Стагфлация
В икономиката терминът стагфлация се използва, когато почти няма ръст на производството, но има висока инфлация и висока безработица. Предполагаше се, че това е невъзможно при вида икономика, описан от Кейнс (кейнсианска икономика).
Стагфлация е портманто от стагнация и инфлация. Тя се използва в икономиката, когато инфлацията е висока, темпът на растеж се забавя, а безработицата остава висока. Тя поражда дилема за икономическата политика, тъй като действията, целящи да намалят инфлацията, могат да изострят безработицата и обратно.
Терминът обикновено се приписва на британския политик, който през 1970 г. става канцлер на хазната, Иън Маклауд, който го измисля в своя реч пред парламента през 1965 г.
Кейнс не използва този термин, но в някои от трудовете му се говори за условията, които повечето биха разпознали като стагфлация. Във версията на кейнсианската макроикономическа теория, която е доминираща между края на Втората световна война (ВСВ) и края на 70-те години на ХХ век, инфлацията и рецесията се разглеждат като взаимно изключващи се, като връзката между тях се описва с кривата на Филипс. Стагфлацията е много скъпоструваща и трудно може да бъде спряна, след като започне.
Политическият показател, наречен индекс на мизерията, се получава, като към равнището на безработица се прибави равнището на инфлация.
Тази ситуация обикновено започва с това, че стоките започват да струват повече, докато се произвеждат по-малко от тях. Тъй като се произвеждат по-малко неща, за изработването им са необходими по-малко хора. Това води до увеличаване на безработицата. И трите фактора заедно водят до стагфлация - застой в производството и заетостта и нарастваща инфлация. Тя се дължи и на факторите "изтласкване на разходите". Когато производството на дадена стока започне да струва повече, цената ѝ ще се повиши. Хората ще бъдат по-малко склонни да инвестират пари в компанията. Това ще доведе до увеличаване на безработицата.
Процентно изменение на реалния брутен вътрешен продукт спрямо предходния период Източник: Бюро за икономически анализи
Рецесия през 70-те години
Рецесията от 1973-75 г. или рецесията от 70-те години на ХХ век е период на икономическа стагнация в голяма част от западния свят през 70-те години на ХХ век, който слага край на общия икономически подем след Втората световна война. Тя се различава от много предишни рецесии, тъй като е стагфлация, при която високата безработица съвпада с висока инфлация.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява стагфлацията?
О: Стагфлацията е икономически термин, използван за описание на ситуация, при която почти няма ръст на производството, но има висока инфлация и безработица.
В: Кой е автор на термина "стагфлация"?
О: Терминът "стагфлация" е въведен от британския политик Иън Маклауд, който през 1970 г. става канцлер на хазната.
В: Как стагфлацията влияе върху икономическата политика?
О: Стагфлацията представлява дилема за икономическата политика, тъй като действията, насочени към намаляване на инфлацията, могат да доведат до увеличаване на безработицата и обратно.
В: Какво казва кейнсианската икономика за стагфлацията?
О: Според кейнсианската икономика инфлацията и рецесията се разглеждат като взаимно изключващи се, като връзката между тях се описва с кривата на Филипс.
В: Как може да се спре стагфлацията, след като започне?
О: Спирането на стагфлацията, след като тя е започнала, е много скъпо и трудно. То изисква политически мерки като увеличаване на инвестициите в предприятията и намаляване на цените на стоките.
В: Какво причинява стагфлацията?
О: Стагфлацията се причинява от комбинация от фактори, включващи нарастващи производствени разходи, водещи до по-високи цени, по-малък брой произвеждани стоки, което води до намаляване на броя на хората, необходими за производството им, и фактори, които водят до повишаване на разходите, като например увеличаване на заплатите или данъците, водещи до по-високи цени на стоките.
