Ричард I Лъвското сърце — крал на Англия и водач на Третия кръстоносен поход

Ричард I "Лъвското сърце" — драматична съдба на смел крал и водач от Третия кръстоносен поход: битки, плен, откуп и легендарна смърт.

Ричард I Английски (8 септември 1157 г. - 6 април 1199 г.) е крал на Англия от 1189 до 1199 г. Понякога е наричан Ричард Лъвското сърце (на френски Coeur de Lion). Ричард е син на Хенри II Английски и Елеонора Аквитанска. Като трети син от него не се очаква да наследи трона и той е дете по заместване. На 11-годишна възраст той става херцог на Аквитания, наследявайки владенията на майка си и получавайки ранно военно и управленско образование.

Ранен живот и възкачване

Ричард расте в двора на родителите си, където се формира като военачалник и рицар. Въпреки че първоначално е трети по ред, гибелта или отпадането от наследяване на двамата му по-големи братя го правят наследник и в крайна сметка крал. Възкачването му на трона през 1189 г. след смъртта на баща му е придружено от напрежения със съседните владетели, особено с френския крал и с някои от бароните в Нормандия и Анжу.

Правление и преобладаваща външна политика

Като монарх Ричард е по-известен с военните си кампании и с управлението на обширните англо-нормандски и аквитански владения в Европа, отколкото с дълги пребивавания в Англия — според цитирани източници той прекарва само около шест месеца от единадесетгодишното си управление на английска територия. Неговата политика е насочена към опазване и разширяване на континенталните притежания, а това често го сблъсква с френския крал. За да финансира кампании и да плати данъчни задължения, Ричард налага високи данъци и събира значителни сумарии от васалите (включително чрез скъпи откупи и помощни такси).

Третият кръстоносен поход

Ричард е един от главните водачи на Третия кръстоносен поход срещу Саладин. По пътя към Светите земи той завладява Сицилия и след корабокрушение — и Кипър, който става негова база за кратко време. Под негово командване кръстоносците превземат острови и градове по пътя и постигат ключови победи при обсадата на Акра и в битката при Арсуф (Арсуф), където Ричард проявява тактическа решителност и храброст. Въпреки това кампанията не успява да възвърне Йерусалим от мюсюлманите, макар че Ричард постига някои тактически успехи и сключва прекратяване на огъня със Саладин, което позволило християнски поклонници да посещават Светия град.

Залавяне, откуп и връщане в Европа

На връщане от кръстоносния поход Ричард е задържан от австрийския херцог Леополд и по-късно предаден на императора Хенрих VI на Свещената Римска империя. Английските барони и поданици са принудени да платят огромен откуп — според хрониките в размер на около 150 000 марки — за неговото освобождаване през 1194 г. Докато Ричард е в плен, в Англия неговият брат Джон се опитва да закрепи властта и дори сътрудничи с френския крал, което създава сериозна заплаха за владенията на дома Плантагенет.

Краят на живота и смъртта

След освобождението си Ричард се връща в континенталните си владения и прекарва останалата част от управлението си в конфликт с френския крал за контрол над Нормандия и Анжу. На 6 април 1199 г. той умира след като е прострелян с арбалет при обсада на замък в Лимузен (по-точно при обсадата на Château de Châlus-Chabrol). Раната, нанесена от един млад стрелец (в средновековните хроники именуван като Pierre Basile или подобно), се инфектира и вероятно довежда до гангрена или септицемия, които причиняват смъртта му. Ричард е смятан за изключително смел и рицарски крал, но историците подчертават и неговото отсъствие от Англия и фокус върху континенталните войни.

Погребение и останки

Останките на крал Ричард са погребани на различни места. Тялото му е положено в абатството Фонтевро близо до Сомюр във Франция, заедно с баща му и майка му. Вътрешните му органи били погребани в Шалус (Château de Châlus-Chabrol), близо до Лимож в Централна Франция, а сърцето му е погребано в катедралата Нотр Дам в Руан. Сърцето на крал Ричард е намерено през 1838 г. и бе предмет на по-нататъшни проучвания.

Научни изследвания

През 2012 г. учените изследват останките (включително сърцето) и правят тестове за наличие на отрови, тъй като според една средновековна версия Ричард е починал от отровна стрела. Не са открити доказателства, подкрепящи идеята за умишлено отравяне. По-вероятно е смъртта да е настъпила вследствие на инфекция и усложнения от раната — гангрена или септицемия.

Ричард е наследен от по-малкия си брат Джон, чието управление води до загуба на голяма част от континенталните владения и до напрежения, завършили с подписването на Велика харта на свободите (Magna Carta) няколко десетилетия по-късно — събитие, което бележи различен етап в отношенията между кралската власт и бароните.

В историческата памет Ричард остава като символ на рицарска доблест и военна слава, но и като пример за монарх, чийто интереси и усилия често са насочени повече към континенталните владения и военни походи, отколкото към пряката грижа за Англия.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Ричард I от Англия?

В: Каква е връзката му с Хенри II и Елеонора Аквитанска?

В: Какво прави по време на Третия кръстоносен поход срещу Саладин?

Въпрос: Как умира крал Ричард?

Въпрос: Къде са погребани останките на крал Ричард?

Търсене по буква