Селджуци: история, владение и влияние на Велика селджукска империя

Селджуци: история, владение и влияние — възходът и падението на Великата селджукска империя, военни завоевания, културно наследство и влияние върху Близкия изток и Анадола.

Селджуците (също Селджук, Селджук, Селджук, понякога и Селджукски турци) са тюркска мюсюлманска династия от сунитски произход. Те управляват части от Централна Азия и Близкия изток от XI до XIV век. Тяхната империя е известна като Велика селджукска империя, която се простира от Анадола до Афганистан. Селджуците се сражават и с християните по време на Първия кръстоносен поход. Мюсюлманите шиити и други несунити (като зороастрийците) са силно потискани под селджукското управление, тъй като селджуците са били благочестиви сунити и са се смятали за защитници на Абасидския халифат и сунитския ислям.

Селджуците са едни от културните предшественици на западните турци, днешните жители на Азербайджан, Турция и Туркменистан. Първоначално родът Селджук е клон на киник-огузките турци, които през IX в. живеят в степите на север от Каспийско и Аралско море в днешен Туркменистан.

Произход и установяване

Селджуците произхождат от огузките тюркски племена. През X–XI век те се придвижват от централноазиатските степи към иранските земи и Месопотамия. Начело на разширението стои родът на Селджук — оттам идва името на династията. През XI век селджукски водачи като Тугрил (Тогрул) и Алп Арслан успяват да поставят под контрол обширни територии и да наложат своята власт върху разпокъсани персийски и арабски владения.

Политическа организация и администрация

Велика селджукска империя комбинира номадски военни традиции с персийска бюрокрация. На практика владетелите носели титлата султан и формално признавали върховната власт на абасидския халиф в Багдад, като същевременно упражнявали реална светска власт. В службата на държавата и администрацията персийският език и персийските чиновници играят водеща роля, а религиозното и образователно влияние се осъществява чрез сунитски вероучители и медресета.

Най-известният визир на селджуците е Низам ал-Мулк — реформатор и строител на учебна система от медресета (Низамийе), които утвърждават сунитската теология и правото в държавата.

Военна мощ и разширение

Военната сила на селджуците се основава на конни стрелци и на способността им да мобилизират номадски и полуномадски контингенти. Под командването на Алп Арслан и по-късно Мелик Шах I (Малик Шах) селджуците постигат значителни победи над Буидите, и срещу източни и западни противници, установявайки контрол върху Иран, Месопотамия, части от Сирия и Азербайджан.

Битката при Манцикерт и влияние върху Анадола

Решаващият момент за завладяването на Анадола е победата при Манцикерт (Малазгърт) през 1071 г., когато армията на Алп Арслан разгромява византийците. Тази победа отваря вратите на Анатолия за тюркски заселвания и впоследствие води до възникването на Султаната на Рум — селджукска държава в западната част на Анадола, която играе ключова роля за процеса на тюркизация и ислямизация на региона.

Култура, наука и архитектура

Селджуците са покровители на изкуствата и науката; под тяхно покровителство персийската литература и архитектура процъфтяват. В архитектурата се появяват характерни селджукски образци — джамии, медресета, мавзолеи и керванджийски ханове, украсени с плетеница, керамика и резба. Създадена е богата културна смес от тюркски, персийски и арабски елементи, която оказва влияние върху по-късните държави в региона.

Отношения със съседите и кръстоносните походи

Селджуците участват активно във военни и дипломатически конфликти в Близкия изток. Те се изправят срещу кръстоносците през XI–XII век, като в някои случаи воюват директно, а в други — създават временни съюзи и примирия. Във вътрешната политика селджукската власт понякога е настроена срещу шиитски и други несунитски общности, тъй като династията защитава сунитската ортодоксия и позицията на абасидския халифат.

Упадък и наследство

След смъртта на Мелик Шах (ок. 1092) и на Низам ал-Мулк властта в империята отслабва поради вътрешни борби, сепаратизъм на местни владетели и външни натиски. Империята се фрагментира на поредица от самостоятелни султанати и емирства, сред които Султанатът на Рум в Анатолия и други тюркско-персийски владения. През XIII век монголските нашествия довеждат до окончателния разпад на много от селджукските структури.

Въпреки това културното и политическото влияние на селджуците остава трайно: те спомагат за утвърждаването на сунитското ислямско управление в региона, подкрепят персийската администрация и култура, и дават отправна точка за формирането на по-късни тюркски държави — включително тези, които бележат прехода към османската ера и съвременните народи в Турция, Азербайджан и Туркменистан.

Забележителни личности

• Тугрил (Тогрул) — един от основателите на силна централизирана власт.
• Алп Арслан — султан, победител при Манцикерт (1071).
• Мелик Шах (Малик Шах I) — достигнал върха на могъществото на империята.
• Низам ал-Мулк — визир и реформатор, създател на система от медресета.

Тази статия дава обобщен преглед на историческата роля на селджуците — от тяхното номадско произхождение и военни успехи до културното наследство и дълготрайните последици за политическата карта на Близкия изток и Анатолия.

Селджукски султани на Рум (Анатолия) 1077-1307

• Куталмиш 1060-1077
• Сюлейман ибн Куталмиш (Сюлейман) 1077-1086
• Dawud Kilij Arslan I 1092-1107
• Малик Шах 1107-1116
• Рукн ад-Дин Масуд 1116-1156
• Изз ад-Дин Килидж Арслан II 1156-1192 г.
• Ghiyath ad-Din Kay Khusrau I 1192-1196
• Сюлейман II (Сюлейман) 1196-1204
• Килидж Арслан III 1204-1205
• Ghiyath ad-Din Kay Khusrau I (втори път) 1205-1211
• Izz ad-Din Kay Ka'us I 1211-1220
• Ала ад-Дин Кай Кубад I 1220-123]
• Ghiyath ad-Din Kay Khusrau II 1237-1246
• Izz ad-Din Kay Ka'us II 1246-1260
• Rukn ad-Din Kilij Arslan IV 1248-1265
• Ala ad-Din Kay Qubadh II 1249-1257
• Ghiyath ad-Din Kay Khusrau II (втори път) 1257-1259 г.
• Ghiyath ad-Din Kay Khusrau III 1265-1282
• Ghiyath ad-Din Mas'ud II 1282-1284
• Ala ad-Din Kay Qubadh III 1284 г.
• Ghiyath ad-Din Mas'ud II (втори път) 1284-1293
• Ala ad-Din Kay Qubadh III (втори път) 1293-1294 г.
• Ghiyath ad-Din Mas'ud II (трети път) 1294-1301
• Ala ad-Din Kay Qubadh III (трети път) 1301-1303 г.
• Ghiyath ad-Din Mas'ud II (четвърти път) 1303-1307 г.
• Ghiyath ad-Din Mas'ud III 1307

Контрол от страна на органа
Обща информация	VIAF 1 2 WorldCat 2
Национални библиотеки	Германия Япония
Други	İslâm Ansiklopedisi

 
Султанатът Рум през 1190 г.  

Въпроси и отговори

В: Кои са били селджуките?

В: Как е била известна тяхната империя?

В: Каква религия са изповядвали?

В: Как са се отнасяли към несунитите?

Въпрос: Откъде произхожда родът Селджук?

В: Има ли съвременни потомци на западните турци?

В: Сражавали ли са се срещу християните по време на Първия кръстоносен поход?

Търсене по буква