Кръстоносни походи: история, цели и влияние върху Светите земи
Кръстоносните походи са поредица от религиозни войни между християни и мюсюлмани, чиито най-известни експедиции към Светите земи се провеждат през Средновековието. Тези походи имат религиозни, политически и икономически причини и оставят дълбок отпечатък както върху самите Светите земи, така и върху Европа и Средиземноморието.
Защо започват походите
Основните причини за кръстоносните походи включват защитата и контролa над пътищата за поклонение към Светите места, религиозната мотивация да се „освободят“ светини, политически амбиции на владетели и папски интереси за издигане на авторитета на папството, както и социално-икономически фактори: търсене на земя, плячка и търговски възможности. На Пръвият кръстоносен поход сериозно влияние оказва и призивът на папа Урбан II през 1095 г., който мобилизира рицари и миряни да отидат в Източните провинции.
Светите земи — религиозно и геополитическо ядро
Територията, която често се нарича Израел и в исторически контекст — Светите земи, е център на поклонение и религиозна памет за трите големи монотеистични религии: Ислям, юдаизъм и християнство. Мюсюлманите помнят, че пророкът Мохамед се е възнесъл на небето от Йерусалим. Християните почитат мястото, където според преданието Исус е роден, разпнат и възкръснал. На територията има множество свещени обекти като Куполът на скалата, Западната стена, Храмовият хълм и Елеонският хълм, които правят региона център на религиозно съперничество и политическо напрежение.
Кратък преглед на основните походи към Светите земи
Най-известните кампании към Светите земи, често номерирани I–IX, се провеждат между края на XI и края на XIII век. Падението на последните кръстоносни крепости, особено на Акко през 1291 г., слага край на латинското владичество в региона.
- Първи кръстоносен поход (1096–1099) — завършва с превземането на Йерусалим и основаването на т.нар. Латински/кръстоносни държави: Кралство Йерусалим, Херцогство/Княжество Антиохия, Графство Едеса и Графство Триполи.
- Втори кръстоносен поход (1147–1149) — реакция на загубата на Едеса (1144); неуспешен за християните и показващ вътрешни разделения.
- Трети кръстоносен поход (1189–1192) — отговор на завоюването на Йерусалим от Саладин през 1187; воден от фигури като Ричард Лъвското Сърце, успява да възстанови някои крайбрежни градове, но не връща Йерусалим.
- Четвърти кръстоносен поход (1202–1204) — отклонява се от целта и довежда до разграбването на Константинопол, което отслабва Византия и променя баланса на сили в Източното Средиземноморие.
- Пети и Шести походи (начало–средата на XIII век) — редица кампании с ограничен успех; дипломатически инициативи (например мирни преговори) също играят роля.
- Седми и Осми поход (1248, 1270) — водач на Седмия е Луи IX (канонизиран по-късно като светец); Осмият е също натоварен и завършва без трайни успехи в региона.
- По-нататъшни експедиции (включително понякога споменаваният IX) — имало е и кампании след 1270 г.; окончателният край на латинското присъствие в Светите земи е белязан от падането на Акко през 1291 г.
Кръстоносните държави и военните ордени
След първите успехи кръстоносците създават няколко латински държави в региона, които съществуват столетие по-малко или повече, но са постоянно заплашвани от местни и месоемпирски сили. За защита и организация на територията възникват военни ордени като Тамплиерите, Хоспиталиерите и по-късно Тевтонския орден — те съчетават военна, религиозна и финансова роля.
Въздействие върху Светите земи
Кръстоносните походи променят демографската и икономическата структура на региона: населението често е размествано, градовете и крепостите се укрепват, а търговските маршрути се реорганизират. Някои религиозни обекти са реставрирани или присвоени, в други случаи има разрушения и насилие (включително жестокости срещу цивилни). Контактите между различните култури водят до обмен на технологии, архитектура и знания, но също така засилват враждебността и разделенията по религиозен признак.
Ефекти върху Европа
Похо дите укрепват ролята на папството за кратко, мобилизират значителни човешки и материални ресурси и се отразяват върху феодалната структура: много рицари търсят слава и богатство отвъд морето. Търговските градове на Италия (като Венеция и Генуа) печелят от транспорт и търговия, а контактите с Изтока стимулират културен и технологичен трансфер — медицина, математика, картография и търговски стоки стават по-достъпни в Западна Европа.
Други кръстоносни походи и вътрешноевропейски кампании
Освен походите към Светите земи, имало е много други „кръстоносни“ експедиции: към Балканите, в Испания (Реконкиста), срещу дохристианизирани народи в Скандинавия и Балтика, и вътрешни кампании като Албигенският кръстоносен поход във Франция. Действително, кръстоносните идеали се използват и за вътрешно европейски цели.
Наследство и исторически оценки
Кръстоносните походи имат сложна и противоречива памет: за някои те са религиозно-патриотично събитие, за други — пример за насилие, фанатизъм и политическо вмешателство. Те променят политическата карта на Източното Средиземноморие и оставят трайни следи в културната памет, в отношенията между религиите и в международните представи за „Запад“ и „Изток“.
