Парламент на Обединеното кралство | най-висшият законодателен орган

 Как работи британският парламент

Парламентът на Обединеното кралство е разделен на три отделни части: Камара на общините (долна камара), Камара на лордовете (горна камара) и монарх. По-голямата част от законодателната власт е съсредоточена в Камарата на общините. Тя се състои от 650 членове на парламента (MPs). Тези хора се избират от гражданите на Обединеното кралство, за да ги представляват в Камарата на общините. Лидерът на политическата партия, която има мнозинство от депутатите, обикновено става министър-председател на Обединеното кралство, ръководител на правителството. Държавният глава винаги е монархът.

Камарата на общините започва разглеждането на повечето законопроекти. Други законопроекти се разглеждат от Камарата на лордовете. Камарата на общините определя данъчните ставки.

Камарата на лордовете има право да отхвърля законопроекти, с изключение на паричните (данъчните), и да кара Камарата на общините да ги преразглежда. Ако Камарата на лордовете наложи два пъти вето на законопроект или забави публичен законопроект за повече от една година, тогава Камарата на общините може да наложи законопроекта съгласно условията на Законите за парламента, освен ако той не е започнал в Камарата на лордовете.

Монархът (понастоящем крал Чарлз III) е суверен в конституционната монархия и теоретично е източник на цялата власт в Обединеното кралство. Законопроектите трябва да получат кралското съгласие, преди да се превърнат в актове на парламента, а монархът отговаря за свикването, свикването и разпускането на парламента, обикновено по съвет на действащия министър-председател. Понастоящем много рядко се случва монархът да се противопостави, но суверенът все още запазва този прерогатив, който може да използва при необходимост.

Как един законопроект се превръща в акт на парламента

Законопроектите могат да започнат своето разглеждане в Камарата на общините или в Камарата на лордовете.

Предзаконодателен контрол: Съвместна комисия на двете камари разглежда законопроекта и гласува изменения, които правителството може да приеме или отхвърли. Докладите оказват влияние на по-късните етапи, тъй като отхвърлените препоръки на комисията се подновяват, за да бъдат гласувани.

Първо четене: Не се провежда гласуване. Законопроектът се представя, отпечатва се, а при законопроектите на частни членове се определя дата за второ четене.

Второ четене: Следват дебати по общите принципи на законопроекта и гласуване.

Етап на комисията: Комисията разглежда всяка клауза от законопроекта и може да внася изменения.

Етап на докладване: Възможност за изменение на законопроекта. Парламентът разглежда клаузите, към които са внесени изменения.

Трето четене: Дебат по окончателния текст с измененията. На този етап в лордовете могат да бъдат внесени допълнителни изменения.

Преминаване: След това законопроектът се изпраща на другата камара, която може да го измени.

 Първо четене: Същите процедури

 Второ четене: Същите процедури

Етап на комисията: Същите процедури

Етап на докладване: Същите процедури

 Трето четене: Същите процедури

Преминаване: След това законопроектът се връща в първоначалния състав на Камарата.

Предзаконодателен контрол: Разглеждане на всички изменения.

След това законопроектът се обработва за кралско одобрение и ако бъде приет, той се превръща в закон.

Създаване на нов закон Видове законопроекти Процедура на законопроекта Първо четене Второ четене Етап на комисията на общините Етап на комисията на лордовете Етап на доклада Трето четене Преминаване през другата камара Кралско съгласие Делегирано законодателство

 
Представяне на законодателната процедура.  

История

През Средновековието и ранния модерен период на Британските острови има три кралства - Англия, Шотландия и Ирландия, които имат отделни парламенти. Актовете за обединение от 1707 г. обединяват Англия и Шотландия в рамките на парламента на Великобритания, а Актът за обединение от 1800 г. включва Ирландия в рамките на парламента на Обединеното кралство. Парламентът в Уестминстър в Лондон понякога е наричан "майката на всички парламенти".

Парламент на Англия

Английският парламент води началото си от англосаксонския Witenagemot. През 1066 г. Вилхелм Нормандски въвежда феодална система, при която преди да издава закони, се обръща за съвет към съвета. През 1215 г. този съвет получава от крал Джон Магна Харта, която установява, че кралят не може да налага или събира никакви данъци (освен феодалните, с които са били свикнали дотогава), освен със съгласието на своя кралски съвет, който постепенно прераства в парламент.

През 1265 г. Симон дьо Монфор, шести граф на Лестър, свиква първия избран парламент. Със законите на Уелс от 1535-42 г. Уелс е присъединен към Англия и уелските представители влизат в парламента.

Когато през 1603 г. Елизабет I е наследена от шотландския крал Джеймс VI Шотландски (Джеймс I Английски), двете държави преминават под негово управление, но всяка от тях запазва свой собствен парламент.

Парламент на Шотландия

През Високото средновековие в Шотландия кралският съвет на епископите и графовете поставя началото на парламента от 1235 г.

Парламент на Ирландия

Ирландският парламент е създаден, за да представлява английската общност в Ирландското графство, но на местните или галските ирландци не е позволено да гласуват или да се кандидатират за длъжността, като първото известно заседание е през 1264 г. През 1541 г. Хенри VIII обявява Кралство Ирландия. Галско-ирландските лордове вече имат право да присъстват в ирландския парламент като равни на мнозинството от англичани по произход.

 

Свързани страници

• Депутати, избрани на парламентарните избори в Обединеното кралство през 2005 г.
• Парламент на Англия
• Списък на парламентарните окръзи в Обединеното кралство
• Парламентарна процедура