Ото фон Бисмарк
Принц Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен, херцог на Лауенбург (1 април 1815 - 30 юли 1898) е аристократ и държавник от Европа през 19 век. Като министър-председател на Прусия от 1862 до 1890 г. той е основно отговорен за обединяването на повечето от многото независими германски държави в новата Германска империя през 1871 г. Той става първият канцлер на империята.
През 1865 г. той е граф фон Бисмарк-Шьонхаузен (граф Бисмарк-Шьонхаузен), от 1871 г. е княз Бисмарк (Fürst von Bismarck), а от 1890 г. е херцог Лауенбург (Herzog von Lauenburg). Първоначално той не иска херцогската титла, но по-късно я приема.
Паметник на Бисмарк, Хамбург
Обединението на Германия
През 60-те години на XIX в. той организира поредица от войни, които обединяват повечето германски държави с изключение на Австрия в мощна Германска империя под ръководството на Прусия. Получава я до 1871 г. и "остава безспорен световен шампион в играта на многостранен дипломатически шахмат в продължение на почти двадесет години след 1871 г. [и] се посвещава изключително и успешно на поддържането на мира между силите".
Бисмарк води войни срещу Дания (1864 г.), Австрия (1866 г.) и Франция (1871 г.). Всички те са с цел получаване на повече земя за Германската империя. Войната срещу Франция е много важна в дългосрочен план. Франция губи Елзас и Лотарингия. Германската победа под ръководството на блестящия Хелмут фон Молтке превръща Германия в най-важната държава в Централна Европа.
След смъртта на императора и на сина му (Фридрих III) през 1888 г. започва нова ера, без Бисмарк и по-възрастния фон Молтке, а с кайзер Вилхелм II на трона.
Политика у дома
Бисмарк е много консервативен и е силно свързан с монархията. Той не е бил голям привърженик на демокрацията. Най-важната му цел е била да направи Прусия по-силна и той я постига чрез обединението на Германия. Бисмарк се опитва да спре социалистическото движение и да намали властта на Католическата църква.
Един от начините да се спре социализмът е да се направи работническата класа щастлива. Той направи това, като въведе много социални реформи като обществено здравно осигуряване и застраховка срещу злополука, както и пенсии за старите хора. Пенсионната схема на Бисмарк е предшественик на съвременната социална държава.