Кратки хронологически акценти
- VII в. — при управлението на халифата на Умар през VII в. мюсюлманските сили завземат Йерусалим, Назарет, Витлеем и други светини.
- 1096–1291 — периодът на основните кампании към Светите земи; 1291 г. (падане на Акко) бележи края на латинското владичество в Палестина.
- XVI век и по-късно — под формата на по-малки религиозни конфликти и реторика влиянието на „кръстоносната“ идеология продължава; в Европа се появяват нови религиозни и политически движения в епохата на Ренесанса и Реформацията.
Кръстоносните походи остават една от ключовите теми в средновековната история — комплексни по мотивация и последици, те трябва да се разбират както в религиозния, така и в геополитическия и икономическия им контекст.
Първи кръстоносни походи
През 1095 г. владетелят на Византийската империя Алексий I се обръща за помощ, за да защити империята си от селджукските турци. Папа Урбан II призовава всички християни да се включат във войната срещу турците. Папата казал на християните, че с участието си във войната ще се отплатят на Бога за греховете си. Той казал, че всеки, който загине по време на кръстоносен поход, ще отиде направо в рая.
Християнските войници, които се присъединяват към кръстоносния поход, се наричат "кръстоносци". Те се отправят към Йерусалим, като по пътя си нападат няколко града. През 1099 г. те печелят битката за Йерусалим.
В резултат на Първите кръстоносни походи са създадени четири кръстоносни държави. Това са Графство Едеса, Княжество Антиохия, Графство Триполи и Йерусалимско кралство.
Втори кръстоносен поход
След около 50 години мир Бернар от Клерво призовава за нов кръстоносен поход, след като турците нападат град Едеса. Френски и германски войски потеглят към Светите земи през 1147 г., но са разбити. По пътя обаче кръстоносците помагат на португалците да превземат Лисабон от Ал-Андалус като част от Реконкистата.
Трети кръстоносен поход
През 1187 г., след като Саладин превзема Йерусалим, папа Григорий VIII призовава за нов кръстоносен поход. Трима от европейските крале застават начело на Третия кръстоносен поход: Филип II Френски, Ричард I Английски и Фридрих I, император на Свещената Римска империя.
Третият кръстоносен поход е отчасти успешен. Кръстоносците си възвръщат контрола над Арсуф и Яфа - два важни града в Светите земи. Въпреки това те не разполагат с достатъчно войници, за да се опитат да си върнат Йерусалим. Вместо това те сключват примирие със Саладин, което позволява на християните да пътуват безопасно през Йерусалим. След това кръстоносците възстановяват Йерусалимското кралство в Акра.
През 1190 г. Фридрих се удавя в Киликия. През 1192 г. Ричард напуска Светите земи. На път за дома корабът му претърпява корабокрушение, което го отвежда в Австрия. Там той е заловен и откупен от своя враг, херцог Леополд.
Четвърти кръстоносен поход
Папа Инокентий III започва Четвъртия кръстоносен поход през 1202 г. Планът му е да атакува Светите земи през Египет. За целта му е необходима флота от кораби. Венецианците се съгласяват да построят кораби и да обучат моряци за кръстоносния поход. След това венецианците променят целта на кръстоносния поход и се отправят към християнския град Константинопол, където се опитват да поставят на трона византийски изгнаник. След поредица от недоразумения и изблици на насилие градът е разграбен през 1204 г.
Албигенски кръстоносен поход
Албигенският кръстоносен поход започва през 1209 г., за да унищожи катарите в Южна Европа.
Детски кръстоносен поход
Детският кръстоносен поход е кръстоносен поход от 1212 г. Изблик на стария народен ентусиазъм довежда до събиране на деца във Франция и Германия. Едно момче, от Франция или Германия, заявило, че Исус го е посетил и му е казал да обърне по мирен начин мюсюлманите в християнството. След това видение много деца сформирали групи и тръгнали към Италия. Там те били качени на кораби, които или се преобърнали по време на буря, или заминали за Мароко. Повечето от децата или умират от глад, или са продадени в робство.
По-нови изследвания
В първата част Николай, пастир от Германия, води група през Алпите в Италия през ранната пролет на 1212 г. Около 7000 души пристигат в Генуа в края на август. Плановете им обаче не дават резултат, когато водите не се разделят, както е обещано, и групата се разпада. Някои от тях заминали за дома си, други може би отишли в Рим, а трети може би пътували по река Рона до Марсилия, където вероятно били продадени в робство. Малцина се завърнали у дома и никой не достигнал до Светите земи.
Втората част е ръководена от "овчарче" на име Стивън дьо Клойес край село Шатодюн. През юни същата година момчето казало, че има писмо за краля на Франция от Исус. Той успял да събере тълпа от над 30 000 души и се отправил към Сен Дени. Там го видели да върши чудеса. По заповед на Филип II, по съвет на Парижкия университет, тълпата била изпратена по домовете и повечето от тях си отишли. В нито един от съвременните източници не се споменава за плановете на тълпата да отиде в Йерусалим.
