Личен съюз: дефиниция, причини и исторически примери
Личният съюз е връзка между две или повече суверенни държави, които по силата на закона имат за свой държавен глава едно и също лице.
Какво представлява и как се различава от другите форми на съюз
Личният съюз означава, че един и същ монарх (или друг държавен глава) управлява формално две или повече отделни държави, които обикновено запазват свои собствени закони, институции и политици. Това е различно от:
- Реален съюз — държавите споделят някои общи институции или съвместна администрация, освен монарха.
- Федерация — съществува централизирано правителство с компетенции, преминаващи над нивото на отделните съставни части.
- Династичен съюз — термин, който понякога се използва с подобно значение на личния съюз, но акцентът е върху семейната/династичната връзка, довела до общия владетел.
Причини за възникване
Личните съюзи възникват по различни причини, най-често поради династически сделки и наследство, но също и чрез политика или насилие. Основните причини са:
- Династични бракове и наследство: брак между принцове/принцеси или липса на наследници в дадена линия могат да доведат до това, че едно лице стане наследник на тронове в различни държави.
- Изборни монархии и съвпадение на избори: при електронни или изборни монархии един и същ кандидат може да бъде избран за различни тронове.
- Анексия или политическа договореност: в някои случаи личният съюз е средство за разширяване на влияние или за избягване на военни конфликти чрез уредена форма на управление.
- Временни споразумения и стратегически съюзи: държавите могат да се договорят да имат общ държавен глава като част от по-широка политическа или военна стратегия.
Правен и конституционен характер
Личният съюз може да бъде закрепен по различен начин:
- С официални договори или конституционни разпоредби, които изрично заявяват, че двете държави ще имат един и същ държавен глава.
- Чрез династични традиции и наследствени права, без писмен договор — в тези случаи съюзът е по-нестабилен и лесно податлив на промяна.
На практика държавите в личен съюз често запазват отделни органи на управление — парламенти, закони, данъци и вътрешна администрация. Държавният глава може да упражнява функциите си лично или чрез вицекрале/наместници, губернатори, или генерал-губернатори (както при съвременните държави от Общността на нациите).
Как приключва личният съюз
- Поради различни закони за наследяване (например ограничение на женската престолонаследност), когато на един трон може да се възкачи наследник, който не може да наследи другия трон.
- По желание на държавите чрез споразумение, акт на отделяне или референдум.
- Вследствие на война, революция или външна промяна на режима.
- Заради изчезване на династичната линия (без наследници) и приемане на друг владетел само за една от държавите.
Исторически примери
Няколко ясно разграничими примера помагат да се разбере как функционират личните съюзи:
- Калмарска уния (1397–1523) — временно обединение под един монарх на Дания, Норвегия и Швеция; въпреки общия владетел, всяка държава запазваше свои закони и институции.
- Унията на короните (1603–1707) — когато Яков VI на Шотландия стана Яков I на Англия и Ирландия (1603), създаде личен съюз между Англия и Шотландия. До Акт за уния (1707) двете държави имаха общ монарх, но отделни парламенти и закони.
- Викинските и скандинавски лични съюзи — периодични династични съвпадения и съюзи между скандинавските кралства през Средновековието и ранното Ново време.
- Дания–Норвегия (от 1380 до 1814) — дълга лична/персонална връзка под един владетел, която в практиката често добива черти на по-тясна административна интеграция.
- Обединението на Влахия и Молдова (1859) — Александру Йоан Куза беше избран за господар и на двете княжества, което представлява личен съюз, довел впоследствие до по-трайно обединение и формиране на Румъния.
- Общността на нациите — съвременни примери — няколко независими държави (т.нар. „realm“: Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия, и др.) имат един и същ монарх (в момента), но са напълно суверенни и имат отделни конституции и правни системи. Това е съвременна форма близка до личния съюз.
- Обединено кралство и Хановер (1714–1837) — герцогството на Хановер и британската корона бяха в личен съюз от възкачването на Георг I до 1837 г., когато поради различни закони за наследяване троновете се разделиха.
