Аралско море Изчезващо солено езеро в Централна Азия и екологична катастрофа
Аралско море изчезващо солено езеро и символ на екологична катастрофа, разкрива причините за обезводняване, замърсяване и биорисковете, както и международните усилия за възстановяване
Аралско море (казахски: Арал Теңізі (Арал Тенгизи), узбекски: Orol dengizi, руски: Аральскοе мοре) е езеро в Централна Азия. Разположено е между Казахстан на север и Каракалпакстан, автономен регион на Узбекистан, на юг.
От 60-те години на миналия век Аралско море се свива. Изчезнали са 90% от морето. Реките, които са го захранвали (Амударя и Сирдаря), са били използвани от Съветския съюз за напояване на памук. Това, което е останало от Аралско море, е силно замърсено, до голяма степен в резултат на изпитания на оръжия, промишлени проекти и изтичане на торове преди и след разпадането на Съветския съюз.
Съществува проект за спасяване поне на северната част на Аралско море. За целта през 1990 г. е построен язовир, който да спре изтичането на водата. През следващите години климатът се подобрява и нивото на водата отново се покачва. Въпреки това язовирът се скъса и през 2005 г. беше възстановен с международно финансиране.
Друг проблем е, че до 1993 г. островът на възраждането е използван за тестване на биологични оръжия. Понастоящем той е заразен с антракс, чума и туларемия. От 2001 г. той вече не е остров, а полуостров.
География и разделяне
Аралско море някога е било едно от най-големите вътрешни солени водни басейни в света. В резултат на продължителното изпомпване на водите на Амударя и Сирдаря за напояване морето постепенно се свива и се разделя на няколко отделни басейна — най-известните от които са Северно (Малко) Аралско море в Казахстан и Южно (Голямо) Аралско море в Узбекистан. Откритата някога дълбока водна площ е превърната в пясъчни и солени равнини, наричани Арълкум (пустинята Аралкум), с видимо ерозирала и деградирала крайбрежна зона.
Причини за изчезването
- Иригационни проекти: Пренасочване на водите на реките Амударя и Сирдаря за напояване на памучни и други селскостопански площи през съветския период.
- Неефективни технологии: Остариели и неефективни канали и системи за напояване водеха до големи загуби от изпарение и просмукване.
- Индустриално и агрохимично замърсяване: Водите и полетата са натоварени с пестициди, торове и промишлени отпадъци, които се акумулират в изсъхналите части на дъното.
- Климатични фактори: Влошаване на климатичните условия и колебания в годишните валежи допълнително влошават дефицита на вода.
Екологични и здравни последици
Свиването на морето има широки и тежки последици:
- Загуба на биоразнообразие: Много видове риби и крайбрежни екосистеми изчезнаха или бяха силно редуцирани заради увеличената соленост и загубата на местообитания.
- Колапс на риболова и икономиката: Бившите рибарски градове, като Муйнак (в Узбекистан), се оказаха далече от водата; хиляди хора загубиха препитанието си.
- Отровен прах и здравни проблеми: Изсъхналото морско дъно е източник на солени и замърсени прахови бури, които разнасят пестициди и тежки метали. Това води до висока честота на респираторни заболявания, хронични болести, проблеми с репродукцията и повишена детска смъртност в региона.
- Промяна на климата на региона: Местният климат стана по-екстремен — по-горещи летни и по-студени зимни периоди в сравнение със ситуацията преди изсушаването.
- Военни рискове: Островът Възраждане (Vozrozhdeniya) е използван за опити с биологични оръжия през съветската епоха; експозицията на опасни агенти (например антракс) и техните останки представлява траен риск за околната среда и човешкото здраве.
Опити за възстановяване и управление
През последните десетилетия бяха предприети различни мерки:
- Кокаралската дига (Kok-Aral dam): Построена с цел възстановяване на водния баланс в Северното Аралско море. След укрепването и възстановяването й около 2005 г. през международни програми нивото на водата в Северния басейн започна да нараства, солеността да намалява и някои рибни популации да се възстановяват — което оживи местния риболов.
- Международно сътрудничество: Световната банка, редица държави (включително Нидерландия) и регионални правителства финансираха и подкрепиха проекти за контрол на водните ресурси, подобряване на системите за напояване и мерки за опазване на околната среда.
- Операции по обеззаразяване: След разкриването на използването на острови за биологични тестове бяха проведени международни операции за идентифициране и обезвреждане на опасни материали и погребални места, особено в началото на 2000-те.
- Локални адаптации: Промяна на културите, въвеждане на по-ефективни напоителни технологии и проекти за опрашване и залесяване на изложените дъна с цел ограничаване на прахообразния разнос.
Сегашно състояние и перспективи
Северното Аралско море показва признаци на частично възстановяване благодарение на дигата и управлението на водните ресурси, но Южният басейн остава силно деградиран и разпокъсан на солени локви. Общата картина остава тревожна: устойчиво възстановяване изисква целенасочени политика и управление на водите на целия басейн на Амударя и Сирдаря, намаляване на водните загуби, подобряване на напояването и намаляване на използването на вредни химикали в селското стопанство.
Социокултурни и икономически аспекти
Кризата от Аралско море имаше голямо социално въздействие — депопулация на рибарски градове, миграция на семейства в търсене на препитание, загуба на традиционни поменици и промяна в начина на живот на местните общности. Възстановяването ще изисква комбинирани мерки: екологично инженерство, социална подкрепа, икономическа алтернатива и регионално сътрудничество между Казахстан, Узбекистан и други заинтересовани страни.
· 
Снимка на Аралско море от 2004 г. (черните линии са мястото, където е било през 1850 г.)
· 
Остров Възраждане (остров в Аралско море) се присъединява към сушата (2000/2001 г.)
· 
Северно Аралско море, сравнение април 2005/2006 г. (показва, че морето се е увеличило)
· 
Свиване на Аралско море 1960-2008 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Аралско море?
О: Аралско море е езеро, разположено в Централна Азия между Казахстан и Каракалпакстан, автономна област на Узбекистан.
В: Какво е причинило свиването на Аралско море от 60-те години на миналия век насам?
О: Реките, които го захранват (Амударя и Сирдаря), са използвани от Съветския съюз за напояване на памук, което е довело до свиването му.
В: Силно ли е замърсено това, което е останало от Аралско море?
О: Да, това, което е останало от Аралско море, е силно замърсено, до голяма степен в резултат на опити с оръжия, промишлени проекти и изтичане на торове преди и след разпадането на Съветския съюз.
В: Има ли проект за спасяване на поне част от Аралско море?
О: Да, има проект за спасяване на поне част от северната част на Аралско море. За тази цел през 1990 г. е построен язовир, който да спре изтичането на водата.
Въпрос: Замърсен ли е бил остров Възраждане с биологични оръжия до 1993 г.?
О: Да, до 1993 г. остров Рождение е бил използван за тестване на биологични оръжия и е бил заразен с антракс, чума и туларемия.
В: Кога остров Ребърт е свързан с континенталната част на страната?
О: През 2000/2001 г. остров Rebirth се присъединява към континенталната част и се свързва.
В: Какво се случи през 2005 г. във връзка с международното финансиране за спасяване на част от Северно море? О:През 2005 г. се скъса язовир, който беше възстановен с международно финансиране.
обискирам