По-късните хронисти доразвиват тези събития. Последните изследвания показват, че участниците не са били деца, поне не най-малките. В началото на 1200 г. в цяла Европа започват да се появяват групи от скитащи бедняци. Това са хора, разселени от икономическите промени по онова време, които принуждават много бедни селяни в Северна Франция и Германия да продадат земята си. Тези групи са наричани снизходително pueri (от латински "момчета"), по същия начин, по който хората от селските райони в САЩ се наричат "селски момчета".
През 1212 г. един млад френски пуер на име Стефан и един немски пуер на име Николас започват да твърдят, че всеки от тях е имал подобни видения на Исус. В резултат на това тези групи от скитащи бедняци се обединяват в религиозно протестно движение, което превръща принудителното скитане в религиозно пътуване. Пуерите тръгват, следвайки Кръста. Те се асоциират с библейското пътуване на Исус. Това обаче не било прелюдия към свещена война.
По онова време хрониките се водят предимно от Католическата църква. Те са били написани на латински език.
Тридесет години по-късно хронистите четат разказите за тези шествия и превеждат pueri като "деца", без да разбират употребата. Така се ражда Детският кръстоносен поход. Получената история показва колко дълбоко е била вкоренена идеята за кръстоносен поход у хората по онова време - хронистите са приели, че pueri трябва да са били кръстоносци. В своята невинност те се върнали към основите на кръстоносния поход, характерен за Петър Отшелника, и ги сполетяла същия вид трагична съдба.
Според Матю Парис един от водачите на Детския кръстоносен поход става "Le Maître de Hongrie", водач на Кръстоносния поход на овчарите през 1251 г.
Детският кръстоносен поход, Гюстав Доре
Пети кръстоносен поход
През 1213 г. папа Григорий IX подтиква Фридрих II да оглави Петия кръстоносен поход. Църквата се опитва да проведе още един кръстоносен поход, за да си върне Светите земи. През 1219 г. кръстоносни сили от Унгария, Австрия и Бавария превземат Дамиета, град в Египет. Кръстоносците трябвало да се предадат, тъй като загубили битката за Кайро.
Шести кръстоносен поход
През 1228 г. император Фридрих II отплава от Бриндизи за Сирия. Той прави това, след като папата го отлъчва от църквата. Като разговаря с турците, той постига успех и Йерусалим, Назарет и Витлеем са дадени на кръстоносците за десет години без боеве. Това е първият голям кръстоносен поход, който не е започнат от папата - тенденция, която ще продължи до края на века. Този кръстоносен поход продължава само една година - от 1228 до 1229 г.
Седми кръстоносен поход
През 1243 г. тамплиерите спорят с Египет. През 1244 г. Египет напада Йерусалим. Луи IX Френски започва кръстоносен поход срещу Египет от 1248 до 1254 г. Той е неуспешен и Луи прекарва голяма част от кръстоносния поход, живеейки в град Акра. В разгара на този кръстоносен поход е първият кръстоносен поход на овчарите през 1251 г.
Осми кръстоносен поход
Осмият кръстоносен поход е организиран от Луи IX Френски през 1270 г., за да помогне на кръстоносните държави в Сирия. Кръстоносният поход обаче стига до Тунис, където Луи умира месец по-късно.
Девети кръстоносен поход
Преди да стане крал, Едуард I Английски започва кръстоносен поход през 1271 г. Той се оттегля на следващата година след сключването на примирие.
Краят на кръстоносните походи
С течение на времето хората тръгват на кръстоносни походи с други цели. Кръстоносните походи приключват два века след началото им, като постигат смесени резултати. Кръстоносните походи приключват с падането на Акра от мамулите през 1291 г. (връзката все още не е стартирана).
Въпроси и отговори
В: Какво представляват кръстоносните походи?
О: Кръстоносните походи са поредица от религиозни войни между християни и мюсюлмани, които се провеждат между 1096 и 1291 г., предимно в Близкия изток.
В: Каква е била целта на кръстоносните походи?
О: Основната цел на кръстоносните походи е била да се установи контрол над Светите земи, които днес са известни като Израел. Тази земя е важна за трите основни монотеистични религии - исляма, юдаизма и християнството.
Въпрос: Колко големи кръстоносни похода се провеждат през този период от време?
О: Между XI и XIII век се провеждат девет големи кръстоносни похода.
В: Имало ли е по-малки кръстоносни походи?
О: Да, имало е и много по-малки кръстоносни походи, които са продължили през 16 век до Ренесанса и Реформацията. Някои от тях дори са се случили в рамките на Европа (например в Германия, Австрия, Скандинавия и Франция).
В: Какво означава "кръстоносен поход"?
О: Думата "кръстоносен поход" е свързана с думата "кръст" и означава християнска свещена война. Мюсюлманите понякога използват арабската дума "джихад", за да опишат тези войни.
В: Кога мюсюлманските сили поемат контрола над Йерусалим?
О: Мюсюлманските сили поемат контрола над Йерусалим по време на халифата на Умар през VII век.
В: Кои са някои важни религиозни обекти, разположени в Светите земи?
О: Някои важни религиозни обекти, разположени в Светите земи, включват Купола на скалата, Западната стена, Храмовия хълм, Елеонския хълм, както и много други.
