Франко-пруска война (1870–1871): причини, ход и последствия
Франко-пруска война (1870–1871): подробен анализ на причини, ключови битки, ролята на Бисмарк и Наполеон III и дългосрочните политически последствия за Европа.
Френско-пруската война е война между Франция и Прусия. В нея се включват и някои германски съюзници на Прусия. Войната е провокирана от пруския канцлер Ото фон Бисмарк. Той иска да обедини германците, като ги накара да се бият заедно срещу общ враг. Бисмарк постига това, като дразни императора на Франция Луи-Наполеон Бонапарт (Наполеон III). Войната започва, когато Франция обявява война на 19 юли 1870 г. Тя приключва на 10 май 1871 г. Прусия печели.
Причини
Основните причини за конфликта са политически и династични, обвързани със стремежа на Прусия да обедини германските държави под своето ръководство. Непосредственият предлог за войната е династичен спор за испанската корона — номинацията на принц Льоополд фон Хохенцолерн за испански престол предизвиква френския страх от обкръжаване от хохенцолернови владения. Кризата е задълбочена от манипулираното от Бисмарк съобщение, известно като "Емската депеша" (Ems telegram), което изостря напрежението и довежда до френската декларация за война.
Ход на войната
Пруската армия, организирана и ръководена ефективно — особено от генералния щаб под ръководството на Хелмут фон Молтке — постига бързи и решителни победи. Основните етапи включват:
- Битката при Седан (1–2 септември 1870 г.) — решителен разгром на френските сили; император Наполеон III е пленен заедно с голяма част от армията, което слага край на Втората френска империя.
- Капитулацията на Мец (октомври 1870 г.) — голям френски корпус под командването на маршал Базаин е принуден да се предаде, което засилва германското преимущество.
- Обсадата на Париж (септември 1870 – януари 1871 г.) — столица е обкръжена и блокирана; след продължителна обсада градът се предава и във Франция е провъзгласена Трета република.
- Присъединяване на южногерманските държави — по време на войната Бавария, Баден, Вюртенберг и други съюзници се включват в усилията срещу Франция, което улеснява окончателната победа на Прусия и нейните съюзници.
- Провъзгласяване на Немската империя (18 януари 1871 г.) — в огледалната зала на Версай крал Вилхелм I на Прусия е провъзгласен за германски император (Кайзер), което формализира обединението на германските държави под пруско ръководство.
Последици
Войната има значими политически, териториални и обществени последици за Европа:
- Териториални промени: По условията на Мирния договор от Франкфурт (10 май 1871 г.) Франция е принудена да отстъпи Омурска област (Алзас) и части от Лотарингия — включително важни индустриални райони — на новосъздадената Германска империя.
- Икономически задължения: Франция трябва да плати висока военна репарация (5 милиарда франка) и да приеме временна окупация на части от територията си до изплащането ѝ.
- Промяна в европейския баланс на силите: Германската империя се утвърждава като водеща континентална сила, което променя дипломатическите и военните отношения в Европа и създава ново равновесие, което ще оказва влияние в следващите десетилетия.
- Вътрешнофренски последици: Падението на Наполеон III и поражението в войната ускоряват политическите промени във Франция. В столицата възниква и краткотрайната, но кървава социална революция, известна като Комуната в Париж (март–май 1871 г.), която е потушена от републиканското правителство при висока човешка цена.
- Военни и обществени ефекти: Войната показва значението на модерната мобилизация, железопътните връзки, усъвършенстваното артилерийско оръжие и централизирания щаб. Тя оставя дълбока враждебност между Франция и Германия, която в исторически план е фактор за по-късни конфликти.
Человешки загуби
Войната отнема стотици хиляди жертви и води до масови пленения и разрушения. Френските армии търпят големи загуби и са взети стотици хиляди пленници, а германските сили също плащат значителна човешка цена. Освен военните жертви, социалните и икономическите последици за засегнатите райони са сериозни.
Обобщение
Франко-пруската война (1870–1871) е ключов конфликт в европейската история: тя довежда до унищожаването на Втората френска империя, до обединението на немскоезичните държави в мощна Германска империя и до значителни териториални и политически промени, които оформят международните отношения за следващите десетилетия.
Причини
Причините за Френско-пруската война се дължат най-вече на опасенията на Франция от протестантска държава на границата ѝ. Франция е помогнала на Прусия да победи Австрия в Австро-пруската война (1866 г.), но не позволява на Северногерманската конфедерация и южногерманските държави да се обединят. През 1869 г. престолът на Испания е предложен на принц от католическия клон на пруското кралско семейство Хоенцолерн.
Франция научава за предложението и изисква от Прусия да го отхвърли, тъй като Франция не иска да бъде обградена от Хохенцолерните. Князът отказва, но французите искат Прусия също да откаже. Пруският крал Вилхелм I изпраща телеграмата от Емс, в която уверява френския император Наполеон III, че принцът няма да стане крал на Испания. Ото фон Бисмарк, канцлер на Прусия, публично публикува версия, която редактира или подправя, за да изглежда, че неговият крал е обидил посланика на императора. Това е част от плана му за обединяване на германските държави. Двете страни си разменят гневни думи, Франция обявява война и на 19 юли 1870 г. войната започва. Прусия е напълно подкрепена от южногерманските държави.
Резултати
Благодарение на германските си съюзници и всеобщата военна повинност Прусия успява да събере по-голяма армия от френската. Оръжията, обучението и ръководството на пруската армия също бяха по-добри. Например пруският генерален щаб е бил много добре организиран. Армията разполагаше с някои старомодни съоръжения като игленото оръдие Dreyse, но мобилната им артилерия на Круп (тежкотоварни оръдия) беше много по-добра от старите френски дула. Сред забележителните победи са Седан, Марс-ла-Тур, Гравелоте и Мец. В Мец те пленяват Наполеон. Френските републиканци свалят Втората френска империя и продължават войната за няколко месеца. След като германците завладяват Париж, те сключват мир.
След тази война Франция трябва да предаде на Прусия някои предимно немскоговорящи региони, които преди това са били под френски контрол. Това са провинциите Елзас и Лотарингия. Прусия предприема стъпки за обединяване на независимите германски държави в една държава - Германската империя. Историческият термин за това е Обединението на Германия.
Германците построяват тази статуя през 1883 г., за да предупредят французите
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Френско-пруската война?
О: Френско-пруската война е конфликт, който се води между Франция и Прусия (с помощта на германските съюзници на Прусия) от 1870 до 1871 г.
В: Каква е причината за войната?
О: Войната е провокирана от Ото фон Бисмарк, министър-председател на Прусия, който иска да обедини германците под пруско управление, като ги накара да се бият заедно срещу общ враг.
В: Кога започва войната?
О: Войната започва на 19 юли 1870 г., когато френският император Наполеон III обявява война на Прусия.
В: Как Бисмарк провокира Наполеон III?
О: Бисмарк дразни Наполеон III да обяви война, като манипулира дипломатическата ситуация и създава усещане за враждебност между двете нации.
В: Кой печели войната?
О: Войната завършва с пруска победа на 10 май 1871 г.
В: Има ли войната някакви трайни последици?
О: Да, войната има значителни трайни последици, включително обединението на Германия под пруско ръководство, разпадането на Втората френска империя и създаването на Третата френска република.
Въпрос: Каква е крайната цел на Бисмарк при предизвикването на войната?
О: Целта на Бисмарк е да обедини различните германски държави под пруско ръководство, за да създаде силна германска нация. Това е постигнато с победата над Франция и последвалото създаване на Германската империя.
обискирам