Спорове за инвеститурата
Спорът за инвеститурата, известен още като спор за светската инвеститура, е най-важният конфликт между светската и религиозната власт в средновековна Европа. Започва като спор през XI в. между императора на Свещената Римска империя Хенрих IV и папа Григорий VII. Въпросът е бил кой ще контролира назначенията на епископи (инвеститурата).
Спорът води до дългогодишно ожесточение и почти петдесетгодишна гражданска война в Германия. Тази война завършва с триумфа на великите херцози и абати и с разпадането на Германската империя в крайна сметка.
Спорът между Григорий VII и Хенри IV
Когато през 1073 г. Григорий VII, монах реформатор, е избран за папа, започват споровете между императора и папата.
Във висшите кръгове на немското духовенство Григорий имал много врагове. Затова крал Хенри обявява, че Григорий вече не е папа и римляните трябва да изберат нов папа [1]. Когато Григорий научава за това, той отлъчва Хенрих IV, обявява, че вече не е император, и казва на поданиците си, че вече не трябва да му се подчиняват, както са се клели.
Отлъчването на краля от църквата направи дълбоко впечатление както в Германия, така и в Италия. Тридесет години преди това баща му Хенри III сваля от власт трима папи, но когато Хенри IV се опитва да повтори тази процедура, той не получава подкрепата на народа. Саксонците започнали второ въстание, а антироялистката партия от месец на месец набирала сила.
До Canossa
Към този момент Хенри е отлъчен от църквата и изправен пред широка опозиция у дома, начело с Рудолф, Хенри се среща с папата в една крепост в Южните Алпи. В продължение на три дни той се разкайва в снега, бос и облечен в чували, което води до помирение с папа Григорий VII.
Второ отлъчване на Хенри
Опозицията на разбунтувалите се германски благородници използва отлъчването на Хенрих, за да създаде съпернически крал Рудолф от Рейнфелден (Форххайм, март 1077 г.). Първоначално Григорий изглежда неутрален, защото двете страни (император и бунтовници) са с доста изравнени сили. Но в крайна сметка той решава за Рудолф след победата му при Фларххайм (27 януари 1080 г.) и отново обявява отлъчването и свалянето на крал Хенрих (7 март 1080 г.).
Това се смяташе за несправедливост. Когато Рудолф умира на 16 октомври същата година, Хенри, вече по-опитен, поема борбата. През 1081 г. той започва конфликт срещу Григорий в Италия. Григорий вече е по-малко влиятелен и тринадесет кардинали го изоставят. Рим се предава на германския крал, а Гиберт от Равена се възкачва на трона като Климент III (24 март 1084 г.). Хенрих е коронясан за император от своя съперник, а самият Григорий трябва да избяга от Рим в компанията на норманския си "васал" Робер Гискар.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява спорът за инвеститурата?
О: Спорът за инвеститурата е конфликт между светската и религиозната власт в средновековна Европа.
В: Кои са били основните страни в спора за инвеститурата?
О: Основните страни в спора за инвеститурата са императорът на Свещената Римска империя Хенрих IV и папа Григорий VII.
В: Какъв е бил спорът по време на спора за инвеститурата?
О: Спорът по време на спора за инвеститурата е за това кой ще контролира назначаването на епископите (инвеститурата).
В: Какви са последиците от спора за инвеститурата?
О: Спорът за инвеститурата доведе до дългогодишно ожесточение и почти петдесетгодишна гражданска война в Германия. Тя завършила с триумфа на великите херцози и абати и с разпадането на Германската империя в крайна сметка.
Въпрос: Кога започва спорът за инвеститурата?
О: Спорът за инвеститурата започва през XI век.
В: Какво е другото име на спора за инвеститурата?
О: Друго име на спора за инвеститурата е спор за светската инвеститура.
В: Защо спорът за инвеститурата е бил значим в средновековна Европа?
О: Спорът за инвеститурата е значим в средновековна Европа, защото представлява борба между светската и религиозната власт за контрол върху назначенията на епископите, които по онова време са високо ценена позиция с власт и влияние.
