Хенри II (1133–1189) — крал на Англия и владетел на Анжу и Аквитания
Животът и управлението на Хенри II (1133–1189) — крал на Англия и владетел на Анжу и Аквитания: имперски амбиции, брак с Елеонора, съдебни реформи и династични конфликти.
Хенри II Английски, известен също като Хенри II Къртмантъл (Льо Ман, Франция, 5 март 1133 г. - Шинон, Франция, 6 юли 1189 г.), е един от най-влиятелните владетели на своето време. Освен че е бил крал на Англия, той е бил граф на Анжу, граф на Мейн, херцог на Нормандия, херцог на Аквитания (по право на жена си), херцог на Гаскония, граф на Нант, господар на Ирландия и в различни периоди контролира големи части от Уелс, Шотландия и Западна Франция. Той се отнася към своята власт на континента — към т.нар. «Анжуско-аквитанска империя» — не по-малко сериозно, отколкото към короната на Англия (империята му във Франция е ключов елемент от неговото владение и политика).
Ранен живот и възкачване
Хенри е син на Жофри V, граф на Анжу, и императрица Матилда. След дълъг период на гражданска война в Англия (т.нар. Инвазията на Стивън и период на анархия), през 1153 г. е постигнато споразумение за наследяването на английския престол от Хенри II; след смъртта на Стивън I той окончателно се възкачва на престола и е коронован през 1154 г. (коронацията е в Уестминстър). През 1152 г. Хенри се жени за Елеонора Аквитанска, чието голямо наследство (Аквитания и други южнофренски владения) значително разширява властта му и довежда до формирането на т.нар. Анжуйска (или англо-анжуйска) династия.
Управление, администрация и правосъдие
Хенри II е смятан за реформатор в областта на управлението и правосъдието. Той е интелигентен и добре образован владетел, който говори свободно латински, езикът на образованите хора в Европа по онова време. Семейството му произхожда от Нормандия, говорело нормандски френски, и въпреки че Хенри бил крал на Англия, той никога не научава английския език. Всички важни документи и закони остават написани на латински.
Между ключовите му реформи са централизиране на фискалната администрация (подобряване на Екзchecuer), въвеждане на системи за събиране на приходи (включително скътъдж — плащане вместо военна служба) и създаване на по-ефективна мрежа от кралски съдилища с обиколни съдии. През 1166 г. Хенри въвежда важни съдебни мерки (вж. съдебен процес), известни с актове като Асизите на Кларендън (Constitutions of Clarendon, 1164) и Асизата на Кларендън (1159–1166 — различни постановления), които имат за цел да уредят реда, да ограничат произвола на бароните и да поставят основите на един по-единен кралски правен порядък. Някои от тези мерки се смятат за основа на по-късното развитие на английското общо право (common law).
Споровете с църквата и Томас Бекет
Един от най-известните конфликти на Хенри II е с архиепископа на Кентърбъри, Томас Бекет. Възникналите разногласия около юрисдикцията между светската и църковната власт (право да съдят духовници, имунитети и др.) довеждат до обтегнати отношения. Решенията, залегнали в Конституциите на Кларендън, предизвикват силна съпротива от страна на Бекет, който накрая е убит през 1170 г. в Кентърбъри от рицари, действащи по негова преценка. Убийството предизвиква силно обществено възмущение; Бекет е канонизиран, а Хенри е принуден да направи публично покаяние и да се помири с църквата, което съществено засенчва неговото международно и вътрешно влияние за кратко време.
Външна политика и борби за власт
Като владетел на обширни територии във Франция и Англия, Хенри води постоянни преговори и конфликти с френския крал (включително с Людовик VII) и с местни феодали. През 1152 г. и по-късно той се бори за утвърждаване на континенталните си притежания; в това отношение бракът с Елеонора има огромно стратегическо значение. В различни моменти част от владенията му са подложени на офанзиви или бунтове, но Хенри успява да запази голяма част от териториите си и да ги управлява сравнително ефективно.
Във външната си политика той предприема и експедиция в Ирландия (1171–1172), чиято цел е да систематизира и легитимира влиянието на англо-нормандските господари и да установи васално положение между ирландските крале и англосаксонската корона — резултатът е създаването на основите на англо-нормандско господство в Ирландия (по-късно формализирано като Лордство на Ирландия).
Семейни конфликти и последните години
Въпреки външните успехи, Хенри е принуден да се справя и с тежки семейни кризи. Той се разправя с амбициите на собствените си синове — Хенри Младши (т.нар. "младият крал"), Ричард, Джофри и Джон — които през 1173–1174 г. вдигат въстание (подпомогнати от Елеонора и външни съюзници като френския крал). Въстанието е потушено, но конфликтите с наследниците продължават години наред; например младият крал Хенри умира преди баща си (1183), а след дълги борби Хенри умира в Шинон през 1189 г. и е наследен от своя син Ричард (по-късно известен като Ричард Лъвскосърдечен). Сред децата му е и Джон, който по-късно става крал на Англия.
Наследство и значение
Хенри II оставя сложено и многопластово наследство: той е централизиран монарх, чиито административни и правни реформи оформят структурата на англо-нормандската държава и съдействат за развитието на английското право. Въпреки личните трагедии и продължителните войни, неговото управление укрепва институциите на кралската власт и създава основа, върху която по-късно ще стъпят неговите наследници. Прякорът „Къртмантъл“ (Curtmantle) се свързва с отличителен елемент от облеклото му — къс плащ или манта — и остава част от историческата му идентичност.
