Общество на народите (Лига на нациите) — история, цели и провал

Лигата на нациите (на френски: La Société des Nations) е предшественик на Организацията на обединените нации. Лигата е основана през 1920 г. след Първата световна война, с цел да предотврати бъдещи войни и да урежда международни спорове чрез дипломация и колективни мерки. Въпреки амбициите ѝ, не успява да поддържа всеобхватен мир и да предотврати ескалацията, довела до Втората световна война. Лигата имаше Съвет на великите сили и Асамблея на всички страни членки, както и постоянна Секретариат и няколко специализирани органа.

Произход и цели

Инициативата за създаване на Лигата идва най-вече от Удроу Уилсън, американски президент по време на Първата световна война. В Париж последвалите мирни договори (включително мирните клаузи от Версай) залегнаха в основата на Неин Устав (Covenant), който формализира идеята за колективна сигурност, международно сътрудничество по икономически, социални и хуманитарни въпроси и мирно решаване на спорове между държавите.

Структура и членство

• Главни органи: Асамблея (с представители на всички членки), Съвет (с постоянни и непостоянни членове) и Секретариат в Женева.
• Допълнителни структури: Постоянен международен съд (Permanent Court of International Justice), комисии по мандати, здравеопазване, труда и бежанците, както и различни технически и социални агенции.
• Брой членове: В отделни периоди в Лигата членуваха до около 60–65 държави; обаче ключови сили липсваха или се оттегляха, което отслабваше легитимността и ефективността ѝ.
• Седалище: Женева, където функционираше постоянната администрация и се провеждаха заседанията.

Причини за провал

Причините за слабостта и в крайна сметка неуспеха на Лигата са многопластови:

• Липса на ключови членове: Най-важен пример е, че след вътрешно политическо гласуване в САЩ американската общественост и Конгресът отказаха да се присъединят към Лигата, въпреки че идеята идва от Удроу Уилсън, което значително редуцира възможностите за прилагане на решения и влияние върху международната политика.
• Ограничени правомощия и механизми за принуда: Лигата не разполагаше със собствени въоръжени сили и зависеше от готовността на държавите-членки да наложат санкции или военна сила. Много решения останаха буквални препоръки без изпълнение.
• Колониални интереси и двойни стандарти: Водещите членки (особено Великобритания и Франция) често се ръководеха от собствени колониални и геополитически интереси, което подриваше доверието на по-малките държави в безпристрастността на Лигата.
• Бавност и изискване за консенсус: Процедурите за вземане на решения често бяха мудни и изискваха широко съгласие, което затрудняваше бързи отговори при кризи.
• Нарастващата агресия през 30-те години: Агресивните политики на тоталитарни режими и ревизионистките държави (Япония, Италия, нацистка Германия и др.) надхвърлиха възможностите на Лигата да реагира ефективно.

Ключови случаи на провал

Някои от най-видимите неуспехи и демонстрации на слабостта на Лигата включват:

• 1931: След инцидента в Манджурия (Mukden incident) Японската империя окупира Манджурия. Лигата реагира бавно — разследване и доклад (Литънската комисия) отнеха месеци, а когато беше взето решение, Япония го пренебрегна и през 1933 г. напусна Лигата.
• 1935–1936: Италия нахлу в Абисиния. Лигата наложи частични санкции, но те бяха непълни и не включваха стратегически материали; Италия продължи агресията и напусна Лигата, което показва липсата на единство и готовност за ефективни мерки.
• Оттегляния на членове: Нацистка Германия се присъедини през 1926 г., но излезе през 1933 г.; Япония напусна 1933 г.; Италия официално напусна 1937 г.; СССР бе приет 1934 г., но бе изключен през 1939 г. — всички тези движения отслабиха универсалния характер и действието на организацията.

Успехи и принос

Въпреки провалите при предотвратяване на глобален конфликт, Лигата има редица значими постижения и приноси, които продължават да влияят върху международната система:

• Мирно решаване на спорове: Лигата посредничи и разрешава редица локални конфликти — например въпросът за Åland Islands и спорове като този между Гърция и България при Гръцко-българския инцидент (1925) — като предотврати ескалация и насилие.
• Мандати и управление на територии: Организацията наблюдаваше мандатните територии, наследени от разгромените империи, и полагаше администриране и надзор в период на преход.
• Хуманитарна и социална работа: Лигата работеше активно по здравни и социални въпроси — борба с болести (например кампании срещу маларията и туберкулозата), контрол на наркотиците, подобряване на условията на труд (свързана с Международната организация на труда) и помощ за бежанци (вкл. т.нар. „Нансенови паспорти“ за апатридни бежанци).
• Правна институция: Постоянният международен съд и механизми за арбитраж насърчиха развитието на международното право и съдебните прецеденти.
• Техническо и експертно сътрудничество: Лигата създаде модели за международно сътрудничество в здравеопазване, статистика, икономика и социални въпроси, които по-късно бяха възприети и развити от Организацията на обединените нации и нейните специализирани агенции.

Край и наследство

След нарастване на международните конфликти и отслабване на дейността през 30-те години Лигата формално прекратява дейността си през 1939 г. и официално е разпусната през 1946 г. Част от мандатите, архивите и някои институции бяха прехвърлени на новата Организация на обединените нации, създадена след Втората световна война. Много от идеите, процедурите и техническите агенции на Лигата послужиха като модел за структури и механизми в ООН — в това число здравни, трудови и правни органи.

В обобщение, Лигата на нациите е важен експеримент в многостранната дипломация и колективната сигурност: тя демонстрира възможностите и ограниченията на международните организации без съвместима политическа воля и ефективни механизми за прилагане. Нейните успехи в социалната, здравната и правната сфера остават част от международното наследство и послужиха като основа за по-усъвършенстваните институции след 1945 г.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Лигата на нациите?

В: Кой измисли Лигата на нациите?

В: Защо Съединените щати не се присъединиха към Лигата?

Въпрос: Какви бяха някои недостатъци в структурата на Лигата?

Въпрос: Как реагираха другите държави, когато бяха осъдени от Лигата?

Въпрос: Защо операциите на лигата са прекратени през 1939 г.?

Търсене по буква