Договорът от Версай (1919) — условия, репарации и исторически последици
Договорът от Версай (1919): условия, тежки репарации и териториални загуби, възход на Ваймар и пътят към Втората световна — анализ на историческите последици.
Версайският договор (на френски: Traité de Versailles) е мирен договор, подписан на 28 юни 1919 г. в двореца Версай. Той формализира края на участието на Германия в Първата световна война и наложи на страната сериозни политически, териториални и икономически условия. Договорът беше постигнат между победителките в конфликта (сред които Франция, Обединеното кралство, САЩ, Япония и други съюзници) и Германия. Австрия и Унгария не са страни по този договор — те подписват отделни мирни споразумения.
Основни клаузи
- Военни ограничения: Германия бе принудена да намали въоръжените си сили до ограничен професионален корпус (ограничение до 100 000 души), забрана на обща военна служба (против набиране), премахване на генералния щаб и забрана за подводници и бойни самолети. Бяха наложени и други ограничения върху отбранителната техника; позволено ѝ бе да запази само ограничен брой военноморски кораби (бойни кораби) за охрана на крайбрежието.
- Териториални промени: Германия трябваше да върне окупираните френски територии (включително Елзас и Лотарингия), да предаде части от територията си на новоизлезлата Полша (включително Полския коридор и достъп до Балтийско море), както и да отстъпи други територии на съседи. Някои области получиха специален статут (например град Дайчиг/Данциг става свободен град), а някои региони — временна международна администрация или мандат под надзор на Лигата на нациите. Всички германски колонии бяха отнети и разпределени като мандати на победителките.
- Окупция и демилитаризация: Рейнската област бе демилитаризирана, а части от нея бяха окупирани от съюзнически сили за определен период. Германия бе изправена пред риск от продължителна окупация, ако откажеше да подпише договора.
- Репарации: Германия беше задължена да плаща изплащания за щетите от войната — огромни репарации за нанесените щети. Първоначално сумата не бе фиксирана в самия текст на договора; по-късно, през 1921 г., Международната репарационна комисия определи брутната сума от 132 милиарда златни марки (приблизително 33 милиарда долара тогава, според някои оценки), която обаче се променя по-късно чрез различни планове на плащане и преструктурирания.
- Политически и правни клаузи: Договора съдържаше клаузи, които признаваха германската отговорност за войната (известна като точка 231 или „войнaта на обвиняването“), както и различни икономически и юридически задължения.
Лига на нациите и международни механизми
С договора се създава Лигата на нациите, международна организация за поддържане на мира и решаване на спорове чрез дипломация. Идеята за Лигата е силно свързана с програмата на американския президент Удроу Уилсън, но Съединените щати в крайна сметка не ратифицират договора и не се присъединяват към Лигата, което отслабва нейната ефективност. Лигата успява да реши някои спорове по мирен начин, но не е в състояние да предотврати избухването на Втората световна война.
Икономически и социални последици в Германия
- Наложените условия, загубата на територии и индустриални райони и тежките репарации създават силен икономически натиск върху младата Ваймарска република.
- Икономическите трудности и политическата нестабилност довеждат до валутни проблеми и хиперинфлация в началото на 1920-те години (най-вече 1923 г.), при която стойността на валутата — райхсмарката — пада рязко и спестяванията на много граждани се обезценяват.
- Фактът, че част от германското общество възприема договора като „унизителен“ и несправедлив, допринася за политическото радикализиране и появата на реваншистки настроения; възникват митове като т.нар. „наказателен удар в гръб“ (dolchstoßlegende), които търсят вътрешни виновници за поражението във войната.
Критика и историческа оценка
Британският икономист Джон Мейнард Кейнс публикува критична оценка в книгата си "The Economic Consequences of the Peace", в която аргументира, че налагането на толкова тежки условия върху Германия е икономическа и политическа грешка. Много историци днес смятат, че Версайският договор е допринесъл значително за политическата нестабилност и икономическите проблеми в Германия, които в крайна сметка улесняват възхода на екстремистки движения.
