Английското право,

История

Написаният около 602 г. Закон на Æthelberht (Ателберт от Кент) е най-старият пример за англосаксонско право или за право на който и да е германски език. Англосаксонското право се основава на древногерманското право, което представлява система от закони, основани на роднинството. Родствената група е отговаряла за действията на своите членове, както и за тяхната защита. Неправомерните действия срещу друг човек се заплащали чрез Weregild - стойност, която се поставяла на всеки човек и част от имуществото. През X в. те се превърнали в система от стотинки. Те вече не се основавали на роднински връзки, а се организирали, за да защитават другите в стотницата и да прилагат законите. Един стотник отговарял за стотицата и бил отговорен за разрешаването на всички спорове.

През 1066 г. норманското завладяване на Англия довежда до много промени в правото. Макар че голяма част от англосаксонското право е запазена, норманите добавят нови закони с течение на времето. Преди норманското нашествие повечето закони в Англия са били местни закони и са се прилагали от местните съдилища. Въведени са кралски съдилища Те не поемат местните закони веднага, а го правят в продължение на определен период от време. Кралските съдилища взели най-доброто от местните закони и го използвали в цяла Англия. По този начин се създава английското обичайно право, или система от закони, общи за цялата страна. По това време се развива и втора съдебна система, известна като equity, която се управлява от съда на кантората (Court of Chancery). Справедливостта се отнася до ситуации, които не са обхванати от общото право. Примери за решения по справедливост са налагането на залог, коригирането на имотна граница или нареждането на някого да направи нещо, за да предотврати щети.

През XVIII в. юристът Уилям Блекстоун написва четиритомника "Коментари на законите на Англия", в който за първи път прави пълен преглед на английското право. Първоначално публикуван през 1765-1769 г., оттогава той е преиздаван многократно. Използвани и през XIX век, неговите Коментари са основното учебно помагало при изучаването на правото както в Англия, така и в Америка. Ейбрахам Линкълн е чел Коментарите на Блекстоун като част от обучението си по право.

Системата на съдебните заседатели

Системата на съдебните заседатели вероятно се появява в Англия непосредствено след норманското завоевание. Първоначално съдебните заседатели са действали като свидетели в съда. Но с течение на времето, със сигурност по времето на Хенри II, те се превръщат в съдия по фактите в съдебното дело. Съдебните заседатели започнали да обсъждат доказателствата, предоставени от страните в спора. С течение на времето съдебните заседатели получавали все по-малко информация за даден случай преди съдебния процес и научавали това, което им било необходимо, за да вземат решение в съда.

Начална страница на Закона на Æthelberht от VII в.

Приложение за Уелс

За разлика от Шотландия и Северна Ирландия Уелс не е отделна юрисдикция в Обединеното кралство. Старите закони на Уелс в рамките на Кралство Англия са отменени със законите на крал Хенри VIII за Уелс. По този начин Уелс е приведен в правно съответствие с Англия. Между 1746 г. и 1967 г. всяко позоваване на Англия в законодателството включва Уелс. Това се прекратява с влизането в сила на Закона за уелския език от 1967 г. Сега юрисдикцията обикновено се нарича "Англия и Уелс". Въпреки че Уелс има известна политическа автономия, той няма възможност да приема първично законодателство до влизането в сила на Закона за управлението на Уелс от 2006 г. след общите избори в Уелс през 2007 г. Въпреки това правната система на Уелс остава английското обичайно право. Това е различно от положението в Северна Ирландия. Тя не е престанала да бъде отделна юрисдикция, когато законодателната ѝ власт е била преустановена. Съществена разлика е и използването на уелския език, тъй като законите, отнасящи се до него, се прилагат в Уелс, а не в останалата част на Обединеното кралство. Законът за уелския език от 1993 г. е закон на парламента на Обединеното кралство. Той поставя уелския език на равна основа с английския език в Уелс по отношение на публичния сектор. Уелски език може да се говори и в уелските съдилища.

Свързани страници

• Съперническа система
• Канонично право
• Гражданско право
• Общо право
• Конституционно право
• Инквизиторска система
• Международно право
• Морско право
• Римско право
• Закон на Салич
• Шотландско право
• Уелско право