Саладин или султан Ṣalāḥ ad-Dīn Yūsuf ibn Ayyūb (роден около 1137–1138 г., починал на 4 март 1193 г.) е един от най-известните военни и държавни водачи на ислямския свят през епохата на кръстоносните походи. Често е помнен като един от водещите противници на кръстоносците в Леванта и като основател на могъщата династия на Аюбидите.

Произход и ранни години

Мюсюлманин от кюрдски род, Саладин произлиза от семейство, което е в служба на местните владетели в Ирак и Сирия. По-късно семейството се установява в райони на Сирия, където младият Юсуф (по-късно известен като Саладин) получава образованието си и военното си обучение. В живота и кариерата му голяма роля играе чичо му Ширкух, опитен военачалник, който го въвежда в походите в Египет и го подкрепя в началото на възхода му.

Завладяване на Египет и основаване на династията

През 1168–1169 г. Саладин участва във военната кампания, с която се утвърждава властта над Египет. След смъртта на влиятелния военачалник на Фатимидите и след постепенното отслабване на фатимидската династия, Саладин печели позицията на везир в Кайро (1169 г.). През 1171 г. той подпомага възстановяването на сунитския авторитет чрез отстраняване на Фатимидския халифат и признаването на Абасидския халиф в Багдад.

След смъртта на Нур ад-Дин през 1174 г. Саладин формално взема титлата султан и поставя основите на династията на Аюбидите, която през следващите десетилетия контролира обширни територии и играе централна роля в политиката на Близкия изток.

Територии и управление

В разцвета на силите си владенията на Саладин обхващат големи части от Близкия изток. Той контролира:

Салах ад-Дин — титла, която от арабски се превежда като Праведността на вярата, отразява своята роля като защитник на сунитската общност и организатор на обединението срещу кръстоносците.

Борбата с кръстоносците

Саладин е централна фигура в конфликта с европейските кръстоносци през втората половина на XII век. Най-известната му военна победа е при Рога на Хатин (битката при Хатин) през юли 1187 г., когато коалиция от мюсюлмански сили разгромява армията на кръстоносците. Победата открива пътя за повторното завладяване на Йерусалим през октомври 1187 г., който до тогава беше в ръцете на латинските кръстоносци.

След падането на Йерусалим последва Третият кръстоносен поход (1189–1192), в който вземат участие владетели като английския крал Ричард I и френският крал Филип II. Въпреки редица сражения и тактически успехи и от двете страни, кръстоносците не успяват да възстановят контрола над Йерусалим. Преговорите между Саладин и Ричард завършват с примирие и договори (1192 г.), които позволяват на християнските поклонници да посещават свети места, но градът остава под властта на Аюбидите.

Важна характеристика на живота му като противопоставящ се лидер е и широкоразпространеното възприемане на Саладин като владетел, проявяващ милосърдие и джентълменско поведение — описание, което често е подхвърляно от средновековните хронисти, както мюсюлмански, така и християнски; някои от тези разкази обаче са романтизирани в по-късни легенди.

Управление, реформи и културна дейност

Като държавник Саладин полага усилия за институционализиране на властта: укрепва управленската администрация, реформира армията, разчита на система от доверени военни и управляващи (включително назначаването на емири и поддръжката на мамелюци). Той е покровител на религиозни училища (медресета), болници (бимаристани) и благотворителни учреждения, които укрепват обществения и религиозния живот в столиците му.

Наследство и възприемане

След смъртта си през 1193 г. той остава символ на съпротивата срещу кръстоносците и на политическата солидарност на част от мюсюлманския свят през XII век. Династията на Аюбидите продължава да управлява части от района още десетилетия след неговата смърт. Неговото име е запазено в народната памет, историческите хроники и художествените представи в различни култури — от арабските летописи до европейските романтизирани предания.

Литература и източници

За Саладин са писани множество книги и биографии — от съвременни му арабски историци до европейски хронисти и по-късни исторически изследвания. Един от ценните близки по време източници е трудът на неговия съветник и биограф Баха ад-Дин ибн Шаддад, който подробно описва кампаниите и управлението на Саладин.

Написани са и много по-късни книги за личността и делото му. Daastaan Imaan Farooshoon Ki е една книга на урду, написана от Алтъмаш, в която се изтъкват добрите качества на Саладин и той се сравнява с други владетели в изгодна светлина. Такива произведения показват до каква степен образът на Саладин е вдъхновявал различни автори и читатели през вековете.

Саладин остава сложна и многопластова историческа фигура — едновременно военачалник, държавник, религиозен лидер и символ, чието наследство продължава да бъде предмет на изследвания, легенди и обществено дискурсиране.