Отношение към по-нататъшните събития
В политически план разочарованието и икономическите трудности дават почва на радикални лидери — сред тях е Адолф Хитлер, който се възползва от общественото недоволство и постепенно отменя условията на договора чрез военна подготовка и експанзионистка политика. Действията на нацистката Германия и неуспехът на международната общност да реагира ефективно довеждат до избухване на Втората световна война.
Обобщение
- Версайският договор сложи край на формалната война, но наложените условия — териториални отстъпки, демилитаризация и тежки репарации — имат далечни и често непредвидени последици.
- Договорът представлява опит за реорганизация на европейската карта и за създаване на нов международен ред (чрез Лигата на нациите), но сблъсква трудности при реализирането си и оставя неразрешени политически и икономически проблеми.
- Историческата оценка на Версайския договор е сложна: той е както инструмент за налагане на мирни условия, така и фактор, който допринася за нестабилността в следващите десетилетия.
Съвет на четиримата
Условия
Германия
Германия трябваше да върне Елзас и Лотарингия. Франция все още е смутена от факта, че Германия е била превзета по време на Френско-пруската война. Французите също така накараха Германия да изтегли войските си от Рейнската област - дългата ивица земя на границата на Германия с Франция, където тече река Рейн, която беше важна, тъй като Германия имаше много фабрики и предприятия там. Ако германските войски се върнат в Рейнската област, договорът позволява на французите да нахлуят в Германия.
Германия също така трябваше да даде части на Полша - държава, съставена от руски и австрийски части и живеещите в тях поляци и литовци. Няколкостотин години по-рано Полша е била голямо кралство, но по време на разделянето на Полша Австрия, Прусия и Русия са отнели части от кралството и са сложили край на съществуването му.
Белгия
На Белгия беше позволено да има Мореснет, Ойпен и Малмеди. Това е основната причина в Белгия да има немскоезична общност.
Разделяне на империите
Договорът също така разделя много големи империи на губещата страна. Президентът на САЩ Удроу Уилсън смята, че това е много добра идея, защото много хора в Европа искат да се освободят от големите империи. Но това създава и проблеми, като например наличието на много малки държави до много по-голяма Германия.
Разделяне на Австро-Унгария
С отделния договор от Сен Жермен-ан-Лайе през същата година Австро-Унгария е разделена на много държави. Една от тях е Австрия, която е трябвало да бъде родината на австрийците, говорещи немски език и управляващи Австро-Унгария. Нейната столица е била Виена. Един от проблемите на Версайския договор е, че повечето австрийци като Адолф Хитлер смятат, че Австрия трябва да стане част от Германия. Това по-късно доведе до германското нахлуване в Австрия.
Създадена е и Унгария. Подобно на Полша, това е държава, която е била силна векове по-рано. Друга нова държава, Чехословакия, е създадена като родина на чехите и словаците. Преди войната чешката част се е наричала Бохемия и Моравия. Много германци живееха в близост до границите ѝ в Судетската област и настояваха тя да бъде част от Германия, което по-късно Хитлер получи.
Босна, Словения, Хърватия (части от Австро-Унгария), Северна Македония (част от България), Сърбия и Черна гора са обединени в една държава, наречена Югославия, което означава "южнославянска". Новата държава е създадена с цел да бъде южнославянска родина, но в нея има много религиозни, езикови и национални различия.
Балтийски страни
Нови държави край Балтийско море (Естония, Финландия, Латвия и Литва) са създадени и по силата на други договори след Първата световна война.По време на войната започва Руската революция, руският цар Николай II е убит и е създадена комунистическа държава. В Русия се разгаря гражданска война между антикомунистическите бели и комунистическите червени. Русия губи контрол над западните си територии (Естония, Финландия, Латвия, Литва и части от Полша). По-късно, по време на Втората световна война, Съветският съюз завладява Естония, Латвия, Литва и половината от Полша.
Договор от Севр
Друг договор, този от Севър, дава части от победената Османска империя на различните победители. Скоро обаче гръцката и турската армия започват нова война.
