?

В: Как се е налагала сегрегацията по време на апартейда?

В: Кой е отговорен за прекратяването на апартейда в Южна Африка?

Въпрос: Кой стана президент на Южна Африка след провеждането на многорасови избори през април 1994 г.?

Въпрос: На колко години е Нелсън Мандела, когато става президент на Южна Африка?

Въпрос: Каква награда получиха Фредерик Вилем де Клерк и Нелсън Мандела за усилията си да сложат край на апартейда?

Търсене по буква