Възможни последици и предизвикателства
Личните съюзи могат да имат както положителни, така и отрицателни ефекти:
- Положителни: спокойствие по границите, по-лесна координация при външна политика, династична стабилност.
- Отрицателни: конфликти на интереси между отделните държави, напрежение сред населението, различни закони за наследяване, риск от асиметрично влияние на по‑силната държава върху по‑слабата.
Заключение
Личният съюз е исторически и правен феномен, при който едно лице е държавен глава на две или повече отделни държави. Причините за възникването му варират — от династични бракове и наследство до политически договори. Неговата устойчивост зависи от правните рамки, политическата воля и обществения консенсус; понякога води до пълна политическа интеграция, друг път — до своевременно разделяне.
Някои примери за лични съюзи
Андора
- Частична лична уния с Франция от 1607 г. насам (френският президент, а преди това крал на Франция, е един от държавните глави на Андора, а другият държавен глава е епископът на La Seu d'Urgell, Каталуния, Испания).
Белгия
Лична уния със Свободната държава Конго от 1885 г. до 1908 г., когато анексира Свободната държава Конго.
Бохемия
- Лична уния с Полша 1003 - 1004 г. (Бохемия е окупирана от поляците)
- Лична уния с Полша 1300-1306 г. и Унгария 1301-1305 г. (Вацлав II и Вацлав III)
- Лична уния с Люксембург 1313 - 1378 г. и 1383 - 1388 г.
- Лична уния с Унгария 1419-1439 г. (Сигизмунд Люксембургски и неговият зет) и 1490-1526 г. (династията на Ягелоните)
- Лична уния с Австрия и Унгария 1526 - 1918 г. (с изключение на 1619 - 1620 г.)
Бранденбург
- Лична уния с херцогство Прусия от 1618 г., когато Алберт Фридрих, херцог на Прусия, умира без мъжки наследници и неговият зет Йоан Сигизмунд, курфюрст на Бранденбург, става владетел на двете държави. Бранденбург и Прусия поддържат отделни правителства и седалища на властта съответно в Берлин и Кьонигсберг до 1701 г., когато Фридрих Уилям I ги обединява в едно правителство.
Свободна държава Конго
Лична уния с Белгия от 1885 г. до 1908 г., когато Белгия я анексира.
Австралия
- От 1941 г., след ратифицирането на Уестминстърския статут през 1942 г., който прекратява възможността на британския парламент да приема закони за Австралия. Законът за Австралия от 1986 г., наред с други неща, премахва Тайния съвет като последна апелативна инстанция в австралийската съдебна система. Елизабет II от Обединеното кралство изпълнява самостоятелно функциите на кралица на Австралия чрез своя заместник-правен представител - генерал-губернатора, който се назначава от министър-председателя.
Ирландия
- Лична уния с Кралство Англия от 1541 г., когато ирландският парламент провъзгласява краля на Англия Хенри VIII за крал на Ирландия, до 1707 г., когато Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват чрез Договора за съюз и са заменени от Кралство Великобритания.
- Личен съюз с Кралство Шотландия от 1603 г., когато крал Джеймс VI Шотландски става крал на Англия и крал на Ирландия, до 1707 г., когато Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват и са заменени от Кралство Великобритания.
- Личен съюз с Кралство Великобритания от 1707 г. до 1800 г., когато двете кралства се сливат в Обединено кралство Великобритания и Ирландия.
- Личен съюз с Хановер от 1714 до 1800 г.
- Като кралство на Британската общност в периода 1922-1936/1949 г., когато става република (вж. Ирландски държавен глава в периода 1936-1949 г.).
Дания
- Лична уния с Норвегия от 1380 г. до 1814 г. (норвежкият риксред е премахнат през 1536 г.)
- Калмарската уния с Норвегия и Швеция от 1389 до 1521 г. (понякога несъществуваща)
- Кралете на Дания са едновременно херцози на Шлезвиг и Холщайн от 1460 до 1864 г. (Холщайн е част от Свещената римска империя, а сега е част от Германия)
- Личен съюз с Исландия от 1918 г. до 1944 г., когато Исландия става република
Англия
- Лична уния с Ирландия от 1541 г. (когато Ирландия е издигната на ниво кралство) до 1707 г.