Смърт и приемственост: Хенри II умира на 6 юли 1189 г. в Шинон и е погребан във Фонтевро (Fontenay). След неговата смърт короната на Англия поема синът му Ричард, а борбите за контрол върху обширните анжуйски и аквитански владения продължават в следващите десетилетия.
Хенри II, крал на Англия
Въздействие върху закона и реда
Хенри има огромно влияние върху "Закон и ред". Хенри е недоволен от това, че законът не се прилага по един и същ начин в цяла Англия, и неговите промени спомагат за развитието на общото право. Това е начинът, по който законите се прилагат по един и същ начин във всички градове и села, така че всички да бъдат третирани еднакво и справедливо. За да постигне това, Хенри направил редица промени:
- Създаде съдии, които да пътуват из страната и да разглеждат делата на хора, обвинени в нарушаване на закона. Това означава, че всички престъпления се разглеждат от краля или неговите съдии, а не от местни хора, които могат да бъдат предубедени или повлияни.
- Позволява на съдиите да събират глобите от наказанията за дребни престъпления, които след това се предават на краля.
- Създава съдебен процес със съдебни заседатели. Това означавало, че няколко местни мъже, обикновено 12, ще съдят някого, обвинен в престъпление. Ако те смятат, че е виновен, той ще бъде наказан, а ако смятат, че е невинен, ще бъде освободен.
Съдът със съдебни заседатели стана по-безопасна алтернатива на изпитанията, които можеха да доведат до нараняване или смърт. През 1215 г., след като папа Инокентий III забранява на свещениците да наблюдават изпитанията, съдебните процеси със съдебни заседатели стават най-разпространеният начин за съдене на престъпници.
Едно от големите събития, случили се по време на управлението на Хенри, е убийството на Томас Бекет. Хенри и Бекет били стари приятели, които се оказали в спор, след като Бекет станал архиепископ на Кентърбъри. Спорът им е бил за ролята на Църквата в Англия. Бекет се опитва да увеличи властта на църковните съдилища, които са загубили своята сила, когато Хенри е направил големи промени в правната система. Четирима рицари убиват Бекет в катедралата в Кентърбъри. Легендата разказва, че рицарите чули Хенри да казва: "Кой ще ме отърве от този буен (непокорен) свещеник?".
Първият син на Хенри, Уилям, граф на Поатие, умира още като бебе. През 1170 г. петнадесетгодишният син на Хенри и Елеонора, Хенри, е коронясан за крал (още една причина за спора на Хенри с Томас Бекет, който не е съгласен Хенри да бъде коронясан). Младият Хенри никога не управлява и не фигурира в списъка на английските крале и кралици; той става известен като Хенри Младият крал, за да не бъде бъркан с племенника си Хенри III.
Хенри и съпругата му Елеонора Аквитанска имат петима синове и три дъщери: Уилям, Хенри, Ричард, Джефри, Джон, Матилда, Елинор и Джоан. Хенри се опитва да отнеме земите на Елеонора (и на сина им Ричард). Това довежда до конфликт между Хенри, от една страна, и съпругата и синовете му, от друга.
Хенри има и много деца извън брака си, сред които Уилям дьо Лонгеспи, граф на Солсбъри, чиято майка е Ида, графиня на Норфолк; Джефри, архиепископ на Йорк, син на жена на име Икенай; Морган, епископ на Дърам; и Матилда, абатиса на Баркинг.
Хенри води постоянни битки срещу френския крал Луи VII, но също така има много конфликти със собствената си съпруга и синове. Според него законните му деца били "истински бастарди". Когато не се биели помежду си, те се биели с Хенри. Първо Ричард и младият Хенри се сражавали с баща си за притежание на земи, които им били обещани. Те били победени и глобени с големи суми. По-късно Елинор и младият Хенри повеждат гражданска война срещу крал Хенри (1173/74 г.). Тази война Хенри също спечелил, само че. Накрая Ричард побеждава Хенри в битката за Анжу (1189 г.). Ричард имал помощта на Филип II, който вече бил крал на Франция.
Слаб, болен и изоставен от всички, с изключение на един незаконен син, Хенри умира във Франция през 1189 г. на 56-годишна възраст. Той управлява 35 години и е наследен от Ричард.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Хенри II от Англия?
О: Хенри II Английски, известен също като Хенри II Къртмантъл, е граф на Анжу, граф на Мейн, херцог на Нормандия, херцог на Аквитания, херцог на Гаскония, граф на Нант, господар на Ирландия и контролира части от Уелс, Шотландия и Западна Франция. Той е син на Жофри V и императрица Матилда.
Въпрос: Кога се жени за Елеонора?
О: Жени се за Елеонора през 1152 г.
В: Какъв език е говорил?
О: Семейството му е пристигнало от Нормандия през 1066 г., така че е говорело нормандски френски. Въпреки това той е бил интелигентен и добре образован, така че е можел да говори свободно латински, който е бил езикът, използван от образованите хора в Европа по онова време.
Въпрос: Как се е качил на трона?
О: Престолонаследието му на английския престол е договорено през 1153 г. и той окончателно се възкачва на трона след смъртта на Стивън I през 1154 г.
В: В какви битки са се сражавали децата му?
О: Сред децата му са бъдещите крале Ричард, който по-късно води много битки, и Джон.
В: Каква власт намалява Хенри по време на управлението си? О: По време на управлението си Хенри намалява властта на бароните, които са станали много силни по времето на Стивън.
В: Какъв закон въвежда Хенри по време на управлението си? О: През 1166 г. Хенри въвежда закон за съдебен процес със съдебни заседатели по време на управлението си.
обискирам