Удроу Уилсън
Томас Удроу Уилсън (28 декември 1856 г. - 3 февруари 1924 г.) е президент на Съединените щати между 1913 и 1921 г. Той е роден във Вирджиния и израства в Джорджия. През 1917 г., след като САЩ са били неутрални, се включват в Първата световна война. Благодарение на Уилсън е създадена Лигата на нациите. Затова през 1919 г. той получава Нобелова награда за мир. Между 1890 и 1902 г. Уилсън работи като професор по право в Принстънския университет.
Той е един от инициаторите на Лигата на нациите, чието създаване силно подкрепя.
Живот
Удроу Уилсън, син на Джоузеф Ругълс Уилсън и Джанет "Джеси" Удроу Уилсън, е роден в Стаунтън, Вирджиния, САЩ. Бащата на Уилсън е презвитериански министър. Уилсън има един брат и две сестри. От 1875 до 1879 г. учи в Принстънския университет в Ню Джърси. Между 1879 г. и 1883 г. Уилсън учи право в Университета на Вирджиния. През 1885 г. защитава докторат в университета "Джон Хопкинс" в Балтимор. Дисертацията му е на тема "Правителство на Конгреса". През същата година Уилсън се жени за Елън Луиз Аксън.
През 1886 г. Уилсън започва да преподава политически науки в Принстънския университет. През 1902 г. той става директор на Принстънския университет. Уилсън остава на този пост до 1910 г. Целта на Уилсън е да промени педагогическата система, социалната система и стила на университетското градче.
Политическа кариера
През 1911 г. е избран за губернатор на Ню Джърси от Демократическата партия. На 4 ноември 1912 г. Уилсън става 28-ият президент на Съединените щати. Той печели с 42% срещу досегашния президент Уилям Хауърд Тафт. Президентският му мандат започва през март 1913 г.
По време на първия си мандат Уилсън се занимава предимно с вътрешни работи. Той приема закони, които предотвратяват създаването на монополи, въвежда няколко регулации за бизнеса, приема закони за защита на работниците и създава Федералния резерв. По време на втория си мандат той също така помага на жените да получат право на глас.
През 1914 г. съпругата му Елън умира от болестта на Брайт. Лекарят му, Кари Грейсън, го запознава с момиче на име Едит Галт, чийто съпруг също е починал. След два месеца те се влюбват и се женят. Дълго време той се съсредоточава върху нея вместо върху работата си като президент. Но скоро се връща към работата си.
През 1917 г. Уилсън включва страната в Първата световна война. Преди това Америка е била неутрална, но германски подводници продължават да потопяват американски кораби, плаващи в британски води, и дори се опитват да насърчат Мексико да нахлуе в Съединените щати, което е последната капка за Уилсън. Първата световна война е война срещу Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя) и Съюзническите сили (Англия, Франция и Италия). Америка беше на страната на Съюзниците. Съюзниците печелят войната една година по-късно.
Уилсън заминава с кораб за Европа, за да разговаря с лидерите на другите съюзници за това какво да се прави с Германия. Те стигат до Версайския договор. Част от Версайския договор гласи, че ще има група от държави, наречена Лига на нациите. Много хора в Америка не харесваха Лигата на нациите, защото смятаха, че не е работа на Америка да се бърка в проблемите на други държави.
Политическият враг на Уилсън, сенатор Хенри Лодж от Масачузетс, прави различна версия на Версайския договор. Въпреки че Уилсън е много болен, той обикаля страната и моли хората да харесат Договора и Лигата. В крайна сметка Уилсън получава инсулт. Това беше първият път, когато той получи такъв. Инсултът беше много тежък и Уилсън не беше в състояние да управлява страната по най-добрия възможен начин. Мисленето му също не беше добро заради инсулта. Но той остава президент и казва на Конгреса да не гласува за новия договор на Хенри Лодж. Конгресът го послуша, но също отказа договора на Уилсън.
Уилсън е критикуван за много от решенията си. Теодор Рузвелт го критикува, че е влязъл във войната твърде късно.
Уилсън национализира частни индустрии като телеграфа, телефона и железниците, а цените нарастват експоненциално. Тъй като цените започват да се покачват, настъпва рецесия и започват расови бунтове, които водят до 150 смъртни случая. Неспособността му да потуши расовите борби и създаването на федералния резерв го правят един от най-значимите президенти на всички времена.
