Икономиката е социална наука, която изучава икономическата дейност: как хората правят избор, за да получат това, което искат. Тя е дефинирана като "изследване на оскъдността и избора" и основно се занимава с решенията, които индивидите, фирмите и обществата взимат, когато ресурсите са ограничени. Икономиката изследва също така какво влияе върху производството, разпределението и потреблението на стоки и услуги в една икономика — кои ресурси се използват, кои продукти се произвеждат, как се определят цените и кой получава резултатите от производството.

Инвестициите и приходите са тясно свързани с икономическите решения: инвестицията определя бъдещия производствен капацитет, а приходите влияят върху потреблението и спестяванията. Думата "икономика" идва от старогръцки и се свързва с οἶκος oíkos "къща" и νόμος nomos "обичай" или "закон" — това подчертава историческата връзка между управлението на домакинството и управлението на по‑широки икономически системи.

Моделите, които се използват в икономиката днес, започват да се прилагат най-вече през XIX век. Хората са взели идеи от политическата икономия и са ги допълнили, защото са искали да използват емпиричен подход, подобен на този, използван в естествените науки. В процеса на развитие се появиха ключови течения — класическа икономика (напр. Адам Смит, Давид Рикардо), Маргиналната революция (Джевонс, Менгер, Валрас), както и модерните макро- и микроикономически теории, които комбинират теоретични модели и количествени данни.

Основни понятия:

  • Оскъдност — ресурсите (време, труд, капитал, земя) са ограничени, затова изборите са неизбежни.
  • Алтернативна цена (opportunity cost) — стойността на най-добрата неизбрана алтернатива при вземане на решение.
  • Предлагане и търсене — взаимодействието между продавачите и купувачите, което формира пазарните цени.
  • Пазарни и непазарни институции — фирми, държава, регулации и обичаи, които влияят на икономическите резултати.

Областите на икономиката включват:

  • Микроикономика — изучава поведението на отделните агенти (домакинства, фирми) и пазарите; анализира разпределението на ресурси и образуването на цени.
  • Макроикономика — разглежда икономиката като цяло: растеж (БВП), безработица, инфлация, парична и фискална политика.
  • Публични финанси, международна търговия, трудова икономика, развой и икономически развитие и други прикладни области.

Методи и приложения: Икономистите използват абстрактни модели, математически анализ и статистически методи, за да формулират хипотези и да проверят теории срещу данни. Моделите помагат да се изолират важни фактори и да се направят прогнози; емпиричните изследвания проверяват тези прогнози в реални данни. Икономическите знания се прилагат в политики за стимулиране на растежа, борба с безработицата, регулиране на пазарите, определяне на данъчна система и социални програми.

Нормативна и позитивна икономика: Позитивната икономика описва и обяснява икономическите явления ("какво е"), докато нормативната икономика съдържа стойностни оценки и препоръки за политиката ("какво трябва да бъде"). Разделението помага да се разграничат фактите от предпочитанията при обсъждане на икономически решения.

В модерните общества икономическите решения и политики имат силно социално значение — те влияят върху равенството, благосъстоянието, околната среда и дългосрочния икономически растеж. Поради това икономиката не само анализира пазарни механизми, но и разглежда етични, политически и институционални аспекти, които оформят резултатите от икономическата дейност.