Зороастризмът е религия. Зороастър, живял в източната част на древен Иран около 1000 г. пр.н.е., създава зороастризма. Други наименования на зороастризма са маздаизъм и парсизъм.
Зороастризмът е монотеистична религия. Зороастрийският бог се нарича Ахура Мазда. Свещената книга на зороастризма е "Зенд Авеста".
Зороастризмът също е дуалистичен. Зороастрийците вярват, че Ахура Мазда е създал два духа: един добър (Spenta Mainyu) и един лош (Angra Mainyu). Зороастрийците вярват, че хората са свободни да избират между доброто и лошото. Изборът на доброто ще доведе до щастие, а изборът на лошото ще доведе до нещастие. Затова е най-добре да се избере доброто. Затова и девизът на религията е "Добри мисли, добри думи, добри дела".
Зороастризмът е държавната религия на Персия от VI в. пр.н.е., включително по времето на династията на Сасанидите. През VII в. от н.е. Персия е завладяна от ислямските араби и повечето перси стават мюсюлмани.
Днес в света има около 2,6 милиона зороастрийци. Повечето от тях живеят в Иран, Пакистан и Индия. В Пакистан и Индия те се наричат парси. Много зороастрийци сега живеят в Съединените щати.
Произход и свещени текстове
Зороастър (в персийски — Заратустра) е централен образ в традицията; учените датират неговия живот в широк временови диапазон (възможни са VIII–VI в. пр.н.е. или по-ранно), но в народната представа и в самото учение той е пророк и реформатор, който въвежда учението за Ахура Мазда. Част от най-старите части на Авеста са древните химни, наречени Гати, които се припознават като съставени или предадени от самия Зороастър.
Основни вярвания и понятия
В центъра на зороастрийското учение стоят няколко ключови понятия: Asha — справедливият, космичен ред и истина; Druj — лъжа и разрушение; свободната воля на човека да избира между тези сили; и окончателната борба между доброто (представено от Ахура Мазда и неговите възвишени духове, Spenta Mainyu) и злото (Angra Mainyu или Ахриман). След смъртта според традицията душата преминава по моста Чинват, където се отсъжда за делата ѝ; праведните преминават в рай, нечестивите — в наказание.
Ритуали, храмове и свещени практики
Огънят е централна символика в зороастризма — той символизира светлината, истината и присъствието на Ахура Мазда. Ритуалните огньове се пазят в специални храмове (наричани атешкаде на персийски) и се обслужват от жреческата каста. Чистотата е важен принцип: има строги правила за лична и обществена чистота, както и специфични обреди за посвещение (в индийската парси общност — обредът на посвещението navjote/sedreh-pushi).
Традиционните погребални практики отчитат убеждението, че трупът не бива да заразява нито огъня, нито земята; за това в много общности се използват т.нар. "кули на мълчанието" (дахме), където телата се оставят да бъдат почистени от птици. В съвременни условия практиките варират и в някои държави са приспособени към местните закони.
Празници и календар
Най-широко известният празник е Nowruz — новогодишният празник, който отбелязва пролетното равноденствие и има древен зороастрийски произход. Други важни тържества са Сада (празник на огъня и светлината) и няколко годишни празника, свързани с хораните на сезоните и с гахамбарите (сезонни фестивали на благодарност и общностно хранене). Зороастрийският календар в различни общности може да се различава (персийски, кадемик и др.).
Жреци, общност и организация
Жреческата институция включва различни рангове жреци — мобеди и други — които изпълняват ритуали и пазят свещените огньове. В Индия и Иран има различни организационни форми и институции: в Индия парсите са създали училища и благотворителни организации, докато в съвременен Иран зороастрийската общност е официално призната, но е малка и непрекъснато намаляваща заради асимилация и емиграция.
Историческо влияние и развитие
Зороастризмът е оказал значително влияние върху религиозните и културни форми в Близкия и Средния изток. Мотиви от зороастрийското богословие и етически идеи повлияват по-късни традиции и религии в региона. От VI в. пр.н.е. и особено по времето на династиите на Ахеменида и по-късно Сасанидите, зороастризмът играе централна държавна роля. След ислямското завоевание през VII в. религията постепенно губи политическата си позиция; много зороастрийци приемат исляма, други — мигрират (най-известно е преселението на парсите в Индия).
Съвременност и численост
В миналото в статии и източници са давани различни числа за броя на зороастрийците; посочената по-горе цифра от 2,6 милиона се среща в някои по-стари или неточни справки. По-настоящем по-широко приетите оценки поставят световното население на зороастрийците в порядъка на десетки хиляди до около сто-двеста хиляди души, като точните данни варират в зависимост от методологията и източниците. Най-големи общности остават в Иран, Индия (парсите) и в диаспората — САЩ, Канада, Великобритания и Австралия.
Културно наследство
Зороастризмът е допринесъл за архитектура, литература и празнични обичаи в иранския свят; много символи (огън, светлина, борба между доброто и злото) са част от по-широката иранска културна памет. Днес зороастрийските общности работят за опазване на езика, религиозните текстове, ритуалите и социалните институции, като същевременно се адаптират към съвременни условия и правни изисквания.
Бележка: Поради различия в историческите източници и в демографските проучвания, данните за възникването на Зороастър и за броя на вярващите в световен мащаб могат да се различават. Тази статия дава обобщен преглед и посочва основните учения, практики и историческо развитие на зороастризма.