Неокейнсианска икономика — определение, IS/LM модел и неокласически синтез
Неокейнсианска икономика: ясно обяснение на IS/LM модела, неокласическия синтез, историческо развитие и критики — ключови идеи за студенти и икономисти.
Неокейнсианската икономика е школа в макроикономическата мисъл, която се развива след Втората световна война въз основа на трудовете на Джон Мейнард Кейнс. Група икономисти — особено Джон Хикс, Франко Модиляни и Пол Самуелсън — се опитват да интерпретират и формализират трудовете на Кейнс и да ги синтезират с неокласическите модели на икономиката. Целта е да се покаже как в краткосрочен план държавната политика може да влияе върху съвкупното търсене и заетостта, докато в дългосрочен план пазарният механизъм води към неокласическо равновесие. Тази интеграция на кейнсиански идеи с неокласически инструменти остава известна като неокласически синтез.
IS/LM модел: структура и икономическа интуиция
Най-въздействащият инструмент на неокейнсианците е моделът IS/LM, който формализира връзката между съвкупното търсене, паричната политика и фискалната политика. Моделът разглежда две основни равновесия:
- IS-кривата (инвестиции‑/спестявания) показва всички комбинации от доход (Y) и лихвен процент (r), при които стоковият пазар е в равновесие — т.е. планираните инвестиции = планираните спестявания. IS е низходяща: по-нисък r стимулира инвестициите и повишава дохода.
- LM-кривата (ликвидност‑паричен пазар) показва всички комбинации от Y и r, при които паричният пазар е в равновесие — т.е. парично предлагане = парично търсене. LM е възходяща: при по-висок доход търсенето на пари расте, което при фиксирано предлагане води до по-висок r.
Пресечната точка на IS и LM определя краткосрочното равновесие за доход и лихвен процент. Политическият анализ в този модел е ясен: фискалните мерки (увеличение на държавните разходи или намаление на данъци) измества IS надясно и повишава дохода и лихвата; паричните мерки (увеличаване на паричното предлагане) измества LM надясно, понижава лихвата и стимулира дохода. Ефектът върху инвестициите и общия резултат зависи от наклоните на кривите — т.е. от чувствителността на инвестициите към лихвения процент и на търсенето на пари към дохода и лихвения процент.
Ключови допускания и ограничения
IS/LM моделът и класическият неокласически синтез опират на няколко важни допускания:
- Цени и заплати са относително негъвкави в краткосрочен план (ценова и/или заплатна инерция), което позволява фискалната и паричната политика да влияят върху реалния доход.
- Моделът е предимно статичен и често приема фиксирани очаквания или слабо формирани очаквания (липса на напълно рационални очаквания).
- Ограничено внимание към микроикономическите основи — поведение на фирми и домакинства често се моделира чрез агрегирани функции без детайлни оптимизационни предпоставки.
Тези допускания правят модела удобен за преподаване и практическа политика, но и водят до ограничения при обясняване на явления, където очакванията и динамиката на цените имат ключова роля.
Критика и еволюция: от стагфлацията до новия синтез
През 70-те години на миналия век настъпиха редица събития, които разклатиха неокейнсианската теория. Развитият свят страдаше от бавен икономически растеж и висока инфлация едновременно (стагфлация). Освен това работата на монетаристи като Милтън Фридман постави под съмнение някои неокейнсиански предвиждания. Монетаристите акцентираха върху ролята на паричното предлагане за инфлацията и върху естествената лихва/естествената безработица, като подчертаха, че дългосрочното влияние на политиките върху реалните променливи е ограничено.
Резултатът беше поредица от нови идеи, които да внесат в кейнсианския анализ инструменти, способни да обяснят икономическите събития от 70-те години. Следващата голяма вълна в кейнсианското мислене започна с опита да се придаде на кейнсианските макроикономически разсъждения микроикономическа основа. Новите кейнсианци въведоха рационални очаквания и оптимизиращи агенти, но добавиха номинални и реални фрикции (като sticky prices, sticky wages, Calvo‑ценобразуване, меню‑разходи и непълна конкуренция), които позволяват на паричната и фискалната политика да имат реални ефекти в краткосрочен хоризонт.
Това доведе до т.нар. "нов неокласически синтез", който комбинира микрофундаменти и номинални фрикции и днес формира основното течение в макроикономическата теория. След появата на новата кейнсианска школа, представителите на оригиналния неокейнсиански подход понякога се наричат старокейнсианци.
Наследство и съвременно значение
Въпреки критиките, неокейнсианството и IS/LM моделът имат трайно наследство:
- IS/LM остава полезен педагогически инструмент за въвеждане в проблемите на макроикономическата политика и взаимодействието между фискалното и монетарното регулиране.
- Неокласическият синтез оформи политическата практика в периода след Втората световна война — с акцент върху активна стабилизационна политика в краткосрочен план и доверие в пазарните механизми в дългосрочен план.
- Съвременната макроикономика използва по‑сложни динамични модели (DSGE — динамични стохастични модели с общо равновесие), които в много отношения са наследник на усилията за съчетаване на кейнсиански ефекти и неокласически микрофундаменти.
Като цяло еволюцията от класическото неокейнсианство към новия неокласически синтез показва как теоретичните рамки се адаптират към емпиричните предизвикателства и към необходимостта от по‑строги микроикономически основания. Днес дискусиите за ролята на политиките, значението на очакванията и механизмите на предаване на паричната политика продължават, като използват постиженията както на старите, така и на новите школи.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява неокейнсианската икономика?
О: Неокейнсианската икономика е школа в макроикономическата мисъл, която се развива след Втората световна война на базата на трудовете на Джон Мейнард Кейнс. Тя синтезира неокласическите модели на икономиката с оригиналния анализ на Кейнс и използва модела IS/LM, за да свърже съвкупното търсене и заетостта с три променливи, като количеството пари в обращение, държавния бюджет и състоянието на бизнес очакванията.
Въпрос: Кой се опитва да интерпретира и формализира трудовете на Кейнс?
О: Група икономисти (по-специално Джон Хикс, Франко Модиляни и Пол Самюелсън) се опитаха да тълкуват и формализират трудовете на Кейнс.
В: Как този модел става популярен сред икономистите след Втората световна война?
О: Този модел става популярен сред икономистите след Втората световна война, защото може да бъде разбран от гледна точка на теорията на общото равновесие.
В: Какво предизвика поредица от събития през 70-те години на ХХ век, които разклатиха неокейнсианската теория?
О: Развитият свят страдаше от бавен икономически растеж и висока инфлация едновременно (стагфлация), както и работата на Милтън Фридман, която постави под съмнение неокейнсианските теории, предизвикаха поредица от събития през 70-те години, които разклатиха неокейнсианската теория.
Въпрос: Какво беше създадено от новите кейнсианци, за да се даде на кейнсианските макроикономически разсъждения микроикономическа основа?
О: Новите кейнсианци помогнаха да се създаде "нов неокласически синтез", който понастоящем формира основното течение на макроикономическата теория, за да се даде на кейнсианските макроикономически разсъждения микроикономическа основа.
В: Как понякога се наричат неокейнсианците сега?
О: След появата на новата кейнсианска школа неокейнсианците понякога са наричани старокейнсианци.
обискирам