Ото фон Бисмарк биография на германския канцлер и обединител на Германия

Принц Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен, херцог на Лауенбург (1 април 1815 - 30 юли 1898) е аристократ и държавник от Европа през 19 век. Като министър-председател на Прусия от 1862 до 1890 г. той е основно отговорен за обединяването на повечето от многото независими германски държави в новата Германска империя през 1871 г. Той става първият канцлер на империята.

През 1865 г. той е граф фон Бисмарк-Шьонхаузен (граф Бисмарк-Шьонхаузен), от 1871 г. е княз Бисмарк (Fürst von Bismarck), а от 1890 г. е херцог Лауенбург (Herzog von Lauenburg). Първоначално той не иска херцогската титла, но по-късно я приема.

Ранни години и образование

Ото фон Бисмарк е роден в имението Шьонхаузен в Прусия в дворянско семейство от класата на юнкерите. Завършва право в университетите в Гьотинген и Берлин. След няколко години в пруската държавна администрация той напуска службата и се връща да управлява семейните имоти, което му дава опит и връзки в провинциалните среди на Прусия.

Начало на политическата кариера

Бисмарк навлиза в политиката през 1847 г., когато е избран в пруското ландтагско събрание. Той става известен като защитник на монархическите и консервативни ценности, но същевременно проявява практическо отношение към решаването на държавни проблеми — подход, който по-късно ще бъде наречен Realpolitik. През 1850-те и началото на 1860-те години служи като пруски представител в Германския съюз и като посланик в Санкт Петербург и Париж.

Министър-председател на Прусия и пътят към обединението

Назначен за министър-председател на Прусия през 1862 г., Бисмарк бързо предприема активна външна и военна политика. В прословутата си реч за „кръв и желязо“ (1862) той защитава укрепването на армията и използването на сила, когато е необходимо, за постигане на национални цели. Основните етапи в обединението са:

• Войната с Дания (1864) за шлезвиг-холщайнския въпрос, водена заедно с Австрия;
• Австро-пруската война (1866), в която Прусия побеждава Австрия при Кьониггрец (Садова) и формира Северногерманския съюз под пруско водене;
• Франко-пруската война (1870–1871), резултат от дипломатически маневри и ескалация, която завършва с разгрома на Франция и провъзгласяването на Германската империя в Залата на огледалата във Версай на 18 януари 1871 г., където пруският крал става германски император, а Бисмарк — първи имперски канцлер.

Вътрешна политика

Като канцлер Бисмарк води активна вътрешна политика. Сред най-значимите му мерки са:

• Културкампф (борба с влиянието на Католическата църква) през 1870-те години, която включва законодателни ограничения върху религиозните институции и противодействие на Центристката партия; тази политика в крайна сметка намалява при компромиси;
• Приемане на социални реформи в отговор на нарастващото социалистическо движение — законодателство за здравно осигуряване (1883), застраховка при трудови злополуки (1884) и пенсионна застраховка (1889). Тези мерки целят да отнемат почвата под социалдемократите;
• Прилагане на антисосалистически закони (1878–1890), които забраняват социалистически организации, публикации и събирания, но не успяват да премахнат партията, която с времето укрепва като парламентарна сила.

Външна политика и система на съюзи

Бисмарк е известен с умението си да изгражда дипломатически мрежи, чиято цел е да изолира Франция и да запази мира в Европа, когато това е възможно. Сред ключовите дипломатически успехи са:

• Системата от съюзи и споразумения, включително Тройният съюз с Австро-Унгария и Италия (1882);
• Реиншюрънсният договор с Русия (1887), двустранно споразумение за неутралитет при определени обстоятелства, което цели да предотврати руско-френски алианс;
• Поддържане на относително стабилен европейски баланс чрез съчетание от заплахи, награди и тайни споразумения.

Оттегляне, последни години и наследство

През 1890 г. Бисмарк е освободен от поста канцлер от новия император Вилхелм II, с когото е имал нарастващи разногласия за посоката на външната политика и ролята на канцлера. След оставката прекарва последните си години в имение край Хамбург (Фридрихсрух), където пише мемоари и води обширна кореспонденция. Умира на 30 юли 1898 г.

Оценките за Бисмарк варират: за едни той е майстор на дипломацията и строител на германската нация, за други — прагматик, който е използвал манипулация и сила за постигане на целите си. Независимо от това, влиянието му върху европейската политика и върху структурата на модерната германска държава е голямо и дълготрайно.

Личен живот

Бисмарк е женен за Йохана фон Путкаммер (Johanna von Puttkamer), с която има няколко деца. Той носи репутацията на твърд, волеви държавник, но и човек, привързан към своята провинциална среда и семейни традиции. Писмата и мемоарите му дават ценен поглед към мисленето и методите на „железния канцлер“.

Търсене по буква