- Личен съюз с Шотландия от 1603 до 1707 г. (когато са обединени в Кралство Великобритания)
- Лична уния с Нидерландия от 1689 г. до 1702 г., като холандският щатхалтер изпълнява и функциите на крал на Англия, Шотландия и Ирландия.
Действителната ситуация е малко по-сложна, тъй като холандските провинции Холандия, Зеландия, Утрехт, Гелдерланд и Оверейсел влизат в лична уния през 1689 г., а Дренте - през 1696 г. Само две нидерландски провинции никога не влизат в лична уния: Фризия и Гронинген.
Франция
- Личен съюз с херцогство Бретан от 1491 г., когато херцогиня Анна Бретанска се омъжва по принуда за френския крал Шарл VIII, до 1532 г., когато херцогство Бретан е официално присъединено към Кралство Франция.
- Лична уния с Навара от 1589 до 1620 г., когато Навара официално е включена във Франция.
- Частичен личен съюз с Андора от 1607 г. (френският президент е един от държавните глави на Андора)
Великобритания
- Лична уния с Ирландия от създаването ѝ през 1707 г. до премахването ѝ през 1801 г. (когато се обединяват в Обединеното кралство Великобритания и Ирландия)
- Лична уния с Хановер от възкачването на Джордж I през 1714 г. до премахването ѝ през 1801 г.
Хановер
- Личен съюз с Великобритания и Ирландия от 1714 до 1801 г.
- Лична уния с Обединеното кралство от 1801 до 1837 г., когато в резултат на различни закони за наследяване кралица Виктория се възкачва на британския престол, а чичо ѝ Ернест Август - на хановерския.
Свещена Римска империя
Унгария
- Лична уния с Хърватия от 1102 до 1918 г.
- Лична уния с Полша от 1370 до 1382 г. при управлението на Луи Велики. Този период от полската история понякога се нарича Андегауенска Полша. Луи наследява полския престол от своя чичо по майчина линия Казимир III. След смъртта на Людовик полските благородници (шляхта) решават да прекратят личната уния, тъй като не искат да бъдат управлявани от Унгария, и избират по-малката дъщеря на Людовик Ядвига за свой нов владетел, а Унгария е наследена от по-голямата му дъщеря Мария. Лична уния с Полша за втори път от 1440 до 1444 г.
- Личен съюз с Бохемия от 1419 до 1439 г. и от 1490 до 1918 г.
- Лична уния със Свещената Римска империя от 1410 до 1439 г. и от 1526 до 1806 г. (с изключение на 1608-1612 г.)
- Лична уния с Австрия от 1867 до 1918 г. (двойна монархия Австро-Унгария) при управлението на Франц Йосиф и Карл IV (всъщност това е по-скоро династична, а не лична уния).
Исландия
Ирландия
- Лична уния с Англия от 1541 г. (когато ирландският парламент провъзгласява английския крал Хенри VIII за крал на Ирландия) до 1707 г. (при създаването на Великобритания).
- Лична уния с Шотландия (и Англия) от 1603 г. до 1707 г. (когато Англия и Шотландия са обединени в Кралство Великобритания)
- Лична уния с Нидерландия от 1689 г. до 1702 г., като кралят на Ирландия, Шотландия и Англия изпълнява и функциите на стадхолдер на повечето от провинциите на Нидерландия. Действителното положение е малко по-сложно, като нидерландските провинции Холандия, Зеландия, Утрехт, Гелдерланд и Оверейсел влизат в лична уния през 1689 г., а Дренте - през 1696 г. Само 2 нидерландски провинции никога не влизат в лична уния: Фризия и Гронинген.
- Личен съюз с Великобритания от 1707 до 1801 г. (когато са обединени в Обединеното кралство Великобритания и Ирландия).
- Лична уния с Хановер от 1714 до 1801 г.
- Лична уния с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от 1922 г. до 1937/1949 г. (вж. Ирландски държавен глава в периода 1936-1949 г.).
