Международна конвенция за опиума
Международната конвенция за опиума е първият договор (или споразумение) за контрол на наркотиците. Тя е подписана в Хага, Нидерландия, на 23 януари 1912 г. През 1909 г. в Шанхай, Китай, Съединените щати организират конференция между 13 държави, наречена Международна комисия по опиума, тъй като хората все повече се оплакват от търговията с опиум. Договорът е подписан от Германия, Съединените щати, Китай, Франция, Обединеното кралство, Италия, Япония, Нидерландия, Персия, Португалия, Русия и Сиам. В конвенцията се казва, че "договарящите се сили ще положат всички усилия да контролират или да предизвикат контрол върху всички лица, които произвеждат, внасят, продават, разпространяват и изнасят морфин, кокаин и съответните им соли, както и върху сградите, в които тези лица извършват такава промишленост или търговия".
Конвенцията е приложена през 1915 г. от Съединените щати, Нидерландия, Китай, Хондурас и Норвегия. Тя влиза в сила в целия свят през 1919 г., когато става част от Версайския договор.
На 19 февруари 1925 г. е подписана изменена Международна конвенция за опиума, която започва да действа на 25 септември 1928 г. С нея се въвежда система за контрол, за която ще се грижи Постоянният централен съвет по опиума, част от Лигата на нациите. Египет, с подкрепата на Китай и Съединените щати, препоръча към Конвенцията да бъде добавена забрана за хашиша и подкомитет предложи следния текст:
Употребата на индийски коноп и препарати, получени от него, може да бъде разрешена само за медицински и научни цели. Въпреки това суровата смола (charas), която се извлича от женските връхчета на канабис сатива L, заедно с различните препарати (хашиш, чира, есрар, диамба и др.), на които тя е основа, тъй като понастоящем не се използва за медицински цели и може да се използва само за вредни цели по същия начин, както другите наркотични вещества, не може да се произвежда, продава, търгува и т.н. при никакви обстоятелства.
Индия и други страни не се съгласиха с този текст, като изтъкнаха, че социалните и религиозните обичаи, както и това, че диворастящите растения канабис са достъпни на много места, ще затруднят прилагането му, така че той така и не беше включен в окончателния вариант на договора. Беше направен компромис, който забранява износа на индийски коноп за държави, които са забранили употребата му. Държавите вносителки бяха задължени да издават сертификати, одобряващи вноса и посочващи, че пратката е необходима "изключително за медицински или научни цели". Освен това от страните се изискваше "да упражняват ефективен контрол от такова естество, че да се предотврати незаконният международен трафик на индийски коноп и особено на смола". Тези ограничения все още улесняваха страните да разрешават производството, вътрешната търговия и употребата на канабис за развлекателни цели.
Конвенцията е заменена от Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше Международната конвенция за опиума?
О: Международната конвенция за опиума е първият договор или споразумение за контрол на наркотиците. Тя е подписана в Хага, Нидерландия, на 23 януари 1912 г.
В: Кой организира Международната комисия по опиума?
О: През 1909 г. в Шанхай, Китай, Съединените щати организират конференция между 13 държави, наречена Международна комисия по опиума.
В: Какво се казва в Конвенцията за морфина и кокаина?
О: В конвенцията се казва, че "договарящите се държави полагат всички усилия да контролират или да предизвикат контрол върху всички лица, които произвеждат, внасят, продават, разпространяват и изнасят морфин, кокаин и съответните им соли, както и върху сградите, в които тези лица извършват такава промишленост или търговия".
Въпрос: Кога влиза в сила в целия свят?
О: Конвенцията влиза в сила в целия свят през 1919 г., когато става част от Версайския договор.
В: Какво препоръча Египет да бъде добавено към Конвенцията?
О: Египет препоръча към Конвенцията да се добави забрана на хашиша. Индия и други държави не се съгласиха с това поради социалните и религиозните обичаи и наличието на диворастящи канабисови растения на много места, което затруднява прилагането, така че това така и не беше включено в окончателния договор.
Въпрос: Какъв компромис беше направен по отношение на индийския коноп? О: Беше постигнат компромис, който забранява износа на индийски коноп за държави, които са забранили употребата му, като същевременно изисква от държавите вносителки да издават сертификати за одобрение на вноса, в които се посочва, че доставките са необходими "изключително за медицински или научни цели", като страните имат задължението да упражняват ефективен контрол върху незаконния международен трафик на индийски коноп и смола. Тези ограничения все още позволяваха производството, вътрешната търговия и употребата на канабис за развлечение от страните.
