Стагфлация: определение, причини и икономически последици

В икономиката терминът стагфлация се използва, когато почти няма ръст на производството, но има висока инфлация и висока безработица. Предполагаше се, че това е невъзможно при вида икономика, описан от Кейнс (кейнсианска икономика), тъй като в класическата кейнсианска рамка инфлацията и рецесията са взаимно изключващи се явления.

Стагфлация е портманто от стагнация и инфлация. Използва се, когато инфлацията е висока, темпът на растеж се забавя, а безработицата остава висока. Ситуацията създава дилема за икономическата политика, тъй като мерки, целящи да намалят инфлацията, могат да влошат безработицата, а мерки за стимулиране на растежа могат да засилят инфлацията.

Терминът обикновено се приписва на британския политик, който през 1970 г. става канцлер на хазната, Иън Маклауд, който го измисля в своя реч пред парламента през 1965 г. Историческият образец от 1970-те (особено след първата и втората нефтена криза) често се цитира като класически пример за стагфлация.

Защо възниква стагфлацията?

Стагфлацията обикновено се причинява от комбинация от фактори, в повечето случаи от страна на предлагането (supply-side). Основните механизми са:

Външни шокове на предлагането — рязко поскъпване на енергийни или други ключови суровини (напр. нефтени шокове), прекъсвания в доставките или природни бедствия, които увеличават разходите за производство и намаляват предлагането.
Изтласкване на разходите (cost-push inflation) — когато разходите за труд, енергия или материали се повишат, фирмите вдигат цените, докато произвеждат по-малко, което едновременно задейства инфлация и забавя растежа.
Очаквания за инфлация и заплатни спирали — ако домакинствата и фирмите очакват по-висока инфлация, работниците искат по-високи заплати, фирмите вдигат цени и се отключва самоподдържаща се спирала.
Структурни проблеми на пазара на труда — ригидности, неефективности и несъответствия между търсене и предлагане на труд могат да поддържат висока безработица дори при инфлация.
Политики и шокове по търсенето — прекомерни фискални или монетарни стимули в условия на ограничено предлагане могат да подхранват инфлацията, докато недостатъчните структурни реформи запазват слаб растеж.

Икономически и социални последици

Стагфлацията има широкообхватни и негативни ефекти:

Съчетанието на висока инфлация и висока безработица намалява реалните доходи и покупателната способност.
Намалява се доверието в икономическата и политическата институция, често води до политическа нестабилност и социално недоволство.
Инвестициите намаляват поради несигурност и по-високи разходи, което удължава периода на слаб растеж.
Изкривява се разпределението на доходите — фиксираните доходи губят спрямо тези, чиито активи или доходи са индексирани към инфлацията.
Политическите решения се усложняват — традиционните инструменти (намаляване на паричното предлагане за борба с инфлацията или стимулиране на търсенето за борба с безработицата) работят в противоположни посоки.

Политическият показател, наречен индекс на мизерията, се получава, като към равнището на безработица се прибави равнището на инфлация, и служи като прост начин за сравняване на общественото икономическо благосъстояние във времето или между държави.

Какво могат да направят политиците?

Няма еднозначно лесно решение, но комбинация от мерки може да смекчи ефектите:

Монетарна политика: Строга парична политика (повишаване на лихвите) може да спре инфлацията, но ще влоши безработицата в краткосрочен план. Ключово е доверието в централната банка и ясните инфлационни цели, за да се якорят инфлационните очаквания.
Структурни реформи: Подобряване на гъвкавостта на пазара на труда, стимули за инвестиции в производителността, дерегулация и насърчаване на конкуренцията могат да възстановят предлагането и дългосрочния растеж.
Политики на предлагането: Държавни инвестиции в инфраструктура, образование и технологии, които намаляват производствените разходи и увеличават капацитета.
Краткосрочни мерки: Временни субсидии или целева помощ за най-уязвимите групи, както и временни контролни мерки на цените (които обаче често създават дефицити и изкривявания).

