Неокласическа икономика
Неокласическата икономика е икономическа теория, според която пазарите са свободни. Това означава, че правителствата по принцип не трябва да определят правила за видовете предприятия, поведението на предприятията, кой може да произвежда, кой може да продава, кой може да купува, цените, количествата или видовете продавани и купувани стоки. Теорията твърди, че предоставянето на свобода на отделните участници (хора или предприятия) води до по-добри икономически резултати. Тези резултати могат да бъдат по-висок среден стандарт на живот, по-високи заплати, по-добра средна продължителност на живота и по-висок БВП.
Аргументи
Пазарите са абстрактна идея: предполага се, че всички "участници" (предприятия или хора) продават едно нещо, услуга или вид нещо или услуга, а всички "участници" ги купуват.
Теория
Пазарите ще "достигнат равновесие", ако всички продавачи, които искат да продават на дадена цена или под нея, са продали на всички купувачи, които искат да купуват на дадена цена или над нея.Цената се определя на пазара.
Може би е по-лесно да мислим за това в обратен ред: Пазарът не е в равновесие, ако хората искат да си купят подстригване за десет (или повече) долара и някой с удоволствие би им продал подстригване за десет (или по-малко) долара, но по някаква причина това не се случва.
Според неокласическите икономисти това няма да се случи. Неокейнсианците казват, че това може да се случи, така че правителството може да направи клиента и лицето, което продава подстригването, по-щастливи, като помогне по някакъв начин на клиента.
Опозиция
Неокейнсианската икономика е алтернатива на неокласическата икономика. Основната разлика между неокласическата и неокейнсианската икономика е в това дали "пазарите" "достигат равновесие".
