Международно право за човешките права: определение, източници и принципи

Открийте ясно определение, ключови източници и основни принципи на международното право за човешките права — защита, достойнство и върховенство на закона.

Автор: Leandro Alegsa

10-12-2025 12:39

Международното право в областта на правата на човека е съвкупност от международните закони в областта на правата на човека. Международното право в областта на правата на човека се основава на Всеобщата декларация за правата на човека и Устава на Организацията на обединените нации, които провъзгласяват човешкото достойнство и правата на всички хора на земята. Неговата основна философия и цел са да се предотврати войната и да се запази световният мир на земята с идеята за върховенство на закона.

Определение

Международното право за човешките права представлява набор от задължителни и неформални норми, договори, принципи и практики, които целят да гарантират основните свободи и достойнството на всеки човек, независимо от гражданство, пол, раса, религия или социален статус. То урежда правата на индивидите и задълженията на държавите към техните граждани и чужденци, като съчетава универсални стандарти с механизми за наблюдение и защита.

Основни източници

Международни договори — двустранни и многостранни споразумения (напр. Международен пакт за гражданските и политическите права, Международен пакт за икономическите, социалните и културните права, Конвенция срещу изтезания). Те са пряк и основен източник на права и задължения.
Обичайно международно право — практики и убеждения на държавите, които са приети като задължителни (напр. забрана на робството и геноцида).
Общи принципи на правото — принципи, признати от цивилизованите правни системи (напр. принципът за правна сигурност, принципът "nullum crimen sine lege").
Юридическа практика и доктрина — съдебни решения (международни и национални) и научни трудове, които подпомагат тълкуването и развитието на правото.
Неформални източници — декларации, резолюции и препоръки (напр. Всеобщата декларация за правата на човека), които, макар и не винаги юридически обвързващи, имат значително влияние върху развитието на стандартите.
Висши норми (jus cogens) — основополагащи норми, от които не може да се отклонява (напр. забрана на агресията, геноцид, изтезания, робство).

Основни принципи

Универсалност — правата принадлежат на всички хора по рождение.
Неделимост и взаимозависимост — гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права са взаимосвързани и равнозначни по важност.
Равенство и недопускане на дискриминация — забрана на дискриминация по какъвто и да е признак.
Отговорност и отчетност — държавите и други актьори носят отговорност за нарушаване и трябва да осигурят ефективни средства за защита и възстановяване.
Обязаностите на държавите — три основни вида: да уважават (non-interference), да защитават (prevent violations by third parties) и да осигуряват/реализират (take positive measures) правата.
Принципът на върховенството на закона — независими съдилища и механизми за правосъдие са ключови за прилагането на правата.

Механизми за прилагане и надзор

ООН и системата на договорните органи — комитети и органи, създадени от международни договори (напр. Human Rights Committee, Committee on Economic, Social and Cultural Rights, Committee Against Torture, CEDAW, CRC), които разглеждат доклади на държавите, наблюдават изпълнението и приемат заключения и препоръки.
Специални процедури и докладчици — специални независими експерти на Съвета за правата на човека, които изследват конкретни теми или ситуации и изготвят доклади.
Универсален периодичен преглед (Universal Periodic Review) — механизъм за редовна оценка на човешките права във всички държави-членки на ООН.
Регионални правни системи — Европейският съд по правата на човека, Межамериканският съд и Африканската комисия/съд за правата на човека предоставят правна защита и решават индивидуални и междудържавни жалби.
Национални механизми — внос на международни норми в националното право, национални съдилища, омбудсмани, независими институции и неправителствени организации, които наблюдават и съдействат при изпълнение.
Международна наказателна отговорност — за най-тежките нарушения (геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления) чрез международни и смесени трибунали и Международния наказателен съд (МНС).

Практически права и задължения (примери)

Забрана на изтезания и нечовешко отношение;
Право на живот и защита срещу произволни лишавания от свобода;
Право на справедлив процес и независим съд;
Свобода на словото, събранията и вероизповеданието;
Икономически, социални и културни права — здравеопазване, образование, труд и социална сигурност;
Специални защити за уязвими групи — жени, деца, бежанци, лица с увреждания и др.

Предизвикателства и ограничения

Недостатъчна политическа воля и прилагане на международните стандарти на национално ниво.
Конфликти между международни задължения и вътрешно законодателство/политика.
Ограничени механизми за принудително изпълнение — мнозина критикуват международните органи за липса на ефективни санкции.
Политизация на международните механизми и неравномерно прилагане в различни региони.

Заключение

Международното право за човешките права създава рамка за защита на достойнството и свободите на индивидите в глобален мащаб. Въпреки реални затруднения при прилагането, то предоставя стандарти, процедури и институции, които позволяват наблюдение, правна защита и международна отговорност. Ефективната реализация зависи както от международните органи, така и от волята на държавите, силни национални институции, гражданско общество и правосъдна система, която превръща международните задължения в конкретни права и средства за защита на лицата.

Закон за правата на човека, изготвен от Организацията на обединените нации

През 1948 г. Организацията на обединените нации приема Всеобща декларация за правата на човека, за да утвърди всички права на човека. През 1966 г. ООН прие Международен пакт за икономически, социални и културни права и Международен пакт за граждански и политически права за гражданските права, за да ги утвърди в международното право. Тези договори трябва да гарантират по-подробно съдържанието на правата на човека и често се наричат "Международен закон за правата на човека" заедно с Всеобщата декларация за правата на човека.