Карта на Германия от 1919 г. според Версайския договор
Дългосрочни проблеми
Германия
Германската империя става Ваймарска република. Големият проблем за Германия е да изплати огромна сума пари (6 000 милиона паунда) за всички щети, нанесени на съюзническите държави, най-вече на Франция, по време на Първата световна война. Това превръща Германия в една от най-бедните страни в Европа за почти 20 години и предизвиква политически борби в Германия. Две важни партии - Комунистическата партия, която искаше комунистическа революция като в Русия, и нацистите, които смятаха, че Германия трябва да стане най-могъщата държава в Европа, се бориха в продължение на много години.
И двете страни обаче категорично се противопоставят на договора, тъй като той е бил наложен от съюзниците и е бил несправедлив. В края на краищата германците трябваше да живеят в нови държави, дори и да искаха да бъдат част от Германия, но новите държави бяха създадени под претекст, че се зачита волята на местното население. Поради тази и много други причини договорът беше ненавиждан в Германия.
Тъй като Германия дължи огромна сума пари на съюзниците, тя започва да получава заеми от американците, например по плана Доус. По време на Голямата депресия през 1932 г. Съединените щати искат да си върнат всички пари. Германия отказва да плати и печата все повече и повече пари, за да изплати дълговете си. Това довежда до хиперинфлация и райхсмарката става безполезна. Някои германци дори искаха да водят нова война, за да се отърват от нея.
Лига на нациите
Лигата на нациите, създадена по силата на договора, обикновено има твърде малко правомощия, за да спре войните. Япония превзе Манджурия, но Лигата на нациите не успя да спре това. Италия нахлу в Етиопия, етиопският император помоли Лигата да му помогне, но тя не направи много. Германия, Япония и Италия напуснаха Лигата, станаха сили на Оста, нахлуха в много мирни държави и предизвикаха Втората световна война. Съединените щати и за известно време Съветският съюз дори не се присъединяват към Лигата, въпреки че президентът на САЩ Удроу Уилсън настоява идеята му да влезе в договора. Лигата така и не беше взета на сериозно, въпреки че беше създадена отчасти с цел да проверява дали договорът се спазва.
В крайна сметка договорът не успява да запази мира и помага на нацистка Германия, водена от Хитлер, да спечели подкрепата на много германци, за да се отърве от "Версайските окови", което води до Втората световна война.
Начало на Втората световна война
През 1922 г. Германия и Съветският съюз подписват Раполонския договор, в който двете правителства се съгласяват да пренебрегнат предишни договори като Версайския, да си сътрудничат "в дух на взаимна добронамереност" и да си помагат взаимно в икономическите си нужди.
Германия нахлува в Полша на 1 септември 1939 г. и на този ден започва Втората световна война.
Въпроси и отговори
В: Кой подписва Версайския договор?
О: През 1919 г. Версайският договор е подписан от Япония, Съединените щати, Франция, Германия и Обединеното кралство.
В: Кои държави не са участвали в написването на договора?
О: Германия, Австрия и Унгария не участваха в написването на Версайския договор.
В: Какви военни ограничения трябваше да приеме Германия?
О: Германия трябваше да намали въоръжените си сили от 6 милиона на 100 000 души и трябваше да се отърве от подводниците и военните си самолети, както и от по-голямата част от артилерията си. Беше ѝ позволено да запази само военноморските бойни кораби.
Въпрос: От кои територии трябваше да се откаже Германия?
О: Германия трябваше да върне окупираните от нея френски територии, както и големи територии на Полша и други съседи и всички свои колонии при условията, посочени в договора.
В: Какви репарации са поискани от Германия от съюзническите държави?
О: Като заплащане за щетите, нанесени от германските войски по време на Първата световна война, съюзническите държави, особено Франция, поискаха от Германия огромни репарации; въпреки че в началото не беше посочена точна сума, много златни марки щяха да бъдат платени само като част от дължимото от германските длъжници съгласно клаузите на договора.
обискирам