Международна конвенция за опиума (1912) — първи договор за контрол на наркотици

Международна конвенция за опиума (1912) — първи глобален договор за контрол на наркотиците, подписан в Хага; историческа основа за международните регулации на опиум, морфин и кокаин.

Международната конвенция за опиума е първият международен договор за контрол на наркотиците. Тя е подписана в Хага, Нидерландия, на 23 януари 1912 г. Инициативата за нея идва след конференцията в 1909 г. в Шанхай, Китай, когато Съединените щати свикват среща между 13 държави — „Международна комисия по опиума“ — поради нарастващите притеснения относно международната търговия с опиум и другите силно опияняващи вещества. Целта на конвенцията бе да положи основите на общи правила и механизми за контрол върху производството, вноса, износа и търговията с определени опиати и алкалоиди.

Участници и основно съдържание

Договорът е подписан от редица големи държави и империи от началото на XX в., сред които Германия, Съединените щати, Китай, Франция, Обединеното кралство, Италия, Япония, Нидерландия, Персия, Португалия, Русия и Сиам. В конвенцията се съдържа изричен ангажимент: „договарящите се сили ще положат всички усилия да контролират или да предизвикат контрол върху всички лица, които произвеждат, внасят, продават, разпространяват и изнасят морфин, кокаин и съответните им соли, както и върху сградите, в които тези лица извършват такава промишленост или търговия“. По този начин първоначално внимание бе обърнато предимно на морфин, кокаин и сродните им вещества — тоест на контрола на международната търговия и производствени звена, а не директно на индивидуалната употреба.

Ратификация и влизане в сила

Конвенцията е ратифицирана и приложена от няколко държави в следващите години — сред първите са Съединените щати, Нидерландия, Китай, Хондурас и Норвегия през 1915 г. След Първата световна война тя става част от международната система на мирните договори и официално влезе в по-широко действие през 1919 г., когато бе включена в условията на Версайския договор. Това разширено юридическо закрепване ускори приемането и прилагането на разпоредбите ѝ в множество държави.

Изменения през 1925 г. и въпросът за канабиса

На 19 февруари 1925 г. е подписана изменена Международна конвенция за опиума, която започва да действа на 25 септември 1928 г. С тази ревизия се въвежда по-структурирана система за международен контрол чрез създаването на Постоянния централен съвет по опиума, орган към Лигата на нациите, който да следи за прилагането на конвенцията и да събира статистика за производството и търговията на контролираните вещества.

По време на преговорите за изменената конвенция Египет, с подкрепата на Китай и Съединените щати, настоя за включване и на забрана върху хашиша и предизвика дълга полемика. Подкомитет предложи следния текст:

Употребата на индийски коноп и препарати, получени от него, може да бъде разрешена само за медицински и научни цели. Въпреки това суровата смола (charas), която се извлича от женските връхчета на канабис сатива L, заедно с различните препарати (хашиш, чира, есрар, диамба и др.), на които тя е основа, тъй като понастоящем не се използва за медицински цели и може да се използва само за вредни цели по същия начин, както другите наркотични вещества, не може да се произвежда, продава, търгува и т.н. при никакви обстоятелства.

Индия и някои други държави оспориха този текст, като посочиха, че социалните и религиозни навици, както и широкото разпространение на диворастящия канабис в техните територии, ще затруднят приложението на пълна забрана. В резултат беше постигнат компромис: на международно ниво бе забранен износът на индийски коноп за държави, които вече са забранили употребата му, а държавите вносителки бяха задължени да издават сертификати, удостоверяващи, че вносът е необходим „изключително за медицински или научни цели“. Освен това страните трябваше да упражняват „ефективен контрол от такова естество, че да се предотврати незаконният международен трафик на индийски коноп и особено на смола“. Тези мерки обаче оставиха възможност за продължаване на вътрешното производство, вътрешната търговия и употребата на канабис в държавите, които не бяха въвели строги вътрешни забрани.

Влияние, критика и правна еволюция

Международната конвенция за опиума (1912) и нейното изменение от 1925 г. поставиха основата на съвременната международна система за контрол на наркотиците. Те въведоха принципите на международна регистрация, сертифициране и административен контрол и доведоха до създаване на наднационален мониторинг чрез институции като Постоянния централен съвет по опиума. В същото време тези ранни споразумения бяха критикувани заради колониалните мотиви на някои участници, заради силния акцент върху търговския контрол (а не върху общественото здраве) и заради трудностите при прилагането спрямо култивирани и диворастящи растения.

Конвенцията, както и по-нататъшните поправки и договори, повлияха на националните законодателства и практики и в крайна сметка бяха заменени и обединени в по-широка система. По-конкретно, тя е една от предшествениците на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г., която кодифицира и разшири международните правила за контрол на широк спектър от наркотични вещества и създаде институции, които по-късно формираха сегашната международна архитектура за контрол върху наркотиците (включително развитието на Международния контролен наркотичен борд).

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Международната конвенция за опиума?

В: Кой организира Международната комисия по опиума?

В: Какво се казва в Конвенцията за морфина и кокаина?

Въпрос: Кога влиза в сила в целия свят?

В: Какво препоръча Египет да бъде добавено към Конвенцията?

Търсене по буква