Освен това Организацията на обединените нации е приела договори за правата на човека, за да ги укрепи или предостави, както следва:

Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид срещу геноцида (приета през 1948 г.)
Конвенция за статута на бежанците за бежанците (приета през 1951 г.)
Конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация срещу расизма (приета през 1965 г.)
Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените за правата на жените (приета през 1979 г.)
Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание срещу изтезанията (приета през 1984 г.)
Конвенция за правата на детето за правата на децата (приета през 1989 г.)
Конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства за правата на работниците мигранти (приета през 1990 г.)
Конвенция за правата на хората с увреждания за правата на хората с увреждания (приета през 2006 г.)

Освен това Организацията на обединените нации назначи Върховен комисар на ООН по правата на човека в съответствие с Виенската декларация и Принципите от Джокякарта за правата на ЛГБТ, приети от Международната комисия на юристите и одобрени от Съвета на ООН по правата на човека през 2006 г.

Закон за правата на човека, изготвен от други международни организации

През 1951 г. Съветът на Европа прие Европейската конвенция за правата на човека, за да гарантира правата на човека в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека. Европейският съд по правата на човека е създаден по силата на тази конвенция, за да реализира правата на човека в страните членки на Съвета на Европа с юридическа сила.

Освен това Организацията на американските държави прие Американската конвенция за правата на човека през 1969 г., а Африканският съюз - Африканската харта за правата на човека и народите през 1981 г. Тези организации също така разполагат със собствени съдилища по правата на човека, за да гарантират правата на човека, утвърдени в Конвенцията или Хартата.

Свързани страници

Всеобща декларация за правата на човека
Съвет на Европа
Организация на американските държави
Африкански съюз

Право
Основни предмети	Административно право Гражданско право Конституционно право Договор Наказателно право Документ Капитал Доказателства Международно право Правото на задълженията Процедура Граждански Криминални Право на собственост Публично право Реституция Нормативно право Деликт
Други теми	Земеделско право Авиационно право Закон за амнистията Банково право Банкрут Търговско право Право на конкуренцията Конфликт на закони Строително право Защита на потребителите Корпоративно право Киберправо Изборно право Енергийно право Право в областта на развлеченията Право на околната среда Семейно право Финансово право Финансово регулиране Закон за здравето История на юридическата професия История на американската юридическа професия Имиграционно право Интелектуална собственост Международно наказателно право Международни права на човека Международни закони за робството Jurimetrics Труд Право на войната Правна археология Правна фикция Морско право Медийно право Военно право Пробация Имоти Завещание и завещание Отговорност за продукта Международно публично право Космическо право Спортно право Данъчно право Транспортно право Правото на доверието Неприлаган закон Жените в правото
Източници на правото	Харта Код Конституция Потребителски Божествено право Божествен закон Права на човека Естествено право Естествени и законни права Съдебна практика Прецедент
Създаване на законодателство	Мярка за гласуване Кодификация Декрет Едикт Изпълнителна заповед Прокламация Законодателство Делегирано законодателство Общ изпълнителен декрет Регламент Създаване на правила Обнародване Отмяна на Договор Конкордат Нормативно право Статут Акт на парламента Закон на Конгреса (САЩ)
Правни системи	Гражданско право Общо право Китайско право Правен плурализъм Религиозно право Канонично право Хиндуистки закон Закон на Джаин Еврейски закон Шариат Римско право Социалистическо право Нормативно право Xeer Yassa
Правна теория	Теория на договорите Критични правни изследвания Сравнително право Феминистки Основна теория на каноничното право Право и икономика Правен формализъм История Международна правна теория Принцип на законност Върховенство на закона Социология
Юриспруденция	Произнасяне на решения Правораздаване Наказателно правосъдие Военен съд Разрешаване на спорове Фикх Съдебно дело/съдебен спор Правно становище Правно средство за защита Съдия Мирен съдия Магистрат Съдебно решение Съдебен контрол Юрисдикция Жури Правосъдие Практикуване на право Адвокат Barrister Съветник Адвокат Правно представителство Прокурор Адвокат Въпрос по същество Правен въпрос Изпитване Съдебно застъпничество Триер на фактите Присъда
Правни институции	Бюрокрация Барът Скамейката Гражданско общество Съд Съд по справедливост Избирателна комисия Изпълнителен директор Съдебна власт Правоприлагане Правно образование Юридически факултет Законодателна власт Военни Полиция Политическа партия Трибунал
Категория Индекс Контур Портал

Въпроси и отговори

В: Какво представлява международното право в областта на правата на човека?

О: Международното право в областта на правата на човека е поредица от международни закони за правата на човека, които се основават на Всеобщата декларация за правата на човека и Устава на Организацията на обединените нации.

В: Каква е основната философия на международното право в областта на правата на човека?

О: Основната философия на международното право в областта на правата на човека е да се предотврати войната и да се запази световният мир на земята с идеята за върховенство на закона.

В: Как международното право в областта на правата на човека се стреми да постигне своите цели?

О: Международното право в областта на правата на човека се стреми да постигне целите си, като отстоява достойнството и правата на всички хора на земята.

В: Откъде произлиза международното право в областта на правата на човека?

О: Международното право в областта на правата на човека произлиза от Всеобщата декларация за правата на човека и Устава на Организацията на обединените нации.

В: Какви са някои примери за международни закони за правата на човека?

О: Примери за международни закони за правата на човека са свободата от изтезания, правото на образование, правото на труд, правото на здравеопазване и др.

В: Защо е създадено международното право в областта на правата на човека?

О: Международното право в областта на правата на човека е създадено, за да защитава и насърчава всеобщото зачитане на основните свободи и достойнство на всички хора по света.

обискирам