Английското (обичайно) право: система, прецеденти и влияние

Английското обичайно право: как функционират прецедентите, структурата на системата и нейното глобално влияние върху съвременното законодателство.

Английското право, наричано още обичайно право, е правната система на Англия и Уелс. Най-общо то се дели на наказателно право и гражданско право. Разпространено е в много части на бившата Британска империя, включително в Австралия, Канада, Съединените щати и Нова Зеландия, както и в много други държави.

Ключови особености

Английското право е уникално с това, че се основава на прилагането на правни прецеденти към настоящи и бъдещи решения, взети от съдиите. Съдията трябва да следва минали правни решения, взети от по-висши съдилища, но не непременно тези, взети от по-нисши съдилища. Английското право не се основава на конституция и няма кодификация на законите. Съществуват обаче неофициални публикации, които предоставят организирани списъци на действащите закони. Парламентът има право да създава закони, които автоматично се считат за валидни и не могат да бъдат преразглеждани от съдилищата. Само парламентът има право да променя даден закон.

Принципът stare decisis и видове прецеденти

Системата на прецедента се обоснована на принципа stare decisis — задържане и следване на вече установени съдебни решения. Основни понятия:

• Binding precedent (задължителен прецедент): решения на по-висши съдилища, които са обвързващи за по-низши инстанции.
• Persuasive precedent (убедителен прецедент): решения от равни или чужди юрисдикции, академични писания или по-низши съдилища, които могат да влияят, но не са задължителни.
• Ratio decidendi: същественото, обосноваващо решение правило — това е частта, която е обвързваща за бъдещи дела.
• Obiter dicta: странични бележки в решението — не са обвързващи, но могат да бъдат убедителни.

Структура на съдебната система

Иерархията на съдилищата определя силата на прецедентите. Накратко:

• Supreme Court (Върховен съд) — най-висша съдебна инстанция; неговите решения са окончателни и задължителни за всички по-низши съдилища.
• Court of Appeal — разглежда обжалвания от High Court и други съдилища; неговите решения са обвързващи за по-ниски инстанции, но понякога Върховният съд може да ги преразгледа.
• High Court — дели се на граждански отделения (например Queen’s Bench, Chancery) и разглежда по-значими първоинстанционни дела.
• Crown Court, County Courts и Magistrates’ Courts — разглеждат наказателни и граждански дела на първа инстанция в различни нива.

Източници на правото

Основните източници са:

• Законодателство (statute law): Акта на Парламента — закони (Acts of Parliament) и подзаконови нормативни актове.
• Прецедентно право (case law): решения на съдилищата, които тълкуват и прилагат закона.
• Equity: съдебни принципи, възникнали в Шерифския и Чанцерийските съдилища, които допълват общото право, особено при спорове за обезщетения и доверителни отношения.
• Международни и европейски влияния: въпреки напускането на ЕС, европейското право и решенията на Европейския съд по правата на човека са оказвали и продължават да оказват влияние върху тълкуването на права (например чрез Human Rights Act 1998).

Парламентарен суверенитет и ограничения

Принципът на парламентарния суверенитет означава, че Парламентът може да приеме или отменя всякакви закони и в общия случай съдиите не могат да ги отмят. На практика обаче съществуват ограничения и взаимодействия:

• Парламентът може да промени закони, които произлизат от съдебни прецеденти, чрез нова нормативна уредба.
• Съдилищата упражняват контрол върху администрацията чрез съдебен преглед и тълкуват закони при случаи на неясноти.
• Чрез Human Rights Act 1998 съдилищата могат да обявят законодателни актове за несъвместими с правата по Европейската конвенция за правата на човека — това не обезсилва акта, но създава сериозен политически и правен натиск за промяна.

Разпространение и глобално влияние

Системата на английското обичайно право е оказала значително влияние върху правните системи по света, особено в бивши колонии. В много юрисдикции общите принципи са били адаптирани към местните условия, а решения от английски съдилища често служат като убедителни прецеденти.

Практически бележки

• Съдиите в системата на общото право изпълняват двойна роля: прилагат закона и чрез мотивираните решения създават правни правила.
• Интерпретацията на законите често се осъществява чрез съчетание от статутарна тълкувателна техника и прецедентна практика.
• Адвокатурата и съдебната практика са структурирани така, че съдебните аргументи и прецедентите имат голямо значение при подготовката и воденето на дела.

Заключение

Английското (обичайно) право представлява динамична правна система, в която статутарните норми и съдебните прецеденти живо взаимодействат. Неговите принципи — stare decisis, разделение на съдебната власт, equity и парламентарен суверенитет — формират характерен правен модел, който продължава да се развива и да оказва международно влияние.

История

Написаният около 602 г. Закон на Æthelberht (Ателберт от Кент) е най-старият пример за англосаксонско право или за право на който и да е германски език. Англосаксонското право се основава на древногерманското право, което представлява система от закони, основани на роднинството. Родствената група е отговаряла за действията на своите членове, както и за тяхната защита. Неправомерните действия срещу друг човек се заплащали чрез Weregild - стойност, която се поставяла на всеки човек и част от имуществото. През X в. те се превърнали в система от стотинки. Те вече не се основавали на роднински връзки, а се организирали, за да защитават другите в стотницата и да прилагат законите. Един стотник отговарял за стотицата и бил отговорен за разрешаването на всички спорове.

През 1066 г. норманското завладяване на Англия довежда до много промени в правото. Макар че голяма част от англосаксонското право е запазена, норманите добавят нови закони с течение на времето. Преди норманското нашествие повечето закони в Англия са били местни закони и са се прилагали от местните съдилища. Въведени са кралски съдилища Те не поемат местните закони веднага, а го правят в продължение на определен период от време. Кралските съдилища взели най-доброто от местните закони и го използвали в цяла Англия. По този начин се създава английското обичайно право, или система от закони, общи за цялата страна. По това време се развива и втора съдебна система, известна като equity, която се управлява от съда на кантората (Court of Chancery). Справедливостта се отнася до ситуации, които не са обхванати от общото право. Примери за решения по справедливост са налагането на залог, коригирането на имотна граница или нареждането на някого да направи нещо, за да предотврати щети.

През XVIII в. юристът Уилям Блекстоун написва четиритомника "Коментари на законите на Англия", в който за първи път прави пълен преглед на английското право. Първоначално публикуван през 1765-1769 г., оттогава той е преиздаван многократно. Използвани и през XIX век, неговите Коментари са основното учебно помагало при изучаването на правото както в Англия, така и в Америка. Ейбрахам Линкълн е чел Коментарите на Блекстоун като част от обучението си по право.

Системата на съдебните заседатели

Системата на съдебните заседатели вероятно се появява в Англия непосредствено след норманското завоевание. Първоначално съдебните заседатели са действали като свидетели в съда. Но с течение на времето, със сигурност по времето на Хенри II, те се превръщат в съдия по фактите в съдебното дело. Съдебните заседатели започнали да обсъждат доказателствата, предоставени от страните в спора. С течение на времето съдебните заседатели получавали все по-малко информация за даден случай преди съдебния процес и научавали това, което им било необходимо, за да вземат решение в съда.

Начална страница на Закона на Æthelberht от VII в.

Въпроси и отговори

В: Какво е английското право?

В: Как се е разпространило английското право?

В: Как работи английското право?

В: Има ли конституция в Англия?

Въпрос: Кой има правомощия да създава закони в Англия?

Въпрос: Кой има право да промени даден закон в Англия?

Търсене по буква