Томас Удроу Уилсън (28 декември 1856 г. — 3 февруари 1924 г.) е президент на Съединените щати от 1913 до 1921 г. Роден е във Вирджиния и израства в щата Вирджиния и в Джорджия. След дълъг академичен и политически път, включващ работа в университет и държавно ръководство, той води САЩ през периода на Първата световна война и е водещ инициатор за създаването на Лигата на нациите, за което получава Нобелова награда за мир през 1919 г. Между 1890 и 1902 г. Уилсън работи като професор по право в Принстънския университет.

Ранни години и образование

Уилсън завършва бакалавърската си степен в Принстън (тогава College of New Jersey) и по-късно придобива доктората си (Ph.D.) по политическа наука от Johns Hopkins — факт, който го прави един от първите американски президенти с академична докторска степен. Преди да заеме университетски позиции и да влезе в политиката, той практикува право и преподава.

Академична и начална политическа кариера

От 1890 до 1902 г. Уилсън е професор по право в Принстън. През 1902 г. става президент (ректор) на университета и ръководи институцията до 1910 г., след което навлиза активно в политиката на щатско ниво. През 1911 г. е избран за губернатор на Ню Джърси, където печели популярност с реформи и усилия за ограничаване на корупцията, което полага основите за националната му кандидатура.

Президентство и вътрешна политика

Като президент Уилсън провежда прогресивна вътрешна политика, известна като "New Freedom". Сред ключовите законодателни постижения по негово време са:

  • Създаване на Федерален резерв (Federal Reserve Act, 1913), което реформира банковата система.
  • Приемане на Закона за федералната търговия (Federal Trade Commission, 1914) и Clayton Antitrust Act (1914) — мерки срещу монополите и за защита на конкуренцията.
  • Понижаване на митата чрез Underwood Tariff (1913) и въвеждане на федерален данък върху доходите след ратификацията на 16-та поправка.
  • Поддръжка на 17-та поправка (директен избор на сенатори) и други реформи, насочени към по-голяма демократичност и регулация на икономическите практики.

Първата световна война, мирна програма и Лигата на нациите

Първоначално САЩ запазват неутралитет при избухването на Първата световна война, но през 1917 г. влизат във войната поради няколко фактора, включително неограниченото подводно нападение върху търговски кораби и дипломатически провокации. Уилсън формулира прословутата фраза, че САЩ влизат, за да "направят света безопасен за демокрацията".

През януари 1918 г. той представя своята програма за мир — "Четиринадесет точки" — включваща принципи като открита дипломация, свобода на моретата, самоопределение на народите и създаване на международна организация за гарантиране на сигурността. На Парижката мирна конференция след края на войната Уилсън е водещ представител и ключов двигател зад идеята за Лигата на нациите. Макар голяма част от неговите принципи да формират основата на мирните договори, Сенатът на САЩ в крайна сметка отказва да ратифицира Договора от Версай и страната не се присъединява към Лигата поради вътрешнополитически опозиции.

Здраве, последни години и наследство

През октомври 1919 г. Уилсън получава сериозен инсулт, който частично го приковава и ограничава способността му да управлява през оставащата част от мандата. Неговата съпруга Едит Уилсън поема редица изпълнителни функции и практически управлението през последната година и половина от мандата — ситуация, която предизвиква дискусии за конституционната отговорност и прозрачността в управлението. След напускането на поста през 1921 г. той живее още няколко години и умира през 1924 г.

Оценките за наследството на Уилсън са сложни и многопластови: той е признат за водещ реформатор и за основоположник на идеята за международни организации за поддържане на мира, но също така е критикуван за расистки политики в администрацията си, включително за сегрегацията на федерални служби и за изказвания и действия, които укрепват расовите разделения. Тази двойнственост прави Уилсън една от най-спорните и обсъждани фигури в историята на американската политика.