Литва
- Лична уния с Полша от 1386 до 1569 г. - Полско-литовската уния. През 1569 г. се трансформира във федерация на Полско-литовската общност.
Люксембург
- Личен съюз с Нидерландия от 1815 до 1890 г.
Навара
- Лична уния с Франция от 1589 до 1620 г., когато Навара официално е включена във Франция.
Нидерландия
- Лична уния с Англия, Шотландия и Ирландия от 1689 до 1702 г., като стадхолдерът на повечето от провинциите на Нидерландия изпълнява и функциите на крал на Англия, Шотландия и Ирландия. В действителност ситуацията е малко по-сложна, като нидерландските провинции Холандия, Зеландия, Утрехт, Гелдерс и Оверейсел влизат в лична уния през 1689 г., а Дренте - през 1696 г. Само 2 нидерландски провинции никога не влизат в лична уния: Фризия и Гронинген.
- Лична уния с Люксембург от 1815 до 1890 г.
Норвегия
- Лична уния с Швеция от 1319 до 1343 г.
- Лична уния с Дания от 1380 г. до 1814 г. (норвежкият риксред е премахнат през 1536 г.)
- Калмарската уния с Дания и Швеция от 1389 до 1521 г. (понякога несъществуваща)
- Личен съюз с Швеция от 1814 г. (когато Норвегия обявява независимост от Дания и е принудена да влезе в съюз с Швеция) до 1905 г.
Полша
- Лична уния с Унгария от 1370 г. до 1382 г. и от 1440 г. до 1444 г.(вж. раздела за Унгария по-горе)
- Лична уния с Литва от 1386 до 1569 г., известна като Полско-литовска уния. През 1569 г. съюзът е трансформиран във федерация на Полско-литовската общност.
- Източна част: Лична уния с Русия от 1814 до 1832 г., известна като Конгресна Полша; след потушаването на въстание на армията територията е анексирана от Русия.
Полша-Литва
- Лична уния с Швеция от 1592 до 1599 г.
- Личен съюз със Саксония от 1697 до 1705 г., от 1709 до 1733 г. и от 1733 до 1763 г.
Португалия
- Иберийски съюз с Испания от 1580 до 1640 г. (при Филип II Испански, неговия син и внук)
Румъния
- Лична уния между Влахия и Трансилвания от 1599 до 1600 г. под управлението на Михаил Храбър
- Лична уния между Влашко, Молдова и Трансилвания от 1600 до 1601 г. под управлението на Михаил Храбър
- Лична уния между Влашко и Молдова от 1859 до 1862 г. под управлението на Александър Йоан Куза
Шотландия
- Личен съюз с Англия и Ирландия от 1603 до 1707 г. (когато Англия и Шотландия са обединени в Кралство Великобритания)
- Лична уния с Нидерландия от 1689 г. до 1702 г., като кралят на Шотландия, Англия и Ирландия изпълнява и функциите на щатхалтер на повечето от провинциите на Нидерландия. Действителното положение е малко по-сложно, като нидерландските провинции Холандия, Зеландия, Утрехт, Гелдерланд и Оверейсел влизат в лична уния през 1689 г., а Дренте - през 1696 г. Само 2 нидерландски провинции никога не влизат в лична уния: Фризия и Гронинген.
Испания
- Лична уния със Свещената римска империя от 1519 до 1556 г. при Карл I (Карл V, император на Свещената римска империя)
- Иберийски съюз с Португалия от 1580 до 1640 г. (при Филип II Испански, неговия син и внук)
Швеция
- Лична уния с Норвегия от 1319 до 1343 г.
- Калмарската уния с Дания и Норвегия от 1389 до 1521 г. (понякога несъществуваща)
- Лична уния с Полша-Литва от 1592 до 1599 г.
- Личен съюз с Норвегия от 1814 до 1905 г. (понякога наричан Швеция-Норвегия)
Обединено кралство Великобритания и Ирландия
- Лична уния с Хановер от 1801 г. до 1837 г., когато в резултат на различни закони за наследяване кралица Виктория се възкачва на британския престол, а чичо ѝ Ернест Август - на хановерския.