Исторически примери и уроци

Класическият пример е стагфлацията от 1970-те години, провокирана от две големи нефтени кризи (1973 и 1979), които вдигнаха цената на петрола и доведоха до силен натиск върху цените и спад в производството. В отговор на тези събития икономистите развиха модели, в които инфлационните очаквания и шоковете на предлагането имат ключова роля (например очакванията в модификацията на кривата на Филипс и аргументите на монетаристите като Милтън Фрийдман).

По-скорошни случаи или рискове от стагфлация възникнаха след големи вълни на прекъсвания в глобалните вериги на доставка, рязко поскъпване на суровини (вкл. енергийни) и силни фискални стимули, комбинирани с трудности в адаптацията на предлагането. Тези епизоди отново доказват, че комбинацията от шокове по предлагането и слаби структурни реформи може да създаде стагфлационни условия.

Заключение

Стагфлацията е труден за справяне икономически феномен, защото съчетава високата инфлация с нисък растеж и висока безработица. Профилактиката и бързата реакция, насочена към възстановяване на предлагането и укрепване на институционалната и монетарна доверие, обикновено са по-ефективни от едностранните краткосрочни мерки. Историята показва, че комбинацията от адекватна монетарна дисциплина, структурни реформи и целева социална подкрепа дава най-голям шанс за излизане от стагфлация с минимални дълготрайни щети.

Такава ситуация обикновено започва с това, че стоките започват да струват повече, докато се произвеждат по-малко от тях. Тъй като се произвеждат по-малко неща, за изработването им са необходими по-малко хора. Това води до увеличаване на безработицата. И трите фактора заедно водят до стагфлация - застой в производството и заетостта и нарастваща инфлация. Тя се дължи и на факторите "изтласкване на разходите". Когато производството на дадена стока започне да струва повече, цената ѝ ще се повиши. Хората ще бъдат по-малко склонни да инвестират пари в компанията. Това ще доведе до увеличаване на безработицата.

Процентно изменение на реалния брутен вътрешен продукт спрямо предходния период Източник: Бюро за икономически анализи

Рецесия през 70-те години

Рецесията от 1973-75 г. или рецесията от 70-те години на ХХ век е период на икономическа стагнация в голяма част от западния свят през 70-те години на ХХ век, който слага край на общия икономически подем след Втората световна война. Тя се различава от много предишни рецесии, тъй като е стагфлация, при която високата безработица съвпада с висока инфлация.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява стагфлацията?

О: Стагфлацията е икономически термин, използван за описание на ситуация, при която почти няма ръст на производството, но има висока инфлация и безработица.

В: Кой е автор на термина "стагфлация"?

О: Терминът "стагфлация" е въведен от британския политик Иън Маклауд, който през 1970 г. става канцлер на хазната.

В: Как стагфлацията влияе върху икономическата политика?

О: Стагфлацията представлява дилема за икономическата политика, тъй като действията, насочени към намаляване на инфлацията, могат да доведат до увеличаване на безработицата и обратно.

В: Какво казва кейнсианската икономика за стагфлацията?

О: Според кейнсианската икономика инфлацията и рецесията се разглеждат като взаимно изключващи се, като връзката между тях се описва с кривата на Филипс.

В: Как може да се спре стагфлацията, след като започне?

О: Спирането на стагфлацията, след като тя е започнала, е много скъпо и трудно. То изисква политически мерки като увеличаване на инвестициите в предприятията и намаляване на цените на стоките.

В: Какво причинява стагфлацията?

О: Стагфлацията се причинява от комбинация от фактори, включващи нарастващи производствени разходи, водещи до по-високи цени, по-малък брой произвеждани стоки, което води до намаляване на броя на хората, необходими за производството им, и фактори, които водят до повишаване на разходите, като например увеличаване на заплатите или данъците, водещи до по-високи цени на стоките.