Цивилизацията в долината на Инд (Харапска цивилизация) — бронзова епоха

Открийте Харапската цивилизация — бронзовата епоха, майстори на градското планиране, сложни дренажи, търговски печати и загадъчната, все още неразчетена писменост.

Цивилизацията в долината на Инд е една от големите цивилизации на бронзовата епоха — със зародиш и развитие в периода около 3300–1300 г. пр.н.е., като нейният зрял (класически) период обикновено се поставя между около 2700 и 1700 г. пр.н.е. (някои източници посочват малко по-различни граници според радиовъглеродното датиране и стратиграфските наблюдения).

Географско разпространение и основни центрове

Цивилизацията е разположена на широки територии от югозападния азиатски субконтинент — по поречието на река Инд и нейните прилежащи системи (включително река Гаггар-Хакра). Днешните археологически обекти попадат в териториите на съвременен Пакистан, Северозападна Индия и части от Афганистан. Територията на цивилизацията е обхващала местообитания от районите на Белуджистан до крайбрежието на Гуджарат и на север до Хималаите.

Градско планиране и архитектура

Харапската градска култура се характеризира с изключително добре развито планиране. Уличната мрежа е била праволинейна, с ясно разграничение на жилищни, занаятчийски и обществени сектори. Сградите често са били строени от стандартни изпечени тухли; някои постройки имат по два и повече етажа. Баните и системите за водоснабдяване са интегрирани в жилищата: най-известният пример е „Голямата баня“ в Моенджо-Даро, която вероятно е изпълнявала религиозни или обществени функции.

Особено напреднала е била дренажната система: покрай всяка улица е имало канал, облицован с тухли, с покривни плочи или подвижни капаци за почистване и проверка. Съществуват и следи от резервоари, кладенци и системи за съхранение на вода.

Икономика, занаяти и търговия

Икономиката е предимно земеделска, с обработка на зърнени култури (пшеница, ечемик), отглеждане на добитък и използване на поливни системи. Забележително е и разпространението на култивиран памук — едно от ранните места за владеене на тази технология.

Развити са разнообразни занаяти: металообработване (мед, бронз, малко количество злато и сребро), фаянс, обработка на камък и производство на стъклени и полускъпоценни мъниста. Харапските търговци поддържали контакти както вътрешно, така и с региони извън Индския субконтинент — съществуват доказателства за обмен с Месопотамия и Персийския залив.

• Търговците използвали стандартни мерни системи и прецизни теглилки.
• За маркиране на стоки и за документиране на сделки са използвани малки печати от камък и глина с гравирани изображения и пиктографски знаци.

Писменост и печати

Харапската писменост се среща предимно върху клеймени печати, малки таблички и керамика. Текстовете са кратки и досега не са били убедително дешифрирани — въпреки многобройните опити, системата остава нерешена. Характерни са животинските и антропоморфни изображения върху печатите, често в съпровод на символи, които може да са правили служба на име, собственост или административна марка. Печатите също така са използвани за запечатване на чували и контейнери; както посочва оригиналният източник, Харапските търговци са използвали печати върху възлите на чувалите за транспортиране, за да гарантират, че товарите не са били отваряни по време на пътуването.

Социална организация и религия

Данните от археологията показват организирано общество с умения за масово производство и управление на ресурси, но липсват ясни доказателства за силно йерархична монархия — не са откривани големи дворци или монументални гробници, характерни за други съвременни цивилизации. Религиозните вярвания остават предмет на интерпретации; някои символи и фигури са тълкувани като проторелигиозни елементи, но без недвусмислени писмени източници твърдите изводи са затруднени.

Основни археологически центрове

Най-известните градове и обекти включват Хараппа (открит чрез разкопки първоначално, поради което цивилизацията често се нарича „Харапска“), Моенджо-Даро, Долавира, Лотал, Рахигиархи и множество други по-малки селища и индустриални зони. Тези центрове дават богата информация за градската структура, икономиката и занаята.

Откриване и археологически изследвания

Първите европейски наблюдения на останки от древните градове датират от 19 век — например през 1842 г. Чарлз Масон описва места, свързани с цивилизацията в долината на Инд, но това привлича малко внимание в епохата си. По-късно, в началото на 20 век, систематичните археологически разкопки започват и стават по-широко известни: през 1920-те години Джон Маршал и екип под негово ръководство подпомагат организирането и публикуването на първите големи разкопки в Харапа и Моенджо-Даро, което дава началото на масово научно проучване на този комплекс от градове и селища. (За археологическите разкопки и тяхната роля вижте също археолози.)

Причини за упадък

Причините за упадъка на Харапската цивилизация остават предмет на дискусия. Сред основните хипотези са:

• климатични промени и промяна в режимите на валежите — водещи до обезводняване и нарушаване на земеделието;
• изместване или пресъхване на реките (например промени в коритото на река Инд и прилежащите артерии);
• икономически и търговски смущения, които са нарушили външните връзки и обмена;
• вътрешни социални трансформации — промени в населението и в организацията на общностите.

Няма единна, универсално приета причина; вероятно в упадъка са участвали няколко съвместно действащи фактора.

Значение и наследство

Цивилизацията в долината на Инд представлява важен етап в развитието на урбанизацията, технологиите и социалната организация в Южна Азия. Техните постижения в градското планиране, водоснабдяването, занаятчийството и търговията оставят трайни следи върху по-късните култури на Индийския субконтинент. Продължаващите археологически проучвания и интердисциплинарните изследвания (геоложки, палеоклиматични, антропологични) все още разкриват нови детайли за този многопластов и важен исторически феномен.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява цивилизацията на долината на Инд?

Въпрос: Кога е достигнала върха на своето развитие?

В: Каква площ е заемал?

В: Как е известна тази цивилизация?

В: Кои са били някои уникални характеристики на града?

В: Как търговците са предпазвали стоките си по време на транспортиране?

В: Кой пише за първи път за тази цивилизация през 1842 г.?

Търсене по буква