Конвенция ООН за премахване на расовата дискриминация - дефиниция и разпоредби
Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация е международен договор — споразумение между държави — целящ да изкорени расизма и расовата сегрегация, който е част от международното право в областта на правата на човека. Организацията на обединените нации приема конвенцията на 21 декември 1965 г. в отговор на политиката на апартейд на Южна Африка по онова време. Тя влиза в сила на 4 януари 1969 г. Към април 2019 г. множество държави са се присъединили и са приели задълженията на Конвенцията, а широка международна подкрепа за нейните принципи е изразена от почти всички държави членки на ООН.
Какво урежда Конвенцията
Конвенцията дава ясно определение на расовата дискриминация, за да гарантира общо разбиране и единни мерки от държавите-страни. В чл. 1 се посочва, че расова дискриминация е всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание, основано на раса, цвят на кожата, произход, национална или етническа принадлежност, което има за цел или резултат да унищожи или да накърни признаването, ползването или упражняването на равни начала на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната или всяка друга област на обществения живот.
Основни задължения на държавите
- Обща ангажираност: държавите-страни се задължават да предприемат всички подходящи мерки — законодателни, административни и други — за премахване на расовата дискриминация във всички форми.
- Равни права: Конвенцията гарантира равни права в широк спектър от области — политически, граждански, икономически, социални и културни — и задължава държавите да премахнат пречките за упражняването им.
- Правни средства за защита: държавите трябва да осигурят ефективни средства за правна защита и да гарантират, че пострадалите от расова дискриминация могат да търсят възмездие и възстановяване.
- Профилактика и образование: Конвенцията насърчава мерки за образование и възпитание, които да предотвратяват предразсъдъци и да насърчават толерантността и междукултурното разбирателство.
Забрана на пропаганда и организации, насаждащи омраза
Член 4 забранява всяко насърчаване на расова ненавист, включително реч на омразата и организирана дейност, целяща дискриминация. Държавите, които приемат Конвенцията, са длъжни да криминализират:
- пропаганда и действия, които подбуждат расова омраза;
- участие в организации, които практикуват или насърчават расова дискриминация;
- действия и изявления, които целят подбиване на равенството и сигурността на лица по расов признак.
Тези разпоредби имат за цел не само да санкционират, но и да предотвратяват формирането на екстремистки структури и на стигматизация въз основа на расови или етнически признаци.
Механизми за наблюдение и защита
За прилагането и наблюдението на Конвенцията функционира специален експертен орган към ООН — Комитетът за премахване на расовата дискриминация (CERD). Държавите-страни представят периодични доклади за мерките, които са предприели, а Комитетът ги преглежда и издава заключителни бележки и препоръки.
Освен това чл. 14 дава възможност на лица и групи от държави, които са претърпели дискриминация по расов признак, да подадат жалба пред Комитета (при условие, че съответната държава е признала компетентността на Комитета за разглеждане на такива жалби). Този механизъм позволява индивидуални и колективни сигнали да доведат до международно внимание и често влияе върху промени в националното законодателство и практика.
Практическо значение и въздействие
Конвенцията е рамка, която стимулира държавите да приемат конкретни закони и политики за борба с расовата дискриминация — от криминализиране на расистки прояви до въвеждане на антидискриминационни закони и политики за интеграция. Комитетът предоставя и издава Общи препоръки (general recommendations), които тълкуват задълженията по Конвенцията и служат като насоки при изготвянето на вътрешни мерки.
На практика, жалбите и докладите пред Комитета са допринесли за промени в съдебната практика, за отмяна на дискриминационни разпоредби и за приемането на по-широки мерки за защита на уязвими групи.
Заключение
Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация остава ключов международен инструмент в борбата срещу расизма и сегрегацията. Тя комбинира правни задължения, механизми за мониторинг и възможности за индивидуална защита, като насърчава държавите да изграждат политики и закони, които гарантират равенство и достойнство за всички.
Комитет за премахване на расовата дискриминация
Комитетът за премахване на расовата дискриминация е орган от експерти по правата на човека, които следят за прилагането на Конвенцията. В него членуват осемнадесет независими експерти по правата на човека. Те се избират за четиригодишен мандат, като половината от членовете се избират на всеки две години. Държавите, които са се присъединили към договора, избират членовете с тайно гласуване. Всяка нация има право да номинира човек от своята нация, който да се кандидатира за избор в Комитета.
Държавите, които са се присъединили към договора, трябва да представят редовни доклади на Комитета, в които да посочват законодателните [правните], съдебните [съдебните], политическите и други мерки, които са предприели, за да приложат Конвенцията. Първият доклад трябва да бъде представен в рамките на една година след използването на Конвенцията в дадена държава; след това докладите се представят на всеки две години или по искане на Комитета. Комитетът внимателно прочита всеки доклад и обсъжда своите опасения и препоръки към държавата под формата на "заключителни наблюдения".
Комитетът обикновено заседава през март и август в Женева.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация?
О: Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация е международен договор, който работи за предотвратяване на расизма и расовата сегрегация. Той е приет от Организацията на обединените нации през 1965 г. в отговор на тогавашната политика на апартейд в Южна Африка.
Въпрос: Колко държави са се съгласили да следват тази конвенция?
О: Към април 2019 г. 88 държави са се съгласили да следват правилата на тази конвенция, а 190 държави са съгласни по принцип.
В: Какво се казва в член 1 за расовата дискриминация?
О: В член 1 расовата дискриминация се определя като всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание, основано на раса, цвят на кожата, произход, национална или етническа принадлежност, което има за цел или резултат да унищожи или да накърни признаването, ползването или упражняването на равни начала на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната или всяка друга област на обществения живот.
В: Какво забранява член 4?
О: Член 4 забранява насърчаването на всякакъв вид расизъм, включително реч на омразата и дискриминация. Ако дадена държава се съгласи с тази конвенция, тя трябва да обяви за незаконни речта на омразата и участието в групи, които я насаждат.
В: Как могат да се разглеждат жалби от комисия?
О: Член 14 дава право на хора от всяка държава, които са пострадали от дискриминация поради своята раса, да подадат жалба до комитет в Организацията на обединените нации. Тези жалби могат да повлияят на законодателството в страните, които подават жалби.
В: Кога влиза в сила тази конвенция?
О: Тази конвенция влезе в сила на 4 януари 1969 г.
