Иберийският съюз (1580–1640): Обединение на Испания и Португалия

Иберийският съюз (1580–1640): династично обединение на Испания и Португалия, влияние върху колониите, търговията и европейската политика — ключова глава от иберийската история.

Иберийският съюз е исторически термин, използван от съвременните историци за описване на връзката между монархиите на Португалия и испанския клон на Хабсбургския дом, която продължава от 1580 до 1640 г. След Войната за португалското наследство короните на Кастилия, Португалия и Арагон остават отделни юридически и административни единици, но имат общ монарх — владетелят от испанския Хабсбургски дом. Тази лична уния или династичен съюз обединява и техните съответни колониални владения под върховната власт на испанската монархия, без да се слива структурата на отделните кралства. Законите за чужденците (Leyes de extranjeria) запазват правната теория, че гражданинът на едно кралство е чужденец в останалите иберийски корони. Терминът Иберийски съюз не е използван по онова време, а е аналитичен похват на историците.

Предистория и причини за унията

Желанието за политическо обединение на Иберийския полуостров има дълга история: някои средновековни владетели възприемат идеята за единна власт над различни испански владения — например Санчо III Наварски и Алфонсо VII Леонски и Кастилски, които приемат титлата Imperator totius Hispaniae ("император на цяла Испания"). Историческите династични връзки също създават условия за бъдеща уния — например, ако Мигел да Пас (1498–1500 г.), принц на Португалия и Астурия, беше доживял, евентуално би могло да се постигне по-ранно сближаване между короните. По-късно династичната криза в Португалия, предизвикана от смъртта на крал Себастиан през 1578 г. в битката при Алкасер-Кебир и от последвалия административен вакуум след смъртта на крал Хенри през 1580 г., открива възможност за претенциите на Филип II на Испания и за присъединяване на португалската корона към Хабсбургската династия.

Образуване и организация на съюза (1580–1581)

През 1580 г. след низ от претенции и военни действия Испания налага претендента си върху португалския престол. Филип II на Испания (като Филип I в Португалия) формализира връзката, която през 1581 г. е легитимирана пред португалските институции, макар и при значителни политически и военни условия. В практиката това означава, че:

• Португалия запазва своята администрация, съдебни и финансови системи, а също и своята Колониална мрежа — различни вицекралства, губернаторства и местни елити остават практически непокътнати.
• На държавно ниво монархът носи титлите и владичеството над всички кралства, но управлението често преминава чрез назначаване на вицекрали, генерали и чиновници — някои от които са испанци, което предизвиква недоволство у португалската аристокрация и търговци.
• Португалските морски и колониални интереси продължават под португалския юридически и институционален чадър, но във военно-политически план стават част от по-широката имперска политика на Хабсбургите.

Колониални и икономически последици

Периодът обхваща важен преход в португалската история: в началото търговията с подправки в Португалската империя е още на върха си. Откритията на Васко да Гама (1497–98) затвърждават океански маршрути към Индия и Изтока, започнати от усилията на Хенрих Мореплавателя, и осигуряват дълги години монопол върху доходоносната търговия с подправки, поддържана от португалски фактории и крепости по Атлантика и Индийския океан.

През XVII век обаче геополитическите промени ерозират този монопол: холандци, англичани и французи целенасочено атакуват и завладяват португалски търговски пунктове и фортификации в Индия, Източна Африка, Малакка и Индонезия. Паралелно, навлизането на англо-холандската търговия с роби в Атлантическия океан подкопава контролa върху транспортирането и комерсиалното усвояване на робска работна сила, която е ключова за колониалната икономика. В резултат Португалия преживява дълъг спад в търговията с подправки и загуба на важни източници на приходи.

В икономически план страната постепенно става все по-зависима от своите колонии — първоначално от индийските фактории и скромните доходи от азиатските връзки, а с времето от огромния приток на суровини и злато от Бразилия, което от края на XVI и особено през XVII в. започва да играе централна роля за португалските финанси. В същото време ангажиментите на испанската корона в европейски войни, включително подпомагането на католическата страна в Тридесетгодишната война, отклоняват ресурси и внимание от португалските нужди и създават допълнително напрежение в личната уния.

Политически и военни последици

Част от проблемите произтичат от геополитическите враждебности, в които Хабсбургската монархия е въвлечена: английски и холандски флоти атакуват португалски колонии или подкрепят местни възстания; португалските връзки с Испания ангажират Португалия в конфликти, които не винаги обслужват нейните интереси. В отговор испанската военна мощ по някои моменти помага за защита на големи територии на Португалската империя (например в Бразилия), но също довежда до въвличане на португалски ресурси в чужди войни.

Краят на унията и Възстановяването на династията Браганса

Условията през първата половина на XVII в. — икономически трудности, военни поражения на колониалните фронтове, натрупано недоволство в португалските елити и отслабване на централната испанска власт — подготвят терена за бунт. На 1 декември 1640 г. в Лисабон се случва въстание, което сваля испанския губернатор и води до провъзгласяването на Дом Браганца като нова португалска династия: Жуан IV (Жоао IV) става крал и започва Португалската Война за Възстановяване, която формално прекъсва личната уния и довежда до независимост на Португалия от Хабсбургите.

Значение и историческа оценка

Иберийският съюз е сложен период, характеризиращ се с парадокс: от една страна — формално запазване на португалските учреждения и културна автономия; от друга — реално въвличане в глобална хабсбургска политика, която оказва дълбоко влияние върху колониалната и търговската съдба на Португалия. Загубата на части от азиатските пазари и натискът от европейските съперници променят икономическата основа на португалската империя и ускоряват прехвърлянето на центъра на тежестта към Бразилия.

Днес периодът се изучава като пример за лична уния, която съчетава формална автономия със забележими политически и икономически последици, довели финално до възстановяване на независимостта и началото на нов етап в историята на Португалия и на целия Иберийски полуостров.

Въпроси и отговори

В: Какво е представлявал Иберийският съюз?

Въпрос: Как възниква?

Въпрос: Какви са били основните ѝ характеристики?

В: Опитвали ли са се за това преди?

Въпрос: Какво влияние е оказало това върху търговията?

Търсене по буква