Икономика (наука) | социалната наука, която изучава икономическата дейност

Субекти и обекти в икономиката

Субекти (участници) в икономическото изследване са домакинствата, бизнес компаниите, правителството (държавата) и чуждите държави. Домакинствата предлагат своите "производствени фактори" на фирмите. Това включва труд, земя, капитал (неща като машини и сгради) и информация. В замяна на своите производствени фактори домакинствата получават доход, който използват за потребление (покупка) на стоки от други субекти.

Бизнес компаниите произвеждат и продават стоки и услуги и купуват производствени фактори от домакинствата и от други компании.

Държавният или публичният сектор включва институции и организации. Държавата взема част от приходите на бизнес компаниите и домакинствата и ги използва, за да плаща за "обществени блага" като улици или образование, които да са достъпни за всички. Последната тема са чуждите държави. Тук се включват всички домакинства, бизнес компании и държавни институции, които не са базирани в собствената страна. Те търсят и доставят стоки от чужбина.

Обектите (нещата, върху които се действа) в икономическото изследване са потребителски стоки, капиталови стоки и производствени фактори. Потребителските стоки се класифицират като "потребителски стоки" (например бензин или тоалетна хартия), като "стоки по предназначение" (например къща или велосипед) и като "услуги" (например работата на лекар или чистачка). Капиталовите стоки са стоки, които са необходими за производството на други стоки. Примери за тях са сгради, оборудване и машини. Факторите на производството са труд, земя, капитал, информация и околна среда.

Общи икономически правила

• Всички хора трябва да избират между своите възможности.
• Цената на стоките е това, което човек дава за стоките.
• Когато човек се откаже от нещо (например пари), за да получи стока, той се отказва и от други неща, които би могъл да получи вместо това. Това означава, че истинската цена на нещо е тази, от която се отказвате, за да го получите. Това включва парите и икономическите ползи ("полезност"), които не сте получили, защото вече не можете да си купите нещо друго. това се нарича алтернативна цена.
• Хората избират между варианти въз основа на наградите ("стимули") или лошите неща ("демотиви"), които очакват от всеки вариант. Добавянето на награди за дадена опция често кара повече хора да я изберат.
• Търговията може да подобри положението на всички.
• Пазарите обикновено са полезни за организацията на икономическия живот. На свободния пазар стоките се разпределят между хората и фирмите, които вземат малки решения. "Невидимата ръка" на пазара (Адам Смит) гласи, че ако всеки се опитва да получи това, което иска, всеки ще бъде толкова благополучен, колкото е възможно да бъде.
• Понякога цените не отразяват напълно разходите или ползите за обществото. Например, замърсяването на въздуха е вредно за обществото, а образованието е полезно за него. Правителството може да наложи данък (или да направи нещо, за да намали продажбите) върху стоките, които са вредни за обществото. То може също така да подкрепи (например да даде пари за) неща, които са добри за обществото.
• Стандартът на живот в една страна зависи от уменията за производство на услуги и стоки. Производителността е количеството на произведените стоки, разделено на общия брой работни часове.
• Когато общото парично предлагане се увеличи или когато разходите за производство нараснат, цените се повишават. Това се нарича инфлация.

История

• Анализ на богатството през XVIII в.
• Физиокрация
• Класическа икономика
• Марксистка икономика
• Австрийска икономика
• Неокласическа икономика
• Икономика на благосъстоянието

Идеите на икономистите зависят до голяма степен от времето, в което живеят. Например Карл Маркс е живял във време, когато условията на труд са били много лоши, а Джон Мейнард Кейнс е преживял Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Днешните икономисти могат да погледнат назад и да разберат защо са направили своите преценки, както и да се опитат да направят по-добри такива.

Клонове на икономиката

Двата основни клона на икономиката са микроикономика и макроикономика.

Макроикономиката се занимава с икономиката като цяло. Например макроикономистите изучават нещата, които водят до увеличаване на богатството на дадена страна, и нещата, заради които милиони хора губят работата си. Микроикономиката се занимава с по-малки и по-конкретни неща, като например как семействата и домакинствата харчат парите си и как функционират предприятията.

Съществуват и редица други клонове на икономиката:

Известни икономисти

Сред известните икономисти в историята са:

• Адам Смит (Сред произведенията му са "Богатството на народите" и "Теория на нравствените чувства". За първи път въвежда концепцията за "невидимата ръка").
• Томас Малтус (автор на "Есе за принципа на населението") Създаване на теорията за населението ).
• Дейвид Рикардо (първи въвежда теорията за сравнителните предимства).
• Карл Маркс (произведенията му включват "Капиталът" и "Комунистическият манифест"; известна критика на капитализма).
• Джон Мейнард Кейнс (основател на кейнсианската икономическа школа).
• Милтън Фридмън (привърженик на монетаризма. Сред трудовете му са "Капитализъм и свобода").

Сред известните икономисти на XIX и XX век са Фридрих Август фон Хайек, Василий Леонтиев, Карл Менгер и Леон Валрас.

Свързани страници

• Политическа икономия
• Конституционна икономика